№ 3185
гр. София, 08.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело
№ 20241110165497 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК
********* срещу К. С. Г., ЕГН ********** за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 888,47 лв. – главница по
договор за потребителски кредит, 166,53 лв. – договорна лихва, 107,48 лв.
мораторна лихва, 632,15 лв. – динамично плащане, 403,92 лв. – такса за бързо
разглеждане и 40,00 лв. разходи за извънсъдебно събиране на кредита.
С разпореждане от 13.11.2024 г. съдът е указал на заявителя да посочи
как се формират вземанията з т. нар. динамично плащане, бързо разглеждане и
разходи.
С молба от 20.12.2024 г. заявителят е уточнил, че при кандидатстване за
кредит длъжникът е заявил желание да ползва експресно обслужване и бързо
разглеждане на своя кредит при условията на чл. 9, ал. 1 и 2 от раздел IV на
Общите условия. По силата на раздел VIII, чл. 13 от договора за кредит
заявителят претендира 40,00 лв. разходи за събиране на просрочени
задължения.
В частите относно претедираните суми за динамично плащане, такса за
бързо разглеждане и разходи за извънсъдебно събиране на кредита
заявлението също следва да се отхвърли по следните съображения:
И таксите „Бързо разглеждане на кредита“ и „Динамично плащане“ се
заплащат при сключване на договора, като се разсрочват във времето
съобразно погасителния план.
В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита
– чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани
с допълнителни услуги по договора - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер
процесната услуга/услуги очевидно няма. В частта й по приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, същата попада в
1
забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата
от потребителя, респективно е свързана с основното задължение на заявителя
по договора, да предостави заемната сума. В частта й относно таксата за
обслужване на кредита следва да се посочи, че тя също е във фиксиран размер
и не зависи от реалните разходи, които биха се направили, което води до извод,
че по същността си не представлява заплащане на цена за услуга, а
предварително уговорено задължение на потребителя за заплащане на
възнаграждение на кредитора. Касае се за възнаграждение по договора, а не за
допълнителна услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в
годишния процент на разходите /ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му като
отделно възнаграждение /услуга/ има за единствена цел заобикаляне
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, а
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
По отношение на претендираните такса за извънсъдебно събиране на
кредита.
Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив
изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на
длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй
като не се дължи заради извършени разходи. Наименованието му прикрива
истинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК обаче при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава в случая е лихвата
за забава, за която се издаде заповед за изпълнение. Процесната клауза
преследва забранена от закона цел, а именно да се присъди още едно
обезщетение за забава. Същата противоречи на императивната разпоредба на
чл. 33, ал. 1 ЗПК и е нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко
противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си
представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции,
което също влече нищожността й.
За пълнота следва да се посочи още, че при сключения потребителски
заем, чрез стандартен европейски формуляр, длъжникът има качеството на
„потребител“, затова съдът е задължен да провери дали договорът съдържа
неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя,
предвид действието на член 6, параграф първи от Директива 93/13 ЕИО на
Съвета. Нормата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към чл. 143 от Закона за
защита на потребителя, според която норма неравноправна клауза в договор
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, каквито несъмнено са
процесните.
Ето защо заявлението в посочената части следва да бъде отхвърлено,
2
като на заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на
уважената част от вземането, или сумата от 12,98 лв. за държавна такса и 25,97
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК
********* против К. С. Г., ЕГН ********** за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта, с която се иска заплащане на сумата от
632,15 лв. – динамично плащане, 403,92 лв. – такса за бързо разглеждане и
40,00 лв. разходи за извънсъдебно събиране на кредита по Договор за кредит
№ МАХ_300830037, сключен на 19.12.2022 г., между страните.
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може
да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок
от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3