Решение по КНАХД №568/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 233/17.04.2025 г., постановено по АНД №165/2025 г. на Районен съд /РС/ Плевен е потвърдено наказателно постановление /НП/ № Р-006682 от 19.12.2024 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, [улица], на основание чл.80, ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители /ЗКНИП/ е наложено административно наказани имуществена санкция в размер на 20000.00 /двадесет хиляди/ лева, за нарушение на чл.27, ал.2 от ЗКНИП.

Така постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, чрез адв. Д. Б.. Твърди, че решението е постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано.

Сочи като нарушени чл.67, ал.1 вр. чл.67, ал.2, т.5 от Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП) във връзка с чл.37, ал.1 ЗАНН, доколкото актосъставителят не е имал право да издава АУАН. Твърди, че от представената по административно-наказателната преписка Заповед № 1715/12.08.2024 г. на Председателя на КЗП е видно, че на С. П. и Р. К. е възложено единствено да извършат проверка, но не и да съставят АУАН или да са оправомощени с някое от другите предвидени в чл.67, ал.2, т.1, т.2, т.4 и т.5 от ЗКНИП права. Не може да се приеме, че актосъставителят С. П. е била оправомощена с представената Заповед № 358 ЛС/22.04.2015 г., издадена и подписана от Д. М.. В тази заповед въобще не е упоменато, че се отнася до оправомощаване на главен инспектор С. П. да упражнява контрол по спазване на ЗКНИП, в това число и като извършва проверки и издава АУАН, въпреки изричното изискване на чл.67, ал.1 във вр. с ал.2, т.5 от ЗКНИП. ЗКНИП е приет през 2016 г. и е обнародван с ДВ бр.59/29.07.2016 г. и се явява по-нов специален закон от ЗАНН, който въвежда нови правила досежно компетентността на органите, които осъществяват контрол по спазването на този нов закон и компетентността им. Твърди, че след като Д. М. вече не е председател на КЗП, са отпаднали правата на актосъставителя да съставя АУАН.

Сочи, че е несъстоятелен изводът на районния съд, че фактическата обстановка доказвала, че е извършено нарушението, визирано в АУАН и НП, а именно - нарушение на чл.27, ал.2 ЗКНИП. Фактическата обстановка, установена при извършената проверка и възпроизведена частично в обжалваното решение, е че банката е изискала от кредитополучателя такса за проучване и одобрение в размер на 150 лева. Също така, че на 29.07.2024 г. кредитът е отпуснат/усвоен и след това е събрана таксата за проучване и одобрение (л.2 от решението), както и че тази такса се отнасяла за действия на кредитора (банката), свързани с проучване и одобрение на кредита (л.3 от решението). Въз основа на тази фактическа обстановка, районният съд е направил извод, че по този начин е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗКНИП, която забранява събирането на такси, свързани с усвояването и управлението на кредита. Според касатора този извод на съда не се подкрепя от установената фактическа обстановка, твърди се несъставомерност на деянието, за което с Наказателното постановление е наложена имуществената санкция. Сочи като нарушени чл.53, ал.1 вр. с чл.27 и чл.28 от ЗАНН, като твърди, че РС не е изложил мотиви по отношение на замяната на санкцията с предупреждение, като представя доказателства, че банката винаги се е съобразявала с дадените  предписания.

Твърди се, че с НП и решението на РС се прави недопустимо разширително тълкуване и прилагане по аналогия на санкционни правни норми, с което е нарушен основният конституционен принцип на правовата държава. Затова счита решението за необосновано, като с него е допуснато превратно и едностранчиво възприемане на събраните доказателства, довело до изводи на съда, несъвместими с правилата на формалната логика. Счита за незаконосъобразни изводите на административния орган, а впоследствие и на районния съд, че таксата за проучване и одобрение е забранена и поради това е нарушена забраната на чл.27, ал.2 от ЗКНИП, въпреки че по силата на този законов текст не се допуска събиране само на такси, свързани с усвояването и управлението на кредита, а съгласно чл.27, ал.1 от ЗКНИП са допустими други такси, събирани от кредитната институция, каквато е таксата за проучване и одобрение. Чл.27, ал.4, чл.24 от ЗКНИП и пар.1, т.17 от ДР на ЗКНИП предвиждат като задължително съдържание на договора за кредит да бъде посочена стойността на всички такси. Затова, фактът, че процесната такса за проучване и одобрение е посочена във всеки един от договорите за кредит, не може да й придаде характер на такса, свързана с усвояването и управлението на кредита.

С оглед изложеното, моли да се отмени решението и да се отмени НП, алтернативно – да се отмени съдебното решение и да се измени НП, като санкцията се замени с предупреждение.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, е представлява от юрк. Р. Т.. Моли да се уважи касационната жалба и да се отмени обжалваното решение, като вместо него да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление, издадено от председателя на КЗП. В случай, че не се уважи това искане, моли да се отмени решението на районен съд и вместо него да се постанови друго, с което да се измени наказателно постановление № Р-006682/19.12.2024 г. и вместо наложената с него имуществена санкция да се постанови предупреждение на основание чл. 67, ал. 4, т. 1 от ЗКНИП, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН.

Ответникът по касационната жалба – Председател на Комисията за защита на потребителите, редовно призован, не се явява, не се представлява. В постъпило писмено становище преди о.с.з. /л.л.22-24/, чрез юрк.М. се сочи, че касационната жалба е неоснователна. Сочи, че липсват нарушения при постановяване на решението на РС. Подробно описва договора за недвижим имот на потребителя, за който е извършена проверка. Прилага съдебна практика /л.л.25-39/. Моли да се остави без уважение касационната жалба, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен дава заключение с оглед събраните доказателства да се остави без уважение касационната жалба, като счита, че в хода на проведеното съдебно следствие пред въззивния съд не са допуснати цитираните в касационната жалба нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли да се остави в сила постановения от Районен съд – Плевен съдебен акт.

Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Плевенски административен съд, първи касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е неоснователна.

Пред първо-инстанционния съд са събрани писмени доказателства и са разпитани свидетели. В решението си първо-инстанционният съд е изложил анализ на събраните доказателства и направените от него фактически и правни изводи.

От фактическа страна РС е посочил за установено, че на 16.08.2024 г. е извършена проверка във финансов център с адрес: гр. Плевен, община Плевен, област Плевен, [улица], стопанисван от търговеца. Съставен е Констативен протокол № К-2739990/16.08.24 г. „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, в качеството си на кредитор по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/, във връзка с чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции, доколкото се явява кредитна институция, предоставя кредити за недвижими имоти на потребителите във финансов център на банката, находящ се в гр. Плевен, [улица]. При извършване на проверката е установено, че се предоставят банкови кредити, обезпечени с ипотека на недвижим имот по смисъла на ЗКНИП в размер до 500 000,00 лв. При направено запитване за отпускане на кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот в размер на 70 000,00 лв. със срок за погасяване 240 месеца е предоставена информация в писмена форма чрез Европейски стандартизиран информационен формуляр /ЕСИФ/. В момента на проверката е представен Договор за банков кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот ведно с погасителен план, ЕСИФ, извлечение от сметката на кредитополучателя.

Договор за жилищен кредит „Желан дом“ № 13211/14.06.24 г. е с общ размер на кредита 35 000,00 лв.; срок на договора 132 месеца; ГПР 3,17%; обща дължима сума 41 314,41 лв.

В чл.15, ал.1, т.1 „Такси и комисиони, които са включени в общия разход по кредита“ от договора, банката изисква от потребителя - кредитополучател заплащане на такса проучване и одобрение на кредита в размер на 150,00 лв.

В приложения към договора ЕСИФ от 14.06.24 г. в Раздел 4 „Лихвен процент и други разходи по кредита“ - „Еднократно дължими разходи“ е вписана такса проучване и одобрение на кредит - 150,00 лв.

В погасителен план - Приложение № 1 към пред договорна информация също е вписана такса за проучване и одобрение на кредит в размер на 150,00 лв.

Представено е извлечение от сметката на кредитополучателя, от което се установява, че на 29.07.2024 г. кредитът е отпуснат/усвоен и непосредствено след това на същата дата е начислена и събрана от сметката таксата в размер на 150 лв.

Оценката на кредитоспособността на потребителя е задължение на кредитора, вменено в Глава пета „Оценка по кредитоспособността на потребителя”, чл. 13 - чл. 21 от ЗКНИП и не представлява допълнителна услуга по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Закона. Въпросната такса за проучване и одобрение на кредит се изисква и събира само от одобрените за получаване на кредит потребители и то не предварително, а едва след сключването на договора, когато кредиторът е взел решение за отпускане, съответно усвояване на кредита.

На следващо място, в разпоредбата на чл.14 от ЗКНИП е посочено, че кредиторът има право да предостави кредит само, когато оценката на кредитоспособността показва, че потребителят ще може да изпълнява задълженията си, произтичащи от договора за кредит, което означава, че оценката на кредитоспособността на потребителя и проучване и одобрение на кредит, съответно заплащането на такса за тези действия трябва да предхожда одобряването на кредита. Действията на кредитора, свързани с проучване и одобрение на кредита са приключили преди подписване на договора за кредит. В случая кредиторът е изискал таксата със сключване на договора на 14.06.24 г., като е пренебрегнал тази разпоредба.

РС е приел, че така посочените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства.

Приел е за неоснователно становището на жалбоподателя, че в наказателното постановление не става ясно дали с изискването от потребителите на такса за усвояване и управление на кредита е осъществен състава на нарушението, за което е санкциониран, или съставът на нарушението изисква кумулативното извършване на две действия – да се изисква такава такса и тя да бъде събрана от кредитора.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗКНИП кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, с договора за кредит, но също така законодателят с ал.2 на същата разпоредба е въвел ограничение по отношение на таксите и комисионните, като такива не могат да бъдат изисквани за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

От материалите по делото е видно, че кредиторът изисква такса за оценка на кредитния риск, която е включена в договора за банков кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, в който договор е отразено, че таксата за оценка на кредитен риск е дължима еднократно при сключване на договора. Следователно тази такса е заплатена с отпускането на сумата по кредита. Безспорно в случая не се касае за две отделни действия на кредитора, а за едно продължавано, с което е осъществен съставът на нарушението.

Неоснователно е и становището, че не е извършено нарушението описано в наказателното постановление, а актосъставителят не е извършил цялостна и пълна проверка за безспорното установяване на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗКНИП, преди отправяне на обвързващо предложение за сключване на договор за кредит, кредиторът извършва оценка на кредитоспособността на потребителя. В процесния случай тази такса се изисква и събира само от одобрените за получаване на кредит потребители и то не предварително, а едва след сключването на договора, когато кредиторът е взел решение за отпускане, съответно усвояване на кредита. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.14 от ЗКНИП, кредиторът има право да предостави кредит само, когато оценката на кредитоспособността показва, че потребителят ще може да изпълнява задълженията си, произтичащи от договора за кредит, респективно плащането на таксата за оценката на кредитоспособността на потребителя трябва да предхожда одобряването на кредита. В случая, кредиторът е изискал таксата със сключване на договора, с което безспорно е нарушил разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗКНИП. От събраните по преписката доказателства се установява по несъмнен начин, че такса проучване и одобрение на кредит в размер на 150 лв. се събира не за действия, които се извършват от банката, преди подписването на договора за кредит и неговото усвояване, а се изисква с договора за кредит от 14.06.2024 г., като се начислява и събира в деня на усвояването на кредита на 29.07.24 г.

Следователно усвояването на кредита (получаването на паричните средства) е зависимо от нейното заплащане от потребителя, който преди това не може да ползва отпуснатия му кредит по сключения вече действащ договор. Таксата се изисква съобразно договора, като се начислява и събира след отпускането на кредита, което означава, че кредиторът задължава с плащане на таксата само потребители, на които вече е отпуснат кредит, а не всички кандидатствали за кредит лица.

Поради което не може по никакъв начин да се приеме, че това е такса по чл.27, ал.1 от ЗКНИП, за да бъде събирана от потребителя. Регламентираните в чл.27, ал.1 от ЗКНИП допълнителни услуги се отнасят за тези, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора.

На 14.06.2024 г. кредиторът „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, в стопанисван от него офис в гр. Плевен, [улица], при сключване на договор за ипотечен кредит № 13211/14.06.24 г. с потребител е изискал заплащането на такса проучване и одобрение на кредит в размер на 150 лв., като действие, свързано с усвояване на кредита, с което е нарушил забраната в чл.27, ал.2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/, да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Нарушението е извършено на 14.06.24 г. в гр. Плевен при сключването на договор № 13211/14.06.24 г. за банков кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот и е довършено на 29.07.24 г., когато таксата за проучване и одобрение на кредит в размер на 150 лв. е събрана.

Безспорно, според съда, дружеството жалбоподател „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД с действията си е нарушило разпоредбата на чл.27, ал.2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите.

Спазени са процесуалните правила – АУАН и НП съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, в рамките на правомощията си. Спазени са сроковете на издаване, връчени са редовно, с което е гарантирано правото на защита на жалбоподателя във всеки етап на производството. При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което да обуславя изцяло отмяната му на тази основа, поради което същото е потвърдено изцяло. Банката е осъдена и да заплати разноски.

Решението е правилно.

По отношение посоченото в касационната жалба, че са нарушени чл.67, ал.1 вр. чл.67, ал.2, т.5 от Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители във връзка с чл.37, ал.1 ЗАНН, като се твърди, че актосъставителят не е имал право да издава АУАН, същото е неоснователно. По делото пред РС е приобщена Заповед № 1715/12.08.2024 г. на Председателя на КЗП /л.84 от делото пред РС/, с която на С. Н. и Р. К. е възложено да извършат проверка. Тази заповед не отнема правото им да съставят АУАН. Следва да се приеме, че актосъставителят С. Н. е била оправомощена с представената Заповед № 358 ЛС/22.04.2015 г., издадена и подписана от Д. М. /л.126 от делото пред РС/. Вярно е, че в тази заповед не е изрично упоменато, че се отнася до оправомощаване на главен инспектор С. Н. да упражнява контрол по спазване на ЗКНИП, доколкото същата заповед е издадена на основание чл.37, ал.1, буква „б“ от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба, актове могат да съставят длъжностните лица, определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. Видно от изказа на заповедта, на Н. е предоставено правомощие да съставя актове за извършени нарушения по законите и подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението на които е възложен на КЗП или на председателя на КЗП. След като тази заповед не е изрично отменена, Н. продължава да има посочените в нея правомощия, в това число и по отношение на нормативни актове, които са приети и влезли в сила впоследствие, след издаването на заповедта, стига в същите да е възложено на КЗП или на председателя на КЗП да упражняват контрол по приложението им. Такъв нормативен акт е ЗКНИП, който в чл.66 посочва, че контролът по този закон се осъществява от КЗП /с някои изключения, които не са налице в случая/. Освен това, издалият заповедта не действа от свое име, а действа като председател на КЗП, поради което възложените на служителя правомощия не отпадат с прекратяването на правомощията на физическото лице, което е заемало длъжността председател на КЗП. ЗКНИП не се явява специален закон по отношение на ЗАНН, който да дерогира възможностите за определяне на длъжностни лица, които да съставят АУАН съгласно ЗАНН. Определянето на длъжностни лица, които съставят актове съгласно ЗАНН, продължава по общия ред на ЗАНН.

Следва да се посочи, че твърдението, че не е доказана фактическата обстановка, е неоснователно. По отношение на същата няма и спор между страните, спорно е само прилагането на закона към установените факти и конкретно – дали исканата такса за проучване и одобрение в размер на 150 лева е в нарушение на чл.27, ал.2 ЗКНИП или не.

По този въпрос съдът съобразява следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 14 от ЗКНИП кредиторът има право да предостави кредит само, когато оценката на кредитоспособността показва, че потребителят ще може да изпълнява задълженията си, произтичащи от договора за кредит, т.е. оценката на кредитоспособността на потребителя, съответно плащането на такса за това действие, предхожда одобряването и отпускането на кредита, което в случая не може да се отнесе за процесната такса, доколкото от приобщените доказателства се установява, че тази такса се дължи от потребителя на етап окончателно одобрение на искането му за кредит, а не са дължи от всички лица, поискали отпускането на ипотечен кредит.

Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Ето защо, настоящият състав намира, че в случая процесната такса за проучване и одобрение на кредит е свързана с усвояването на кредита, независимо как е наречена от касатора, и не представлява такса за отделна допълнителна услуга, заявена от потребителя, не се заплаща предварително – преди одобрение на кредита или с подписване на договора за кредит, а едва след одобрение на кредита и усвояване на средствата от него, като таксата не се заплаща от всички потребители на банката, а само от тези, на които са одобрени кредитните искания и същата се събира непосредствено преди усвояването на средства по кредита.

С оглед на горното, настоящата инстанция приема, че е налице извършено нарушение на чл.27, ал.2 от ЗКНИП от страна на дружеството-кредитор. След като дружеството е изискало от кредитополучателя еднократната такса в размер на 150 лева, свързана с усвояването на кредита, безспорно е осъществен съставът на нарушение по чл.27, ал.2 от ЗКНИП, поради което правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност по чл. 80, ал.1 от ЗКНИП.

Следва да се посочи, че правната същност на таксата не се определя от нейното наименование, а от факта дали е за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. След като същата такса се дължи само при отпуснат кредит, тя е свързана с неговото усвояване и управление, независимо от наименованието и размера й.

Разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗКНИП дава възможност кредиторът да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но същата алинея следва да се тълкува с оглед ал.2, която не допуска такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Следователно такси по чл.27, ал.1 могат да са само такива, предхождащи отпускането на кредита, но не и такива, които се удържат от отпуснатия кредит, както в случая.

Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, предвид значимостта на регулираните обществени отношения, а наложената имуществена санкция е определена в минималния размер по чл. 80, ал.1 от ЗКНИП, а именно 20 000 лева. Високият размер на санкцията показва значимата според законодателя обществена опасност на нарушения като процесното. Фактът, че банката се е съобразявала с дадените  преди това предписания, не е основание да не се наложи наказание. Банката винаги следва да се съобразява с дадените  предписания, независимо дали са влезли в сила като необжалвани или след обжалване по съдебен ред.

Следва да се посочи, че в жалбата до РС не е искано приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което РС не е бил длъжен да излага мотиви относно такова искане. Искана е отмяна на НП и приложение на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, каквато възможност РС не е намерил за приложима.

Настоящият състав намира, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както при издаване на АУАН, така и при издаването на НП, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, следва в полза на касатора да бъдат присъдени сторените по делото разноски, като със становището е претендирано от процесуалния представител на ответника по касация юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лева, което следва да се присъди на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 63в и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Плевенски административен съд, първи касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 233/17.04.2025 г., постановено по АНД №165/2025 г. на Районен съд Плевен, с което е потвърдено наказателно постановление № Р-006682 от 19.12.2024 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, [улица], на основание чл.80, ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители /ЗКНИП/ наложено административно наказани имуществена санкция в размер на 20000.00 /двадесет хиляди/ лева, за нарушение на чл.27, ал.2 от ЗКНИП.

ОСЪЖДА „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, [улица], да заплати на Комисията за защита на потребителите, гр.София, сумата 150 лв. /словом: сто и петдесет/ лева за разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.