и за да се произнесе, взе предвид следното: С Решение N 608/28.11.2005г. по гр.д.N 864/2005г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявеният от Живко Делчев Арабаджиев от гр.Кърджали против “ОЦК” АД-гр.Кърджали иск за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за периода 25.09.2002г. до 25.03.2003г. в размер на 2 329,68лв. Постъпила е въззивна жалба от Живко Делчев Арабаджиев, който атакува решението като незаконосъобразно и неправилно. Излага подробни съображения, претендира адвокатско възнаграждение и деловодни разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът по жалбата – “ОЦК” АД-Кърджали не изпраща представител. Окръжния съд, като прецени доказателствата по делото, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените оплаквания, констатира следното: Жалбата е допустима, подадена е в срок, но по същество е неоснователна, поради което атакуваното решение следва да се остави в сила. Пред РС-Кърджали е предявен иск с правно основание чл.225, ал.1 от КТ. От събраните по делото доказателства се установява, че въззивникът е работил в ответното дружество като ръководител движение на жп гара. Със заповед №350/25.09.2002г. му е било наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, поради неявяване на работа на 21.08.2002г., 22-23.08.2002г. и на 25.08.2002г. С решение №115 от 28.07.2003г., постановено по гр.д.№ 814/2002г. по описа на КРС предявените от Живко Делчев Арабаджиев против “ОЦК” АД-Кърджали обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за отмяна на заповед №350/25.09.2002г. на изпълнителния директор на “ОЦК” АД-Кърджали и за признаване на уволнението за незаконно и възстановяване на предишната му работа са били отхвърлени като неоснователни и недоказани; със същото решение съдът е осъдил “ОЦК” АД-Кърджали да заплати на Живко Делчев Арабаджиев 129,36лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.11.2002г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 100лв. Решението е оставено в сила в частта му по отношение на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ и е обезсилено в частта му по отношение на присъденото обезщетение от 129,36лв. с решение №187 от 12.12.2003г. по в.гр.д.№ 341/2003г. по описа на КОС. Последното от своя страна е оставено в сила в частта му по отношение на исковете по чл.344, ал.1 т.1 и 2 от КТ и е обезсилено в частта му по отношение на обезщетението от 129,36лв. за неползван платен годишен отпуск с решение № 2066/11.12.2006г. постановено по гр.д.№706/2004г. на ВКС. Като съобрази изложеното, настоящата инстанция намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Въззивникът претендира обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнението. Тъй като обаче признаването на уволнението за незаконно е задължителна предпоставка за присъждането на това обезщетение, то и предявеният иск по чл.225, ал.1 от КТ /с оглед цитираните по-горе съдебни решения/ се явява неоснователен и недоказан. Следва поради изложеното да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. При този изход на делото разноски в полза на жалбодателя не се следват. Водим от изложеното,Окръжния съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №608 /28.11.2005г., постановено по гр.д.№ 864/2005г. по описа на Кърджалийския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |