№ 1906
гр. Варна, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.а
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20223100502050 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:47 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ ***** - ВАРНА, редовно призован, не
се явява. Представлява се от ст. юрискунсулт П., редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
Въззиваемата страна И. С. И., редовно призована, не се явява. Представлява се от
адв. П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК. Образувано е въз основа на въззивна
жалба от Военно формирование *****-Варна, представлявано от Командира - Капитан I ранг
П.Д.Д. срещу Решение № 1595/23.05.2022 г. по гр. д. № 10527/2020 г. по описа на ВРС, с
което жалбоподателят, като част от структурата част на Министерство на отбраната на
Република България е осъден да заплати на И. С. И., ЕГН **********, от гр. Варна, сумата
1
от 10181,72 лв. (десет хиляди сто осемдесет и един лева и седемдесет и две стотинки),
представляваща равностойността на неизплатеното на ищеца обезщетение за положения от
него в условията на удължено служебно време труд, което се изчислява като извънреден
труд, т.е. фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на
служебното време по чл. 194, ал.1 от ЗОВСРБ (нов) и по чл. 152, ал.6 от КВС (отм.) за
процесния период от 01.04.2001г. до 31.08.2005 г. (53 месеца) и за периода от 01.06.2008 г.
до 31.12.2015 г. до 31.12 .2015г. (91 месеца), или общо 144 месеца в размер на (91 месеца) в
размер общо на 2208 часа, или 276 дни, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 1972,02
лв. (хиляда деветстотин седемдесет и два лева и две стотинки), представляваща мораторната
лихва за периода от 01.10.2018 г. до 16.08.2022 г. върху сумата от 10181,72 лв. за периода от
01.06.2001г. – 22.03.2016г. мораторна лихва върху уважената главница, на осн. на осн. чл.
203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.), чл. 194, ал.3 вр. ал.1 ЗОВСРБ ДВ.бр.35/2009г. и чл. 86, ал.1 ЗЗД,
както и да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 895 лева, а в полза на
бюджета на съдебната власт – 1486.15 лева. Въззивникът изразява становище, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени
процесуални нарушения и при неправилно прилагане на материалния закон. В частта. с
която военното формирование е осъдено да заплати обезщетение за периода от 01.04.2001 г.
до 31.05.2003 г. счита за недопустимо, поради липса на пасивна процесуално и
материалноправна легитимация на ответника, тъй като нито едно от формированията, към
които е бил назначен военнослужещият не е влизало в състава на в.ф. *****, а в.ф. 36940 –
Варна не е разформировано и към настоящия момент. Въззивникът сочи, че за посоченият
период той не отговаря на изискванията за „учреждение, в което се изпълнява службата“ по
смисъла на съдебната практика, поради което не е легитимиран да отговаря за задължения
на други формирования, както и да ги представлява в съдебното производство.
Формированието било осъдено да заплати суми за период с начало 01.04.2001 г., посочен в
исковата молба, докато в мотивите на решението съдът приема за начална дата на
легитимацията на в.ф.***** датата 17.09.2001 г. На следващо място жалбоподателят сочи,
че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е обсъдил всички
приети доказателства по делото и било неясно кредитира едни заповеди - тези, от които
достига до извода за наличие на некомпенсирани часове служебно време, а не кредитира
други заповеди на същото длъжностно лице, от които се установява, че ищеца няма
неизползвани компенсации до 01.10.2014 г. При условие, че съдът не приеме доводите му за
изтекла погасителна давност, счита, че присъдените суми са неправилно определени в
завишен размер, тъй като включват обезщетение за период, в който ищеца не е служил във
военното формирование. В заключение въззививникът излага твърдение, че всички
некомпенсирани часове служебно време, които в хода на първоинстанционното
производство са доказани, били „отработени" по чл. 195 ЗОВСРБ или по действащата в
съответни период разпоредба на чл. 204 ЗОВСРБ (отм.). По изложените съображения моли
за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете в цялост, а в условията на
евентуалност – същото да бъде отменено частично до сумата в размер на 4681.65 лв. -
2
главница за неползвани компенсации и лихва в размер на 906.51 лв. за периода до 27.08.2020
г., или присъденото обезщетение да бъде определено в размерите съгласно Приложение
№11-8.6-в, за периода от 01.06.2003 г. до 31.12.2015 г., а именно главница от 6378,59 лв. -
главница и лихва от 1235,16 лв. - за времето до завеждане на ИМ. Претендира присъждане
на съдебно-деловодни разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК И. С. И., чрез адв. М. П., с
който въззивната жалба се оспорва като процесуално недопустима и неоснователна, тъй като
по смисъла на закона ответното военно формирование ***** - Варна се ръководи от
командир, който при осъществяване на правомощията си издава заповеди, но той не е
същински законен представител, поради което счита, че не може да осъществява
процесуалното представителство на въззивника. В условията на евентуалност, счита, че е
валидно, допустимо, правилно, законосъобразно, постановено мотивирано и при пълнота на
доказателствата, поради което следва да бъде потвърдено. Още в исковата молба ищецът е
изложил твърдения, че за процесния период от 01.04.2001 г. до 01.06.2003 г. е служил и в
други поделения / военни формирования, различни от ответното - Военно формирование
***** - Варна, а именно: поделение/военно формирование 36940 - Варна, 26590 - С.
(понастоящем закрито), поделение 28440 - Варна (понастоящем закрито), които са част от
структурата на административния орган, с който е възникнало служебното му
правоотношение - Министерство на отбраната, по силата на сключения Договор за кадрова
военна служба № 836/0/27.11.1996 година още докато е бил курсант във ВВОВУ „В.Л." -
В.Т.. Съгласно структурата на ответното ведомство, единствено Министерството на
отбраната на Република България е първостепенен разпоредител на бюджетни средства - чл.
13, ал. 4 от ЗОВСРБ (нов), от където в случая произтичала процесуалната правоспособност
на страната за участие в настоящото гражданско производство. Още в първоначалния
договор за кадрова военна служба № 836/0/27.11.1996 г. кадровия орган се е задължил в чл.
22 да осигури на въззиваемия професионално и кадровото развитие в съответствие с
показаните резултати от служебната му дейност в подчинените му поделения и военни
формирования, както и при организационно - щатни промени, пълна или частична
ликвидация на поделения, да му предложи друга длъжност, съответстваща на неговото
военно звание и професионална квалификация в подчинените му поделения и военни
формирования - чл. 30 от договора за КВС. На следващо място сочи, че
първоинстанционният съд правилно е приел че докато военнослужещия е на военна служба
за него не възниква правото да претендира възнаграждение за работа в условия на удължено
служебно време, поради което именно работодателят към датата на прекратяване на
служебното правоотношение е задълженото лица да начисли и изплати това обезщетение по
силата на чл. 55, ал, 4 от ЗОВСРБ. Оспорва представената от ответника Справка с per. №
1710/18.03.2021 г., тъй като счита, че същата представлява частен свидетелстващ документ,
който не разполага с материална доказателствена сила за изгодните факти, на които се
позовава издателят му. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 6/2017 от 11.02.2022 г.-
по тьлк. дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС обосновава становище, че дължимите
компенсации с почивки от първите три поделения за процесния период от 01.04.2001 г. до
01.06.2003 г следва да да бъдат предоставени от последното поделение / военно
3
формирование, в което е назначен до прекратяване на военната му служба, поради което
счита възраженията на ответника за недопустимост и неоснователност за напълно
незаконосъобразни и неправилни. От друга страна излага твърдения, че е правилен и
законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че в настоящото производство ищеца
при условията на пълно и главно доказване е установил твърденията си в исковата молба, че
за целия процесен период е работил в условия на удължено служебно време, което не му е
компенсирано с почивки по време на военната му служба, нито му е заплатено като
обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение, поради което следва да
бъде споделен извода му основателност на исковете на ищеца в посочените размери. Видно
от целия събран доказателствен материал се доказало, че ответникът е компенсирал ищеца с
почивки от минали наряди (за минали години), с оглед на което правилно същите са
отнесени към най-старото задължение, съгласно правилото на чл. 76 ЗЗД. На следващо
място сочи, че съгласно точка 4.6. от Заповед на МО на РБ № ОХ313/08.05.2001 г. редът и
начинът за ползване на почивката се определят от командира /началника/ на поделението,
като режимът е заповеден, а не разрешителен. При несъобразяване с писмена заповед на
командир, военнослужещият носил отговорност, включително и наказателно, ако се
освободи сам от полагане на труд. По гореизложените съображения относно момента на
настъпване на изискуемостта на задължението оспорва като неоснователни възраженията на
въззивника за погасяването му давност, тъй като нито ЗОВС (отм.), нито ПКВС (отм.)
предвиждат възможност, ако дължимата компенсация чрез почивка/намалено работно
време/ не е била разрешена/ определена за реално ползване в следващия месец, това да може
да стане само по искане от военнослужещия. По посочените съображения отправя искане за
потвърждаване на обжалваното съдебно решение в цялост с присъждане на разноски.
Депозирана е още частна жалба от И. С. И., чрез адв. М. П. срещу Определение №
7850/12.07.2022 г. по гр. дело № 10527/2020 г., с което е оставена без уважение молбата му с
вх. № 42936/27.06.2022 г. с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение и допълнение на
Решение № 1595/23.05.2022 г., постановено по делото. Частният жалбоподател счита
същото за незаконосъобразно и неправилно, като оспорва като неоснователен извода на
съда за липса на фактическа и правна сложност в спора. Сочи, че следните обстоятелства,
обуславя наличието на такава сложност: процесния период, за който ищецът събрал
доказателства е 144 месеца (12 години), налице е голям брой проведени заседания - 4 броя;
специфичния характер на законодателната материя, от която ищеца черпи правата си -
специалния ЗОВСРБ, препратки към други общи закони, намиране и представяне на
специфични заповеди на министъра на отбраната отпреди повече от 20 години
(непубликувани в ДВ); сложността на характера на спора по горното гражданско дело, при
направени множество възражения от страна на ответника - за недопустимост на исковете, за
продължителността на служебното време на военнослужещите, за видовете дежурства, за
начина на компенсирането им, за погасяване по давност. На следващо място твърди, че е
незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд, че намаляването на размера на
исковата претенция обуславя и редуциране на размера на адвокатското възнаграждение. По
посочените съображения отправя искане за отмяна на обжалваното определение и
4
присъждане на пълния размер на претендираните разноски от 4 000 лева.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Военно формирование *****-
Варна, чрез процесуален представител юриск. Д. П., с който депозираната частна жалба се
оспорва като неоснователна по съображения за липса на фактическа и правна сложност на
спора и съобразеност на присъденото възнаграждение с цената на иска и предвидените
размери с чл. 7 от Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАдвС. Въз основа на същите, моли за
потвърждаване на обжалваното определение.
ЮР. П.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба. Оспорвам
отговора. Няма да соча доказателства.
АДВ. П.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора и частната жалба.
Нямам възражения относно доклада с изключение на последния абзац преди диспозитива,
където са отбелязани нашите възражения, изложени в отговора, за липса на процесуална
правоспособност на ответника. Считам, че не касаят по същество допустимостта на
исковото производство, тъй като в цялото първоинстанционно производство ответникът е
представляван от правоспособен юрист, единствено сега въззивната жалба е подписана от
новоназначения командир. В закона, устава, наредби, заповеди пише, че по делата се
представляват от юрист. Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл.
80 ГПК.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски
и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за
извършването им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Моля да отмените обжалваното решение като неправилно в
частта, в която сме посочили в жабата като недопустима по съображения подробно посочени
5
във въззивната жалба. В случая първоинстанционният съд не е преценил всички събрани по
делото доказателства, не е обсъдил част от заповедите на командира на военното
формирование, в които се установява, че ищецът няма неползвана компенсация към края на
2014 г. Три са заповедите, в които е установено след съответните доклади, че ищецът няма
неползвани компенсации. След това и от ССЕ, назначена от съда е видно, че няма такива.
Съдът неправилно е осъдил Военно формирование ***** да изплати обезщетение за време,
през което ищецът не е бил военослужещ в осъденото военно формирование. Посочени са
три формирования, различни от ***** като за трите формирования от правна страна съдът
приема, че са прекратени. От представената справка е видно, че едното от трите военни
формирования не е разформировано. Останалите са разформировани. Не е установено кой е
правоприемник на разформированото и не е конституирано като ответник. Осъденото с
първоинстанционното решение формирование няма как да изиска документи от други
военни формирования. Моля да постановите решение, с което да отмените решението на
ВРС и отхвърлите като неоснователна и недоказана исковата молба на И. И., в условията на
евентуалност да намалите присъдената сума до размера посочен в жалбата. Моля да ни
присъдите разноски по делото. Поддържам възражението срещу частната жалба. Считам, че
правилно съдът е намалил размера на адвокатското възнаграждение. Възразявам за
прекомерност на претендираното в настоящото производство адвокатско възнаграждение.
Закона за отбраната не позволява изплащане други възнаграждения освен домашен отпуск.
Издава се служебна бележка за неползваните компенсации и се ползват в новото
формирование. Ако има неползвани компенсации, по силата на ТР № 6, той не ги губи, ако
не са ползвани на новото място.
АДВ. П.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите въззивната жалба
като неоснователна и неправилна. Поддържам възражението си, че жалбата е процесуално
недопустима по изложените подробни съображения в писмения отговор. Решението на ВРС
е правилно и законосъобразно. Възраженията описани във въззивната жалба са
неоснователни, дори с уточнението от процесуалния представител на насрещната страна в
цитираното ТД 6/2017 г. се казва че военнослужещия може да претендира парично
обезщетение за неползвани компенсации едва след уволнението от военна служба. Редът,
ако има неползвани компенсации при преместване от едно формирование в друго е да се
осигурят на военнослужещия от новия командир, което не е сторено. Неоснователни са
възраженията, че съдът не се е съобразил с представените заповеди на командира, че
доверителят ми няма неползвани компенсации. Напротив, съдът се е съобразил с тях и с
другите доказателствени средства – ССЕ, която направи справка в първичните документи
във всички поделения, където е служил ищеца и се установи, че има некомпенсирани 24-
часови дежурства. Моля да уважите и частната жалба и измените решението в частта за
разноските за първоинстанционното производство по съображения подробно изложени в
нея. Моля да ни присъдите направените по делото разноски за двете инстанции.
Възражението на колегата за прекомерност на разноските е голословно и е неоснователно.
6
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.01 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7