№ 293
гр. Велико Търново , 26.11.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно
търговско дело № 20204001000359 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.2 във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Н. С. , М. Н. С. и В. С. А. , подадена чрез адвокат
Н. Б., против определение № 260089 от 30.09.2020 г. на Окръжен съд – Плевен, постановено
по т.д. № 128/2020, с което е оставена без уважение молбата им с правно основание по чл.83
ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото. Оплакванията са, че
определението е незаконосъобразно, неправилно и несправедливо и прегражда по-
нататъшното развитие на делото.
Искането на всеки един от частните жалбоподатели е да се отмени определението и
да се уважи искането им за освобождаване от такси и разноски по делото.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и
данните по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
Производството по т.д. № 128/2020 г. на Окръжен съд – Плевен е образувано по
искова молба на К. Н. С. , Е. К. С., М. Н. С. и В. С. А. , с която са предявени искове срещу
ЗК „Лев инс“ АД-гр.София за заплащане на обезщетение за претърпените от всеки един от
тях неимуществени вреди от смъртта на Д. В. С., настъпила при ПТП на 8.10.2015г., както
следва: На К. С.-150 000 лв.; на Е. С.-150 000 лв.; на М. С.-75 000 лв. и на В. А.-75 000 лв. С
исковата молба ищците са поискали на основание чл.83 ал.2 от ГПК да бъдат освободени от
1
внасяне на държавни такси и разноски за водене на делото.
С обжалваното определение Плевенският окръжен съд е оставил без уважение
молбата на ищците К. Н. С. , М. Н. С. и В. С. А. за освобождаването им от заплащането на
такси и разноски по делото и е уважил молбата на ищцата Е. С.. За да отхвърли искането за
освобождаване от такси и разноски, първостепенният съд е приел, че ищецът К. С. има
месечен доход от 1435 лв., притежава два недвижими имота и има дялове от две търговски
дружества, което обстоятелство предполага извършване на търговска дейност и получаване
на допълнителни доходи от нея, а за ищците М. Н. С. и В. С. А. , решаващият съд е приел,
че притежават парични влогове на стойност, която им позволява да заплатят държавната
такса и разноските по делото, а ищецът Софрониев извършва селскостопанска дейност, от
която има допълнителен доход.
С оглед цената на предявения иск от всеки един от частните жалбоподатели,
дължимата държавна такса е следната- К. С. дължи 6000 лв. ДТ, а М. С. и В. А.- по 3000 лв.
В разглеждания случай, след съвкупна преценка на относимите обстоятелства,
посочени в чл.83 ал.2 т.1-7 от ГПК, въззивният съд намира, че не може да се направи извод,
че всеки един от ищците К. Н. С. , М. Н. С. и В. С. А. няма достатъчно средства да заплати
държавната такса и разноските по водене на делото. В случая не са налице предпоставките
за освобождаване на ищците К. Н. С. , М. Н. С. и В. С. А. от заплащането на дължимата от
всеки от тях държавна такса и разноските по делото.
От представената декларация се установява, че ищецът К. С. е в трудоспособна
възраст /45 г./, същият притежава два недвижими имота- жилище в гр.Плевен и вила в
с.Беглеж, притежава лек автомобил, притежава дялове от две търговски дружества,
получава месечно заплата от 1435 лв., женен е, съпругата му получава месечен доход от 610
лв.
От представената декларация за материално и гражданско състояние от М. С. се
установява, че тя е омъжена, пенсионер е и получава пенсия от 544.15 лв., притежава заедно
със съпруга си В. С. жилище в гр.Плевен и 343 907 кв.м. земеделска земя, същата и
съпругът й притежават следните парични влогове-6976 щатски долара, 43 947 евро и 59 226
лв., а съпругът й получава пенсия месечно от 1200 лв.
Видно е от представената от В. С. А. декларация за материално и гражданско
състояние, че той е женен, пенсионер е с 1200 лв. пенсия и заедно със съпругата си
притежава жилище в гр.Плевен и земеделска земя от 343 907 кв.м., двамата съпрузи
притежават и следните парични влогове: 6976 щатски долара, 43 947 евро и 59 226 лв., а
съпругата му е с пенсия от 544.15 лв.
Съобразно разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК освобождават се от такси и разноски
физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. нямат имущество и
2
доходи над необходимите средства за издръжката им.
В случая ищецът К. С. има имущество-два недвижими имота и лек автомобил и със
съпругата си имат месечно доход общо в размер на 2045 лв. Освен това С. притежава дялове
от две търговски дружества. Следователно ищецът К. С. има възможност да заплати
държавната така и разноските по делото. Изискуемата по чл.83 ал.2 от ГПК липса на
достатъчно средства за заплащането на такси и разноски следва да се преценява не само
спрямо наличието на парични средства, а спрямо цялото имущество на лицето. Аргумент за
това е разпоредбата на чл.83 ал.2 т.2 от ГПК. В този смисъл неоснователен е доводът на
частния жалбоподател С., че поради размера на получавания месечен доход и
обстоятелството, че издържа три лица, сред които е дъщеря му Е. С., той следвало да бъде
освободен от заплащането на такси и разноски. Няма основание да се игнорира в случая
имущественото състояние на ищеца С..
Не е налице основание за освобождаване от заплащането на държавната такса и
разноските по делото и за другите двама ищци- М. Н. С. и В. С. А. . Очевидно е, че тяхното
имуществено състояние им позволява да заплатят дължимите държавни такси по делото от
по 3000 лв. за всеки от тях, както и разноските по делото. Ищците М. С. и В. А. само от
притежаваните парични влогове могат да заплатят държавната такса и разноските по делото.
В декларациите, представени от тях паричните влогове са декларирани като общи на
двамата и не е уточнено кой е титуляр на влоговете. Освен това те притежават жилище и
голямо количество земеделска земя, а съпругът В. А. развива селскостопанска дейност, от
която реализира доходи, извън получаваната пенсия.
С оглед на изложеното въззивният съд в настоящия си състав намира, че искането на
ищците К. Н. С., М. Н. С. и В. С. А. да бъдат освободени от заплащането на държавната
такса и разноските по делото е неоснователно. Същият извод е направил и първостепенният
съд, поради което определението му следва да се потвърди в тази част.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260089 от 30.09.2020г. на Окръжен съд Плевен,
постановено по т.д. № 128/2020г. по описа на същия съд, в частта, с която е оставена без
уважение молбата на К. Н. С., М. Н. С. и В. С. А. с правно основание по чл.83 ал.2 ГПК за
освобождаването им от заплащане на такси и разноски по делото.
Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4