№ 167
гр. Свищов, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Гражданско дело №
20254150100481 по описа за 2025 година
Искове по чл.422 ал.1 от ГПК , вр. чл.79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД и
осъдителен по чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „П“ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. ** чрез
пълномощника юрисконсулт И.Т. твърди, че са сключили с ответника С. В. С.
Договор за потребителски кредит с номер ********** от 06.07.2017 г. По
силата на договора, кредиторът превел на посочена от С. В. С. банкова сметка
паричната сума. Последният от своя страна поел задължение да върне
договорената като общо задължение сума за срок от 4 месеца с месечна вноска
по погасителен план в размер на 87,21 лева и падежна дата всяко 1-во число на
месеца, посочени в т. VI от Договора. Длъжникът не изпълнил задълженията
поети с договора, като не е направил нито една погасителна вноска и изпаднал
в забава. Падежът на последната по ред погасителна вноски е бил на
01.12.2017г. , като същото не е изпълнено изцяло.
За задължението подали заявление по реда на чл.410 от ГПК и по ч.гр.д.
237/2025г. на СвРС била издадена Заповед за изпълнение №144/28.03.2025г. за
200,00 лева/двеста лева/ – неплатена главница; неплатено договорно
възнаграждение в размер на 13,08 лева /тринадесет лева и осем стотинки/, за
периода от 01.09.2017г. до 01.12.2017 г.; 7,06 лева/седем лева и шест
1
стотинки/- лихва за забава за периода от 02.09.2017 г. до 01.12.2017г.; 238,65
лева /двеста тридесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/– законна лихва
за периода от 01.12.2017 г. до 27.03.2025 г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението – 27.03.2025 г. до окончателното изплащане на
задължението. В едномесечен срок от получаване на съобщението, длъжника
е подал възражения, поради което след дадени указания ищецът е подал
настоящият установителен иск. Дадени са указания за завеждане на
осъдителен иск по отношение на отхвърлените части с влязло в сила
разпореждане № 476/28.03.2025г., като е предявен осъдителен иск за част от
сумата. Моли съда да постанови решение с което да установи със сила на
присъдено нещо съществуването на вземането в негова полза в общ размер на
451,73 лева, от които 200,00 лева – неплатена главница; неплатено договорно
възнаграждение в размер на 13,08 лева, за периода от 01.09.2017г. до
01.12.2017 г.; 238,65 лева– законна лихва за периода от 01.12.2017 г. до
27.03.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението. По предявения осъдителния иск, моли съда да осъди
ответника да му заплати сума в размер на 98,55 лева, дължимо от 01.12.2017г.,
представляващо неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, ведно със законната лихва. Претендира направените разноски. В хода
по същество ищецът не се явява и не взема становище. В писмен молба
ищецът поддържа исковата молба и моли исковете да бъдат уважени. На
основание чл.238 ал.1 от ГПК прави искане за постановяване на
неприсъствено решение. Претендира разноски.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК,
ответникът не е подал писмен отговор по чл.131 от ГПК, не се явява в
съдебно заседание и не е правил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът като прецени, че са налице предпоставките на чл.239 от ГПК,
намери че са налице основания за постановяването му. На страните са указани
последиците от неспазване на сроковете по размяна на книжата.
Установителният иск чл. 422 от ГПК е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства.
2
Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение №
144/28.03.2025г. по ч.гр.д. 237/2025г.г. на СвРС - С. В. С., ЕГН
**********следва да заплати на кредитора „П“ ЕООД с ЕИК *, седалище и
адрес на управление гр. ***, представляван от С.Н.Н., Н.М.Л. и Я.К.Ч., чрез
пълномощника юрисконсулт Г.С. – К, сумата 200,00 лева/двеста лева/ –
неплатена главница; неплатено договорно възнаграждение в размер на 13,08
лева /тринадесет лева и осем стотинки/, за периода от 01.09.2017г. до
01.12.2017 г.; 7,06 лева/седем лева и шест стотинки/- лихва за забава за
периода от 02.09.2017 г. до 01.12.2017г.; 238,65 лева /двеста тридесет и осем
лева и шестдесет и пет стотинки/– законна лихва за периода от 01.12.2017 г. до
27.03.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението –
27.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
75,00 лева /седемдесет и пет лева/–разноски по делото, от които 25,00 лева за
държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. В
едномесечен срок от получаване на съобщението, длъжника е подал
възражения, поради което след дадени указания ищецът е подал настоящият
установителен иск. С разпореждане №476/28.03.2025г. съдът е отхвърлил
заявлението на „П“ ЕООД с ЕИК *, с което е поискано издаване на заповед за
изпълнение за неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 98,55 лева, дължимо до 01.12.2017г.; неплатени такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 20,00 лева,
начислени на 16.09.2017г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане
на вноски по договора за кредит в размер на 100,00 лева, начислени на
14.11.2017 г., като неоснователно, което разпореждане е влязло в сила на
15.04.2025г. На ответника е указано, че може да предяви осъдителен иск по
отношение на отхвърлените с разпореждането суми. Същото е получено на
09.06.2025г. и в указания срок е предявен и осъдителен иск само по
отношение на сумата в размер на 98,55 лева- неплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги.
Приложени са по делото Договор за потребителски кредит №
**********, Общи условия на П ЕООД към договор за потребителски кредит,
Искане за отпускане на потребителски кредит Стандарт № **********,
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, Допълнителна преддоговорна информация, Общи
3
условия, декларации, Погасителен план към Договор за потребителски кредит
№ **********, Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит
№ ********** към 13.06.2025 г. Установява се от същите, че ответницата С. В.
С. е сключила с ищцовото дружество за Договор за потребителски кредит №
********** от 06.07.2017г., при следните параметри: сума на кредита: 500,00
лева; срок на кредита: 4 месеца; размер на вноската по кредита: 54,36 лева;
годишен процент на разходите /ГПР/ - 49.88%; годишен лихвен процент:
41.17%; дължима сума по кредита:217,44 лева. Ответницата е направила едно
едно плащане на 04.10.2017г. в размер на 50,00 лева, след което е
преустановила плащанията на погасителните вноски и е изпаднала е в забава.
Последната вноска по погасителния план е била 01.12.2017г. Към настоящия
момент целия погасителен план по договора е изтекъл и вземането е
изискуемо в пълния си размер.
По делото няма представени доказателства за извършени плащания от
страна на ответника.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявения установителен
иск по чл. 422 от ГПК е основателен и доказан, поради което следва да се
уважи в претендирания размер.
По предявения осъдителен иск по чл.79 от ЗЗД. По своята правна
същност процесният договор е потребителски по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК,
поради което за него са приложими разпоредбите на посочения нормативен
акт. Съгласно чл. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин. Ответницата има качеството потребител, поради което се ползва от
защитата срещу неравноправни клаузи, уредена в ЗЗП, за наличието на които
съдът следи служебно и без да е наведено от страната подобно възражение. В
този смисъл е и трайната съдебна практика, съгласно която съдът следва да
следи служебно за съществуването на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителския
договор и да се произнася, независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при
преценка дали клаузите на договора са нищожни. В този смисъл е и
практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
4
договори. Съобразно последната националният съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в
приложното поле на Директивата. Воден от горното, съдът намира, че
споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги е в
противоречие с чл. 10а ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като се касае за действия,
обслужващи усвояването и управлението на кредита, а не до допълнителни
услуги по смисъла на чл. 10 ал. 1. Тези клаузи са нищожни, като заобикалящи
закона, като въвеждат допълнителни разходи, надхвърлящи значително
допустимите разходи по кредита. Според чл. 21 ал. 1 ЗПК, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а ал. 2 ЗПК е регламентирана
забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването и управление на кредита. С процесния договор за
потребителски кредит страните са сключили и споразумение за предоставяне
на допълнителен пакет от услуги, свързани с усвояването и управлението на
кредита и услуга, гарантираща улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства, срещу възнаграждение за пакета в размер на
98,55 лева. Съдът приема, че клаузата, определяща задължението за
заплащане на закупен пакет от допълнителни услуги е нищожна. Ето защо
процесната сума, начислена в тежест на ответника за пакет от допълнителни
услуги е неоснователна и предявеният осъдителен иск следва да се отхвърли.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се
произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да
разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и
в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12
от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното
производство в размер на 75,00 лева /седемдесет и пет лева/, от които 25,00
лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсулстско възнаграждение.
Относно разноските в исковото производство: ищецът претендира ДТ в
размер на 75,00 лева/за двата иска/, и по 360,00 лева юрисконсултско
възнаграждение за всеки един от предявените искове. На основание чл. 78, ал.
8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017 г. / и чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на
правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на
5
ищеца в размер на 120,00 лева, предвид вида и цената на установителния иск,
фактическата и правна сложност на делото и обема на осъщественото от
юрисконсулта процесуалното представителство (подаване на исковата молба и
писмено становище без явяване в съдебно заседание), едно открито съдебно
заседание в което е разгледано производството, и като съобрази, че по делото
са приети само писмени доказателства и не е бил налице спор по релевантните
факти, предвид постановяването на решението по реда на чл. 239 от ГПК.
Ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 145,00 лева, от които 25,00 лева - ДТ и 120,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид отхвърлянето на осъдителния иск, право на разноски има
ответницата на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, но в случая такива не са
претендирани и затова не се присъждат.
Водим от горното на основание чл.239 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че към 27.03.2025 г. (датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК) и към настоящия момент в полза на „П“ ЕООД с ЕИК *, седалище и
адрес на управление гр. ***, представляван от С.Н.Н., Н.М.Л. и Я.К.Ч.,
съществува вземане против С. В. С., ЕГН ********** от гр. **** за сумата
200,00 лева/двеста лева/ – неплатена главница; неплатено договорно
възнаграждение в размер на 13,08 лева /тринадесет лева и осем стотинки/, за
периода от 01.09.2017г. до 01.12.2017 г.; 238,65 лева /двеста тридесет и осем
лева и шестдесет и пет стотинки/– законна лихва за периода от 01.12.2017 г. до
27.03.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението –
27.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми по
ч.гр.д. 237/2025г. на СвРС е издадена Заповед за изпълнение № 144/28.03.2025
г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П“ ЕООД с ЕИК *, седалище и адрес на
управление гр. ***, представляван от С.Н.Н., Н.М.Л. и Я.К.Ч. срещу С. В. С.,
ЕГН ********** от гр. **** иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД за осъждане
6
на С. В. С., ЕГН ********** да заплати на „П“ ЕООД с ЕИК * сумата в
размер на 98,55 лева /деветдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/-
представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на
подаване на заявлението 27.03.2025 г. до окончателното изплащане на
задължението до окончателното плащане на сумите, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. В. С., ЕГН ********** от гр. **** да заплати на „П“
ЕООД с ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. ***, представляван от
С.Н.Н., Н.М.Л. и Я.К.Ч. сумата 75,00 лева/седемдесет и пет лева/,
представляваща разноски по заповедното производство и 145,00 лева/сто
четиридесет и пет лева/-разноски по исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
На основание чл.240 от ГПК в едномесечен срок от връчването на
страна, против която е неприсъственото решение може да иска отмяната му от
Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7