ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 76
гр. КърджА., 12.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖА., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно частно
наказателно дело № 20225100600130 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.
С Определение № 134/20.05.2022 г. по ЧНД № 406/2022 г., в
производство по чл.243, ал.3 и сл. от НПК, К. районен съд е отменил
Постановление на Районна прокуратура – К. от 14.03.2022 г. за прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство № 16/2019 г. по
описа на ОСО-ОП- К. и е върнал делото на прокуратурата за изпълнение на
дадени в обстоятелствената част на определението указания.
Срещу определението на съда е подаден протест от прокурор при
Районна прокуратура – К., ТО - К., в който се твърди, че същото е
неправилно. В протеста се сочи, че по същество в жалбите подадени от Д. В.,
въз основа на които били образувани преписки с номера вх. № 2232/2016г. по
описа на РП-К., вх. №1277/2018г. по описа на РП-К., вх. №2959/2018 г. по
описа на РП-К., вх. № 3522/2018г., вх. №473/2019г. по описа на ОП-К. и вх.
№163/14.01.2019г. по описа на ОП-К. се сочели деяния, че св.Д.А. се
подписвал в документи, адресирани до различни държавни институции (във
връзка с договорните отношения, свързани със строеж на жилищна сграда в
гр.К.) без съгласието и знанието на Д. В. и извън дадените му пълномощия,
както и че същата е била измамена от св.Д.А. относно квадратурата при
подялба на застроена площ на съвместния строеж. Тези обстоятелства били в
основата на разследването по ДП № 38/2019г. по описа на ОД-МВР-К., при
което разследване било установено, че са били установени случаи на
подписване от страна на св.Д.А. в качеството си на упълномощен,
възприемайки пълномощното в по-широки граници, но в рамките на нуждите
на строителната дейност във връзка с договора между св.А. и Д.В. за строеж
на сграда. НА.це бил и случай на подписване на документ въз основа на
пълномощното след датата на оттеглянето му, но било установено, че било
извършено без знанието, че пълномощното е оттеглено. В друг случай било
1
установено, че подписите не били положени от св.Д.А., а от упълномощено
друго лице, представляващо фирмата му. Тези обстоятелства не били
известни на В. към момента на внасянето на жалбите против св.Д.А..
Досъдебното производство било прекратено на 24.03.2021г на основание
чл.243, ал.1, т.1 от НПК.
От установеното по делото ясно било видимо, че водещото в спора
между двамата – Д.А. и Д. В., е материалното право, като спора следвал да се
реши по гражданско-правен път. Фактите сочени от В. представлявА.
собствената й правна оценка на иначе вярно отразено поведение от страна на
св.А., и същите водели до извода, че деянието по чл.286 от НК е
несъставомерно. Никой от постановените актове на съдилищата не били
окончателни, за да има представа В., че е нА.це окончателен акт, който да
постановява, че св.А. я е подписвал или не, за да може тя да има съзнанието
че твърдиизвършване на престъпление от страна на св.А. без той да го е
извършил и то пред надлежен орган на власт. Освен това Д. В. трябвало да
съзнава, че престъплението изобщо не е извършено или че то не е извършено
от набедения, но съзнателно да прикрива този факт, твърдейки пред надлежен
орган точно обратното. В настоящият случай В. действала добросъвестно, със
съзнание, че съобщава на органите на властта достоверна информация за
определени факти.
С оглед горното прокурора счита, че липсва съставомерно извършено
деяние както от обективна, така и от субективна страна, поради което и
наказателното производство било прекратено. Винаги, когато се установяло,
че деецът не е съзнавал, че твърдените от него обстоятелства са неверни, не
можело да е нА.це престъпление набедяване какъвто безспорно бил и
настоящия случай, в противен случай всяко оплакване на гражданите към
властта за установяване на някои обстоятелства, които те считА. за
престъпни, би съставлявало престъпление, ако при проверка тези
обстоятелства се окажат неистински.
Предлага да се отмени протестираното определение на Районен съд –
К., с което е било отменено постановление на Районна прокуратура - К. от
14.03.2022 година за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 16/2019 година по описа на ОСО- ОП- К.
Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на
обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243, ал.8
от НПК, съобрази следното:
Досъдебно производство № 16/2019 г. по описа на ОСО-ОП – К. е
образувано с постановление на прокурор при Районна прокуратура – К. от
16.07.2019 г. за това, че през периода 2016 г. - 2019 г. в гр.К., пред надлежен
орган на властта набедил Д. И. А. от гр.К. в престъпление, като знае, че е
невинен – престъпление по чл.286, ал.1 от НК.
С постановление от 09.11.2021 г. на мл.следовател в ОСО при ОП- К.,
Д. Д. В. е привлечена като обвиняем по досъдебното производство за
извършено от нея престъпление от общ характер, а именно: за това, че в
2
периода от 02.12.2016 г. до 20.12.2019 г. в гр.К., при условията на
продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта, набедила Д. И.
А. с ЕГН ********** от гр.К. в извършване на престъпление, като знаела, че е
невинен, както следва:
1. На 02.12.2016 г. пред надлежен орган на властта - Районна прокуратура –
К., с жалба вх. № 2232/02.12.2016 г. по описа на РП – К., набедила Д. И. А. в
престъпление по чл.309, ал.1 от НК – за това, че сам или чрез другиго е
съставил неистински частни документи и ги е употребил за да докаже, че
съществува някое право, а именно – като управител на „Б. “ ООД без да е
имал съгласие от нея и без да е я уведомил, е подписвал от нейно име всички
инвестиционни проекти и ги е представил пред всички институции, по
отношение на новострояща се сграда в недвижим имот с идентификатор №
**********, УПИ **, пл.сн. № ****, кв. ** по ПУП на кв.“В.“, с
административен адрес гр.К., кв.“В.“, бул.“Х. Б.“ № ***, като знаела, че е
невинен;
2. На 22.06.2018 г. пред надлежен орган на властта - Районна прокуратура –
К., с жалба вх. № 1277/22.06.2018 г. по описа на РП – К., набедила Д. И. А. в
престъпление по чл.309, ал.1 от НК – за това, че сам или чрез другиго е
съставил неистински частни документи и ги е употребил за да докаже, че
съществува някое право, а именно – като управител на „Б. и.“ ООД без да е
имал съгласие от нея и без да я уведоми, е подписвал от нейно име документи
за одобряване на проекти и всички строителни книжа и ги е представил пред
технически съгласувателни инстанции, по отношение на новострояща се
сграда в недвижим имот с идентификатор № ***, УПИ **, пл.сн. № ***, кв.
** по ПУП на кв.“В.“, с административен адрес гр.К., кв.“В.“, ул.“Х. Б.“ №
***, като знаела, че е невинен;
3. На 10.09.2018 г. пред надлежен орган на властта - Окръжна прокуратура –
К., с жалба вх. № 1277/18 от 19.09.2018 г. чрез РП – К. до ОП – К., вх. №
2959/2018 г. по описа на ОП – К., набедила Д. И. А. в престъпление по чл.309,
ал.1 от НК – за това, че сам или чрез другиго е съставил неистински частни
документи и ги е употребил за да докаже, че съществува някое право, а
именно – като управител на „Б. и.“ ООД без да е имал съгласие от нея и без да
я уведоми, е подписвал от нейно име документи - проекти и строителни
книжа, заявления за издаване на разрешения и др. и ги е употребил пред
3
Община К. и технически съгласувателни инстанции по отношение на
новострояща се сграда в недвижим имот с идентификатор № ****, УПИ **,
пл.сн. № **, кв. ** по ПУП на кв.“В“, с административен адрес гр.К., кв.“В.“,
бул.“Х. Б.“ № **, като знаела, че е невинен;
4. На 06.11.2018 г. пред надлежен орган на властта - Окръжна прокуратура –
К., с жалба вх. № 3522/06.11.2018 г. по описа на ОП – К., набедила Д. И. А. в
престъпление по чл.309, ал.1 от НК – за това, че сам или чрез другиго е
съставил неистински частни документи и ги е употребил за да докаже, че
съществува някое право, а именно – без да е имал съгласие от нея е подписвал
от нейно име документи - всички инвестиционни проекти и ги е употребил
при проверки от институциите, по отношение на новострояща се сграда в
недвижим имот с идентификатор № ***, УПИ**, пл.сн. № **, кв. ** по ПУП
на кв.“В.“, с административен адрес гр.К., кв.“В.“, бул.“Х. Б.“ № **, като
знаела, че е невинен;
5. На 21.12.2018 г. пред надлежен орган на властта - Окръжна прокуратура –
К., с жалба вх. № 1277/18 от 21.12.2018 г. чрез РП – К. до ОП – К., вх. №
2959/2018 г. по описа на ОП – К., набедила Д. И. А. в престъпление по чл.309,
ал.1 от НК – за това, че сам или чрез другиго е съставил неистински частни
документи и ги е употребил за да докаже, че съществува някое право, а
именно – като управител на „Балканстрой инженеринг“ ООД без да е имал
съгласие от нея и без да я уведоми, е подписвал от нейно име документи –
Искане до техническа служба за разрешение за строеж от 16.10.2015 г. с вх.
№ АС-ДС-60/16.10.2015 г.; Заявление до Община К. за издаване на
разрешително; Заявление № 16 за промяна на ПУП-ПЗ по чл.135, ал.3 от ЗУТ,
всички части на – Архитектурна, Конструкции, ВиК, ОИВ, Геодезия,
Геология и др. и ги е употребил пред Община К. по отношение на
новострояща се сграда в недвижим имот с идентификатор № ***, УПИ **,
пл.сн. № **, кв. ** по ПУП на кв.“В.“, с административен адрес гр.К., кв.“В.“,
ул.“Х. Б.“ № **, като знаела, че е невинен;
6. На 31.12.2018 г. пред надлежен орган на властта - Окръжна прокуратура –
К., с жалба вх. № 163/14.01.2019 г. по описа на ОП – К., набедила Д. И. А. в
престъпление по чл.309, ал.1 от НК – за това, че сам или чрез другиго е
съставил неистински частни документи и ги е употребил за да докаже, че
съществува някое право, а именно – без да е имал съгласие от нея е подписвал
4
от нейно име документи - всички инвестиционни проекти и ги е употребил
при проверки от институциите, по отношение на новострояща се сграда в
недвижим имот с идентификатор № ***, УПИ **, пл.сн. № **, кв. ** по ПУП
на кв.“В.“, с административен адрес гр.К., кв.“В.“, бул.“Х. Б.“ № **, като
знаела, че е невинен;
7. На 11.02.2019 г. пред надлежен орган на властта - Апелативна прокуратура
– П., с жалба вх. № 2959/18 от 11.02.2019 г. чрез ОП – К. до АП – П., вх. №
473/2019 г. по описа на АП – П., набедила Д. И. А. в престъпление по чл.309,
ал.1 от НК – за това, че сам или чрез другиго е съставил неистински частни
документи и ги е употребил за да докаже, че съществува някое право, а
именно – като управител на „Б. И.“ ООД без да е имал съгласие от нея и без
да я уведоми, е подписвал от нейно име документи – Искане до техническа
служба за разрешение за строеж от 16.10.2015 г. с вх. № АС-ДС-
60/16.10.2015 г.; Заявление до Община К. за издаване на разрешително;
Заявление № 16 за промяна на ПУП-ПЗ по чл.135, ал.3 от ЗУТ, всички части
на проектите – Архитектурна, Конструкции, ВиК, ОИВ, Геодезия, Геология и
др. и ги е употребил пред Община К., по отношение на новострояща се сграда
в недвижим имот с идентификатор № ***, УПИ ** пл.сн. № ***, кв. ** по
ПУП на кв.“В.“, с административен адрес гр.К., кв.“В.“, бул.“Х. Б.“ № **,
като знаела, че е невинен;
8. На 20.12.2019 г. пред надлежен орган на властта - Окръжна прокуратура –
К., с жалба вх. № 3687/20.12.2019 г. по описа на ОП – К., набедила Д. И. А. в
престъпление по чл.309, ал.1 от НК – за това, че сам или чрез другиго е
съставил неистински частни документи и ги е употребил за да докаже, че
съществува някое право, а именно – без да е имал съгласие от нея е подписвал
от нейно име документи - всички инвестиционни проекти и ги е представил
пред всички институциите, по отношение на новострояща се сграда в
недвижим имот с идентификатор № ***, УПИ **, пл.сн. № **, кв. ** по ПУП
на кв.“В.“, с административен адрес гр.К., кв.“В.“, бул.“Х. Б.“ № **, като
знаела, че е невинен;
С постановление от 14.03.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура
– К., което се явява четвърто по ред, на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с
чл.24, ал.1 ,т.1 и чл.199 от НПК е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 16/2019 г. (неправилно посочено, че ДП е от 2016
5
г.) по описа на ОСО в ОП – К., водено за престъпление по чл.286, ал.1, във вр.
с чл.26 от НК, поради това, че деянието не съставлява престъпление. В
постановлението си прокурорът е приел, че се касае за спор между двамата
свидетели – Д. И. А. и Д. Д. В., който бил материалноправен и следвало да се
реши, не по наказателноправен път, а по граждански такъв. Фактите сочени от
В. представлявА. собствената й правна оценка на иначе вярно отразеното
поведение от страна на св.А., и същите сочели до извода, че деянието по
чл.286 от НК е несъставомерно. Св.В. трябвало да съзнава, че престъплението
изобщо не е извършено или че то не е извършено от набедения, но съзнателно
да прикрива този факт, твърдейки пред надлежен орган точно обратното.
Св.В. действала добросъвестно, със съзнание, че съобщава на органите на
властта достоверна информация за определени факти. Винаги, когато деецът
не съзнавал, че твърдените от него обстоятелства са неверни, не можело да е
нА.це престъплението набедяване, в противен случай всяко оплакване на
гражданите към властта за установяване на някои обстоятелства, които те
считА. за престъпни, би съставлявало престъпление, ако при проверка тези
обстоятелства се окажели неистински.
С определение № 134 от 20.05.2022 г. по ЧНД № 406/2022 г., К. районен
съд е отменил постановлението на РП- К. от 14.03.2022 г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 16/2019 г. по
описа на ОСО в ОП- К. и е върнал делото на прокуратурата за изпълнение на
дадените в обстоятелствената част на определението указания. Съдът е приел,
че съгласно чл.199 ал.3 от НПК прокурора следва да се произнесе с
постановление, което трябва да е мотивирано на база на събраните
доказателства, което в случая не е направено, тъй като на първо място
прокурорът не е изложил установените от него факти по делото. Описани
били само четири подадени от Д. В. жалби до Районна и Окръжна
прокуратура- К., а всъщност по досъдебното производство били събрани
данни, че те са осем на брой срещу пострадалото лице Д.А. или срещу него
като управител на „Б. И.“ ООД. Освен това от описанието не ставало ясно
дА. тези четири жалби са предмет на разследването по настоящото досъдебно
производство. По нататък обаче прокурорът цитирал шест номера на жалби
отново без конкретика по тях, за които пишел, че те по същество сочели на
деяния от страна на Д.А., които се изразявА. в подписване на документи във
връзка с договорни отношения свързани със строеж на жилищна сграда в
6
гр.К. без съгласието и знанието на Д. В. и извън дадените му правомощия,
както и за измама на последната от Д.А.. При тази оскъдна фактология
прокурорът направил правни изводи, които не почивали на събраните по
делото доказателства. Посочените от прокурора съображения, а именно, че
споровете между А. и В. произлизА. от неспазване или неправилно
изпълнение на договорни отношения, нямало данни тя да я внасяла жалби
пред надлежен орган с умисъл да го набеди в престъпление, тъй като се
опитвала да защити своите права и имуществени интереси, не
кореспондирали с подадените от Димитрия В. осем на брой жалби, всички
адресирани до прокуратурата в гр.К.., било районна или окръжна, в които се
съдържали твърдения за документно престъпление касаещо авторството по
съставяне на частни документи във връзка с предмета на сключения между Д.
В. и Д.А. като управител на дружество предварителен договор, както и
твърдения за измама от страна на последния на стойност 9000лв. Въпреки, че
фактите в някои от подадените жалби не били квА.фицирани и цитирани като
конкретно нарушени текстове от наказателния кодекс, то същите безспорно
сочели на твърдения за извършени деяния представляващи документни
престъпления и измама по НК от страна на Д.А., а в някои от жалбите Д. В.
била вписала и съответни текстове от наказателния кодекс, които според нея е
осъществил Д.А., а в трети искала прокуратурата да извърши проверка за
нА.чие на извършено престъпление от общ характер. Поради изложеното
изводът на прокурора, че Д. В. не била посочила в жалбите си, че Д.А. е
извършил престъпление, бил голословен и неправилен. Така също в
обжалвания прокурорски акт нямало и дума за водени между пострадА.я и
обвиняемата граждански дела, предметът им свързан ли е с досъдебното
производство и резултатът от тях, но въпреки това бил направен извод, че
продължаващите във времето граждански дела по скоро навеждА. на извод,
че обвиняемата В. се опитва да защити своите права и имуществени интереси
възползвайки се от правото си на жалба. Не ставало ясно на базата на какво
прокурорът е направил този извод, поради което той се явявал голословен и
немотивиран.
В определението на съда е посочено също, че постановлението на
прокурора е преписано от предишното такова от 13.05.2021г. за прекратяване
на наказателното постановление, в което единствено било добавено, че Д. В.
е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.286 ал.1 от НК.
7
Цитираното постановление било обжалвано и с Определение №
89/24.06.2021г. по ЧНД № 583/ 2021г. по описа на РС - К. бил отменен този
акт на прокурора с указания да анА.зира пълно и всестранно събраните
доказателства и въз основа на тях да направи извод има ли осъществено
престъпление по чл.286 ал.1 от НК или не са нА.це достатъчно доказателства
за такъв извод. С преписването на това постановление всъщност прокурорът
не бил изпълнил указанията на съда, които били задължителни за него
съгласно чл.243 ал.6 т.3 от НПК. Изложеното означавало, че обжалваното
постановление не е мотивирано както изисква чл.242 ал.1, във вр. с чл.199
ал.2 от НПК. От тук следвал изовода, че прокурорът е нарушил задължението
си да проведе обективно, всестранно и пълно разследване, като подложи на
проверка и оценка всички доказателства. Самостоятелно основание за отмяна
на атакувания прокурорски акт бил и факта, че той не е изпълнил указанията
на съда дадени му с Определение № 89/24.06.2021г. по ЧНД № 583/ 2021г. по
описа на РС- К., които са задължителни за него.
Протестираното определение е законосъобразно, правилно и обосновано
и изложените в него обстоятелства и изводи се споделят напълно от
настоящия въззивен състав.
Така правилен се явява извода, че е необоснован извода на прокурора, че
не били нА.це данни обв.В. да е внасяла жалби пред надлежен орган с умисъл
да набеди Д.А. в извършване на престъпление. При набедяването е
необходимо информацията в съобщението до надлежния орган да не отговаря
на обективната действителност. В тази връзка прокурора така и не е
коментирал и анА.зирал въпросното пълномощно, приложено многократно по
делото, видно от което обв. Д. Д. В. е упълномощила Д.А. – управител на „Б.
И.“ ООД, гр.К., да я представлява, но не само пред ВиК и ЕВН, както тя
твърди в жалбите си до прокуратурата, но и „пред държавни,
административни служби, пред община К., пред областна администрация К..
във връзка със снабдяване с документи за недвижим имот № *** с УПИ **, с
пл.сн. № **, кв.** по ПУП на кв.“В.“, гр.К.“, както и „пред Агенция по
Геодезия и кадастър гр.К. за снабдяване, получаване на скици и
необходимите документи във връзка с гореописания недвижим имот, както и
да ме представлява пред РДНСК“. Без да направи какъвто и да било коментар
на въпросното пълномощно, прокурорът е приел, че обв.Д. В. е упражнила
правото си на жалба със съзнанието, че съобщава на органите на властта
достоверна информация за определени факти. Предвид цитираното
подписано от обв.В. пълномощно, необосновано, дори голословно, прокурора
е приел, че обв.В. е действала със субективната увереност, че действията на
св.А. са неправомерни и действително извършени. След като тези
обстоятелства не са били коментирани от прокурора в проверяваното
постановление, това води до извода, че същото се явява необосновано.
На следващо място, което на самостоятелно основание прави
прокурорското постановление необосновано, е обстоятелството, че на
обвиняемата Д. В. е повдигнато обвинение за извършено в условията на
8
продължавано престъпление по чл.286, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК,
включващо осем отделни деяния, подробно описани по-горе в решението. В
постановлението на прокурора освен посочването текста на престъплението
от Наказателния кодекс, така и не са посочени и анА.зирани отделените
деяния включени в състава на продължаваното престъпление, за които следва
да се направи за всяко от тях извод за нА.чие или липса на съставомерно
деяние.
В отмененото прокурорско постановление липсва подобно описание, а
то следва да се извлече от установената фактическа обстановка по делото,
което в случая, не е сторено. Това безспорно накърнява правото на
пострадА.я да разбере кои са конкретните основания прокурора да приеме, че
всяко от отделните деяние, по които той е сочен за извършител на
закононарушения не осъществява състава на разследваното престъпление по
чл.286, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Като фрагментарно е описал отделни
жалби подадени от обв.В., при това чисто фактологично, без да ги анА.зира и
съпостави с останА.те относими по делото доказателства и без да направи
фактически и правни изводи, прокурора е постановил необосновано
постановление до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционния
съд. Необсъждането на релевантните факти, които са от значение за
преценката нА.це ли са условията на закона за ангажиране на наказателна
отговорност за разследваното деяние по чл.286, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от
НК, е отново достатъчно основание за отмяна на постановлението за
прекратяване на досъдебното производство. Така прокурора освен, както бе
посочено, че не е коментирал въпросното пълномощно, което стои в основата
на разследваното престъпление, не е коментирал, анА.зирал и съпоставил и
предшестващия пълномощното предварителен договор между обв.Д.В. и „Б.
И.“ ООД, гр.К., представлявано от управителя Д.А. за учредяване право на
строеж и прехвърляне на собственост в поземлен имот срещу изграждане на
обекти от дружеството в предвиждаща се по КЗСП жилищна сграда, както и
съставения нотариален акт № 49/16.04.2015 г. за учредено право на строеж,
последвА.те множество документи във връзка с извършваното строителство,
които са били представяни и подписвани от св.А. във връзка с даденото му
пълномощно и сключения договор, които са били известни на обв.В. и по
които тя не е възразила, че са били издадени без нейното знание и съгласие.
По делото тези доказателства не са били взети предвид и не са били
обсъдени от прокурора, но въпреки това последният е приел, че
разследването е приключило и са нА.це основания за прекратяване на
наказателното производство, поради което е упражнил правомощието си по
чл.243, ал.1, т.1 от НПК. По този начин е допуснато нарушение на основен
принцип регламентиран в разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, съгласно която
съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. Този принцип е
имплициран и в разпоредбата регламентираща действията на разследващия
орган и прокурора преди предявяване на разследването – чл.226, ал.1 и ал.2
от НПК. Съгласно цитираната разпоредба разследващия орган докладва
делото на прокурора, когато намери, че са извършени всички действия по
разследването, необходими за разкриване на обективната истина, а прокурора
проверява дА. разследването е проведено законосъобразно, обективно,
всестранно и пълно. Именно затова и систематично разпоредбите касаещи
прекратяването на наказателното производство се намират след разпоредбите
9
уреждащи окончателното приключване на разследването - чл.243, ал.1 от
НПК, като това е видно и от наименованието на гл.ХVІІІ от НПК – „Действия
на прокурора след завършване на разследването”, в която се намира и
последно цитираната разпоредба. С оглед изложеното, за цялостното
обективно, всестранно и пълно изясняване на делото следва да се извърши
преценка, анА.з и съпоставка на всички събрани и относими към предмета на
делото доказателства, като въпросното пълномощно издадено от обв.В. на
св.А. с нотариална заверка от 04.03.2014 г. се предяви на обвиняемата, като й
се даде възможност да даде обяснения защо счита, че правата, с които е
упълномощила Д.А., като управител на „Б. И.“ ООД, гр.К.. са единствено да я
представлява пред ВиК и ЕВН, както твърди в множеството подавани от нея
жалби, а не подробно и изчерпателно изброените широк кръг права описани в
пълномощното. Следва именно във връзка с разследваното престъпление да
се преценят и анА.зират освен въпросното пълномощно и подписания
предварителен договор за учредяване правото на строеж и прехвърляне на
собственост от 29.01.2014 г. между Д. В. и „Б. И.“ ООД, както и
съдържанието на нотариалната покана от Д. В. до Д.А., управител на „Б. И.“
ООД за оттегляне на пълномощно с рег. № 2229/04.03.2014 г.
Следва да се отбележи, че буди недоумение упоритостта от страна на
наблюдаващия досъдебното производство прокурор, който въпреки
многократните определения за отмяна на постановените от него актове за
прекратяване на досъдебното производство водено срещу В. за извършено от
нея престъпление по чл.286, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, упорито,
целенасочено и без да се съобрази с дадените му указания продължава с
опитите си да прекрати производството по делото. В тази връзка не без
значение е и обстоятелството, че писменото мнение на мл.следователя
извършил разследването по досъдебното производство е за извършено от
обвиняемата престъпление по чл.286, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Както е посочил в определението си и районния съд, след завършване на
разследването, прокурорът следва да упражни правомощията си по чл.242,
ал.1 от НПК със законосъобразен и обоснован акт.
С оглед на всичко изложено въззивният протест се явява неоснователен,
поради което следва да се потвърди определението на районния съд, с което е
отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство по
досъдебното производство и същото е върнато на прокурора за изпълнение на
дадените от съда указания.
Ето защо и на основание чл.243, ал.8 от НПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 134 от 20.05.2022 г. по ЧНД №
406/2022 г. по описа на Районен съд – К.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11