Решение по КНАХД №313/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е на основание постъпила касационна жалба от адв. К. К. К. – АК Враца, процесуален представител на „Валмон – 101“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], с управител А. В. М., против Решение № 135 от 22.07.2025 г. постановено по АНД № 455 по описа за 2025 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № ИПТ-02/17-03.2025 г. на Началник Регионален отдел „Надзор на пазара“ – Северозападна България, седалище [населено място], [улица], дом „П.“, ет. 3 в Главна Дирекция „Надзор на пазара“ при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на „ВАЛМОН – 101“ ЕООД, [ЕИК] са наложени имуществена санкция в размер на 250 лв. на основание чл. 52г от Закон за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ и имуществена санкция в размер на 250 лв. на основание чл. 52д от ЗТИП.

Касаторът навежда доводи, че решението е постановено при нарушение на ЗТИП, ЗАНН, АПК и НСИОСИ, както и в противоречие с доказателствата, поради което счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че районният съд неправилно е приел, че формулярът „Данни за проверен продукт“ и констативният протокол могат да поставят началото на административнонаказателното производство или да служат за основание за АУАН, при условие че по чл. 36, ал. 1 ЗАНН производството започва единствено със съставяне на АУАН, а нормативната уредба не предвижда изготвяне на тези документи. Затова счита, че е налице съществено процесуално нарушение, игнорирано от съда. Оспорва изводите за редовно връчване на поканата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН и на последващите пратки, като сочи, че липсва сигурна връзка между писмото на ДАМТН и доставените пратки, че твърденията на „и.д. Ръководител ОПС, БП Враца“ относно качеството „служител на фирмата“ нямат обективен характер, не са подкрепени с първични данни и не могат да заместят доказателства за представителна власт. Навежда доводи, че аналогични пороци са налице и при връчванията чрез Община Враца, където е върнат различен АУАН. Поради това счита, че АУАН и НП не са надлежно връчени, а съдът е извършил превратно тълкуване на доказателствата. Счита за неправилен и извода на съда, че дружеството е субект на нарушенията по чл. 46, т. 1 и т. 4 ЗТИП в качеството на „търговец“, тъй като не е установено процесните изделия да са били пуснати на пазара по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗТИП от друг субект. Поддържа, че без да е доказано предходно „пускане на пазара“, не може да се изведе качеството „търговец“ по § 1, т. 10 ДР на ЗТИП, а съдът неправомерно е приел, че това не следва да се установява. Оспорва и материалноправната квалификация на изделията като „играчки“, като твърди, че нито в АУАН, нито в НП, нито в решението е посочена конкретна разпоредба от НСИОСИ, по която те попадат в обхвата на наредбата, съдът се е задоволил с декларативното твърдение, че имат „игрови функции“, без да опровергае довода, че представляват предмети за украса по чл. 2, ал. 2 НСИОСИ и Приложение № 1. Твърди, че липсата на мотиви е съществено нарушение. Навежда възражения относно липсата на доказателства, че магазинът в [населено място] е „стопанисван“ от дружеството, като подчертава, че в АУАН и НП липсват описания по чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Сочи, че съдът неправилно е санирал тези пропуски чрез позоваване на липса на възражения и на свидетелски показания, които не могат да заменят изискуемата писмена доказателствена основа. Оспорва и компетентността на актосъставителя и АНО, като сочи, че съдът неправилно е приел за достатъчни заповедите по чл. 54 ЗТИП, без да приложи НУРИНП. Поддържа, че липсва нормативен акт, който да определя ГД „Надзор на пазара“ и регионалните отдели като „органи за надзор на пазара“ по смисъла на чл. 3, ал. 1 НУРИНП, поради което действията им са извършени от орган без компетентност. Допълва, че в АУАН не е посочено нарушението да попада в приложното поле на чл. 52г или чл. 52д ЗТИП, към които се препраща в заповедта за оправомощаване. Твърди, че съдът е отхвърлил останалите възражения по материалния закон с общи фрази, без да посочи кои конкретно са те и на кои норми и практика ги противопоставя, което представлява липса на мотиви. Моли касационната инстанция да отмени решението на Районен съд – Монтана и потвърденото наказателно постановление, както и да присъди разноските. Евентуално, ако не бъде уважена жалбата по същество, моли да бъде изменено решението в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение, тъй като юрисконсулт не е участвал и следва да намери приложение практиката на СЕС по дело С-438/22. Претендира присъждане на разноски по делото за двете инстанции, като представя Договор за правна защита и съдействие. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът се представлява от надлежно упълномощения адв. К. К. от АК – Враца. Касаторът, чрез своя процесуален представител, поддържа изцяло изложените в касационната жалба доводи, структурирани в осем пункта, като счита, че всеки от тях самостоятелно води до необходимост от отмяна на първоинстанционното решение. Особено акцентира върху довода по пункт 1 от жалбата, свързан с неправомерното използване на констативния протокол като начало на административнонаказателното производство, което според него представлява съществен процесуален порок, противоречащ на нормативната уредба. Моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение на районния съд и да присъди направените разноски в полза на доверителя му.

Ответникът по касационната жалба Началник Регионален отдел „Надзор на пазара“ – Северозападна България към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор не взема становище по жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не представлява.

Прокурор от ОП – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Монтана правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде потвърдено.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения, с чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.

Обжалваното Наказателно постановление е издадено въз основа на съставен АУАН № ИПТ-02/24.02.2025 г. срещу „Валмон – 101“ ЕООД, [ЕИК] въз основа на извършена проверка на 21.01.2025 г. в търговски обект – магазин „Промишлени стоки“ в [населено място], [улица], стопанисван от юридическото лице и изготвени формуляр „Данни за проверен продукт“ № 050108/21.01.2025 г. неразделна част от Констативен протокол за извършена проверка № 003927/21.01.2025 г.

При извършената проверка е установено, че търговецът предлага детски играчки, а именно: балони, латекс, различни цветове, 25 броя в опаковка, марка UBL, арт. № 2242, баркод 5350151792350. На опаковката са нанесени предупредителни знаци „0–8 г.“ и „8+“. Налична е СЕ маркировка за съответствие и инструкции за употреба на различни езици, но липсват инструкции на български език. Произход: Китай. Производител: GALI-TRADING LTD. Вносител: „Топ Експрес 2000“ ООД, гр. София, [улица]. Посоченият продукт е предлаган на потребителите, което е установено от факта, че е бил разположен на рафт в търговския обект, предназначен за продажба на стоки, с обявена цена 3.90 лв./бр., при наличност към момента на проверката 11 броя. При проверката е констатирано, че продуктът се предлага без: нанесено върху продукта или неговата опаковка наименование и адрес на управление на лицето, пуснало продукта на пазара (производител) – в нарушение на чл. 4б, т. 1 от ЗТИП, във връзка с чл. 17, ал. 1 и чл. 11, ал. 3 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на играчки (НСИОСИ), приета на основание чл. 7, ал. 1 ЗТИП, както и без инструкция за употреба на български език – в нарушение на чл. 4б, т. 4 от ЗТИП, във връзка с чл. 18 и чл. 11, ал. 3 от НСИОСИ.

За установеното нарушение от контролните органи е съставен АУАН № ИПТ-02/24.02.2025 г., изготвен на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН в отсъствие на нарушителя, след като последният е бил поканен, но не се е явил на посочената дата. Поканата за съставяне на акт, изх. № 81-02-95/30.01.2025 г. на ДАМТН, определяща дата за явяване 24.02.2025 г., е изпратена на адреса по регистрация на дружеството и е получена на 03.02.2025 г., което административния орган е установил от известие за доставяне PS 3400 00WCLY R на „Български пощи“. На основание чл. 43, ал. 4 ЗАНН и чл. 59а, ал. 1 ЗТИП, АУАН № ИПТ-02/24.02.2025 г. е предоставен на Община Враца за предявяване и подписване. Актът е връчен на управителя на „Валмон 101“ ЕООД, [ЕИК] – А. В. М., от Н. П., гл. специалист „ТО“ при Община Враца, на 07.03.2025 г., срещу разписка.

За да постанови решението си Районен съд – Монтана е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.

За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел, че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, които безспорно установяват извършването на нарушенията по чл. 4б, т. 1 и т. 4 ЗТИП. Съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелите – участници в проверката и свидетел при съставяне на АУАН, като ги е счел за обективни, логични и съответстващи на останалите доказателства по делото. Районният съд не е споделил възраженията на „ВАЛМОН–101“ ЕООД, като е приел, че проверените продукти представляват играчки и попадат в приложното поле на НСИОСИ и ЗТИП, а дружеството има качеството „търговец“ по § 1, ал. 1, т. 10 ДР на ЗТИП и следва да носи административнонаказателна отговорност. Съдът е счел за неоснователни твърденията за допуснати процесуални нарушения. Приел е, че нарушенията са точно и ясно описани в АУАН и НП, доказателствата са посочени, а възражения в хода на административното производство не са били подавани. Прието е, че АУАН е съставен съгласно чл. 40, ал. 2 ЗАНН, връчен е лично на управителя, а НП – на служител на дружеството със съгласието на управителя, като съдът се е позовал на официална справка от „Български пощи“. Възприел е, че компетентността на актосъставителя и наказващия орган е надлежно удостоверена чрез приложените заповеди на председателя на ДАМТН. Не е констатирал несъответствия или пропуски при съставяне и връчване на АУАН и НП, нито ограничаване правото на защита на дружеството. Районният съд е приел за правилно приложението на чл. 52г и чл. 52д ЗТИП, като е счел, че не е необходимо да се установява конкретният момент на пускане на продукта на пазара, след като търговецът го предлага срещу заплащане. Приел е, че описаните играчки не попадат в изключенията на Приложение № 1 към НСИОСИ. Първоинстанционният съд е счел, че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушенията са формални, типични за вида си и разкриват значителна степен на обществена опасност, особено с оглед защитата на децата. Не са установени основания и за изменение размера на санкциите, като съдът е приел, че те са определени в минималния предвиден от закона размер, след правилна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН и липсва правна възможност за намаляването им.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическите и правни изводи на районния съд, който е обсъдил възраженията на административнонаказаното дружество, които възражения се навеждат и в касационната жалба. Поради подробното и цялостно обсъждане на изложените възражения от въззивната инстанция, съдът счита, че същите не следва да бъдат преповтаряни, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на тази инстанция

Касационният състав намира, че процесуалните права на касатора не са били нарушени в хода административното производството, както и на това пред въззивния съд. Районният съд е изпълнил задължението си да събере всички относими, допустими и необходими доказателства за установяване на релевантните по делото факти. Тези доказателства са правилно преценени в тяхната съвкупност и въз основа на тях е установена обективно фактическата обстановка по случая.

По отношение на довода, че констативният протокол и формулярът „Данни за проверен продукт“ неправомерно били използвани като начало на административнонаказателното производство, не се споделя от касационния състав. Цитираните документи имат доказателствен характер и отразяват резултатите от извършената проверка, без да пораждат правни последици, характерни за АУАН. Административнонаказателното производство е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 ЗАНН със съставянето на АУАН № ИПТ-02/24.02.2025 г., поради което твърдението за допуснат съществен процесуален порок е неотносимо.

Необосновано се сочи от касатора, че поканата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН и АУАН не били редовно връчени. От представените по делото известия за доставяне, както и от изисканата от районния съд писмена справка на пощенския оператор, се установява, че официалните съобщения на ДАМТН са доставени на адреса на търговския обект и приети от лица, намиращи се на място. Законодателят не поставя изискване известието за доставяне да съдържа данни за длъжността или представителната власт на лицето, което приема документа, когато връчването се извършва на адрес на търговец. При липса на ангажирани от касатора доказателства, опровергаващи установения факт на приемане на съобщенията на адреса, районният съд основателно е приел, че редът на чл. 40 ЗАНН е спазен. Аналогични са изводите и относно последващите действия по връчване, включително опитите чрез Община Враца. Отделното констатирано връщане на различен АУАН не засяга редовността при съобщаването на процесния АУАН ИПТ-02/24.02.2025 г.

Не се споделя и възражението, че санкционираното дружество не притежава качеството „търговец“ по § 1, т. 10 ДР на ЗТИП. Безспорно е установено, че в контролирания обект се предлагат процесните изделия срещу заплащане, което е достатъчно за възникване на административнонаказателната отговорност по чл. 46 ЗТИП. Изискването да се доказва кой и кога е пуснал продукта на пазара не следва от закона и касае различни правни субекти (производител/вносител). Районният съд правилно е приел, че за ангажиране на отговорността на търговеца е достатъчно наличието на фактическо предлагане на продукта в стопанисвания от него обект.

Касационният състав не приема и твърдението за неправилна материалноправна квалификация на изделията. С оглед естеството на процесните латексови балони като предмети, използвани за игра, първоинстанционният съд обосновано е приел, че те представляват „играчки“ и попадат в приложното поле на НСИОСИ. Не са налице данни те да се квалифицират като предмети за украса по смисъла на чл. 2, ал. 2 и Приложение № 1 от наредбата. Изключенията там имат тясно и ограничено приложение и не обхващат стоки, притежаващи игрова функция. Изложените от районния съд съображения са законосъобразни и не се опровергават от доводите на касатора.

Не се приема и възражението, че липсват доказателства относно стопанисването на обекта. Приетите от районния съд писмени и гласни доказателства последователно установяват връзката между дружеството и процесния търговски обект. ЗАНН не поставя изискване това обстоятелство да бъде доказано чрез определен формален документ, поради което правилно е прието, че наказаното лице стопанисва обекта, от който са предлагани процесните изделия. Липсата на своевременно възражение в административната фаза допълнително потвърждава липсата на действителен спор по този факт.

Неоснователно е и твърдението за липса на компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган. По делото са приложени заповеди на председателя на ДАМТН – № 210-609/20.09.2023 г. и № 2010-932/02.12.2024 г., които удостоверяват надлежно делегиране на правомощия по чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗТИП. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 НУРИНП не дерогира и не изменя правомощието на председателя да оправомощава длъжностни лица от системата на агенцията да извършват проверки и да издават актове по ЗТИП. Следователно правните изводи на районния съд и в тази част са правилни.

Настоящия състав не споделя и общото твърдение за липса на мотиви в първоинстанционното решение. Мотивите съдържат последователна фактическа и правна оценка на всички спорни въпроси, като е изложена ясна аргументация защо отделни възражения са счетени за неотносими или неосъществени.

При служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК на основания извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон или въззивното решение е валидно и допустимо.

По тези съображения жалбата следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК Административен съд – Монтана.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 135/22.07.2025 г., постановено по анд № 455/2025 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № ИПТ-02/17-03.2025 г. на Началник Регионален отдел „Надзор на пазара“ – Северозападна България при Главна дирекция „Надзор на пазара“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.