№ 437
гр. Стара Загора, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Дарина Крумова -Стоянова
при участието на секретаря Николина Хр. Козелова
като разгледа докладваното от Дарина Крумова -Стоянова Административно
наказателно дело № 20255530202412 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ПРОМАКС“ ЕООД, гр. Мъглиж, подадена
чрез адв. А. С. против електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна
инфраструктура“.
В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, като
се сочат съображения в тази връзка. Искането е да бъде отменен. В съдебно
заседание жалбоподателят не изпраща представител, но чрез депозирано
писмено становище от адв. А. С. заявява, че поддържа подадената жалба, като
излага допълнителни аргументи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш. Претендира присъждане на направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител, но
чрез депозирани писмени становища от юрисконсулт С. С. - Г. моли съда да
потвърди обжалвания електронен фиш, като излага аргументи във връзка с
доводите на жалбоподателя. Претендира присъждане на направените разноски
за юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност моли съда
1
да намали размера на наложената санкция, така че същият да бъде
едновременно пропорционален и ефективен за нарушителя. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно
провери изцяло законосъобразността на обжалвания електронен фиш,
намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна
страна.
С обжалвания електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна
инфраструктура“ за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП на „ПРОМАКС“ ЕООД, гр. Мъглиж е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за това, че
на 07.01.2022г. в 14,07 часа в Община Стара Загора, по път I-5, км 239+292, с
посока нарастващ километър, включен в обхвата на платена пътна мрежа, е
установено движението на специален автомобил марка: ***, с рег. номер ***,
с техническа допустима максимална маса 37000, брой оси: 4 екологична
категория: ЕПС, без ремарке, изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, като за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването.
От приложената справка от електронната система на АПИ за
процесното нарушение № D5C72551CA004F9FE053041F160A8A99 /л. 12 от
делото/ е видно, че същото е заснето на 07.01.2022г. в 14,07 часа от ТОЛ
Секция 20811, на по път I-5, км 239+292, нарастващ километър, Област Стара
Загора, с. Маджерито, касае липса на валидна маршрутна карта или валидна
ТОЛ декларация за преминаването на ППС с рег. № *** на „ПРОМАКС“
ЕООД, гр. Мъглиж. За това нарушение е съставен документ - ЕФ №
********** на 07.01.2022г. в 14,07 часа.
Горното се потвърждава от приложените 3 бр. снимки от 07.01.2022г.,
14,07 часа /л. 13-15 от делото/, от които е видно, че ППС с рег. № *** е заснето
2
с техническо средство № 2081 - Dir: 1, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата на път отворен за обществено ползване.
Подробностите, касаещи собственика на процесното ППС - специален
автомобил марка: ***, с рег. номер *** и техническите му характеристики са
видни от приложените справки от електронната система на АПИ за нарушител
и за връзка с информационната система на МВР /л. 16-17 от делото/, а именно,
че същото е собственост на „ПРОМАКС“ ЕООД, гр. Мъглиж, със законен
представител Йонко Стефанов Иванов и съответно е с техническа допустима
максимална маса 37000, брой оси: 4, екологична категория: ЕПС.
Във връзка с процесния ТОЛ сегмент № 2081 са представени
разрешение за строеж № РС-57/14.06.2019г. на Министерство на регионалното
развитие и благоустройството и протокол от 09.08.2019г. за установяване
годността за приемане на дооборудването на съществуващата стационарна
контролна точка.
Представена е и заповед № РД-11-983/13.09.2021г. на Председателя на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с която са
утвърдени образците на електронни фишове, като същите са приложени към
нея.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
налагащи отмяна на обжалвания електронен фиш на това основание.
Съгласно чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28.11.2019г. относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване
/ЕУЕПТ/, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО „Доставчиците на
ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на
недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
3
законодателство.“
Тази норма е следвало да бъде директно приложена от Агенция „Пътна
инфраструктура“, като преди да бъде издаден обжалвания електронен фиш е
следвало да бъде предоставена възможност на „ПРОМАКС“ ЕООД, гр.
Мъглиж да отстрани констатираните нередности.
Неприлагането съществено е ограничило правото на защита на
нарушителя и представлява самостоятелно основание за отмяна на
обжалвания електронен фиш.
Предвид изхода на делото, с оглед направеното от „ПРОМАКС“ ЕООД,
гр. Мъглиж искане за присъждане на разноски и на основание чл. 63д, ал. 3
ЗАНН, съдът намира, че Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде
осъдена да му заплати сумата от 600 лв., представляваща направените в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът
намира, че същото съответства на фактическата и правна сложност на делото
и е съобразено с чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
В тази връзка следва да се отбележи, че съобразно посочената наредба
минималното адвокатско възнаграждение следва да бъде в размер на 400 лв.
плюс 180 лв. или 580 лв. без ДДС, а след начисляване на ДДС съобразно §2а
от ДР на същата тази наредба, то следва да бъде - 696 лв., т.е. в случая
претендираното възнаграждение е под минималното, определено от
законодателя.
С оглед пълнота на изложението съдът намира за необходимо да
отбележи и следното:
На първо място, съдът намира за несъстоятелни възраженията на
дружеството жалбоподател, че с оглед разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в
редакцията й към 07.01.2022г. /датата на нарушението/, законодателят не е
предвиждал възможност за издаване на електронен фиш за извършени
нарушения на чл. 179, ал. 3б ЗДвП.
Действително в чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП в редакцията към ДВ бр.
4
105/2018г., в сила от 01.01.2019г., се предвижда следното: „При нарушение по
чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронна система по чл. 167а, ал. 3
може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение…. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от управителния съвет на АПИ“
Същевременно обаче следва да бъде взета предвид ясно изразената
законодателна воля в чл. 167а, ал. 2, т. 8, чл. 167а, ал. 4 и чл. 189ж, ал. 7
ЗДвП за издаване на електронни фишове и за нарушенията по чл. 179, ал. 3б
ЗДвП. В тази връзка следва да бъде отчетено, че разпоредбите на чл. 167а, чл.
179, ал. 3б и чл. 189ж ЗДвП са приети едновременно с ДВ, бр.105/2018г.,
поради което и според настоящия съдебен състав, систематичното им
тълкуване сочи, че редът по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП е приложим и за
нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, като непосочването на разпоредбата
касае по-скоро законодателен пропуск, който е отстранен с изменението на чл.
189ж, ал. 1 ЗДвП с ДВ, бр. 13/2024г., в сила от 13.02.2024г.
На второ място, несъстоятелни са и възраженията, касаещи изтичане
на предвидените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове.
Съгласно чл. 11 ЗАНН „По въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго“.
Следователно НК намира приложение само в случаите, когато в ЗАНН
не е предвидено друго.
С тълкувателно постановление № 1/ 27.02.2015г. на ВКС и ВАС по т.д.
№ 1/ 2014г. е прието, че в ЗАНН са регламентирани два вида давност:
погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение (чл. 34 ЗАНН), и
изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената
административна санкция (чл. 82 ЗАНН). От своя страна, изпълнителската
давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 ЗАНН ) и
5
абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 ЗАНН ).
Един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна
регламентация на института на абсолютната погасителна давност.
Това е така, тъй като в чл. 34 ЗАНН няма разпоредба, аналогична на
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази
празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5
НК, вр. чл. 11 ЗАНН, като се приема, че абсолютната погасителна давност е
четири години и половина.
В конкретния случай следва да се вземе предвид, че действително
електронният фиш е връчен на дружеството-жалбоподател на 16.06.2025г., но
това не означава, че е бил издаден едва тогава. От приложената справка на л.
18 от делото е видно, че като дата на издаване на електронен фиш №
8505103233на АПИ е посочена датата на нарушението 07.01.2022г. Това
потвърждава твърдението на въззиваемата страна, че той се генерира
автоматично и се съхранява в електронна среда до предприемане на действия
по връчването му. Това е и причината, поради която в чл. 167а, ал. 2, т. 8 ЗДвП
е посочено, че длъжностните лица, определени от председателя на
Управителния съвет на АПИ само връчват електронните фишове, те нямат
никакви задължения във връзка със съставянето им.
От тук следва, че е бил спазен предвиденият в чл. 34 ЗАНН давностен
срок за образуване на административнонаказателното производство.
Обжалваният електронен фиш е надлежно връчен на 11.08.2025г. -
малко повече от три години от извършване на нарушението, но в случая не
може да бъде приложена разпоредбата на чл. 81, ал. 1, т. 5 НК, тъй като
съгласно чл. 11 ЗАНН Наказателният кодекс е приложим, само когато в ЗАНН
не е предвидено друго, а случаят не е такъв, тъй като обикновеният давностен
срок е регламентиран в чл. 34 ЗАНН.
Към настоящия момент не е изтекла предвидената в чл. 81, ал. 3, вр. с
чл. 80, ал. 1, т. 5 НК абсолютна давност от 4 години и 6 месеца. Същата изтича
на 07.07.2026г.
На трето място, по отношение на наложеното на основание чл. 187а,
6
ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП административно наказание
имуществена санкция в размер - 2500 лв. съдът съобрази следното:
С решение от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. на Съда на ЕС е
постановено, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
изменена с Директива 2009/76/ЕС на Европейския парламент и на съвета от
27.09.2009г. трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
компенсаторна такса с фиксиран размер.
В случая санкцията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП е с фиксиран размер и не
дава възможност за преценка на конкретните факти, които обуславят тежестта
на нарушението - изминати километри, тежест на ППС, дали става въпрос за
изцяло или частично незаплатена такса.
При това положение националната юрисдикция е длъжна да приложи
правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на
частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка
разпоредба, която би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.
С оглед изложеното, съдът намира, че разпоредбата на чл. 179, ал. 3б
ЗДвП следва да остане неприложена като противоречаща на правото на ЕС.
В Закона за движението по пътищата липсва друга норма,
предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 102, ал.
2 от ЗДвП, поради което и няма как нарушението да бъде преквалифицирано и
съответно да бъде определен друг размер на наложената санкция.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б
ЗДвП на „ПРОМАКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Мъглиж, ул. Генерал Гурко № 57 е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 2 500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2
ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ на
„ПРОМАКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Мъглиж, ул. Генерал Гурко № 57 сумата от 600 (шестстотин) лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение по
настоящото АНД № 2412/2025г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8