Р
Е Ш Е
Н И Е
№1370
Гр.
Перник, 17.10.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 6 - ти състав в
публично съдебно заседание на 17 09
2019
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА
При секретар Б Миткова
като разгледа гр. д. № 00010
/2019
г. по описа на съда, за да произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.
1 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от
“Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда “Лабиринт”, ет.
2, офис 4
против
А.Г.Д. ЕГН ********** ***10
Заемател по Договор за паричен
заем № 2837868 от 26.06.2017 г. с Изи
Асет Мениджмънт АД- за сумата 750лв. и рефинансиране на Договор за заем №
2776045 в размер 385.42лв.
И с прехвърлено вземане чрез
ЦЕСИЯ между Изи Асет Мениджмънт АД и “Агенция за събиране на вземания” ООД от
16.11.2010г., т.е.
ЧЕ ДЪЛЖИ :
Главница 750 лв.
Договорна лихва 72.51лв.за
периода 13.07.2017-28.23.2017г.
Такса разходи 45лв.
Сумата 339.04лв.неустойка за
неизпълнение на Договора за периода 13.07.2017-28.12.2017г.
Сумата 58.04 лв.обезщетение за
забава за периода 14.07.2017- до датата на заявлението
Ведно със законната лихва за забава
от датата на заявлението 02.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата по ЧГД № 05400/2018 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор о т назначения на ответника ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ – адв. Я.С.
ПАК
Изтъкват се следните
съображения :
-оспорва се истинността на
договора от 26.06.2017г.
-нямало рефинансиране и
разликата не била получена от ответницата т.е. нямало доказано реално
изпълнение
-недължимост - по нищожен
договор
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от надлежно
процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес.
Правният интерес се установява от приложеното
чгр дело на ПРС. От него е видно, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, за вземане идентично с вземането,
предмет на настоящото производство.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е подал възражение. Последното обуславя наличието на правен
интерес за ищеца от водене на предявеният установителен иск.
Искът е предявен в преклузивния
срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Затова е процесуално допустим.
Разгледан по същество е
основателен по следните съображения:
Във връзка с оспорване на
Договора за кредит – ищците прилагат същия в оригинал.Видно от същия,
предвидено е уведомяване на кредитополучателя вкл. и по телефон и ел.поща.
По доказателствата се
установява, че при потърсване ответницата е с изключен телефон / осуетява
възможностите за комуникация респ.уведомяване за последващи действия/
В същото време, видно от останалите доказателства,
рефинансиране реално е било налице, и това се установява от вещото лице.
По останалите възражения за
неосонвателност и недоказаност : изслушана е съд.икономическа експертиза с
в.л.В.В., която съдът приема изцяло, и
според която :
Остатъкът от задължението по Договора
за паричен заем № 2837868 от 26.06.2017г. е както следва :
Главница 750 лв.
Договорна лихва 72.51лв.за
периода 13.07.2017-28.12.2017г.
Такса разходи 45лв.
Общо 1206.55лв.
Сумата 339.04лв.неустойка за
неизпълнение на Договора за периода 13.07.2017-28.12.2017г.
Сумата 61.33 лв.обезщетение за
забава за периода 14.07.2017- до датата на заявлението – като съдът присъжда
сумата 58.04лв. / както е предявена по ИМ, тъй като в тази част няма увеличение
на иска надлежно направено по реда на чл.214 ГПК /, както и се дължи законната
лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане на сумите.
Съдът не споделя доводите на ответната
защита, че не се дължат сумите по договора, рефинансирал предходния договор,
тъй като това са облигационни отношения между лица, в условията на свобода на договарянето
и лицето има възможност само да прецени
как и по какъв начин да обслужи задълженията си, вместо да влиза в
спирала от дългове.
Разноски
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски
Които се дължат от ответника
както следва :
в исковото производство –
50.58 лв.д.такса,
350лв. депозит за особен
представител,
350лв. юк.възн
150лв. за вещо лице и
150лв. юк.възн. спрямо
уважената част от исковете
в заповедното производство –
25лв.д.такса и 100лв. юк.възн.спрямо уважената част от исковете
По изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че
А.Г.Д. ЕГН ********** ***10
като
Заемател по Договор за паричен
заем № 2837868 от 26.06.2017 г. с Изи
Асет Мениджмънт АД- за сумата 750лв. и рефинансиране на Договор за заем №
2776045 в размер 385.42лв.
И с прехвърлено вземане чрез
ЦЕСИЯ между Изи Асет Мениджмънт АД и “Агенция за събиране на вземания” ООД от
16.11.2010г., т.е.
ЧЕ ДЪЛЖИ на “Агенция за събиране на вземания” ОД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър
Дертлиев № 25, офис сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4,
в качеството му на цесионер :
Главница 750 лв.
Договорна лихва 72.51лв.за
периода 13.07.2017-28.23.2017г.
Такса разходи 45лв.
Сумата 339.04лв.неустойка за
неизпълнение на Договора за периода 13.07.2017-28.12.2017г.
Сумата 58.04 лв.обезщетение за
забава за периода 14.07.2017- до датата на заявлението
Ведно със законната лихва за
забава от датата на заявлението 02.08.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата по ЧГД № 05400/2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК
А.Г.Д. ЕГН ********** ***10
ДА ЗАПЛАТИ НА
“Агенция за събиране на
вземания” ОД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4,
РАЗНОСКИ както следва :
в исковото производство –
50.58 лв.д.такса,
350лв. депозит за особен
представител,
350лв. юк.възн
150лв. за вещо лице и
150лв. юк.възн. спрямо
уважената част от исковете
в заповедното производство –
25лв.д.такса и 100лв. юк.възн.спрямо уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в
сила заверен препис от него и ч гр.дело да се върнат на съотв.заповеден състав.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.