РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Добрич, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Деница Б. П.а
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
в присъствието на прокурора В. С. З.
като разгледа докладваното от Деница Б. П.а Гражданско дело №
20243230101242 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. А. П.,
ЕГН:********** с постоянен адрес гр. Д., ж.к. „****“ №***, вх. ***. ет. ***,
ап. ***, чрез адвокат М. З. и адв. В. З. /надлежно упълномощени/ , с която
срещу Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – КОНПИ,
ЕИК: *********, град София, 1000, пл. „Света Неделя“ №6 , са предявени
искове с правно основание по чл. 2а от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/ за заплащане на сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
действията на КОНПИ по неоснователно обезпечение на искове по
ЗОПДИППД/отм./, отхвърлени с влязло в сила на 19.08.2023г. Решение №
260005 /29.05.2023г. по гр.д. №494/2018г.на ДОС, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба /23.04.2024г./. до
окончателното плащане на сумата и сумата 1031,95 лева – лихва за забава
върху главницата за периода 23.10.2023г. – 22.04.2024г.
Претендират се сторените по делото разноски.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства:
С Решение №634/15.08.2018г. на КПКОНПИ е образувано производство
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз
основа на постъпило на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за отнемане в полза
на държавата на незаконно придобито имущество ЗОПДНПИ (отм.)
уведомление от Специализирана прокуратура - гр. София с вх. №УВ-
179/21.07.2017г. за образувано досъдебно производство №43/2016г. по описа
1
на ГДБОП - МВР, пр. пр. №342/201бг. по описа на Специализирана
прокуратура и внесен обвинителен акт в СпНС срешу Д. А. П.,
ЕГН:********** за извършено от него в периода 08.06.2013г. - 08.06.2016г.
престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК, което попада в обхвата на чл.
22, ал. 1, т. 23 от ЗОПДНПИ (отм.).
С протокол №ТД07ЛО/УВ-6559/28.07.2017г. е образувана проверка за
установяване несъответствие в имуществото на Д. А. П.. В хода на проверката
и извършените справки е установено гражданското му състояние и семейното
му положение, участието му в търговски дружества, придобитите през
проверявания период 10 години назад преди началото на проверката, а именно
от 28.07.2007г. до 28.07.2017г. недвижими имоти, МПС, данъчно -
осигурителна информация за него, съпругата му, дъщеря му и търговските
дружества, в които е участвал, наличности и движения по банкови сметки,
необходима издръжка на семейството, задгранични пътувания, платени
публични задължения и въз основа на анализите на КПКОНПИ е счетено, че
за процесния период е установено общо несъответствие по смисъла на
ЗОПДНПИ в размер на 302 575,24 лева. В изпълнение на Решение
№634/15.08.2018г. на КПКОНПИ е внесено искане в Окръжен съд гр. Добрич
за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.). С
Определение №492/21.08.2018г. по ч.гр.д. №387/2018г. и по искане на
КПКОНПИ е допуснато обезпечение на бъдещия иск, който ще бъде предявен
от КПКОНПИ срещу Д. А. П., ЕГН:********** чрез налагане на следните
обезпечителни мерки: „ЗАПОР“ върху Спестовна сметка „Без ограничения“ в
лева, с IBAN: ***, открита на ****. „Райфайзенбанк България“ ЕАД с титуляр
Д. А. П., ЕГН:**********, до размера от 302 143,45 лева, с изключение на
сумите от трудово или друго възнаграждение за труд, пенсия, чиито размери
са над минималната работна заплата, както и на помощи и обезщетения,
съгласно друг нормативен акт, предвид разпоредбите на чл. 446 и чл. 446а от
ГПК; „ЗАПОР“ върху Разплащателна сметка в лева с IBAN:
BG15UNCR70001522425179, открита на 07.10.2015г. в „Уникредит Булбанк“
ЕАД с титуляр Д. А. П., ЕГН:**********, до размера от 302 143,45 лева с
изключение на сумите от трудово или друго възнаграждение за труд, пенсия,
чиито размери са над минималната работна заплата, както и на помощи и
обезщетения, съгласно друг нормативен акт, предвид разпоредбите на чл. 446
и чл. 446а от ГПК.
Въз основа на констатациите от извършената проверка от КПКОНПИ е
предявена искова претенция срещу Д. А. П., ЕГН:********** с правно
основание чл.74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) във вр. с §5, ал. 1 от ПЗР на
ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 294
226,68 лева. Въз основа на депозираната искова молба е образувано гр. дело
№494 по описа на Окръжен съд - Добрич за 2018г.
С Решение №260005/29.05.2023г., постановено по гр.д. №494/2018г. по
описа на Окръжен съд - Добрич, влязло в законна сила на 19.08.2023г.,
предявеният от КПКОНПИ иск срещу Д. А. П. с правно основание чл. 74, ал. 1
от ЗОПДНПИ /отм./ във вр. с §5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ за отнемане в
полза на Държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 294
2
226.68 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С цитираното
Решение КПКОНПИ в осъдена да заплати на Д. А. П. сумата от 11 740 лева,
представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Въз основа на депозирана молба с вх. №261085/16.10.2023г. на
КПКОНПИ с Определение №260040/23.10.2023г., постановено по ч.гр.д.
№387/2018г. по описа на ОС - Добрич е отменено допуснатото с Определение
№492/21.08.2018г. по ч.гр.д. №387/2018г. на ДОС обезпечение на бъдещ иск с
цена от 302 143,45 лева, който ще бъде предявен от КПКОНПИ, чрез
председателя П. Г. Д. срещу Д. А. П., ЕГН:**********, състоящо се в
наложените както следва: „ЗАПОР“ върху Спестовна сметка „Без
ограничения“ в лева, с IBAN: ***, открита на **** г. в „Райфайзенбанк
България“ ЕАД с титуляр Д. А. П., ЕГН:**********, до размера от 302 143,45
лева, „ЗАПОР“ върху Разплащателна сметка в лева с IBAN: ****, открита на
***г. в „Уникредит Булбанк“ ЕАД с титуляр Д. А. П., ЕГН:**********, до
размера от 302 143,45 лева, за които е издадена обезпечителна заповед от
21.08.2018г.
Ищецът сочи, че в настоящия случай са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника по смисъла на чл. 2а от ЗОДОВ.
Още след първите действия от страна на КПКОНПИ през 2017г. във връзка с
иницииране на проверка срещу Д. А. П., същият започва силно да се
притеснява за възможността да бъде отнето имуществото му. През октомври
2018г. П. научава, че срещу него е депозирана искова молба за отнемане на
имущество в размер на 294 226,68 лева, както и че върху притежаваните от
него банкови сметки е наложен „запор“ до размера от 302 143,45 лева.
Това обстоятелство подействало изключително стресиращо на ищеца,
който към този момент пребивавал и работел в К. И. Плановете на ищеца да
продължи да живее и работи в К. И. пропаднали изцяло. Наложило се да се
прибере в България, за да организира защитата си по делото. Единственото за
което ищецът можел да мисли било именно гражданско дело с цена на иска
294 226,68 лева, каквито средства той действително не притежавал. Ищецът се
сринал психически и физически, станал изключително нервен, напрегнат и
разсеян, започнал да получава често главоболие и сърцебиене и загубил
нормалния си сън. Притеснението за евентуалния изход от това дело, обзело
цялото му ежедневие, не можел да се концентрира върху нищо друго. Ищецът
бил принуден да вземе заем от приятел в размер на 10 440 лева, за да заплати
адвокатския хонорар на адвокат, който да го представлява по делото. През
целия период от края на 2017г. до края на 2023 г., ищецът ежедневно се
сблъсквал с проблеми от битово, финансово, психическо, емоционално и
здравословно естество. Образуваното срещу него дело станало достояние
както на неговите близки, така и на негови приятели. Отношенията в
семейството на П. станали изключително обтегнати и често се стигало до
скандали, тъй като родителите на ищеца били силно притеснени от крупната
сума, която КПКОНПИ претендирала да отнеме от техния син. С оглед
установяване произхода на средства, постъпили в патримониума на ищеца се
наложило като свидетел по делото да бъде ангажирана неговата 86 годишна
3
баба, както и двама близки приятели на П. от които ищецът неколкократно е
получавал заемни средства. Това обстоятелство изключително много го
разстроило, чувствал се силно унизен и безпомощен да се справи със
ситуацията. Накърнени били неговите чест и достойнство. В продължение на
5 години ищецът бил лишен от възможността да използва по предназначение
банковите си сметки, тъй като запорът върху банковите му сметки бил
наложен пред месец август 2018г. и отменен едва през месец октомври 2023г.
Това обстоятелство създало сериозни затруднения за ищеца при намирането
на работа, тъй като се налагало всеки път да дава обяснения защо не можел да
получава заплатата си по банков път. Такъв „подход“ при наемане на работа
събуждал силно съмнение у работодателя и често ставал причина да се
подхожда с недоверие към П., макар че същият бил съвестен работник. С
течение на времето и сред колегите му се разчуло, че имуществото му ще бъде
отнето. Приказките зад гърба му много го тормозели, което го карало да
страни и да сведе социалните си контакти до минимум. Производството,
образувано по исковата молба на КПКОНПИ срещу П. е продължило 5
години, в продължение на които П. се е чувствал застрашен от евентуално
осъждане да заплати значителни суми в полза на държавата. През този период
ищецът е бил лишен от възможността да води спокоен начин на живот.
Случващото се се е отразило неблагоприятно върху психиката му, чувствал се
силно унизен и депресиран, трудно му било да се ангажира с обичайните си
ежедневни задължения и малко по малко изпаднал в състояние на социална
изолация.
По изложените съображения ищецът претендира вреди, претърпени в
резултат на действията на КОНПИ по обезпечаване на бъдещ иск,
предявяването на този иск и приключването на производството, поради
отхвърляне изцяло на иска на Комисията. От 2018г. до 2023г. на Д. А. П. и
неговите близки са причинени неимуществени вреди, вследствие на действия,
неправомерно извършени от КОНПИ. С действията си КОНПИ /действията на
Комисията по обезпечаване на иска, предявяването на този иск и в крайна
сметка, приключилото в полза на Д. А. П. съдебно производство/, са
причинени вреди на ищеца, поради тяхна незаконосъобразност и тези вреди
подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ - чл. 2а.
По изложените съображения се настоява за уважаване в цялост на
предявените искове. Претендират се сторените по делото разноски.
Надлежно уведомен, ответникът оспорва иска. Счита, че в настоящия
случай не е налице незаконосъобразен акт на Комисията, от който да са
възникнали вреди за ищеца. Комисията е специализиран държавен орган,
елемент от системата на администрацията, но въпреки това, нейните актове и
действия нямат пряко действие върху правната сфера на лицата. Анализът на
актовете и действията на КПКОНПИ (понастоящем КОНПИ) и органите по
смисъла на тогава действащия ЗОПДНПИ показва, че във фазата, в рамките на
която се проверява имущественото състояние на лицата, дейността няма
властнически характер, разбирана като възможност със свои актове
Комисията и нейните органи, чрез метода на власт и подчинение, да
въздействат едностранно в правната сфера на лицата. КПКОНПИ
4
(понастоящем КОНПИ) е действала при обвързана компетентност, а именно -
при получаване на уведомление по предвидения в закона ред, и от
компетентния за това орган, Комисията има задължение да извърши
съответната проверка, да установи имуществото на лицето и да извърши
преценка дали са налице основанията за отнемането му. Държавният орган е
направил обосновано предположение, че имуществото е придобито пряко или
косвено от престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник.
Действията на органите на Комисията са законосъобразни, тъй като в нито
един момент не е налице незаконосъобразен акт или незаконосъобразни
действия/бездействия от страна на КПКОНПИ или нейните органи. Няма акт,
респективно действие или бездействие, което да е в нарушение на закона.
Процедурата е стриктно спазена, нормата на закона също. Няма отклонения,
още повече неправомерни, в нито една фаза на производството.
Комисията е изпълнявала задължения, вменени й със закон, като в нито
един момент нито Комисията, нито нейни органи са действали извън рамките
на закона. КПКОНПИ (сега КОНПИ) е действала изрично при обвързана
компетентност, т.е. при наличие на уведомление, изхождащо от компетентен
орган, и наличие на задължение за започване на проверка. В настоящия
случай е налице законосъобразна проверка по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.)
срещу Д. А. П., въз основа на уведомление от компетентен орган за извършено
престъпление, попадащо в обхвата на действащия тогава закон. Самата
проверка включва проучване на имущественото състояние на лицето, като
конкретните параметри са разписани в закона и при проверката са
проверявани факти и/или обстоятелства, които са в нарушение на законовите
разпоредби. Проверката е започнала след получено уведомление с вх. № УВ-
1179/21.07.2017 г. от Специализирана прокуратура - гр. София за образувано
досъдебно производство № 43/2016 г. срещу Д. А. П., за престъпление по чл.
321, ал. 3 във вр. ал. 2 от НК, затова че: В периода от месец май 2013 г. до
08.06.2016 г., на територията на Република България в курортен комплекс
„Слънчев бряг“, общ. Несебър, обл. Бургас и гр. Банско, обл. Благоевград, е
участвал в организирана престъпна група, ръководена от Б. Г. К., която е била
въоръжена и създадена с корисна цел да върши престъпления по чл. 354а, ал.
2, т. 1 вр. ал.1 от НК, чл. 143, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 8 от НК, чл.
216, ал. 5 вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 8 от НК, а именно - организираната
престъпна група е била създадена с цел разпространение в големи размери на
наркотични вещества или техни аналози; осъществяване на принуда чрез
употребяване на сила и заплашване: противозаконно унищожаване и
повреждане на чуждо движимо и недвижимо имущество.
След извършената проверка, Комисията е направила обосновано
предположение, че имуществото е придобито пряко или косвено от престъпна
дейност, доколкото не е установен законен източник за първоначално
придобитото процесно имущество, като с Решение № 634/15.08.2018 г. е
образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество въз основа на уведомление постъпило от
Специализирана прокуратура - гр. София. На основание чл. 74, ал. 1 от
ЗОПДНПИ (отм.) във вр. с §5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ (отм.), Комисията е
5
внесла мотивирано искане в Окръжен съд - Добрич за налагане на
обезпечителни мерки върху установеното имущество, собственост на
проверяваното лице.
Твърди се, че в конкретния случай процедурата, довела до налагане на
обезпечителните мерки, е спазена при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Към момента на образуване на производството за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност, към момента на внасяне на
мотивираното искане в Окръжен съд - гр. Добрич за допускане на
обезпечителни мерки спрямо установеното имущество, както и към момента
на внасяне в посочения съд на иска за отнемане са били налице всички
изискуеми от закона предпоставки. Пояснява се, че органите на Комисията
нямат право да преценяват дали да образуват проверка или не, когато е налице
годно уведомление изхождащо от компетентен орган..
Оспорва се да са извършвани проверки срещу съпругата и дъщерята на
ищеца, тъй като както към 26.07.2017 г., към момента на образуване на
производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество - 15.08.2018 г., така и към момента на внасяне на исковата молба в
Окръжен съд - Добрич, Д. А. П. е бил нежене и не е имал навършила
пълнолетие дъщеря. Пояснява се, че няма как КПКОНПИ (понастоящем
КОНПИ) да е извършвала проверки във връзка с данъчно-осигурителна
информация за съпругата му и дъщеря му. Оспорват се и изложените в
исковата молба твърдения, че образуваното от Комисията производство е
причината за пропадналите планове на Д. А. П. да живее и работи в К. И . По
отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в
размер на 1000 лв., следователно желанието му да продължи да живее и
работи в К. И. би могло да се тълкува като опит от негова страна да се укрие
от правосъдието във връзка с повдигнатото му обвинение по чл. 321. ал. 3 вр.
ал. 2 от НК. Твърди се, че според медийни публикации, датиращи от юли и
септември месец 2016 г., Д. А. П. е бил обявен за издирване през юни месец
2016 г., като е бил екстрадиран в България именно от К. И. с решение на
испански съд. Оспорва се и твърдението в исковата молба, че „през целия
период от края на 2017 г. до края на 2023 г., ищецът ежедневно се е сблъсквал
с проблеми от битово, финасово, психическо, емоционално и здравословно
естество“, тъй като производство за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество е образувано от Комисята на 15.08.2018 г., а
именно - повече от година след посочения начален момент (2017 г.) .
Оспорва се като недоказано и неотносимо изложеното от ищеца
твърдение за заем от приятел в размер на 10 440 лв. за заплащане на
адвокатски хонорар. Сочи се, че ищецът никога не е бил подлаган на
унизително или нечовешко отношение, уронващо достойнството му.
Твърди се, че Комисията няма как да бъде държана отговорна за това, че
е изпълнявала вменени й със закон действия, произтичащи от извършеното от
Д. А. П. престъпление по чл. 321, ал. 3 във вр. ал. 2 от НК Образуваното от
Комисията гражданско дело, макар и специфично по своята същност, не би
могло да се сравни с образуваното и водено срещу ищеца наказателно дело и
произтичащите от него последици. Пояснява се, че ищецът е бил обвинен за
6
участие в организираната престъпна група, ръководена от Б. Г. К. (медийно
известен с прякора си „***“), като според държавното обвинение членове на
същата организирана престъпна група са извършили убийство и опит за
убийство на ***г. в к.к. „***“, община Н., обл. Б. по същото досъдебно
производство № 43/2016 г.
По изложените съображения КОНПИ настоява за отхвърляне в цялост
на предявените искове.
Контролиращата страна ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Акцентира се, че Комисията е действала в условията на обвързваща
компетентност, като е била длъжна не само да извърши проверка на
имуществото на лицето и свързаните с него субекти, правното основание за
придобиването му, стойността и трансформациите му, доходите на
проверяваните лица и съответно разходите им, но и да провери и всички други
обстоятелства от значение за изясняване произхода на имуществото и начина
на придобиването му, и да събере относими доказателства, които да установят
връзка с посоченото обвинение и да прецени дали да поиска налагане
обезпечителни мерки. В настоящия случай, разследването срещу Д. А. П. е
завършило с внасянето на обвинителен акт в съда за престъпление по чл. 321
ал. 3 т. 2 във връзка с ал. 2 от НК. Видно от извършената проверка и справка в
Регистъра на лица с неприключени наказателни производства от УИС на ПРБ,
по делото не е постановена присъда, дори на първа инстанция, не е налице
оправдаване или прекратяване на производството. Това налага извода, че от
страна на Комисията не са били извършени незаконосъобразни действия,
конкретно по внасяне на мотивирано искане в съда, както и налагането на
обезпечителни мерки в образуваното производство, доколкото и са били
допуснати от съда. При тези обстоятелства не може да се направи заключение,
че лицето, срещу което е образувано наказателното производство не е
извършило престъпление, респективно и няма придобито имущество, в
резултат на осъществена престъпна дейност. Поради това намирам, че не е
налице първата предпоставка на фактическия състав за ангажиране
деликтната отговорност, а именно незаконосъобразни действия и бездействия
на Комисията.
Пояснява се, че обезпечителните мерки по Закона за отнемане в полза на
държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /отм., обн., ДВ, бр.
19 от 1.3.2005 г. / и по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество/отм., обн., ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г. не са въвеждали
абсолютна забрана за разпореждане с имущество. При определени
предпоставки съдът е можел, по молба на заинтересованото лице, да разреши
разпоредителни действия с имуществото/ чл. 23 ал. 4 от първия и чл. 40 от
втория закон/. Според Прокуратурата, това означава, че искането и налагането
на обезпечителни мерки по тези закони не са достатъчни да причинят вреди от
невъзможността лицето да се разпорежда с имуществото си. Ищецът е можел
подаде молба за разпореждане с това имущество при неотложна
необходимост, каквато се твърди , че е била налице в исковата молба. Такава
молба обаче не е подавана. Наред с това, наложените обезпечителни мерки не
7
се разгласяват публично и не са окончателен акт на отнемане на имуществото,
като евентуално причинените от тях неимуществени вреди не могат да се
сравняват като интензитет с неимуществените вреди от незаконно водено
наказателно производство.
По изложените съображения, Прокуратурата настоява за отхвърляне в
цялост на предявените искове. Алтернативно, в случай, че съдът приеме
ищцовата претенция за основателна и доказана, се сочи, че тя е прекомерна -
претендираното обезщетение е в размер около два пъти средния годишен
доход на лице според данните на НСИ, което е в разрез с принципа на
обезвреда по ЗОДОВ и принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Предявен е главен осъдителен иск с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ .
Акцесорният за лихва за забава е по чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 2а от ЗОДОВ /изм., бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023
г./Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на
длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията, извършени
при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.
Отговорността на държавата чрез КОНПИ по чл. 2а от ЗОДОВ има деликтен
характер. За да се ангажира отговорността на държавата, ищецът, при
условията на пълно и главно доказване, следва да установи следните
предпоставки - претърпени вреди, незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на органи и служители при ответника в производството по
ЗОПДИППД /отм./, както и причинна връзка между предприетите действия от
служители на КПКОНПИ и вредните последици. По иска за мораторна лихва
в тежест на ответника е да установи размера на главния дълг и настъпване на
изискуемостта на вземането.
В тежест на ответника, респ. на в тежест на контролиращата страна е да
установят правоизключващите си възражения.
Действията на Комисията, от които се твърди, че ищецът е
претърпял вреди и за които вреди се претендира обезщетение, а именно
образуване на проверка и впоследствие вземане на решения за образуване на
производство за установяване на незаконно придобито имущество, и за
внасяне на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки, и за
внасяне и поддържане на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество, са осъществени в периода 2017 г.-2023 г. при
действието първоначално на ЗОПДНПИ/обн. 2012 г., отм. 2018 г./, а
впоследствие на ЗОНПИ/обн. 2018 г./, като на осн. §5, ал. 2 от ПЗР на ЗОНПИ,
обн. ДВ, бр. 1/19 г., за производствата против Д. Петкпв са се прилагали
разпоредбите на ЗОНПИ. При започване на проверката при действието на
ЗОПДНПИ/отм./ е била действаща разпоредбата на чл. 2а от ЗОДОВ в
редакция към ДВ, бр. 38/12 г., предвиждаща, че Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по
8
ЗОПДНПИ. С изменението на чл. 2а от ЗОДОВ обн. ДВ, бр. 7/18 г. и предвид
приемането на новия закон, уреждащ материята, с първоначално заглавие
Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество/с чийто §10 от ПЗР е изменен чл. 2а от ЗОДОВ/, е
предвидена идентична отговорност на органите и длъжностните лица по
ЗПКОНПИ. В тази редакция разпоредбата е била от образуване на
производството против ищеца пред комисията с решението й от 28.07.2017 г.
до влизане в сила на съдебното решение, с което искът е бил отхвърлен на
29.05.2023 г. С отхвърляне на иска с влязъл в сила на 19.08.2023г. съдебен акт
за ищеца е възникнало право да бъде обезщетен от Държавата, чрез нейния
процесуален субституент Комисията, действаща като специализиран
държавен орган, за претърпени от производството вреди от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на органите и длъжностните лица по
ЗПКОНПИ, сега със заглавие ЗОНПИ. Нормата осигурява прилагането на
основното начало, залегнало в чл. 7 от КРБ, съгласно което Държавата
отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни
органи и длъжностни лица. Тази отговорност се реализира съгласно
разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ чрез предявяване на искове срещу
съответните органи, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Възникналото право не е погасено след изменението на
чл. 2а от ЗОДОВ в сегашната му редакция, обн. ДВ, бр. 84/23 г., в сила от
06.10.2023 г., предвиждаща отговорност за вреди от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по
Закона за противодействие на корупцията.
На осн. чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: На 21.07.2017 г. в ТД
КОНПИ - В. Т. е постъпило уведомление с вх. № УВ 1179/21.07.2017 г. от
Специализирана прокуратура София за привличането на Д. А. П. като
обвиняем по досъдебно производство № 43/2016 г. по описа на ГДБОП -МВР,
за извършено от него престъпление по чл. 321 ал. 3 т. 1 във вр. ал. 2 от НК. На
осн. чл. 22 ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, срещу ищеца, от Комисията е образувана
проверка - Решение № ТД07ЛО/УВ- 6559/28.07.2017 г. - с цел установяване
несъответствие в имуществото, която е обхванала периода 28.07.2007 г. -
28.07.2017 г. С решение № 634/15.08.2018 г. на КПКОНПИ е образувано
производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество и в тази връзка, в съда, е депозирана искова молба, по чл. 153 от
ЗПКОНПИ, с вх. № 6660/26.10.2018 г. на ОС Добрич, съответно образувано
гр. дело № 494/2018 г., за допускане на обезпечение на бъдещ иск, който ще
бъде предявен от Комисията срещу Д. А. П., за имущество на стойност 294
226,68 лева. С определение № 492/21.08.2018 г. по ч.гр.д. № 387/2018 г. на ОС
Добрич, е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 74 от ЗОПДНПИ(отм.)
чрез налагане на запор върху спестовна и разплащателна сметка на ищеца. С
Решение № 260005/29.05.2023 г. по гр. дело № 494/2018 г. на ОС Добрич,
влязло в сила на 19.08.2023г., предявеният иск с правно основание чл. 74 ал. 1
ЗОПДНПИ/отм./ - за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество на обща стойност 294 226,68 лева, е бил изцяло отхвърлен, като с
9
определение от 23.10.2023 г. по ч.гр. дело № 387/2018г. на ДОС взетите
обезпечителни мерки са отменени.
Основните възражения на Комисията в настоящото производство са
основани на твърденията, че нейните действия, от които се твърдят, че са
причинени вреди, са предприети изцяло в съответствие с разпоредбите на
ЗОПДНПИ/отм./ и впоследствие ЗОНПИ и в тази връзка те не могат да се
квалифицират като незаконни, предвид което и не е налице първата
предпоставка за носене на отговорност по реда на ЗОДОВ. Действително в
съответствие с разпоредбите на ЗОПДНПИ/отм./ Комисията е била длъжна
след като е получила на 21.07.2017 г. надлежно уведомление по чл. 25 от
ЗОПДНПИ/отм./ за повдигнатото против Д. П. обвинение за извършено
престъпление, попадащо в предметния обхват на закона, да образува проверка
за имуществото на лицето. В настоящия случай обаче предявеният от
Комисията иск е бил отхвърлен, т. к. е прието, че липсва несъответствие
между имуществото и нетния доход на лицето, чийто размер да надвишава 150
000 лв. за целия проверяван период, т. е. изводите на Комисията, че такова
значително несъответствие е налице и следва да се образува производство
пред нея, а впоследствие да се иска обезпечение и да се предяви иск, се явяват
незаконосъобразни. Това от своя страна обуславя крайната незаконност на
действията на Комисията по подготовка, осигуряване и водене пред съд на
производство за отнемане на имуществото. Така и в общата хипотеза на ГПК
всяко лице, твърдящо накърнени материални субективни права може да иска
налагане на обезпечителни мерки за осигуряване на бъдещия процес по
тяхната защита, което не е незаконно негово действие, но по силата на чл. 403
от ГПК дължи обезщетение на ответника за вредите от обезпечението, ако
искът бъде отхвърлен или не бъде предявен в дадения срок или делото бъде
прекратено, като принципна е постановката, че за вредите от допуснато от
съда обезпечение отговаря поискалият обезпечението, а съответно в
настоящата хипотеза Държавата чрез процесуалния си субституент, биващ
органа, поискал допускане на обезпечението. Предявяването на иск от
Комисията е действие при или по повод на изпълнение на правомощията й.
Отхвърлянето на същия като неоснователен с влязло в сила съдебно решение
означава, че със сила на присъдено нещо е установено, че лицето няма
незаконно придобито имущество, което да подлежи на отнемане. Направеното
от Комисията предположение в обратния смисъл, което е послужило като
основание за започване и водене на производството е неоснователно и като
такова е незаконосъобразно действие. Съответно всички причинени на
посочените лица вреди, които са в резултат на воденото производство,
подлежат на обезщетение.
Предвид установяване на първата от необходимите предпоставки за
възникване отговорността на държава е необходимо да бъдат изследвани и
следващите такива, а именно настъпили вреди и причинната връзка между
извършените действия и настъпилите неблагоприятни последици.
Съгласно показанията на св. Л. Н. П. / ***/ през 2018г. Д. П. работел в И.
Във връзка с производството срещу него се наложило ищеца да вземе назаем
от приятели пари за адвокат. Бащата на ищеца също му изпратил пари. Делото
10
срещу Д. било стрес за цялото семейство. Ищецът се депресирал, станал
интровертен. Заради заведения иск и запорираните сметки трудовите
правоотношения на Д. били прекратени. Наложило се да се прибере в
България, защото нямало кой да го издържа. Бил съсипан, станал съвсем друг
човек, ограничил контактите си, загубил вяра в институциите. Заради
запорираните сметки бил възпрепятстван да започне работа. През 2018г. Д.
прекратил връзката с приятелката си, защото искал да я предпази. След
приключване на делото донякъде възвърнал нормалния си начин на живот,
намерил си работа.
Св. И. Й. И., споделя, познава ищеца от 2008г., когато двамата работили
заедно. След като разбрал за делото за 300 000 лева , образувано от
КПКОНПИ, ищецът се принудил да се прибере в България . По това време
работел в И., управлявал и менажирал заведения, но след образуване на
делото, работните му отношения приключили. След като се върнал в
България, никой не искал да го вземе на работа, въпреки че бил с висше
образование и говорел няколко езика. Заради делото много се притеснявал и се
срамувал. Имало хора, които започнали да странят от него. Налагало се
ищецът да взема пари назаем. Баща му работел в чужбина и му пращал пари.
Д. прекратил връзката си с приятелката си, тъй като не искал да навреди на
нея и на семейството й. До края на 2024г. ищецът бил много зле емоционално
и финансово.След края на делото започнал работа. Сметките му вече не били
запорирани.
От заключението по приетата и неоспорена от страните комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебно психологична експертиза, която се кредитира
от съда като обективна и компетентно изготвена, се установява, че
започналото срещу ищеца гражданско производство , е било стресово за него,
като причинените му негативни последици в семеен и социален план са били
напълно нормалпсихологични, но не са били болестноповлияни и не
кореспондират с описаните преживявания в исковата молба. Според
експертите Д. П. е изпитвал безпокойство за финансовото си състояние.
Показанията на разпитаните свидетели са еднопосочни и установяват
търпени от ищеца нормални негативни емоционални изживявания - стрес,
безпокойсво, тревожност, потиснатост, ограничаване на социалните контакти.
Действията на органите на Комисията датират от м. 08.2018 г. с налагане на
обезпечителни мерки върху имуществото му. Дейността от 2017 г. до м.
08.2018 г. по извършване на проверката е била документална, резултатите от
нея са имали вътрешно служебен характер, не са се огласявали и не са ставали
достояние на трети лица. Негативните психични изживявания, започнали 2018
г., установени и от показанията, са обичайните такива при наличието на
подобен стресогенен фактор. Твърденията, че ищецът е загубил работата си,
както и че не е успял да намери нова такава заради наложените обезпечителни
мерки не са установени в производство. Недоказани и бланкетни са
възраженията на ответника, че негативните емоционални изживявания на
ищеца не са били следствие от воденото от КОНПИ производство, а от
воденото против него наказателно производство.
Касае се за отговорност по реда на ЗОДОВ, поради което при определяне
11
на размера на дължимото обезщетение намират приложение общите
постановки, развити в т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д.№ 3/2004 г. на
ОСГК, съгласно които обезщетението се определя глобално, като се вземат се
предвид всички релевантни обстоятелства, преценени с оглед общия критерий
за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС №
4/23.12.1968 г. Доколкото принципът на справедливост изисква в най-пълна
степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди, при определяне на
размера на обезщетението по чл. 2а ЗОДОВ, следва да се съобразят освен
релевантните за всяко увреждане обстоятелства: предмет, продължителност и
интензитет на проведеното производство, разгласяване на данни в медиите от
същото, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на
проверяваното лице в обществото, съобразно неговата възраст, обществено и
социално положение, отражение на производството върху здравето/физическо
и психическо/ на лицето, засягане на взаимоотношенията в семейството,
последици за професионалната реализация, още и всички специфични
обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производство по
ЗОНПИ. При съобразяване на тези обстоятелства съдът приема, че
справедливият размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от ищеца възлиза на сумата от 7 500лв. Обезпечителните мерки са наложени
за период от м. август 2018г. до м. октомври 2023г. / 5г. и 2 месеца/ .
Обезпеченията са засягали притежаваните от ищеца имуществени права, като
по делото са ангажирани доказателства за този период семейството на Д. П. да
е било лишено от средства за съществуване. Съдебното производство е
продължило 5 години с проведени общо 3 открити съдебни заседания пред
първоинстанционния съд за събиране на множество доказателства. Няма
данни за разгласяване на производството в медийното пространство.
Продължителността и интензитета на установените психични страдания, в
пряко следствие от действията на Комисията, е бил обичайният, като основно
е бил свързан с възможността ищецът да загуби имуществото си. Не се
установяват изключително тежки и трайни последици за психичното
състояние на ищеца.
Предявената претенция за присъждане обезщетение за неимуществени
вреди е основателна до размера от 7 500лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 23.04.2024г. до
окончателното изплащане, до който следва да бъде уважена. За разликата над
този размер до претендирания размер от 15000 лева претенцията подлежи на
отхвърляне. На осн. чл. 86 от ЗЗД на ищеца е дължима лихва за забава върху
сумата от 7500 лева за периода от 23.10.2023г. /датата на отмяната на
наложените обезпечителни мерки/ до завеждане на настоящото дело /
22.04.2024г./ в размер на 515.97 лева . За горницата над тази сума до
предявения размер от 1031,95 лева акцесорният иск подлежи на отхвърляне.
Относно отговорността за разноски:
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ищеца следва да се присъдят по
съразмерност разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева,
както и пълния размер на платената ДТ от 10 лева.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати по
12
сметка на ДРС заплатените от бюджетните средства на съда разноски за вещи
лица в размер на 1000 лв.
КОНПИ претендира разноски за настоящата инстанция, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1
от НЗПП съдът определя същото в размер на 150лв., от което съразмерно на
неоснователната част от исковата претенция/7500 лв./ и съобразно общия
материален интерес/15 000лв./ на осн. чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ се следва сумата
от 75лв.
Така мотивиран, ДРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество –
КОНПИ, ЕИК: *********, град София, 1000, пл. „Света Неделя“ №6 , ДА
ЗАПЛАТИ НА Д. А. П., ЕГН:********** с постоянен адрес гр. Д., ж.к. „***“
№***, вх. ***. ет. ***, ап. ***, на осн. чл. 2а от Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ сумата от 7500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
действията на КОНПИ по неоснователно обезпечение на искове по
ЗОПДИППД/отм./, отхвърлени с влязло в сила на 19.08.2023г. Решение №
260005 /29.05.2023г. по гр.д. №494/2018г.на ДОС, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба /23.04.2024г./. до
окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
сумата от 7 500 лева до първоначално предявения размер от 15 000 лева.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество –
КОНПИ, ЕИК: *********, град София, 1000, пл. „Света Неделя“ №6 , ДА
ЗАПЛАТИ НА Д. А. П., ЕГН:********** с постоянен адрес гр. Д., ж.к. „****“
№**** вх. ***. ет. ***, ап. ***, на осн. чл. 86 от ЗЗД, сумата от 515,97 лева -
обезщетение за забава върху главницата за периода 23.10.2023г..- 22.04.2024г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 515,97 лева до
първоначално предявения размер от 1031,95 лева.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество –
КОНПИ, ЕИК: *********, град София, 1000, пл. „Света Неделя“ №6 , ДА
ЗАПЛАТИ НА Д. А. П., ЕГН:********** с постоянен адрес гр. Добрич, ж.к.
„Добротица“ №23, вх. Б. ет. 1, ап. 1, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева, както и
платената държавна такса от 10 лева.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество –
КОНПИ, ЕИК: *********, град София, 1000, пл. „Света Неделя“ №6 , ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ДОБРИЧКИЯ РАЙОНЕН СЪД , на основание чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ заплатените от бюджетните средства на съда разноски за
вещи лица в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА Д. А. П., ЕГН:********** с постоянен адрес гр. Д., ж.к. „***“
№***, вх. ***. ет. ***, ап. ****, ДА ЗАПЛАТИ НА Комисията за отнемане на
13
незаконно придобито имущество – КОНПИ, ЕИК: *********, град София,
1000, пл. „Света Неделя“ №6 , на осн. чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 75 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Добричкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
14