Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Б.С., 13.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 18 февруари, Две хиляди и двадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 843/2019 год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център, чрез пълномощника юрисконсулт А.В., с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Д.Д.Ц., с ЕГН ********** ***, за сумата от 571,54 лв., представляваща допълнително начислена на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ по КП № 3015308/30.08.2016г. за периода от 02.06.2016г. до 30.08.2016г. фактурирана от ищцовото дружество с данъчна фактура № **********/08.09.2016г. за недвижим имот, находящ се в с.Т., обл.В.. ул. „Д.Б.“ № 1, мораторна лихва върху главницата в размер на 143,35 лв. за периода от 27.09.2016г. до 29.03.2019г., ведно със законна лихва върху главницата в размер на 571,00 лв. за периода от 02.04.2019г./датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-виж пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, за сумата от 1213,10 лв., представляваща допълнително начислена на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ по КП № 3020624/27.09.2017г за периода от 30.06.2017г. до 27.09.2017г. фактурирана от ищцовото дружество с данъчна фактура № **********/29.09.2017г. за недвижим имот, находящ се в с.Т., обл.В.. ул. „Д.Б.“ № 1, мораторна лихва върху главницата в размер на 177,57 лв. за периода от 13.10.2017г. до 29.03.2019г., ведно със законна лихва върху главницата в размер на 1213,10 лв. за периода от 02.04.2019г./датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-виж пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, за сумата от 1216,01 лв., представляваща допълнително начислена на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ по КП № 3021831/31.01.2018г. за периода от 03.11.2017г. до 31.01.2018г. фактурирана от ищцовото дружество с данъчна фактура № **********/05.02.2018г. за недвижим имот, находящ се в с.Т., обл.В.. ул. „Д.Б.“ № 1, мораторна лихва върху главницата в размер на 136,16 лв. за периода от 17.02.2018г. до 29.03.2019г., ведно със законна лихва върху главницата в размер на 1216.01 лв. за периода от 02.04.2019г./датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-виж пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените разноски по заповедното производство и по исковото производство, включително и юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК.
ИСКОВЕ С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.79,ал.1
от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.237 ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, като е посочил иска за допустим.
Предлага на ищеца след даване ход на делото на основание чл.229,ал.1,т.1 от ГПК съда да спре производството по настоящето дело за срок от 6 месеца, през който период да се изготви погасителен план и той да заплати дължимите суми.
С определението по чл.140 от ГПК постановено в з.з. на 10.07.2019г. съдът по искане на ищеца е конституирал на основание чл. 219,ал.1 от ГПК Ч.”Р.Б.” АД, *** Бизнес Център, в процедурното качество на трето лице-помагач на ищеца ЧЕЗ „ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, гр. С. 1784 район р-н М., бул. Ц.Ш. № 159, бл. БМ. Бизнес Център, БУЛСТАТ ********* за доказване основанието и размера на вземането срещу Д.Д.Ц., с ЕГН ********** ***.
ПРЕПИС от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са изпратени на третото лице -помагач, което до с.з. е представило писмено становище, с което моли да се уважат исковите претенции на ищеца.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 478/2019г. по описа на БСлРС. Допусната е СТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно.
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и писменият отговор, след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност,приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 478/2019г. по описа на БСлРС срещу длъжника Д.Д.Ц., с ЕГН ********** ***, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 309/08.04.2019г. за общата сума от 3000,65 лв. - главница, представляваща дължима сума на клиент, фактурирана при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и Раздел VIII и Раздел IХ на издадените въз основа на тази разпоредба ПИКЕЕ, и съставени КП № 3021831/31.01.2018г., № 3020624/27.09.2017г. и № 3015308/30.08.2016г. за имот, находящ се в с.Т., обл.В.. ул. Д.Б. № 1, мораторна лихва за периода от 27.09.2016г. до 29.03.2019г. в размер на 457,08 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 69,15 лв. внесена държавна такса и 58,00 лв. адвокатско възнаграждение.
В
законния двуседмичен срок по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът Д.Д.Ц. подал писмено възражение вх.№ 2937/18.04.2019 г., с
което е оспорил вземането с твърдения за недължимост,
като е направил обосновка. По този повод заповедният съд в р.з. от 19.04.2019г.
е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви
иск за установяване на вземането си по отношение възразилия длъжник.
Съобщението относно дадените указания е връчено на „Чез Електро България” на 14.05.2019 г., а исковата молба е подадена по пощата на 14.06.2019 г./ видно от пощенското клеймо/ и входирана в РС-Б.С. с вх.№ 4508/20.06.2019г.
При тези данни съдът приема, че иска за установяване на оспореното вземане е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Безспорно по делото е, че ищцовото дружество е доставчик на ел.енергия, а действащите ОУ на ЧЕЗ „ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, гр. С. на договора за продажба на ел.енергия обвързват ответника като абонат на ищеца за процесният недвижим имот, без да е необходимо изрично писмено приемане.
Безспорно по делото е, че ищеца е потребител на ел.енергия и абонат на ответното дружество за процесният недвижим имот.
Безспорно е, че ищеца получил данъчни фактури № **********/08.09.2016г., № **********/29.09.2017г. и № **********/05.02.2018г. от ищцовото дружество за начислените искови суми.
Безспорно е, че електромера /СТИ/ на ищеца се намира извън имота му.
Не се спори, че на процесните дати са съставени на ищеца КП № 3015308/30.08.2016г., КП № 3020624/27.09.2017г. и КП № 3021831/31.01.2018г. от служители на Ч. „Р.Б.“ АД-С..
Ответника не оспорва размера на исковите суми, а признава иска по
основание и размер в проведените две съдебни заседания.
По искане на ответника с
определение в с.з. от 27.09.2019 год. съдът
на основание чл. 229,ал.1,т.1
от ГПК спрял производството по
гр.д.№ 843/2019 год. по описа на РС-Б.С.
по взаимно съгласие на страните за доброволно уреждане
извънсъдебно на спора, но такава
спогодба не се постигна.
Въз основа на постъпила писмена молба вх.№ 203/10.01.2020г. от юрисконсулт В.-пълномощник на ищцовото дружество „Ч.Е.Б.” АД г. поради непостигане на извънсъдебно споразумение относно предмета на спора, с определение постановено в з.з. от 13.01.2020г. на основание чл.230, ал.1 от ГПК производството по делото е възобновено и насрочено за открито съдебно заседание, с призоваване на страните и трето лице-помагач.
В открито с.з. проведено на 18.02.2020г. ответника отново заявява, че признава исковата претенция на ищеца по основание и размер. Действително опитали да постигнат извънсъдебна спогодба, но не се успели, тъй като ответника има стари задължения, които следвало да се включат в споразумението, но той не се съгласил.
По делото са разпитани свидетелите Й.И И., З.В. П., В.П.Я., Н.Д.М. и Й.Г.Й., които установили фактите и обстоятелствата отразени в КП № 3015308/30.08.2016г., КП № 3020624/27.09.2017г. и КП № 3021831/31.01.2018г. и същите не са оспорени от ответника. В тази връзка е и заключението на вещото лице И., съгласно което описаните в процесните протоколи нарушения са довели до изменение на електрическата схема. Извършената корекция в сметката на ответника за процесния период по процесните констативни протоколш съответства на методиката по чл. 48 ал. 1 т. 1 б.”б” от ПИКЕЕ, тъй като и в трите случая няма точен измерител на неотчетената от електромера консумираната в обекта на ответника ел.енертия, както и преизчислението е извършено по действащи за периода цени на ел. енергия.
В с.з. проведено на 27.09.2019г. и с писмена молба вх.№ 203/10.01.2020г. от юрисконсулт В.-пълномощник на ищцовото дружество „Ч.Е.Б.” АД г. е поискал съдът да се произнесе с решение по чл. 237 ГПК, в случай, че ответникът се яви и признае иска.
В първото по делото с.з. проведено на 27.09.2019г. и във второ по ред с.з. проведено на 18.02.2020г. ответникът се явил лично и заявил категорично, че признава иска по основание и размер и действително дължи процесните суми на ищцовото дружество.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на представените доказателства от ищеца, съдът приема за доказано изпълнението на договора от негова страна. Поради това, съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по него, както и обстоятелството, че има ликвидно /установено по основание и размер/ и изискуемо вземане спрямо длъжника.
Ответникът не ангажира никакви доказателства във връзка със възраженията си по заповедното производство, а в хода на настоящото производство признава изцяло предявеният иск – както по основание, така и по размер.
Ищцовото дружество чрез процесуалния си представител в с.з. проведено на 27.09.2019г. и с писмена молба вх.№ 203/10.01.2020г. направи искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В с.з. ответникът Д.Д.Ц., изцяло признава исковете по основание и размер.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че исковата претенция на ищеца е основателна и доказана и като такава следва да се уважи.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
При този изход на делото следва да бъде признато за установено, че ответникът Д.Д.Ц., с ЕГН ********** ***, дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център, чрез пълномощника юрисконсулт А.В. сумата от 571,54 лв., представляваща допълнително начислена на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ по КП № 3015308/30.08.2016г. за периода от 02.06.2016г. до 30.08.2016г. фактурирана от ищцовото дружество с данъчна фактура № **********/08.09.2016г. за недвижим имот, находящ се в с.Т., обл.В.. ул. „Д.Б.“ № 1, мораторна лихва върху главницата в размер на 143,35 лв. за периода от 27.09.2016г. до 29.03.2019г., ведно със законна лихва върху главницата в размер на 571,00 лв. за периода от 02.04.2019г./датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-виж пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, за сумата от 1213,10 лв., представляваща допълнително начислена на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ по КП № 3020624/27.09.2017г за периода от 30.06.2017г. до 27.09.2017г. фактурирана от ищцовото дружество с данъчна фактура № **********/29.09.2017г. за недвижим имот, находящ се в с.Т., обл.В.. ул. „Д.Б.“ № 1, мораторна лихва върху главницата в размер на 177,57 лв. за периода от 13.10.2017г. до 29.03.2019г., ведно със законна лихва върху главницата в размер на 1213,10 лв. за периода от 02.04.2019г./датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-виж пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, за сумата от 1216,01 лв., представляваща допълнително начислена на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ по КП № 3021831/31.01.2018г. за периода от 03.11.2017г. до 31.01.2018г. фактурирана от ищцовото дружество с данъчна фактура № **********/05.02.2018г. за недвижим имот, находящ се в с.Т., обл.В.. ул. „Д.Б.“ № 1, мораторна лихва върху главницата в размер на 136,16 лв. за периода от 17.02.2018г. до 29.03.2019г., ведно със законна лихва върху главницата в размер на 1216.01 лв. за периода от 02.04.2019г./датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-виж пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, които суми са предмет на издадена Заповед № 309/08.04.2019г. по ч.гр.д.№ 478/2019г. по описа на РС-Б.С..
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в размер на 100,88 лв. заплатена държавна такса(15 от делото), 250,00лв. за вещо лице по СТЕ(л.87 от делото), 120.00 лв. за призоваване на свидетели(л.88 от делото), 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78,ал.8, изр.второ от ГПК и чл.37 от ЗПрП вр.чл.25 от НЗПрП.
Съгласно задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответника Димитров следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 478/2019г. по описа на БСлРС в размер на 69,15 лв. държавна такса и 58,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д.Д.Ц., с ЕГН ********** ***, че СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ НА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център, чрез пълномощника юрисконсулт А.В., сумата от 571,54 лв., представляваща допълнително начислена на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ по КП № 3015308/30.08.2016г. за периода от 02.06.2016г. до 30.08.2016г. фактурирана от ищцовото дружество с данъчна фактура № **********/08.09.2016г. за недвижим имот, находящ се в с.Т., обл.В.. ул. „Д.Б.“ № 1, мораторна лихва върху главницата в размер на 143,35 лв. за периода от 27.09.2016г. до 29.03.2019г., ведно със законна лихва върху главницата в размер на 571,00 лв. за периода от 02.04.2019г./датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-виж пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, за сумата от 1213,10 лв., представляваща допълнително начислена на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ по КП № 3020624/27.09.2017г за периода от 30.06.2017г. до 27.09.2017г. фактурирана от ищцовото дружество с данъчна фактура № **********/29.09.2017г. за недвижим имот, находящ се в с.Т., обл.В.. ул. „Д.Б.“ № 1, мораторна лихва върху главницата в размер на 177,57 лв. за периода от 13.10.2017г. до 29.03.2019г., ведно със законна лихва върху главницата в размер на 1213,10 лв. за периода от 02.04.2019г./датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-виж пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, за сумата от 1216,01 лв., представляваща допълнително начислена на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ по КП № 3021831/31.01.2018г. за периода от 03.11.2017г. до 31.01.2018г. фактурирана от ищцовото дружество с данъчна фактура № **********/05.02.2018г. за недвижим имот, находящ се в с.Т., обл.В.. ул. „Д.Б.“ № 1, мораторна лихва върху главницата в размер на 136,16 лв. за периода от 17.02.2018г. до 29.03.2019г., ведно със законна лихва върху главницата в размер на 1216.01 лв. за периода от 02.04.2019г./датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-виж пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, които суми са предмет на издадена Заповед № 309/08.04.2019г221/12.03.2018г. по ч.гр.д.№ 344/2018г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Д.Д.Ц., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център, чрез пълномощника юрисконсулт А.В., направените по настоящото исково производство по гр.д.№ 843/2019г. по описа на БСлРС разноски в размер на 100,88 лв. заплатена държавна такса, 250,00лв. за вещо лице по СТЕ, 120.00 лв. за призоваване на свидетели, 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78,ал.8, изр.второ от ГПК и чл.37 от ЗПрП вр.чл.25 от НЗПрП, както и сторените в заповедното производство по ч.гр.д.№ 478/2019г. по описа на РС-Б.С. разноски в размер на 69,15 лв. държавна такса и 58,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено с участието на Ч.”Р.Б.” АД, *** Бизнес Център, като трето лице-помагач на ищеца ЧЕЗ „ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, гр. С. 1784 район р-н М., бул. Ц.Ш. № 159, бл. БМ. Бизнес Център, БУЛСТАТ *********.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото,че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2
от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението,
след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 478/2019г.по описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: