Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № .../..2010 г. по гр.д. № ../2009 г. на РС е отхвърлен като неоснователен предявения иск от А. Н. К. от гр.В. против „Е. К.”О.-В.Т. относно установяване съществуването на вземането по Заповед за изпълнение на парично задължение № .../17.9.2009 г., издадена по ч.гр.д. № .../2009 г. на ВТРС, от 12 000 лв.,представляващо неизплатено задължение по запис на заповед от 3.6.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.9.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 240 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство. Недоволен от решението е останал А. Н. К., който го обжалва като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се ,че е изяснена фактическата обстановка по делото, но съдът е направил неправилна преценка на доказателствата и е достигнал до грешни изводи. Твърди се ,че от представеното удостоверение на ВТОС се установява правоприемството на СД ”Е. К.” от ответното дружество, като не намира приложение разпоредбата на чл. 462 ТЗ, тъй като не е налице превишаване на представителна власт. Твърди ,че е извършено частично плащане на сумата, което представлява извънсъдебно признание на задължението от ответника, който е правоприемник на СД. Счита ,че правилно е насочил иска си срещу дружеството, а не срещу физическото лице Й. Й. Моли да се отмени обжалваното решение и се уважи исковата претенция. Ответникът по жалбата против „Е. К.”О.-В.Т. не е представил отговор. В съдебно заседание пълномощникът на дружеството взема становище ,че жалбата е неоснователна и се претендират разноски по делото. Твърди се, че ответното дружество не е правоприемник на СД и не следва да отговаря по менителнично задължение, а следва да отговаря лицето Й. Счита ,че решението е правилно. Великотърновският окръжен съд като са запозна с оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства приема за установено следното: С обжалваното решение ВТРС се е произнесъл по исковата молба на А. Н. К. от гр.В.Т. против „Е. К.”О.-В.Т.. Ищецът твърди ,че на основание разпореждане по ч.г.д. № ../2009 г. на ВТРС е издадена в негова полза заповед за незабавно изпълнение №../17.9.2009 г., за сумата 12 000 лв.,представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 3.6.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.9.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 240 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство. Твърди се ,че е постъпило възражение от дружеството и е спряно изпълнението по изп.д. № ../2009 г. на ЧСИ Д. К. Твърди се,че в законоустановения срок е предявил иск на основание чл. 422 ГПК, с който иска да се приеме съществуването на това вземане.Твърди се ,че Записът на заповед е редовен от външна страна и съдържа реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ. Претендират се разноски по делото. По исковата молба е постъпил отговор по реда на чл. 131 ГПК, в който се оспорва изцяло предявения иск. Твърди се ,че издател на документа е СД „Е. К.”ф.д. № ../1990 г., каквото дружество не съществува към момента на издаване на Записа на заповед и съответно то не може да поеме такова задължение. Твърди се също ,че въпреки това ответното дружество е заплатило на ищеца сумата 7 000 лв., като за част от парите К. е подписал документ, а за останалата част от 2000 лв. не е подписвал документ. ВТРС правилно е приел, че предявеният иск е с основание чл. 422 ал.1 вр. с чл.415 ГПК. Съдията е приел, че записа на заповед от 3.6.2008 г. отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ, но също така е приел, че ответникът по делото не е задължено лице по тази абстрактна сделка. Съдията е приел ,че издател на ЗЗ е изписан СД „Е. К.”, който към момента на издаване на ЗЗ не е съществувал като правен субект и затова не могло това дружество да поема задължения. ВТОС напълно споделя тези съображения на районния съд ,както и становището му ,че ищецът би следвало да насочи претенцията си към лицето Й., който е подписал документа в качеството си на управител на несъществуващо към този момент дружество. Освен констатираното от районния съд ВТОС счита,че следва да се има предвид и изписаното в удостоверението от 10.3.2009 г. на л.18 по делото където е изписано ,че на 5.7.2002 г. с решение на ВТОС е вписано преобразуване на „Събирателно дружество „Е.-К.-Й.”-В.Т. в „Е. К.” О.-В.Т.. Ищецът се позовава на правоприемство на ответното дружество на активите и пасивите на преобразуваното „Събирателно дружество „Е.-К.-Й.” , но в настоящия случай лицето Й. не е подписал ЗЗ като управител не на това дружество, а на друго дружество, именувано СД „Е. К.”. По изложените съображения въззивният съд напълно споделя както констатациите , така и правните изводи на районния съдия поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. С оглед изложеното ВТОС счита обжалваното решение за правилно, мотивирано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение№ ../..2010 г. по гр.д. № ../2009 г. на ВТРС Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |