№ 8816
гр. ., 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Я.М.Ф.
при участието на секретаря С.А.Р.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20211110.679 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от З. СТ. М. против „.“ АД с искане да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата в размер на 286,17 лева главница за периода от 06.07.2017 г. до 04.11.2017 г. и сумата
в размер на 4,34 лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.09.2017 г. до
21.12.2017 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1684/2018 г. по описа
на Софийски районен съд, 45 състав, за събиране на вземанията по който срещу ищеца е
образувано изп. дело № . по описа на ЧСИ . с взискател ответното дружество, като погасени
по давност. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в
тежест на ответното дружество.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
наведените в исковата молба фактически твърдения и правни доводи. В подадения отговор
са изложени твърдения, че кредиторът е предприел множество действия, водещи до
прекъсване на давността за сумите по процесния изпълнителен лист, последното от които от
19.01.2021 г. Направено е искане сторените от ответника съдебни разноски да бъдат
възложени в тежест на ищеца.
В открито съдебно заседание на 16.06.2022 г. процесуалният представител на
ответника поддържа, че считано от 28.04.2022 г. наименованието на дружеството е
променено от „.“ АД на „.“ АД, което обстоятелство надлежно е вписано в Търговския
регистър.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на
погасителната давност на вземането предмет на процесния изпълнителен лист.
Страните не спорят, а и от изисканото в цялост производство по ч. гр. д. № 1684/2018
г. по описа на Софийски районен съд, 45 състав, се установява, че делото е образувано по
подадено от „.“ АД срещу ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 286,17 лева, представляваща незаплатена
цена на потребена ел. енергия за имот, находящ се в гр. ., ул. „.“ . за периода от 06.07.2017 г.
до 04.11.2017 г. и за сумата в размер на 4,34 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 05.09.2017 г. до 21.12.2017 г. Искането е уважено, като със заповед
от 30.01.2018 г. е разпоредено длъжника да заплати сумите по подаденото заявление.
Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 19.04.2018 г., поради което и на
основание чл. 416, пред. 1 вр. чл. 414, ал. / в редакцията на процесуалния закон преди
измененията обн. с ДВ, бр. 100 от 2019 г./ е влязла в сила на 05.05.2018 г. Видно от
поставения върху съдебния акт щемпел изпълнителен лист за сумите по заповедта е издаден
на 20.09.2018 г.
От представения по делото препис от изп. дело № . се установява, че производството
е образувано по искане на ответника срещу ищеца в настоящото производство за
принудително събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист и екзекутивен
титул издаден по ч. гр. д. № 73659/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав. В
молбата кредиторът е направил искане да бъде наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, както и е налице и възлагане от страна на взискателя по реда
на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Видно от разпореждане от 19.11.2018 г. съдебният изпълнител предприел действия по
пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и налагане на запор върху
вземания на лицето. Със запорни съобщения с изходящи номера от 14.11.2018 г. е наложен
запор върху вземанията на ищеца в настоящото производство в „.“ АД, „.“ АД и „.“ АД, като
въз основа на посочения изпълнителен способ не били събрани суми в погашение на
задълженията по процесния изпълнителен лист.
С молба с вх. № 62268/04.11.2019 г. взискателят отправил искане до съдебния
изпълнител за предприемане на изпълнителни действия – налагане на запор върху банкови
сметки и трудово възнаграждение на длъжника, налагане на запор върху недвижими имоти
и насрочване на опис на движими вещи.
С молба с вх. № 24100/30.03.2020 г. взискателят направил ново искане за насрочване
на опис на движими вещи на длъжника.
С молба с вх. № 04782/21.01.2021 г. взискателят отправил искане до съдебния
изпълнител за предприемане на изпълнителни действия – налагане на запор върху банкови
сметки и трудово възнаграждение на длъжника, налагане на запор върху недвижими имоти
и насрочване на опис на движими вещи.
По изпълнителното дело била депозирана молба от длъжника с вх. №
44496/21.06.2021 г. с искане за разсрочване на изпълнението, като З. СТ. М. посочила, че се
задължава да внася по 100 лева месечно. По делото няма отбелязване, че ищецът в
настоящото производство е внесъл суми в погашение на задълженията по процесния
изпълнителен лист.
С молба с вх. № 81136/01.12.2021 г. взискателят отправил искане до съдебния
изпълнител за предприемане на изпълнителни действия – налагане на запор върху банкови
сметки и трудово възнаграждение на длъжника, налагане на запор върху недвижими имоти
и насрочване на опис на движими вещи.
С Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV
ГО е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993г. ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години,
като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала същото
правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизане в
сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г. действащ е бил Законът за
гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е
предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда
действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без
уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие ( арг. чл. 156г ЗГС). При действието
2
на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на процесуалния закон са
били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.),
предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаване на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
съгласно чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК. Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичане на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290
ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение правния ефект на влязло в сила решение за вземането, защото е
ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в
сила решения.
От изложеното следва, че по сега действащия процесуален закон не е налице
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подкрепа на изложеното е и
формираната съдебна практика, намерила израз в Определение № 480 от 27.07.2010 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., IV г. о., ГК. С Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021г. ВКС, IV
г.о. изрично е прието, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД намира приложение когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила съдебно решение, така и когато е
определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените
съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията, обективирани в
процесния изпълнителен титул, е общата 5-годишна давност.
В подкрепа на изложеното е и Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по
описа на ВКС, IV ГО, с което е прието, че от влизане в сила на заповедта за изпълнение,
започва да тече 5-годишна давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо.
Видно от изисканото в цялост производство по ч. гр. д. № 1684/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, 45 състав заповедта за изпълнение е влязла в сила на 05.05.2018 г.,
от който момент е започнал да тече петгодишен давностен срок за погасяване на вземанията,
който към настоящия момент не е изтекъл.
Единствено за пълнота на изложението следва да бъдат маркирани предприетите от
кредитора действия, водещи до прекъсване на давността на вземанията по процесния лист.
Съгласно задължителните разяснения дадени с Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемане на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на
запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването
на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на
призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за
данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Няма спор и, че
3
възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до
прекъсване на давността. В този смисъл освен мотивите на цитираното тълкувателно
решение е и съдебната практика намерила израз в Решение № 451/29.03.2016 г. по гр. дело
№ 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС и Решение № 28.02.2016г. по гр. д. № 4899/2014 г. на IV г.
о. на ВКС.
Молбата от 09.11.2018 г., по която е образувано изп. дело № . по описа на ЧСИ .,
отговаря на изискванията за редовност, съдържа посочен от взискателя изпълнителен способ
– налагане на запор върху вземания и движими вещи на длъжника и е налице възлагане по
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, поради което давността относно вземанията по изпълнителния лист е
прекъсната, считано от 09.11.2018 г.
Давността е прекъсната с всяко едно от отправените от взискателя искания до
съдебния изпълнител за предприемане на действия за принудително удовлетворяване на
кредитора, последното от които от 01.12.2021 г. Следва да бъде разяснено, че не е
необходимо предприемане на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния
способ или предприетото действие да е успешно, за да се счита давността прекъсната.
Необходимо е единствено изпълнителният способ да е поискан и възложен от взискателя,
тъй като погасителната давност се свързва с липсата на активност от страна на кредитора,
която очевидно не е налице ако взискателят посочва даден изпълнителен способ за
принудително удовлетворяване на вземането си срещу длъжника. В подкрепа на изложеното
е и съдебната практика на въззивната инстанция, намерила израз в Решение № 1796 от
5.03.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11628/2019 г., Решение № 441 от 17.01.2020 г. на СГС по
в. гр. д. № 12414/2018 г. и др. Ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск с
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З. СТ. М., ЕГН **********, с адрес в гр. ., ул. „.“ .
против „.“ АД / с предишно наименование „.“ АД/, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. ., бул. „.“ № ., ., отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК
отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 286,17 лева главница за
периода от 06.07.2017 г. до 04.11.2017 г. и сумата в размер на 4,34 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 05.09.2017 г. до 21.12.2017 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1684/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 45 състав,
за събиране на вземанията по който срещу ищеца е образувано изп. дело № . по описа на
ЧСИ . с взискател ответното дружество, като погасени по давност.
ОСЪЖДА З. СТ. М., ЕГН **********, с адрес в гр. ., ул. „.“ . да заплати на „.“ АД / с
предишно наименование „.“ АД/, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., бул. „.“
№ ., ., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
4
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5