РЕШЕНИЕ
№ 3832
гр. Варна, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20233110115243 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена искова молба от М. Г. И., ЕГН **********,
с адрес: гр. *, с която срещу *, със седалище и адрес на управление: гр. *, е предявен
частичен осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, за осъждане ответника да заплати
на ищцата сумата от 100 лв. /сто лева/, част от сумата 541,84 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на заден ляв калник, задна броня и лява лайсна на задна броня на собствения на ищцата лек
автомобил марка „*", с per. № *, причинени в резултат на реализирано на 08.08.2022 г. в гр.
Варна, ПТП по вина на водача на л.а. марка „*", с per. № *, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.11.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищцата М. Г. И. твърди, че 08.08.2022 г., около 8,30 ч. в гр. *,
оставила пред сервиз за ремонт собствения си автомобил марка „*", с per. № *, като около
13,00 ч. й се обадил майстора да отиде, защото водачът на л.а. марка „*", с per. № *, при
маневра е блъснал паркирания й автомобил. За настъпилото ПТП е съставен двустранен
протокол като в него за виновен водач е посочен водачът на л.а. марка „*", с per. № *– *.
Автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника, която е действаща към датата на ПТП. На 11.08.2022 г. уведомила
застрахователя на виновния водач и бил извършен оглед и опис на увредените детайли -
заден ляв калник, задна броня и лява лайсна на задна броня. Като застрахователно
обезщетение получила сумата от 173,66 лв. Твърди, че действителната стойност за
възстановяване на автомобила е 733,50 лева. Посочва, че е предявила частичен иск за сумата
от 20 лв. срещу застрахователя, по който е образувано гр.д.№ 17669/2021 г. на ВРС и
производството е приключило с влязло в сила решение, с което искът е уважен. Посочва, че
към настоящия момент не е получила пълния размер на дължимото застрахователно
обезщетение, който счита че й се дължи сумата от още 541,84 лв. С настоящата искова молба
предявява нов частичен иск за сумата от 100 лв. Моли за уважаване на претенцията и
присъждане на разноски.
1
Ответникът *“ АД подава отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди, че със заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените вреди на сума в общ размер от 193,66 лв. е погасил изцяло
задължението си към ищцата. Оспорва изцяло дължимостта на претенцията, като в
условията на евентуалност моли за редуциране на размера й. Не оспорва, че между него и
виновния водач е било налице валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП и че е заплатил 193,66 лв. във връзка с щетата. Счита, че предвид годината
на производство на процесния автомобил, експлоатацията му и коефициента на овехтяване
същият може да бъде възстановен с резервни части от алтернативни доставчици. Сочи, че
обезщетението следва да бъде изчислено съобразно действащите наредби за задължително
застраховане, доколкото липсват представени фактури, удостоверяващи дали реално е
извършен ремонт на автомобила. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа иска си,
като отправила искане за изменение размера му на сумата от 541,84 лв., което е допуснато от
съда.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява,
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни изводи:
Предявен е частичен осъдителен иск, за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, който е квалифициран като пряк иск от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, който е уреден в
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ.
Между страните е приключило с влязло в сила решение производството по гр.д.№
15259/2022 г. на ВРС. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН
обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти
/юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно
материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и
същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането.
В случая ищецът предявява друг частичен иск, който в съдебно заседание е изменил
за цялата останала част от вземането. Между страните не може да се пререшава спорът
относно съществуването на материалното правоотношение, както и последиците от него.
Поради тази причина и съдът няма да обсъжда подробно представените от страните писмени
доказателства в тази връзка.
Единственият спорен въпрос в производството е по отношение на размера на
дължимото застрахователно обезщетение. Съобразно разпределената в процеса
доказателствена тежест ищцата е следвало да докаже размера на претърпените от нея
имуществени вреди. В тежест на ответника е било да докаже, че е заплатил изцяло
дължимото застрахователно обезщетение.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна
практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г.
по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ
т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./
актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението
по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
2
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от
разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по
пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и
коефициент за овехтяване.
В производството по гр.д.№ 15259/2022 г. на ВРС с решение от 31.05.2023 г. съдът е
приел, че не е налице тотална щета и ответникът е осъден да заплати на ищеца 20 лв., като
експертизата е установила, че дължимото обезщетение по щетата е в размер на 912,22 лв.
Ответникът извънсъдебно е заплатил 173,66 лв., което се посочва и от самия ищец в
настоящата искова молба. След влизане в сила на решението ответникът твърди, че са
заплатени още 20 лв., макар и да не са събрани доказателства за това.
В настоящото производство са допуснати две съдебно-автотехнически експертизи,
като в последната вещото лице А. В. е приело, че средната пазарна стойност на разходите за
ремонтиране на автомобила е в размер на 826,39 лв.
Съдът намира, че заключението на вещото лице В. е обективно, безпристрастно,
подробно и обосновано, поради което възприема определената от него средна пазарна
стойност на щетите. От тази сума следва да се приспаднат и заплатените от застрахователя
193,66 лв., като за плащане остава сумата от 632,73 лв. (или 652,73 лв., в случай, че
ответникът не е заплатил 20 лв. съобразно решението), като съдът намира, че предявеният
иск за заплащане на сумата от 541,84 лв. следва да се приеме за изцяло основателен и да се
уважи, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Съдът не възприема заключението на вещото лице И. по отношение на средната
пазарна стойност на щетите, която е занишена, спрямо дадените заключения на другите
вещи лица, както това в настоящото производство, така и в производството по гр.д.№
15259/2022 г. на ВРС, което поставя под съмнение обективността на оценката.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищцата е претендирала такива в общ размер от 1
030 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса, 480 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение
и 500 лв. депозити за вещи лица.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата 541,84 лв. /петстотин четиридесет и един лева и
осемдесет и четири стотинки/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на заден ляв калник, задна
броня и лява лайсна на задна броня на собствения на ищцата лек автомобил марка „*", с per.
№ *, причинени в резултат на реализирано на 08.08.2022 г. в гр. Варна, ПТП по вина на
водача на л.а. марка „*", с per. № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА * със седалище и адрес на управление: гр. * ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 1 030 лв. /хиляда и тридесет лева/,
3
представляваща сторени по делото разноски от ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Дължимите от ответника суми могат да се заплатят на ищцата по следната банкова
сметка с титуляр адв. А. – IBAN *.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4