№ 9270
гр. София, 18.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20241110104944 по описа за 2024 година
Страни в производството са ищецът Т. И. М. с ЕГН **********, ****, и ответникът ****.
Предявен е иск по чл.439 ГПК за признаване за установено, че е погасена за ответника
възможността да събере принудително сумите по изп.лист от 17.9.2013г. по ч.гр.д.
№10750/13г. на СРС, 89 състав, въз основа на който е образувано изп.д. №***/2013г. на ЧСИ
М. Б., а именно 1/2 от главница в размер на 2681,13лв. /1430,57лв./, ведно със законната
лихва от 28.6.2013г. до плащането, както и 1/2 от 470,99лв. /235,50лв./– мораторна лихва за
периода 31.3.2011г.- 11.6.2013г. и 1/2 от 163,04лв. /81,52лв./ разноски по делото.
Ищецът твърди, че в периода 4.9.2014г.-4.9.2019г. не са извършвани изпълнителни действия,
поради което е настъпила погасителна давност.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете като неоснователни и недоказани. Сочи, че до постановяване на ТР №2/26.6.2015г.
давността е била спряна, че давността е 5-годишна, че след приемането на ТР №2/2015г.
давността е била прекъсвана с искания за извършване на конкретни изпълнителни действия
на 4.2.2016г., 21.3.2017г., 27.3.2020г. Посочва, че за времето на извънредното положение
13.3.2020г.-20.5.2020г. давността е спряна съгласно разпоредбите на ЗМДВИП.
Не се спори, че в полза на ответника срещу ищеца е издаден изп.лист от 17.9.2013г. по
ч.гр.д. №10750/13г. на СРС, 89 състав, въз основа на който е образувано изп.д. №***/2013г.
на ЧСИ М. Б., за сумите 1/2 от главница в размер на 2681,13лв. /1430,57лв./, ведно със
законната лихва от 28.6.2013г. до плащането, както и 1/2 от 470,99лв. /235,50лв./– мораторна
лихва за периода 31.3.2011г.- 11.6.2013г. и 1/2 от 163,04лв. /81,52лв./ разноски по делото.
Изпълнителният лист бил издаден срещу две лица при разделна отговорност при квоти от по
½ , а именно ищцата Т. М. и неучастващо в производството лице Ц.М..
1
Спори се изтекъл ли е периодът на погасителната давност.
В тежест на ответника е да докаже, че са налице основания за спиране или прекъсване на
давността.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приетите писмени доказателства, включително заверен препис от изп. д. №
***/2013г. по описа на ЧСИ М. Б. се установява, че е подадена молба за образуване на
изпълнително дело от 28.11.2013г. с искане за предприемане на изпълнителни действия и
определяне наначина на изпълнението, съгласно чл.18 ЗЧСИ, с представено изпълнително
основание – изпълнителен лист от 17.9.2013г.
На 4.9.2014г. е наложен запор на дружествени дялове и банкови сметки и възбрана на
недвижим имот
На 4.2.2016г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение и опис на движими вещи.
На 21.3.2017г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение и опис на движими вещи
На 27.3.2020г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение и опис на движими вещи
Съгласно т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г.,
ОСГТК НА ВКС „искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа
със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на
пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.“
„Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
2
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.“
Съгласно Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК,
докладчик ****, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело;
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на
отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните
дела.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора;
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не
се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с
обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни
процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане.“
В настоящия случай вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, която
има същият правозасилващ ефект като съдебното решение, поради което на основание чл.
3
117, ал. 2 ЗЗД погасителната давност е 5-годишна.
Съгласно задължителната практика по тълк.д. № 3/2020г. погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
26.6.2015г. - до приемането на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. В случая след
26.6.2015г. взискателят е искал извършване на изпълнителни действия с молби от
27.3.2020г., като с всяка молба и изпълнително действие се прекъсва течението на давността.
Освен това за времето на извънредното положение давността е спряна съгласно
разпоредбите на ЗМДВИП. Следователно не се установява период на бездействие от страна
на взискателя, който да води до погасяване по давност на възможността му да събере
вземанията по изпълнителния лист по принудителен ред.
Поради изложеното съдът намира, че искът е неоснователен
При този изход на делото разноски се дължат на ответника в размер на 100лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. И. М. с ЕГН **********, ****, срещу ****, иск по чл.439 ГПК
за признаване за установено, че е погасена за ответника възможността да събере
принудително сумите по изп.лист от 17.9.2013г. по ч.гр.д. №10750/13г. на СРС, 89 състав,
въз основа на който е образувано изп.д. №***/2013г. на ЧСИ М. Б., а именно 1/2 от главница
в размер на 2681,13лв. /1430,57лв./, ведно със законната лихва от 28.6.2013г. до плащането,
както и 1/2 от 470,99лв. /235,50лв./– мораторна лихва за периода 31.3.2011г.- 11.6.2013г. и
1/2 от 163,04лв. /81,52лв./ разноски по делото.
ОСЪЖДА Т. И. М. с ЕГН **********, ****, да плати на ****а сумата от 100лв. – разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4