РЕШЕНИЕ№
261101
гр. Пловдив, 07.04.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и пети март две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 8652 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен от Г.Л.Р. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 188, 99 лв.,
представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на
правно основание по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем
№ ****г. и сумата от 1 112, 40 лв., представляваща недължимо платена и
получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за
неустойка по договор за паричен заем № ****г., ведно със законна лихва върху тези
суми от датата на депозиране на исковата молба – 17.07.2020 г., до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за
заем № ****г. По силата
на така сключения договор в полза на ищеца бил отпуснат кредит в размер на
сумата от 1 000 лв. В договора било установено, че ищеца следва да върне сумата
от 1 192, 30 лв. на десет месечни погасителни вноски за периода от
24.09.2015 г. до 20.06.2016 г. всяка в размер от 230, 47 лв. С клаузата на чл.
4, ал. 2 от Договора било установено задължение за заплащане на неустойка в
размер на сумата от 1112, 40 лв., погасено изцяло от длъжника. Задължението за
възнаградителна лихва погасил до размер на сумата от 188, 99 лв. Сочи, че е
установен годишен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 49,
01. %. Поддържа, че процесният договор е недействителен на специалните
основания по чл. 22 ЗПК. Счита, че договорът е недействителен на основание чл.
10, ал. 1 ЗПК, тъй като е изготвен с шрифт под 12 пункта, в който смисъл сумите
за възнаградителна лихва и неустойка са недължимо заплатени. Твърди, че
договорът за кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗЗП, тъй
като възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
е недействителна, поради противоречието й с добрите нрави, в който смисъл тази
клауза следва да се счита несъществуваща и водеща до липса на посочен размер на
възнаградителната лихва в договора за кредит. Счита, че при сключване на
договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният
процент на разходите, след включване в последния и на задължението за заплащане
на неустойка, представляваща скрито възнаграждение по договора, е установен в
разрез с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че клаузата за неустойка е
недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави и поради
нейната прекомерност. Твърди, че клаузата за неустойка противоречи на
материалния закон, в точност на разпоредбата на чл. 71 ЗЗД, установяваща, че
при непредставяне на обезпечение длъжникът губи преимуществата на срока, като в
случая било установено непредставянето на обезпечение да е свързано с
допълнителни разходи за кредитополучателя – длъжник. Счита, че клаузата за
неустойка противоречи и на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, което води до нейната
недействителност на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че нищожността на
клаузата за неустойка произтича както от обстоятелството, че целият договор е
недействителен, така и от недействителността на самата клауза, установяваща
неустоечното задължение. По така изложените съображения се моли за уважаване на
предявените искове иск.
В
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал отговор
на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Счита, че
фактите, на които ищецът основава предявената искова претенция са останали
недоказани в производството по делото, тъй като към исковата молба не е
представен твърдения за сключен договор за кредит, което от своя страна лишава
ответника от право на защита. Твърди, че на основание чл. 154, ал. 1 ГПК всяка
страна доказва фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания. В
случая при непредставяне на договор за кредит не се установява между страните
да е възникнало валидно облигационно правоотношения, като видно от фактите,
изложени в исковата молба, е че ищецът не е запознат с договора, който е
сключил. Счита, че съдът следва да изпълни служебните си задължения като
разпредели надлежно доказателствената тежест. Моли за задължаване на ищеца да
представи на основание чл. 190 ГПК договора за кредит, с приложение на
разпоредбата на чл. 161 ГПК, при неизпълнение на указанията на съда. По
същество твърди, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК, тъй като в договора за кредит е уговорен фиксиран лихвен процент, който
е посочен в договора и е ясен за страните. Счита, че не е нарушена и клаузата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите е посочен
в договора за кредит, като последният е в размер от 49, 01 % и не е по висок от
пет пъти размера на законната лихва. Твърди, че годишният процент на разходите
в договора е фиксиран , като е посочена и общата сума за заплащане, а годишният
процент на разходите се определя по формула, която е определена в Приложение №
1 към ЗПК. Поддържа, че клаузата за неустойка не е недействителна, тъй като
неустойката представлява форма на договорна отговорност и служи за обезщетение
на вредите, причинени от неизпълнението. В случая неустойката била начислена
именно поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя да представи
обезпечение и съответно не би била дължима при изпълнение в срок на поетите с
договора задължения. Счита, че не са налице хипотезите сочени от ищеца по
цитираната от последния тълкувателна практика, тъй като неустойката има
обезщетителна функция. Не било налице нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал.
1 ЗПК, тъй като следвало да се съобрази разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. В случая не намирала приложение разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като
периодът, за който е начислена неустойката е от изтичане на тридневния срок за
предоставяне на обезпечение до крайния период на договора, като за този период
не се претендира обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли
за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството
разноски.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД.
От събраните
по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е безспорно, че
между страните е сключен договор
за паричен заем № ****г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата
сумата от 1 000 лв. срещу насрещното задължение
на последния – кредитополучател, да върне сумата от общо 1 192, 32 лв. на 10
месечни вноски. В договора за кредит е обективиран погасителен план, в който е
посочен падежът на всяка вноска и нейният размер от 119, 23 лв. Установява се,
че падежът на първата погасителна вноска е на 24.09.2015 г. и падеж на
последната – на 20.06.2016 г. Установен е годишен лихвен процент от 40 % и
годишен процент на разходите от 49, 01 %.
В клаузата на чл. 4 от Договора
страните са уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок от
сключване на договора да представи обезпечение от две физически лица –
поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия за платежоспособност
или банкова гаранция в размер на дължимата сума със срок на действие – 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора. В клаузата на чл. 4,
ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в
размер на сумата от 1 112, 40 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с
всяка от погасителните вноски, към които се добавя сумата от 111, 24 лв.
Договорът
между страните не е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи
условия.
От представената от ответника справка за извършени плащания от страна на
потребителя по договора за кредит се установява, че ищецът е заплатил сумата от
общо 2 301, 39 лв. по договора, от които 1 000 лв. за главница, 188, 99
лв. за договорна лихва, 1 112, 40 лв. за неустойка.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, установила размера
на използвания шрифт при съставяне на договора за кредит. Вещото лице, при
работата си с представените в производството по делото писмени документи в оригинал,
е установило, че договор за заем е написан със серифен шрифт - serif font, подобен на семейство шрифтове Times, с големина 11
пункта.
По своята правна същност договорът
за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за
действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в
зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства,
предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна
парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост
от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на
паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки;
възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да
иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.
Съгласно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски
кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е
установено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В случая договорът за паричен заем е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е
чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният
годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и
размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя
на отказ от договора.
От
заключението на вещото лице по допуснатата допълнителна съдебно-техническа
експертиза, изследвала договора за заем в оригинал, се установява, че
последният е написан със серифен шрифт - serif font,
подобен на семейство шрифтове Times, с големина 11 пункта.
Следователно налице е нарушение на нормата на
чл. 10, ал. 1 ЗПК, при установено съществено отклонение в размера на
използвания шрифт, което води до невъзможност за потребителя за запознаване с
клаузите на договора без затруднение. По така изложените съображения и
правоотношението по договора за паричен заем следва да се обяви за
недействително на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Съдът не следва да пристъпва към разглеждане
на останалите възражения за недействителност на заемното правоотношение,
доколкото установи, че са налице предпоставките на чл. 22 във вр. с чл. 10, ал.
1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Между страните в производството по делото е безспорно обстоятелството,
че в изпълнение на договора ищецът е заплатил сумата от 188, 99 лв. за
договорна лихва и сумата от 1 112, 40 лв. за неустойка, което
обстоятелство се установява от представената от ответника справка за извършени
плащания.
Следователно
и доколкото в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 23 ЗПК и
след като бе установена недействителността на договора за паричен заем, предявените
искове по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД са основателни в пълния им предявен
размер, тъй като всички суми, заплатени от ищеца, надвишаващи размерът на
предоставения за ползване финансов ресурс, в размер от 1 000 лв. са били
заплатени при начална липса на основание за престиране.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски, съобразно
изхода на правния спор в размер на сумата от 220 лв., от които 100 лв. за
заплатена държавна такса и 120 лв. – депозит за вещо лице.
В производството по делото ищецът е бил представляван на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер на сумата
от 322 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й действаща към момента на определяне на
възнаграждението от съда, тъй като при сключване на договора последното не е
определено с оглед приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Възнаграждението
следва да бъде определено за един иск с оглед материалния интерес на правния
спор, тъй като недължимостта на сумите по двете клаузи на договора за паричен
заем се претендира на едно основание, като следва да се посочи, че разпоредбата
на чл. 2, ал. 5 от Наредбата не следва да се съотнася с определянето на вида и
броя на предявените искове, съобразно правилата, установени в процесуалния закон,
а с осъществените действия от страна на процесуалния представител във връзка с
основанието, от което произтича твърдяното спорно право.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на Г.Л.Р.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 188, 99 лв., представляваща недължимо платена и получена от ответника
при начална липса на правно основание по клауза за възнаградителна лихва по
договор за паричен заем № ****г. и сумата от 1 112, 40 лв.,
представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на
правно основание по клауза за неустойка по договор за паричен заем № ****г.,
ведно със законна лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата
молба – 17.07.2020 г., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА
„Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Г.Л.Р.
сумата от 220 лв. – съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д.
№ 8652/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА
„Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на *******“, БУЛСТАТ *****,
с адрес гр. П, ул. “*****” № **, сумата от 322 лв. – адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 8652/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
ПК