Р Е Ш Е Н И Е
№ 760/13.4.2021г.
гр. Пловдив, 13, 04 , 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 11, 03, 2021 г. в
състав:
Административен
съдия: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар В. К., като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 3197 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното
Производство по реда на чл. 186, ал.
1 , т.1 , буква „а“, във вр. с чл. 188 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Жалбоподателят
– ЕТ „Берекет-1996 Н.Ч.“, ЕИК *********, с адрес: област Пловдив, гр.Куклен,
ул. „Любен Каравелов“ № 11, представлявано от Н.А.Ч., чрез адв.Т. оспорва
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК 581-0077346/06.10.2020
г. издадена от Началник отдел „Оперативна дейност“ гр.Пловдив, с която му е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин
за хранителни стоки, находящ се в гр.Куклен, ул.“Любен Каравелов“ № 11 и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни, потвърдена с решение № ГДФК-155 от
05.11.2020 г., постановено от Л. Д. – директор на дирекция „Оперативни
дейности“ в дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
В жалбата и в писмените бележки / л. 46/ на адв. Т. се
твърди неправилност , незаконосъобразност, немотивираност относно срока на
прилагането й , поради което се иска
отмяната й.
Ответникът
–Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. С. / л.
8/ счита жалбата за неоснователна,
настоява за отхвърлянето й, като претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева .
Жалбата е подадена от легитимирано
лице - адресат на акта, за който същия е неблагоприятен, в рамките на
законоустановения 14 - дневен срок пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Пловдивският Административен Съд в
настоящият си състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, намира
за установено следното.
С обжалваната заповед ответникът
приложил спрямо дружеството – жалбоподател принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект – магазин
за хранителни стоки, находящ се в гр.Куклен, ул.“Любен Каравелов“ № 11 и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни,
на осн. чл.186, ал.1 т.1 б.А от ЗДДС във връзка с чл. 186, ал.3 от същия
закон.
За да наложи процесната ПАМ административния орган е приел за доказано,
че при извършена проверка на 30,09,2020г. с начален час 18,00 часа, в търговски
обект – – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Куклен, ул.“Любен
Каравелов“ № 11 задълженото лице не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство.
В хода на проверката е извършена
контролна покупка на един брой бисквити
на стойност 2,30 лева, платени в брой от проверяващия екип. Преди
проверяващите да се легитимират Ч. не е
издал касов бон от наличното в обекта и въведено в експлоатация фискално
устройство или от кочан с ръчни касови бележки. Констатациите от проверката са
обективирани в приложения / л. 24/ протокол за извършена проверка №0077346 от 30,09,2020г.
Установени са и в повече 146,92лева в касата
на обекта, което вероятно се дължи на неиздаване на касови бележки.
Съдът обсъди отразеното в протокола
за проверка, в описа на наличните средства, в
декларацията на продавача и приложените дневни отчети и фискални бонове
, от които се установява извършеното
нарушение.
По този начин е прието, че за субекта
е осъществен състава на чл.186 ал.1, т.1 б. „а“ ЗДДС, тъй като не е издал
съответен документ за извършената продажба , поради което му e била приложена
преустановителната и превантивна принудителна административна мярка –
запечатване на търговския му обект за срок от 14 дни.
Жалбоподателя не е оспорил събраните
доказателства при административната проверка , поради което съдът счита , че
няма пречка същите да бъдат кредитирани напълно.
В тази връзка именно от събраните по
делото доказателства се установява фактът на неиздаването на фискален касов бон
за всяка от извършените продажби.
Протокола от проверката е съставен в
присъствието на управителя на дружеството жалбоподател и подписан от Н.Ч..
От правна страна съдът следва да изложи следното:
Спорът е относно законосъобразността
на наложената ПАМ, за целесъобразността й,
за немотивираността й и за съразмерността й.
В тази връзка следва да се посочи в
по-общ план, че съгласно новелата на чл.22 ЗАНН принудителните административни
мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. Така в
хипотезата на чл.186 ал.1, т.1 б.„а” ЗДДС юридическият факт, пораждащ
правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице
да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за
издаване на документ за продажба, отпечата и издаден по установения ред за
доставка/ продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията
по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-1813.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/.
Възприемайки извършеното нарушение на чл.118
ал.1 ЗДДС като източник на правомощието си по чл.186 ал.3 във вр. с ал.1, т.1,
б.“а” ЗДДС, ответният административен орган, в условията на обвързана
компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание
е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от
приходните органи нарушение.
Съдържанието на ПАМ и предпоставките
за налагането и я определят именно като превантивна и преустановителна. Такива
цели преследва и оспорената заповед на отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при
ЦУ на НАП, а това изключва постановяването и при превратно упражняване на
властнически правомощия.
Съдът не споделя отразеното в
мотивите на заповедта на НАП, че се касае
до обект разположен на възлово място , с голям човекопоток и т.н.
Настоящата инстанция споделя
оплакванията на жалбоподателя, че неправилно административният съд е приел, че
заповедта е мотивирана относно срока за налагане на мярката.
Видно от съдържанието на обжалвания
административен акт по отношение на срока на ПАМ са изложени общо формулирани
изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически
основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните
обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и
необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и
предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не става ясно как
е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер,
респ. кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Няма
конкретизация относно това каква е стойността на продажбата/покупката, къде се
намира обектът, какъв е оборотът му, каква клиентела има, търговецът извършвал
ли е друго нарушение по Наредбата или други фактически обстоятелства, които
биха били относими към преценката за определяне на срока на ПАМ около средния
размер.
Въпреки че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед
предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на
процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно
нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е
довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на
ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните
последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и
генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В
случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на
регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави обжалваната
заповед незаконосъобразна.
При констатирано нарушение за първи
път, на стойност 2,30лева, без други
нарушения и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни
последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се
определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно
задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се
издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК и в случая на основание
чл. 146, т. 5 АПК оспорената заповед следва да бъде отменена.
Такава е и актуалната и задължителна съдебна практика по
Решение № 23 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8910/2020 г., Решение № 8195 от 25.06.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 2668/2020 г., I о и други на ВАС.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по - горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
V-ти състав
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Берекет-1996 Н.Ч.“, ЕИК *********, с
адрес: област Пловдив, гр.Куклен, ул. „Любен Каравелов“ № 11, представлявано от
Н.А.Ч. Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК
581-0077346/06.10.2020 г. издадена от Началник отдел „Оперативна дейност“
гр.Пловдив, с която му е наложена принудителна административна мярка – запечатване
на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Куклен,
ул.“Любен Каравелов“ № 11 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС на Република България в 14 - дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: