№ 1747
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело №
20221100510507 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. П. С. срещу решението по гр.д. №
54363/2021 г. на СРС, 139 състав, в частта, в която искът за увеличение на
месечната издръжка на въззиваемата страна е уважен за разликата над 180
лева до 237 лева. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно, като са изложени съображенията за това. Въззивницата моли да
се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да
се отхвърли предявеният иск за увеличение на месечната издръжка за
разликата над 180 лева до 237 лева. Пълномощникът й претендира адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Въззиваемата страна В. Д. С., действаща лично и със съгласието на
нейния баща Д. П. С., оспорва въззивната жалба и моли същата да се
отхвърли. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
1
доводи, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в
обжалваната му част.
С решението по гр.д. № 54363/2021 г. СРС, 139 състав, е увеличил
присъдената в полза на непълнолетното дете В. (род. на 11.10.2006 г.) месечна
издръжка от 130 лева на 237 лева, считано от датата на предявяване на иска
(20.09.2021 г.), присъждайки и законната лихва за забава, като е отхвърлил
предявения иск в останалата му част до пълния размер от 300 лева, като
неоснователен. С решението първоинстанционният съд е разпределил
отговорността за разноските.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се
съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения
родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на
детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените
възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди.
Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се
основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на
възможностите на родителя му.
Към момента на определяне на месечната издръжка от 130 лева с
решението по гр.д. № 37300/2017 г. на СРС, III ГО, 149 състав, влязло в сила
на 05.06.2018 г., детето В. Д. С. е било на близо 11 години и 8 месеца, а към
момента е на 16 години и 5 месеца. От определянето на месечната издръжка
от 130 лева до настоящия момент е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период
от около пет години ищцата е пораснала, с което дефинитивно са се
увеличили и потребностите й от средства за съществуване, образование и
социално-културно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с
издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в обстоятелствата,
при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат
траен и продължителен характер, от което може да се направи категоричен
извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите
се обстоятелства. Ангажирани са доказателства, че въззивницата получава
2
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 255 лева
месечно, а осигурителният доход на лицето е 650 лева месечно. Въззивницата
обаче е счетоводител по професия (т. 5 от ППВС № 5/70 г.), няма алиментни
задължения към други деца, няма доказателства за противопоказни условия
на труд, който да полага, и е в трудоспособна възраст (близо 50-годишна е).
Тези именно обстоятелства определят по аргумент от т. 11 от ППВС № 5/70 г.
материалните възможности на майката да заплаща присъдената с
обжалваното решение месечна издръжка, а не друга в по-нисък размер.
Трябва да се отбележи и че дори след изплащане на увеличената издръжка на
дъщеря си въззивницата да среща материални затруднения, тя може и следва
да ангажира цялата си деятелност, за да реализира доходи, които да й
послужат както за удовлетворяването на собствените й екзистенциални нужди
(включващи заплащането на месечен наем за нает жилищен имот), така и за
задоволяване на увеличените потребности на детето й В..
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната
му част, като правилно, постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, неоснователна е претенцията на
пълномощника на въззивницата за присъждане на адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и съдът я оставя без уважение.
Въпреки изхода на делото, въззиваемата страна няма право на разноски
– видно от представената разписка, сумата от 500 лева е заплатена не от
въззиваемата, т.е. страната по делото, а от баща й, като в разписката е посочен
друг номер на въззивното дело.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 54363/2021 г. по описа на
Софийския районен съд, 139 състав, в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Д. С., действаща лично и
със съгласието на нейния баща Д. П. С., за присъждане на разноски по
настоящото дело.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Ю.М. за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4