РЕШЕНИЕ
№ 1030
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110215134 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. С. М. срещу наказателно постановление
/НП/ № 21-4332-013921/08.07.2021г., издадено от началник група към СДВР,
отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя са наложени
следните административни наказания: глоба в размер на 200 лева на
основание чл. 179, ал.. 2, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, глоба
в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две
години на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3
ЗДвП и глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от две години на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП за нарушение на
чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че са допуснати съществени
процесуални нарушения и че жалбоподателят не е извършил вменените му
нарушения. Като съществено процесуално нарушение се преценява липсата
на обстоятелствата, при които са извършени нарушенията.
1
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 01.07.2021г. около 20.20 часа в гр. Банкя жалбоподателят В. М.
управлявал лек автомобил “В” с ДК № по ул. ”София“ с посока на
движението от ул. „Хан Аспарух“ към ул. „Иванянско шосе“. Водачът В. М.
не се съобразил с интензивността на движението и навлязъл в лента за
насрещно движение, при което бил реализиран удар с движещия се в лента за
насрещно движение лек автомобил с ДК № , управляван от св. Д. И. След
удара МПС с рег. № РК 6593 ВМ се спряло в оградата на номер 52Б, като
нарушило целостта й и едното платно било откъснато. Първоначално на
място пристигнал по сигнал екип на О“СПСОВОР“-СДВР, като била
изготвена докладна записка от полицай И Б. Бил повикан екип на ЦСМП с
линейка, както за съдействие и екип на ОПП-СДВР, като на място пристигал
св. Н. С., който съставил протокол за ПТП. На жалбоподателя В. М. било
предложено да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство “Алкотест Дрегер” 7510 номер ARNA-0140 и проверка
за употреба на наркотични вещества с „Дръг тест 5000“ с номер ARME-0069,
като В. М. категорично отказал. Св. Н. С. издал талон за медицинско
изследване № 093559/01.07.21г. за ВМА, където водачът не дал кръв за
изследване.
Св. Н. С. съставил на В. М. АУАН № 221910/01.07.2021г. за нарушения
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на чл. 174, ал. 3 пр. 1 ЗДвП и на чл. 174, ал. 3, пр. 2
ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП № 21-4332-
013921/08.07.21г. от началник група към СДВР, О”ПП” при СДВР, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на
200 лева на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от две години на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл.
174, ал. 3 ЗДвП и глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
2
управлява МПС за срок от две години на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП
за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Видно от заповед № 8121з-515/14.05.2018г. актосъставителят е
компетентен да издаде АУАН, а началникът на сектор в СДВР, ОПП-СДВР е
компетентен да издаде атакуваното НП. Видно от заповед № 8121к-
13180/23.10.19г. е прекратено временното преназначаване на Гергана
Борисова, началник на 01 група „Административно-наказателна дейност” в 03
сектор „Административно обслужване” към ОПП-СДВР.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията
на свидетеля Н. С., показанията на свидетелката Д. Игнатова, както и
събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК – АУАН №
221910/01.07.21г., талон за медицинско изследване № 093559/01.07.21г., фиш
за спешна медицинска помощ, справка картон на водача, декларации на
водачите, протокол за ПТП и скица, заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и
заповед № 8121к-13180/23.10.19г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че фактическата обстановка, приета за установена, се
доказва по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства,
събрани чрез разпита на свидетелите Н. С. и Д. И. От показанията на св. И,
която е участник в ПТП се установява авторството на нарушенията,
механизма на настъпване на ПТП, както и отказа на водача на другия
участник в ПТП да бъде изпробван с техническо средство. От показанията на
актосъставителя С. също се установява отказа на водача М. да бъде изпробван
с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества.
Приобщените по делото писмени доказателства изцяло подкрепят гласните
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП по пункт първи от НП
е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на НП в
тази му част на формално основание.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така
3
и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и
обстоятелствата, при които то е извършено. В конкретния случай и в акта, и в
НП е отразено, че причината за настъпване на ПТП е движението на водача
М. с несъобразена скорост с интензивността на движението. Както в АУАН,
така и в НП следва да бъде посочено каква е била интензивността на
движението, така че водачът да не се съобрази с нея. Липсва изясняване на
съществен обективен признак на нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което
затруднява правото на защита на жалбоподателя. Отделно от това в НП след
словесното описание на нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП при описание на
правната квалификация с думи са изброени всички хипотези на нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, без да е налице конкретизация на хипотезата/ите, които
АНО приема, че М. е нарушил. Последното обстоятелство съдът
самостоятелно не цени като допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като и в АУАН, и в НП при описание на нарушението изрично се сочи, че
причина за ПТП е движението на водача с несъобразена скорост с
интензивността на движението/т.е. посочена е конкретната хипотеза по
идентичен начин/. Въпреки това както съдът посочи, това описание не е
достатъчно от обективна страна, за да бъде нарушението ясно и конкретно
описано, тъй като от обстоятелствата, описани в АУАН и НП, не става ясно
каква е била интензивността на движението.
Освен поради допуснатото съществено процесуално нарушение съдът
намира, че НП по пункт първи е и необосновано, тъй като не се събраха
доказателства, че настъпилото ПТП е вследствие на движение на водача на
л.а. „В” с несъобразена скорост с интензивността на движението. От
показанията на св. Николов се събраха доказателства, че механизма на
настъпване на ПТП е поради навлизане на водача в лента за насрещно
движение, маневра, която не е свързана с интензивността на движението.
Поради недоказаност на вмененото нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП НП по
пункт първи подлежи на отмяна и на това основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП водач на МПС, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за употребата
на алкохол в кръвта, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за
срок от две години и глоба от 2000 лв.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗдвП не се интересува от това дали
4
водачът на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол или
наркотични вещества или не. За да е съставомерно деянието по реда на
цитираната разпоредба необходимо и достатъчно е лицето да е водач на МПС
и след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за
употреба на алкохол, да е отказало да му бъде направена проверка.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на 01.07.21г.
жалбоподателят В. М. е управлявал лек автомобил “В с ДК № в гр. Банкя по
ул. ”София“, реализирал е ПТП, с лед което в хода на полицейската проверка
св. Н. С. е предложил на В. М. да бъде изпробван за употреба на алкохол в
кръвта с техническо средство „Алкотест Дрегер“, като жалбоподателят е
отказал да му бъде направена проверката.
Абсолютно ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание,
въз основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, е дали М. е бил употребил алкохол или не, респ. дали е
управлявал МПС след употреба на алкохол. Отказвайки да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества със съответния тест /независимо дали
преди това жалбоподателят е употребил алкохол или не/ М. е осъществил от
обективна страна състава на административното нарушение, визирано в чл.
174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Показанията на разпитаните свидетели Н. С. и Д. Игнатова
категорично установяват това обстоятелство.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП водач на МПС, който
откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години и глоба от 2000 лв.
Както бе посочено, разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗдвП не се интересува
от това дали водачът на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол
или наркотични вещества или не. За да е съставомерно деянието необходимо
и достатъчно е лицето да е водач на МПС и след като е било поканено да бъде
5
изпробвано с техническо средство за употреба на наркотични вещества, да е
отказало да му бъде направена проверка.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на датата и
часа, посочени в АУАН и НП, е управлявал лек автомобил “В“ с ДК № по ул.
”София“ в гр. Банкя, реализирал е ПТП и в хода на полицейската проверка е
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с
техническо средство “Дръг тест 5000“.
Абсолютно ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание,
въз основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, е дали М. е употребил наркотични вещества или не, респ.
дали е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Отказвайки
да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества със съответния тест
/независимо дали преди това жалбоподателят е употребил наркотични
вещества или не/ М. е осъществил от обективна страна състава на
административното нарушение, визирано в чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, за което
е ангажирана административнонаказателната муотговорност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при
ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушенията на чл. 174, ал. 3, пр. 1 и чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са спазени
изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и не са допуснати процесуални
нарушения, които да са причина за отмяна на атакуваното НП. Съдът не
споделя доводите в жалбата за допуснати съществени процесуални
нарушения. В АУАН и в издаденото въз основа на него НП са посочени
задължителните реквизити, каквито се изискват съгласно разпоредбата на чл.
42 и чл. 57 ЗАНН, като НП е издадено от компетентен орган видно от
приетата по делото като писмено доказателство заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи.
В АУАН и НП несъмнено ясно и безпротиворечиво са описани
признаците от обективна страна на вменените на жалбоподателя
6
административни нарушения.
На жалбоподателя В. М. за всяко от нарушенията по чл. 174, ал. 3, пр. 1
ЗДвП и по чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗдВП са наложени наказания лишаване от
право да управлява МПС за срок от две години и глоба в размер на 2000 лв.,
какъвто е законоустановеният фиксиран размер на административите
наказания за тези нарушения.
Предвид изложеното съдът преценява, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно по пункт втори и пункт трети и следва да бъде потвърдено в
тази му части.
Не са налице основания за присъждане на разноски, тъй като
въззиваемата страна не е била представлявана от юрисконсулт в съдебното
производство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-013921/08.07.2021г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел ”Пътна полиция” при СДВР по
пункт първи, с който на В. С. М. е наложена глоба в размер на 200 лева на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
013921/08.07.2021г., издадено от началник група към СДВР, отдел ”Пътна
полиция” при СДВР по пункт втори и по пункт трети, с които на В. С. М. са
наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години на основание чл.
174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
от страните, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7