Определение по дело №550/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 11
Дата: 7 януари 2020 г.
Съдия: Георги Йовчев
Дело: 20193001000550
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 27 август 2019 г.

Съдържание на акта

           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                гр.Варна,       01.2020 г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на                            януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                      НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д. №550 по описа на съда  за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е реда на чл.248 от ГПК и е образувано по молба на адв. В.Й.Н., с ЕГН **********, служ. адрес *** като пълномощник на В.А.П., А.М.П. и Б.Л.Г.,*** за изменение на решение 248/13.11.2019 г. по в.т.дело 550/2019 г. на ВнАС, в частта за разноските, с присъждане на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от ЗАдв за всеки един от представляваните въззиваеми.

Насрещната страна ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК **********, със седалище гр.София, в срока по чл.248, ал.2 от ГПК, не е подала писмен отговор.

Съдът съобрази, че молбата е подадена в срока по чл.248 от ГПК, изхожда от легитимирана страна и на това основание е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Действително в производството пред ВнАС, въззиваемите по въззивната жалба на ЗД „Евроинс“ АД - В.А.П., А.М.П. и Б.Л.Г.,***, са били представлявани при условията на предоставена безплатна правна помощ от адв. В.Й.Н. от САК.

Съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатът, оказал безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

В случая са били налице предпоставките за присъждане на възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на въззиваемите, поради което съдът с решението си от 13.11.2019 г., с което е потвърдил обжалваното решение на ВОС е присъдил в полза на адвоката, сумата от 4530 лева – възнаграждение, съответстващо на посочения в Наредбата минимален размер по арг. от чл.36, ал.2 ЗА.

Обстоятелството, че адвокатът е представлявал тримата въззивеми по делото, не означава, че възнаграждение определено по посочения по-горе ред, следва да се присъди за всеки от представляваните, тъй като това не произтича, нито от ГПК, нито от Закона за адвокатурата, нито от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

В хипотезата на предоставена безплатна правна помощ, възнаграждението на адвоката се определя от съда, а не представлява реално заплатеното по договор между представляваните лица и пълномощника адвокат, поради което при безплатото процесуално представителство от един адвокат на повече от едно лице, при сходни интереси, не се дължи определяне на възнаграждение за всеки от представляваните. Това е така, доколкото целта на разпоредбата е осигуряване на квалифицирана правна помощ на изброените в Закона за адвокатурата лица, при осигуряване възнаграждението на пълномощника, съобразно изхода на делото и за съответния вид работа. В случая, адв.Н. е осъществил процесуално представителство на трима въззиваеми по една жалба, поради което и осъществените от него процесуални действия са еднакви за тримата.

Ето защо, съдът намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските, с присъждане на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от ЗАдв за всеки един от представляваните въззиваеми, следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на адв. В.Й.Н., с ЕГН **********, служ. адрес *** като пълномощник на В.А.П., А.М.П. и Б.Л.Г.,*** за изменение на решение 248/13.11.2019 г. по в.т.дело 550/2019 г. на ВнАС, в частта за разноските, с присъждане на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от ЗАдв за всеки един от представляваните въззиваеми.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: