РАЗПОРЕЖДАНЕ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като разгледа търговско дело № 2064/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по предявен от П.на Република България иск с правна квалификация чл. 155, т.
3 ТЗ за прекратяване на „М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, поради липсата на вписан
управител в продължение на повече от 3 месеца.
В
исковата молба прокурор при СГП твърди, че на 14.06.2019 г. е настъпила смъртта
на М.А.Ж.– управител на търговско дружество „М.“
ЕООД и едноличен собственик на капитала му. Така в продължение на период от
време, надхвърлящ повече от 3 месеца, дружеството останало без вписан
управител, което изпълвало хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ и налагало
прекратяване на дружеството, като изрично в исковата молба се твърди, че
наследниците не заявили приемане на наследството и продължаване дейността на
дружеството, за което по делото са представени доказателства.
В решение № 73 от 21.06.2019 г. по търг. дело № 2413/2018
г на ВКС, ТК изрично е прието, че правен интерес от провеждане на иск при
квалификацията на чл. 155, ал. 3 ТЗ не е налице, поради настъпилото по силата
на чл. 157 ТЗ прекратяване на дружеството. В решението, което в настоящият акт
се възпроизвежда в съществената му част, се разяснява, че липсва правен интерес
от предявяване на конститутивния иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, при законово
прекратяване на дружеството, със смъртта на едноличния собственик на капитала,
на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ и доколкото е неустановимо осъществяването на
някое от визираните в тази разпоредба условия - предвидено друго /в
учредителния акт на дружеството или друг последващ акт на едноличния собственик
на капитала/ или манифестирано от наследниците на починалия желание за
продължаване дейността на дружеството.
Прекратяване по силата на закона в този случай, доколкото
не са се осъществили предвидените в чл. 157, ал. 1 ТЗ две самостоятелни едно от
друго условия за продължаване дейността на дружеството, следва както от
буквалния текст на чл. 157, ал. 1 ТЗ, така и от сравняването му с редакцията на
чл. 157, ал. 2 ТЗ, според която факта на прекратяването на юридическо лице –
едноличен собственик на капитала на ЕООД - предпоставя осъществяването на
последващи действия по прекратяване на ЕООД: „с прекратяването му /на
едноличния собственик на капитала - ЮЛ/ т р я б в а да се прекрати и
дружеството /ЕООД /„ – така в чл. 157, ал. 2 ТЗ, в сравнение с редакцията на
ал. 1 – ЕООД „се прекратява „ със смъртта на физическото лице – собственик на
капитала“. Разграничението очевидно следва от фактическата възможност за
осъществяване на действия по заявяване прекратяването, чрез представляващия
ЕООД, учредено от прекратеното ТД – юридическо лице, негов едноличен собственик
/чл. 147, ал. 1 пр. второ ТЗ/. Действително чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ предвижда
прекратяване на дружеството с ограничена отговорност с решение на съда в
предвидените от т о з и закон случаи, каквито очевидно не се визират тези по
чл. 155 ТЗ, доколкото в нормата на чл. 156, ал. 1 ТЗ хипотезите на прекратяване
по силата на съдебно решение по чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ са разграничени, като
самостоятелни, от тези по чл. 155 ТЗ. От последното разграничаване, обаче не
следва, че нормата на чл. 157, ал. 1 ТЗ е именно предвидена от този закон
хипотеза на прекратяване по чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ. Такава хипотеза е
прекратяването на дружеството, като правна последица от съдебно решение за
обявяването му за недействително – чл. 70, ал. 3, пр. второ ТЗ. В подкрепа на
тезата, че чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ не е приложима за всички останали хипотези
на прекратяване на ООД, извън визираните в останалите точки на същата алинея и
чл. 155 ТЗ, е и обстоятелството, че чл. 154, ал. 1 ТЗ не изчерпва възможните
основания за прекратяване на ООД, видно от чл. 154, ал. 2 ТЗ.
Обстоятелството, че ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1/14.02.2007 г.
за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел – раздел ХVІ - не съдържат изрични правила
относно инициирането на процедура по ликвидация в хипотезата на прекратяване на
ЕООД, на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ, не може да съставлява основание да се
прилага по аналогия разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ /инцидентно поддържано
схващане в правната теория, при това само в хипотеза на бездействие на
наследниците на едноличния собственик на капитала да заявят вписване на
прекратяването на ЕООД, предвид нежеланието си да продължат дейността му и
липса на уговорено друго/.
Моментът на прекратяване на ЕООД следва да бъде
идентичен, независимо дали наследниците на едноличния собственик на капитала ще
предявят прекратяването, поради нежелание да продължат дейността на дружеството
или ще бездействат, както и независимо от обстоятелството дали едноличният
собственик на капитала е едновременно и управител на дружеството или същото има
вписано друго лице за управител.
Не може да се приеме, че в една хипотеза прекратяването
настъпва по силата на конститутивното решение на съда по чл. 155, т. 3 ТЗ или
чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, а в друг – по силата на закона, доколкото не са се
осъществили предпоставките за продължаване на дружеството, при идентични факти
и обстоятелства, съобразими съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ, но изхождайки от
различие в последващи и невключени във фактическия състав на нормата
обстоятелства. При такъв подход и правните последици от прекратяването биха
били съобразими спрямо различен начален момент. Такъв правен дуализъм ВКС е
намерил за недопустим.
Липсата на законова уредба за иницииране производството
по ликвидация, по мнение на ВКС действително следва да се разреши с прилагане
на закона по аналогия, но по следните съображения: Наследниците на едноличния
собственик на капитала ще следва да се считат легитимирани да предявят
прекратяването по силата на закона и за откриване на производство по
ликвидация, по аналогия с чл. 60а, т. 2 ТЗ. При бездействие на същите ще следва
самостоятелна легитимация да се признае и на други лица, в съответствие с
правния им интерес от удовлетворяване в производството по ликвидация, с
прилагане по аналогия на пар. 5а, ал. 2 вр. пар. 5, ал.2 от ПЗР на ЗТР /обн. ДВ,
бр. 99 от 2012 г./, въведени във връзка със задължението за пререгистрация на
търговци, вписани до влизане в сила на Закона за търговския регистър в
търговските регистри и регистрите на кооперациите при окръжните съдилища – пар.
4 от ПЗР на ЗТР. Разпоредбата на пар. 5а, ал. 2 предвижда подаване на заявление
за ликвидация на непререгистрирал се - поради неподаване на заявление за това в
предвидения от закона срок, търговец, в който случай прекратяването на
дейността му също настъпва по силата на закона и след осъществяване на
визираните в същия предпоставки - от наследник, кредитор на търговеца, държавен
орган или орган на местното самоуправление /посочени са само относимите към
настоящия случай и предвид организационната форма на търговеца - ЕООД -
хипотези/. В този случай качеството на кредитор се доказва с влязъл в сила акт
за установяване на публично вземане, издаден от компетентен орган, с акт по чл.
404 ГПК и чл. 417 ГПК или с удостоверение от съдебен изпълнител за образувано
изпълнително производство /изр. второ на пар. 5а, ал. 2 от ПЗР на ЗТР/.
Аналогично на пар. 5а, ал.5 от ПЗР на ЗТР, при постъпили повече от едно
заявления за ликвидация, те ще следва да се обединят за общо разглеждане. Видно
от изр. второ на пар. 5а, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗТР, участието на държавен орган или
орган на местно самоуправление се предвижда именно с оглед защитата на имуществени
публични и частни интереси на Държавата и общините в производството по
ликвидация. Дори да не се сподели аналогията с чл. 60а, т.2 ТЗ, легитимацията
си да предявят прекратяването и инициират производство по ликвидация
наследниците на едноличния собственик на капитала на ЕООД биха имали отново с
прилагане на пар. 5а, ал. 2 ПЗР на ЗТР по аналогия, доколкото и те са изрично
упоменати в нормата.
Независимо, че практическите последици от смъртта на
управителя и едноличен собственик на капитала са приравними на тези от липса на
вписан управител, поради липса на органен представител на дружеството и в двете
хипотези, липсва основание за разширително тълкуване на основанията за
прекратяване на дружеството въз основа на конститутивен иск и в частност на
това по чл. 155, т. 3 ТЗ, при наличието на изричната разпоредба на чл. 157, ал.
1 ТЗ.
Настоящият състав е длъжен да съобрази посочената
практика на ВКС, обективирана в съдебно решение и да приеме, че прекратяването
на дружеството „М.“ ЕООД е настъпило по силата
на закона, съответно интерес от прекратяването му по съдебен ред чрез провеждане
на предявения от СГП иск не е налице.
На състава е известно определение № 302/28.06.2018 г. по
частно т. д. № 1280/2018 г. на ВКС, което обаче предхожда постановеното съдебно
решение, което следва да бъде приложено, тъй като е по-нова практика и в същото
е даден отговор на правен въпрос, който по-долустоящите инстанции са длъжни да
съобразяват с оглед предвидимост на правораздаването. Още по-вече в настоящата
хипотеза, в която предпоставките по чл. 157 ТЗ са доказано налице –
устройствения акт не предвижда „друго“ и дееспособният наследник по закон на
починалия едноличен собственик изрично заявява отказ да продължи дейността на „М.“ ЕООД, което сочи, че дружеството е вече
прекратено (преди предявяването на исковата молба). Повторно прекратяване с
провеждане на конститутивен иск е без предметно. Липсата на правен интерес налага връщането на
исковата молба, вх. № 121755/08.10.2019 г..
По изложените
съображения, Софийският градски съд, VІ-16 състав,
Р А З
П О Р Е Д И:
ВРЪЩА
искова молба, вх. № 121755/08.10.2019 г., предявена от П.на Република България за прекратяване на „М.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище ***, на основание чл. 155, т. 3 ТЗ - поради липсата на вписан
управител в продължение на повече от 3 месеца и прекратява производството по
търг. дело № 2064/2019 год. по описа на СГС, ТО, VІ-16 състав.
Разпореждането, на основание
чл. 130, изр. 2 ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: