№ 14563
гр. С..., 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110154155 по описа за 2024 година
Производството е исково по молбата на „Й." ЕАД с ЕИК ......,със
седалище и адрес на управление: гр. С............. чрез адв. Ц. с адрес за
призоваване и съобщения: гр. С......... против А. С. З., ЕГН ********** с адрес
в гр. С..., п.к. ...... с назначен по делото особен представител с искане за
постановяване на установително решение спрямо ответника, за това, че дължи
на ищеца следните суми –
501.91 лв. като общ сбор на дължимите суми по сключените между
страните договори - Договор за мобилни услуги *********/ 18.12.2021г. и
Договор за лизинг за базови аксесоари № *********/ 18.12.2021г., по които са
издадени следните фактури, а именно: фактура № **********/18.01.2022г.,
фактура № **********/18.02.2022г. и фактура № **********/18.04.2022г.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда — 15.01.2024г., до
окончателното изплащане на вземането.
Излага се, че сумата е сбор от вземания по Договора за мобилни услуги
№ *********/18.12.2021г., по който са предоставени данни за № **********
при месечен абонамент от 46.99 лв. с вкл. ДДС или 39.16 лв. без вкл. ДДС с
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 36.99 лв. с вкл. ДДС
или 30.82 лв. без вкл. ДДС и мобилен телефонен апарат ALCATEL IS
1
202132GB Dual Grey;
по Договор за лизинг за базови аксесоари № *********/ 18.12.2021г за
№ ********** и с пакет по него аксесоари, включващ 4 бр. вещи както следва:
MyScreen Lite Edge Alcatel IS 2020, ENERGIZER Max CIA5 Earphones
Blue, HAMA microUSB cable shielded 0.75m black, HAMA USB 3.1 Type-C
cable lm black с обща цена на комплекта от аксесоари е 49.77 лв. с вкл. ДДС.
Излага се, че за ползването лизингополучателят на основание чл.3, ал.1
от Договора за лизинг се е задължил да плати 23 лизингови вноски в размер
на по 2.07 лв. с вкл. ДДС всяка, които е следвало да се фактурират с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез посочения
номер.
Сочи се, че това не е сторено и са начислени в три броя фактури за
периода м. януари 2022г. - м. април 2022г. следните фактури: с № **********/
18.01.2022г., с № **********/18.02,2022г. и с № **********/18.04.2022г.
Твърди се, че за процесния период са били приложими следните
условия: за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги № *********/ 18.12.2021г.; за комплект от 4 бр. аксесоари
(към номер ********** от 18.12.2021г.) - условията, договорени в Договор за
лизинг за базови аксесоари № *********/ 18.12.2021г.
В допълнение се излага, че фактура с № **********/ 18.01.2022г. е
издадена за отчетния период 18/12/2021- 17/01/2022г. и включва задължения за
клиента през посочения период, както следва: за № ********** - месечна
абонаментна такса 61.65 лв., други услуги 5.61 лв., други услуги с добавена
стойност 15.00 лв., кратки текстови съобщения (SMS) 0.33 лв. и разговори към
„Грижа за клиента“ 0.04 лв., които са в общ размер на 82.63 лв. без вкл. ДДС -
99.16 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за комплект от 4 бр. аксесоари (към
номер **********/ 18.12.2021г.) - 2.07 лв. с вкл. ДДС като така общата сума п
фактурата е от 101.23 лв. След приспадане на надвнесено плащане на
задължение от предходен отчетен период в размер на 76.19 лв.,
претендираната сума по фактурата е 25.04 лв.
По фактура с № **********/18.02.2022г., издадена за отчетен период
18/01/2022- 17/02/2022г. се включват следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса
2
30.82 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв., други услуги 2.97 лв. и разговори
към „Грижа за клиента“ 0.06 лв., които са в общ размер на 34.60 лв. без вкл.
ДДС - 41.52 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за комплект от 4 бр. аксесоари
(към номер ********** от 18.12.2021г.) - 2.07 лв. с вкл. ДДС, такса за
допълнителна услуга - 4.99 лв. с вкл. ДДС или общо задължение от 48.58 лв.
Излага се още, че след предсрочното прекратяване на договора за
мобилни услуги за процесния **********, по вина на потребителя поради
изпадането му в забава, операторът е издал фактура №
**********/18.04.2022г., включваща задължения за заплащане на неустойка за
предсрочното му прекратяване в размер на 379.83 лв., такса за допълнителна
услуга - 4.99 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за
предоставения с договора за лизинг комплект от 4 бр. аксесоари (към номер
********** от 18.12.2021г.) в общ размер на 43.47 лв. с вкл. ДДС или сумата,
начислена във фактурата, е 428.29 лв.
И при горното се излага, че вземанията на ищеца са: по Договор за
мобилни услуги № ********* 18.12.2021г. за моб. номер ********** сума в
общ размер на 454,30 лв. - 74,47 лв. - незаплатени задължения за месечни
абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за
периода 18/12/2021г. - 17/04/2022г. и обективирани във фактура с №
**********/18.01.2022г., фактура № **********/18.02.2022г. и фактура №
**********/18.04.2022г. и неустойка в размер на 379,83 лв., начислена
еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
по вина на потребителя, съгласно т.11 от договора, обективирана във фактура
№ **********/18.04.2022г., както и още 47.61 лева по Договора за лизинг за
21 неплатени лизингови вещи или общата сума от 501,91 лв.
Сочи се, че за тези вземания е била издадена заповед за изпълнение -
24,01.2024г., по гр.дело с № 2656/ 2024г., която е връчена по реда на чл.47,
ал.1 от ГПК и с оглед на което е бил предявен и настоящия иск и се
претендира решение в този смисъл като се ангажират доказателства и се
търсят разноските.
В срока за отговор е депозиран такъв от ответника чрез назначения му
особен представител, с който искът се оспорва като се излага, че договорът за
мобилни услуги не е подписан от ответника, исковете са недоказани и като
такива, основаващи се само на фактури. Оспорва се начислената неустойка
3
като се излага, че договорите не са предсрочно прекратени. Оспорва се
клаузата като неравноправна на основание чл.146, ал.1, и ал.2 ЗЗП вр. с
чл.143,т5, т. 9 и т.14 от ЗЗП. Оспорва се и сумата за заплащане на разликата в
цената на мобилните устройства, както и клаузите по договора за лизинг.
Ангажират се доказателства и се оспорват договорите за мобилни услуги
досежно тяхното авторство.
Искът е с правно основание по чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Софийски районен съд
намира за установено следното:
Представени в оригинал на основание чл.183 от ГПК са процесните
договори – този по заявка с № ********* с дата от 18.12.2021г. за
предоставяне на мобилни услуги и този по заявка с № ********* / 18.12.2021г.
за лизинг на базови апарати. И двата договора носят подпис за страната
потребител – А. С. З., като е видно дори и при направеното оспорване от
страна на особения представител и без да са нужни експертни знания и
техника, че почерците за подпис и по двата договора за идентични и са видимо
еднакви с почерка по изписване името на потребителя по Договора за
мобилни услуги.
Тези договори установяват, че ответната страна А. е станал абонат на
ищеца със старо наименование ‚Т.... „Тотал макс“ за срок от 24 месеца с
предпочетен № 359 896 588246 и с месечна вноска от 36.99 лева за първите 24
месеца, а след това в размер на по 46.99 лева. По договора са уговорени
минути разговор, интернет роуминг, дигиталните услуги по плана, както и
промоционалните пакети и телефонния апарат по плана.
От същия договор се установява, че потребителят за прекратяване на
договора предсрочно, дължи неустойка в размер в максимален размер на три
месечни вноски, както и в случай на ползван план с отстъпки в хипотеза на
прекратен предсрочно договор следва да се възстановят и сумите, които са
ползвани като отстъпки. Уговорено е и още, че при прекратяване на договора
дължи и стойност на устройството по стандартна цена.
От договор за лизинг за базови аксесоари от същата дата е видно, че
ответникът като лизингополучател е получил временно и възмездно
4
ползването спрямо четири броя вещи, а именно базови аксесоари на обща
цена от 49.77 лева с ДДС, която е следвало да се плати на 24 месечни вноски
от по 2.07 лева и първа нулева и още 2.07 лева за прехвърляне ПС спрямо
вещите в края на периода на действие на лизинга. Няма спор между страните,
а и от самия Договор – чл.4 се установява, че лизингополучателят е получил
вещите, предмет на ползване чрез подписване на самия договор.
Представени са фактури с № **********/18.01.2022г., фактура №
**********/18.02.2022г. и фактура № **********/ 18.04.2022г. – исковите, и е
изслушано заключение на вещо лице по ССчЕ, което заключение е прието без
възражения от страните по делото.
От заключението на вещото лице, работило по събраните доказателства
по делото и проверка в счетоводството на ищеца, се установява, че исковите
фактури с № **********/18.01.2022г., фактура № **********/18.02.2022г. и
фактура № **********/ 18.04.2022г. са редовно осчетоводени при ищеца към
датата на сезиране на съда със заявлението по чл. 410 от ГПК – 15.01.2024г. и
са на стойност от 501,91 лв. По тях има извършено частично плащане в
размер на 74,00 лв. и всъщност исковата сума е незаплатеният остатък по
Договорите. По Договор за мобилни услуги със заявка с № *********/
18.12.2021г. за мобилен номер **********, за периода 18/12/2021 г. -
17/04/2022г. по фактура № **********/18.01.2022г., фактура
№**********/18.02.2022г. и фактура № **********/18.04.2022г. са начислени
74,47 лв. - за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни
такси и е без плащане, а по Договор за лизинг за базови аксесоари №
*********/ 18.12.2021г., е предоставено ползването на комплект от 4 бр.
аксесоари (към номер ********** от 18.12.2021г.) и за начислени задължения
в общ размер на 47,61 лв., от които: -незаплатена лизингова вноска за периода
18/12/2021г. - 17/02/2022г. в общ размер на 4,14 лв. с вкл. ДДС, начислени във
фактура № **********/18.01,2022г. и фактура № **********/18.02.2022г. и
предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 18.03.2022г. – 18.11.2023г.
в общ размер на 43,47 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на 21 неначислени
лизингови вноски, всяка от които в размер на 2,07 лв. с вкл. ДДС, начислени
във фактура № **********/18.04.2022г.
Вещото лице съобразно условията по договора, е заключило, че
неустойката се определя като сума, равна на процентен дял от всички
5
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до крайния срок
на договора като нейният максимален размер не може да надвишава
трикратната стойност на стандартния месечен абонамент. Ето защо за
задължение на потребителя ще е да заплати сумата, която съответства на
останалия период от договора, разделена на разликата между най-ниската и
най-високата месечна такса, съгласно условията на плана, ако са били
предоставени отстъпки или различни стойности на месечните абонаменти.
Или сумата за неустойка е изчислена за мобилен номер ++359*********
39.16*3=117.48+20.16=137.64 лв., където 20.16 лв. е възстановяване на част от
разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент. Калкулацията
на неустойката е автоматичен процес на билиг системата на оператора, за
чието изчисление се вземат предвид следните стойности: разликата между
най-ниското и най-високото месечно абонаментно 8.33 лв. умножена по
период, през който услугата е била използвана 2.73 м и получената стойност
се отнася за останалите месеци до края на договора 21.27 м. като това се прави
само спрямо общия срок на договорните отношения от 24 месеца. Ето защо и
съобразно договорките вещотио лице заключва, че размерът на стойността за
неустойка, който е не по – голям от сбора на три месечни абонамента е от
501,91 лв. – сбор от стойност на услуги от 137.64 лева и стойност на
предоставено на преференциални цени мобилно устройство от 242.19 лева. В
заключение експертът заключва, че всъщност отразеният дълг за неустойка е с
основание „предсрочно прекратяване на договора" за ползване на мобилни
услуги.
При тези факти и от правна страна съдът намира исковете за
абонаментни, неплатени такси за доказани и основателни за сумата съобразно
представените фактури и заключение на вещо лице, което дава извод за
начислени задължения по Договора за абонаментни услуги в размер на 74.47
лева.
Относно сумата от 47.61 лева, която ищецът търси като предсрочно
изискуеми лизингови вноски по Договора за лизинг на базови аксесоари съдът
намира следното:
В константната практика на ВКС, обективирана в решение № 219/
09.05.2016 г., постановено по т.д. № 203/2015 г. на I т.о. на ВКС и решение №
253/ 28.01.2015г. по т.д. № 3881/2013 г. на I т.о. на ВКС, Решение №
6
193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. Съдът приема, че при
предсрочно прекратяване /разваляне на договора за лизинг, с оглед отпадането
на облигационната връзка всяка от страните се освобождава от основните
задължения по лизинговия договор, поради което лизинговите вноски, чийто
падеж не е настъпил към прекратяване/ разваляне на договора не се дължат на
лизингодателя. Следователно, при развалянето на договора и връщането на
вещта лизингополучателят не дължи заплащане на оставащите до края на
срока на договора лизингови вноски като възнаграждение по договора. На
следващо място следва да се посочи, че уговорка в договор за финансов
лизинг, съгласно която при предсрочно прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите
вноски за периода от прекратяването /развалянето/ до края на срока на
договора има характер на неустойка за вредите от развалянето, като
неустоечната клауза, е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. С
оглед характера на насрещните престации – за продължително изпълнение на
лизингодателя /предоставяне на ползването на вещта/ и за периодично
изпълнение на лизингополучателя /за заплащане на наемната цена/, както
развалянето на този договор, така и прекратяването му има действие за в
бъдеще. При прекратяване на договора за лизинг /включително предсрочно от
лизингодателя по вина на лизингополучателя/ лизингодателят не може да се
легитимира като носител на вземане за цена на ползване на предоставената в
лизинг вещ. Същият може единствено да иска връщане на вещта, както и да
претендира неустойка за неизпълнение на задълженията на
лизингополучателя по договора, в случай че дължимостта на такава неустойка
е предвидена между страните по правоотношението. Да се приеме обратното,
а именно, че лизингодателят по прекратен договор за лизинг може да
претендира и получи цена за ползването на лизинговата вещ за времето, през
което не е предоставил ползването на вещта, не може да бъде споделено
доколкото при такава хипотеза лизингодателят би получил имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше прекратен, но без да се предоставя ползването на вещта. В конктретния
случай ищецът, нито претендира връщане на вещта по процесния договор за
лизинг, нито претендира процесната сума по силата на постигната между
страните уговорка за дължимост на неустойка при предсрочно прекратяване
на договора по вина на лизингополучателя и ето защо сумата от 43.47 лева
7
като сбор на 21 лизингови вноски в размер на по 2.07 лева по прекратен
договор за лизинг не се дължи и не следва да бъде присъждана.
Относно претенцията на ищеца за вземане за неустойка по Договора за
абонамент съдът приемам, че и това вземане на ищеца е доказано и
основателно и то в исковия размер. Безспорно се доказа, че по смисъла на
Договора за доставка на абонаментни услуги страните са се съгласили
виновната страна – в случая абоната в хипотеза на предсрочно прекратяване
на договора по негова вина вкл. и при неизпълнение на някое от неговите
задължения вкл. неплащане да понесе тежестта за неустойка като
обезщетение за изправната страна на основание чл.92 от ЗЗД. Безспорно се
установи, че ответникът не е платил абонаментни задължения в размер на
74.47 лева, което с оглед договорката между страните е основание за
начисляване на неустойка - при непогасяване на задълженията си по
съглашенията, ищцовото дружество е упражнило потестативното си право на
предсрочното им прекратяване, както и правото си да начисли неустойка, като
такова право има доставчикът и в случай на неизпълнение на някое от
задълженията по Договора от страна на потребителя, а в конкретния случай
това е неплащане на вноски по него. Видно от установеното по делото от
ищцовото дружество по отношение на размера на претендираните от него
вземания, се установява, че неустойката по процесните договори възлизаща в
общ размер на 379.83 лева не излиза извън присъщите й функции -
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като нейният размер не
надвишава значително този на дължимата главница, т.е. същата не
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката валидна /съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009
г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3 - за съответствието на тази уговорка
със закона съдът следи служебно/. Ищцовото дружество е начислило
неустойка в съответствие с условията на чл. 1.2, във вр. чл. 1.1 от Спогодба от
11.01.2018 г. между Комисия за защита на потребителите и „Й.“ ЕАД /с
предишно наименование „Т....“ ЕАД/ по гр.д. 15539/2014 г. и гр.д. 16476/2014
г. на Софийски градски съд, приложими и при прекратяване на договори за
мобилни услуги и допълнителни споразумения, сключени преди посочената
дата. Съгласно посочения документ вземанията за неустойки следва да се
формират като сбор от не повече от 3 стандартни месечни абонаментни такси
без ДДС, с добавени: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от
8
месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до края на
договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните), и 2) част от
стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в
случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу
заплащане в брой). От така приетата за доказана фактическа обстановка, съдът
приема, че предявеният иск по чл. 92 от ЗЗД се явява основателен и следва да
бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и съгласно дадените с т. 11 от ТР
№4/2013 на ОСГТК на ВКС указания съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в исковото, и в заповедното
производство. От тях съобразно уважената част от установителните
претенции на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 1228.69
лева като редуциран сбор от обща сума за разноски по ч.гр.дело с № 2656/
2024г. и гр.дело с № 54155/ 2024г., целите разноски са в размер на 1355 лева –
сбор от 75 лева за обща държавна такса, 480 лева за възнаграждение на
адвокат, 400 лева за възнаграждение на особен представител и 400 лева за
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. С. З., ЕГН
********** с адрес в гр. С..., п.к. ...... чрез назначен по делото особен
представител адв. А., че дължи на „Й." ЕАД с ЕИК ......,със седалище и адрес
на управление: гр. С............. чрез адв. Ц. с адрес за призоваване и съобщения:
гр. С......... следните суми по Договор за мобилни услуги със заявка с №
*********/ 18.12.2021г. за мобилен номер **********, а именно за периода
18/12/2021г. - 17/04/2022г. по фактура № **********/18.01.2022г., фактура №
**********/18.02.2022г. и фактура № **********/18.04.2022г. общата сума от
74,47 лв. - за неплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги и
допълнителни такси и сумата от 379.83 лева като вземане за неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги със заявка с №
*********/ 18.12.2021г. за мобилен номер ********** , които суми за предмет
9
на издадена по чл. 410 от ГПК Заповед с № 2991/ 24.01.2024г. по ч.гр.дело с №
2656/ 2024г,. по описа на СРС ведно със законовата лихва за забава от датата
на сезиране на съда – 15.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането и
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 47.61 лева, представляваща сбор от
незаплатени от А. С. З., ЕГН ********** с адрес в гр. С..., п.к. ...... по Договор
за лизинг на базови аксесоари с № *********/ 18.12.2021г. на двадесет и една
лизингови вноски за периода от 18.03.2022г. до 18.11.2023г. , която сума е
предмет на издадена по чл. 410 от ГПК Заповед с № 2991/ 24.01.2024г. по
ч.гр.дело с № 2656/ 2024г,. по описа на СРС ведно със законовата лихва за
забава от датата на сезиране на съда – 15.01.2024г. до окончателното
изплащане на вземането и
ОСЪЖДА А. С. З., ЕГН ********** с адрес в гр. С..., п.к. ...... чрез
назначен по делото особен представител адв. А., да заплати на „Й." ЕАД с
ЕИК ......,със седалище и адрес на управление: гр. С............. чрез адв. Ц. с
адрес за призоваване и съобщения: гр. С......... на основание чл.78, ал.1 от ГПК
и ТР 4/2013г на ОСГКТ на ВКС съдебно-деловодни разноски в размер на
1355 лева по гр.дело с № 54155/ 2024г и по ч.гр.дело с № 2656/2024 г. по
описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10