Решение по дело №1830/2020 на Окръжен съд - Пловдив

           Р  Е  Ш  Е  Н   И  Е  № 260106  

 

                                              Гр.Пловдив, 21.09.2020г.

 

    В   И М Е Т О    Н А      Н А Р О Д А

 

Пловдивският окръжен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,                       в  закрито   заседание  на  двадесет и  първи септември,  през  две   хиляди  и  двадесета  година    в    състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                        НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА      

 

като   разгледа   докладваното   от   председателя   ч.гр.д.№1830  по описа   на   ПОС  за  2020г., за   да   се произнесе, взе   предвид  следното:

 

Производството  е  образувано  по  жалба с  вх.№23564/17.08.2020г депозирана от  П.Г.Т. с ЕГН-********** ***, в качеството си на длъжник в изпълнителното производство, с адрес за получаване на книжа и съобщения: гр.**** – чрез пълномощника адв. Н.А. против отказа на ЧСИ  С. Г. с рег.№825 да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. изпълнително дело №20178250400054 по описа на последния с район на действие ПОС, обективиран в Постановление с изх.№734/13.02.2020г.. Жалбоподателят излага оплаквания за неоснователност на отказа, по съображения подробно изложени в жалбата, иска неговата отмяна, ведно с всички произтичащи законни последици.

 Ответникът по жалбата – взискател в изпълнителното производство  Районен съд гр.Пловдив  не  взима становище по жалбата. 

По   реда на  чл.436 ал.3 ГПК  са  постъпили  писмени мотиви от  ЧСИ С. Г., в  които е  изразено становище  относно допустимостта  на  жалбата, а   по  същество  относно  нейната  неоснователност.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след  като прецени събраните по  делото  доказателства намира за  установено следното:

Съдът е  сезиран  с  жалба  от   лице, имащо  качеството на длъжник  в  изпълнителното  производство  против действия на съдебния изпълнител - Постановление с  изх.№734/13.02.2020г, с  което ЧСИ С. Г.  е  отказал  да  прекрати изпълнителното  дело  на  основание     чл. 433, ал.1, т.8 ГПК  по   искане  длъжника П.Г.Т.  т.е  налице е акт подлежащ  на съдебен контрол, предвид на което и  доколкото жалбата е депозирана в   срок, то същата  се  явява процесуално допустима.

По отношение на нейната основателност:

Видно от данните по делото,  изпълнително производство е образувано на 01.02.2017г. по  възлагателно писмо на  взискателя Районен съд гр.Пловдив, въз  основа на изпълнителен лист издаден на 16.03.2007г. от ПРС в полза на взискателя срещу длъжника П.Г.Т..

По повод постъпила молба от длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, е постановен отказ от съдебния изпълнител Г., с мотиви че не е налице двугодишен срок, през който взискателят да не е поискал предприемането на изпълнителни действия.

За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на ал. 1, т. 8 на  чл. 433 ГПК, производството се прекратява,  когато взискателят не поиска извършването на  изпълнителни действия  в  продължение на две години, с изключение на  делата за  издръжка. Постановлението на  съдебния изпълнител  само  прогласява   настъпването  на  някое от  визираните в чл. 433, ал.1 ГПК  основания,  то  има декларативно, а  не  конститутивно действие.  Идеята  на  законодателя  с   разпоредбата на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК,   е  да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които, с пасивното си  поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на  вземането.

Според  разясненията, съдържащи се в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на  вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В конкретният  случай видно от данните по делото,  с разпореждане  на ЧСИ от 01.02.2017г. е насрочен опис на 30.03.2017г.  по отношение на движимите вещи на длъжника., а  с Постановление  на ЧСИ от 25.10.2017г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С молба с изх.№ 32654 от 06.11.2018г. съответно вх.№24811/14.11.2018г. по описа на ЧСИ Г., взискателят е поискал  насрочване на изпълнителни действия, включително насрочване на опис на  движими вещи собственост на длъжника.

Съгласно Удостоверение  с изх.№ 160372001267726/27.03.2020г издадено от ТД на НАП гр.****, на основание чл.458 ГПК, с разпореждане на  ЧСИ от 01.04.2020г, Държавата е присъединена  като взискател по делото.

Основанието за прекратяване, заложено в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е свързано с изтичането на 2 годишен срок, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия, като житейски обосновано е предположението, че той е загубил интерес от продължаване на процеса. В конкретният случай не би могъл да се направи такъв извод. Взискателят  през целият период от февруари  2017г.  до  ноември 2018г.,  периодично   е   искал извършването на конкретни изпълнителни действия за събиране на вземането му, с  оглед  на  което  не би могло  да  се приеме, че   е  налице пасивно поведение от страна на  взискателя, което би могло да се квалифицира като  незаинтересованост  от негова страна за събирането на вземането.

Гореизложеното обосновава извода, че давността е прекъсвана  с предприемането на отделни изпълнителни способи, а  изпълнителното производство  не  се  е  прекратило  „екс леге“,  тъй   като предвиденият  преклузивен  двугодишният срок  не  е  изтекъл. В този смисъл отказа на съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство се явява законосъобразен,  а  жалбата е  неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното съдът

                                     Р  Е  Ш  И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалба с  вх.№23564/17.08.2020г депозирана от  П.Г.Т. с ЕГН-********** ***, в качеството си на длъжник в изпълнителното производство, с адрес за получаване на книжа и съобщения: гр.**** – чрез пълномощника адв. Н.А. против отказа на ЧСИ  С. Г. с рег.№825 да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. изпълнително дело №20178250400054 по описа на последния с район на действие ПОС, обективиран в Постановление с изх.№734/13.02.2020г..

 Решението е окончателно.      

                                           

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  

                                           

                                                     ЧЛЕНОВЕ: