№ 1486
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Д. ИВ. ГР.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело
№ 20211110210160 по описа за 2021 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН,
въз основа на подадена жалба от адв. Д.М. Б. със с. а.: гр. София, в качеството
си на представител на В. В. К. срещу наказателно постановление (НП) № 18-
4332-023306 от 27.11.2018 г. на началник група към Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“), с което за
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 900
(деветстотин лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца.
С жалбата се иска отмяна на НП, поради това, че било незаконосъобразно
и постановено при грубо нарушаване на административно-процесуалните
правила, както и в противоречие с тълкувателно решение №1/2014 г. на ВАС,
твърди се, че не е спазена разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, акта не е бил
връчван, както и не е установено категорично кой е извършил нарушението и
мястото на извършването му.
За жалбоподателя в съдебно заседание се явява упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на
НП, тъй като се касае за камера, която не е стационарна, в акта и НП не е
1
описано точното място и няма GPS координати, като в момента скоростта за
участъка е 70 км/ч и трябвало да се приложи алтернативната норма,
действаща в момента, както и да се има предвид Тълкувателно решение №1
на ВАС. Претендира разноски.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява процесуален представител.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 02.03.2018 г. в гр. София по бул. „Ботевградско шосе“ от Околовръстен
път към бул. „Владимир Вазов“ жалбоподателят управлявал лек автомобил
„Л.Р.”, с ДК № -------- като пред №397, при ограничение на скоростта 50 км/ч
за населено място около 10:48 ч. се движел със скорост от 127 км/ч, но след
приспаднат толеранс от 3% е 123 км/ч, което е отчетено от система за
видеоконтрол TFR1-М с №506, заснето с клип №1681. Техническото средство
е мобилно и е било в служебно МПС. Приложен е протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта за 02.03.2018 г.
с начало 10:00 ч. и край 12:00 часа марка TFR1-М с фабричен №506,
монтирано в МПС рег. №-------, в населено място гр. София, бул.
„Ботевградско шосе“ до №397, с посока на движение от Околовръстен път
към бул. „Владимир Вазов“. Приложен е часови график. Водачът не бил
спрян, с оглед високата отчетена скорост и опасност от ПТП. Към момента на
засечената скорост, видно от справката на Столична община дирекция
„Управление и анализ на трафика“ за процесния участък е била въведена
максимално разрешена скорост на ППС-та в населено място 50 км/ч, съгласно
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Изпратена е призовка до водача и преписка със
снимковия материал. След като се е явил в съответното поделение на МВР, а
именно РУ-Ботевград към ОДМВР е подписал декларация по чл.188 от ЗДвП,
в която е декларирал, че на 02.03.2018 г. около 10:49 ч. автомобилът му се е
управлявал от него. Преписката на 11.07.2018 г. е препратена до О „ПП“-
СДВР.
Съгласно удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835
мобилна система за видеоконтрол на нарушения на правилата за движение
тип и регистрация на пътни нарушения, тип TFR1-М e вписан под №4835, с
дата на издаване на удостоверение за одобрен тип 24.02.2010 г. и срок на
2
валидност до 24.02.2020 г. Установява се от протокол от проверка №8-39-
17/24.10.2017 г. на Български институт по метрология от проверка на мобилна
система за видеоконтрол на нарушения на правилата за движение тип и
регистрация на пътни нарушения, тип TFR1-М, преминаването на
последваща периодична проверка на техническото средство на 24.10.2017 г.,
чието заключение е че съответства на метрологичните изисквания.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на 25.07.2018 г. на жалбоподателя за административно нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП е от оправомощеното въз основа на Заповед №8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи длъжностно лице В.А. -
мл. автоконтрольор при О „ПП”-СДВР. В АУАН, който е връчен на
жалбоподателя със съдействието на РУ-Ботевград на МВР, на 01.10.2018 г.,
не е посочил възражения, както и такива не е депозирал в срок пред
административнонаказващия орган.
Свидетелят А. в показанията си излага показания изцяло в подкрепа на
изложените в акта факти.
Приложен е видеоклип на отчетената с техническото средство скорост на
02.03.2018 г. в 10:49:11 часа, с радар №506, а именно 127 км/ч и наказуема
скорост 123 км/ч, с наказуемо превишение 73 км/ч по преписка №0727/18,
клип №1618.
Издадено било процесното НП от началник група към СДВР, О „ПП“-
СДВР, оправомощен въз основа на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи. Като видно от приложената Заповед
№8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи издалата
процесното НП е назначена за началник на 01 група „Административно-
наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към О
„ПП“-СДВР.
Съдът кредитира писмените доказателства: заповед на министъра на
вътрешните работи, разпечатка, протокол, писма, декларация, видеоклип,
удостоверение, протоколи, работен график, удостоверение, писмо с
приложена схема за организацията на движението в процесния участък.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля А. като пълни и логични
относно фактите, които са от предмет на доказване в настоящето
производство и непротиворечиви с останалите събрани по делото писмени
3
доказателства, които се кредитират.
Съдът не кредитира, приложената по делото компютърна разпечатка,
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, като липсват доказателства относно
датата, на която електронният фиш е бил връчен, предвид което се приема, че
същата е в срок, а разгледана по същество същата се явява неоснователна,
поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите не страдат от
пороци и са законосъобразно съставени/респ. издадени от съответните
компетентни органи, оправомощени по силата на Заповед на министъра на
вътрешните работи.
По делото се установи, че констатирането на нарушението е станало с
преглеждане на видеоклипа от актосъставителя А., който е бил в
невъзможност да спре автомобила, предвид високата скорост, с която се е
движел и подадената от жалбоподателя декларация, че същият е управлявал
собствения си автомобил на процесната дата. Посочено е, както в АУАН, така
и в наказателното постановление нарушението, обстоятелствата, при които е
осъществено, време и място на извършването му до степен и в необходимите
параметри, че жалбоподателя да научи какво е нарушението, което му се
вменява, че е осъществил. Като се сочи скоростта, която е засечена, с какво
техническо средство, кога, отчетения толеранс и факта, че се касае за
движение на автомобила в населено място, като е посочена и посоката на
движение на същия. Налице е идентичност между посочените като нарушени
правни норми в АУАН и НП. Поради което не може да се приеме, че има
двусмислие или неяснота относно нарушението, което се вменява на
жалбоподателя, което да бъде отчетено до степен, която да обуславя
нарушаване на негови права и законни интереси и да води до отмяна
процесното наказателно постановление. АУАН е съставен след попълнената
от водача декларация, т.е. в предвидения в чл.34, ал.2 от ЗАНН срок,
доколкото акта е съставен на 25.07.2018 г., след като е препратена от РУ-
Ботевград на 11.07.2018 г. преписката с попълнената от жалбоподателя
декларация. АУАН е бил връчен на жалбоподателя, видно от положения под
4
него подпис на 01.10.2018 г. в РУ-Ботевград на МВР.
Наказателното постановление е напълно обосновано и е подкрепено от
събраните в административнонаказателното производство доказателства,
както и не са допуснати нарушения на материалния закон. Предвид на това
съдът не намира основания за отмяната на атакуваното наказателно
постановление, поради незаконосъобразност и необоснованост.
По безспорен начин въз основа на събраните доказателства по делото се
установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.
От обективна страна същият като водач на моторно превозно средство (по
смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) е управлявал лек автомобил,
индивидуализиран като „Л.Р.”, с ДК № --------, неспазвайки ограничението на
скоростта 50 км/ч, въведено за населено място. От показанията на свидетеля
А., изложени в съдебно заседание се установи, че скоростта на управлявания
от жалбоподателя автомобил е засечена след знака за населено място, където
е бил стациониран патрулния автомобил. От субективна страна деянието е
извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е
бил длъжен да съобрази поведението си с ограничението, въведено за
населено място. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП: при избиране скоростта на
движение на водача на ППС е забранено да превишава 50 км/ч за населено
място, при категории А, В, С, D, В+Е, С+Е, D+Е. В конкретния случай
фиксираната с техническо средство за видеонаблюдение ТFR 1M, радар
№506, скорост на управлявания от водача-жалбоподател автомобил е била
127 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 % наказуемата скорост е 123 км/ч и
наказуемо превишение от 73 км/ч. За това нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е
наложена санкция по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, в редакцията й актуална към
датата на издаване на НП, за превишаване над 50 км/ч - с глоба 700 лв. и три
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв.
Предвид което и с оглед установеното превишаване от 73 км/ч, правилно е
изчислен размера на глобата от административно-наказващия орган.
Превишаването на скоростта е фиксирано с техническо средство,
индивидуализирано като техническо средство за видеонаблюдение TFR1-M, с
фабричен №506, отразяващо скоростта, датата и точния час. Установи се от
5
справката на БИМ, че техническото средство е било изрядно, като е било
вписано по начина предвиден в закона, както и е преминало последваща
проверка. Тази скорост се установява от приложения видеоклип на
отчетеното с техническото средство и от свидетелските показания на
свидетеля А..
Съдът не установи, че засечената скорост от техническото средство е на
друго МПС, а не на това, което е било управлявано от жалбоподателя, както и
че скоростта е била компроментирана.
Не са налице основания да се приеме, че за този тип нарушения не е
следвало да бъде съставян АУАН и респ. издавано НП, а електронен фиш.
Такова задължение за наказващия орган в ЗДвП не е налично, още повече, че
се установи, че нарушението е установено в присъствието на контролен
орган, доколкото се касае за мобилно техническо средство, което е било
поставено в служебно МПС.
При определянето на административното наказание са спазени
изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като са наложени на
жалбоподателя съответните на извършеното нарушение кумулативно
предвидени в закона санкции: глоба и лишаване от правоуправление в
съответните фиксирани в санкционната норма размери, а именно 900 лв.
глоба и три месеца лишаване от право да управлява МПС. Санкциите са
фиксирани и поради това не могат да бъдат променяни. Като намира, че с така
определените по вид и размер санкции ще бъдат постигнати целите на
наказването посочени в чл.12 от ЗАНН.
Поради гореизложеното наказателното постановление като акт по чл.58д,
т.1 от ЗАНН като законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, като са налице предпоставките на чл.63, ал.9 от
ЗАНН, а именно не са налице основания за неговата отмяна или изменение.
Не се претендират разноски от въззиваемата страна до приключване на
делото в първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат
поискани такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към
която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася по
същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-4332-023306 от
27.11.2018 г. на началник група към СДВР, О „ПП“, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - София град на основанията
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7