№ 75
гр. Н., 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния
състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Светла Радева Административно наказателно
дело № 20253620200195 по описа за 2025 годИ.
Производство с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН,по жалба,депозирана от „***
„ЕООД,със седалище и адрес на управление: гр.С.,кв.Ч.,ул.“*** „№6, представлявано от
управителя Д.М.Д.,действащ чрез Б.Б. – адвокат при АК –Шумен против Наказателно
постановление №6887/31.01.2025г.-,издадено от Н. И. Й. на длъжност старши инспектор в
РД-Варна към ГД „Контрол на пазара „ в КЗП.
Жалбоподателят счита,че процесното наказателно постановление е
незаконосъобразно,поради следните съображения:
В същото,АНО приемал следното: „На 14.10.2024г.е направена проверка в обект-офис
„***“в гр.Н.,общ.Н.,обл.Шумен,ул.“***“№*.“***“ ЕООД извършва търговско-банкова
дейност в обект-офис за бързи кредити „*** „,находящ се в гр.Н.,ул.“*** „№*,като предлага
на потребителите бързи потребителски кредити.В момента на проверката обектът
работи..При преглед и анализ на представения договор за паричен заем №***/30.09.2024г.,а
също така и на издадения по време на проверката Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на потребителски кредити /СЕФ/ е установено,че в СЕФ и в договора ,раздел
VI, „Допълнителни клаузи“,чл.20,кредитодателят изисква като обезпечение,което следва да
се представи по договора за кредит запис на заповед.Не са дадени други варианти за
обезпечаване на кредита ,от което следва,че кредитополучателят задължително трябва да
гарантира кредита чрез издаване на запис на заповед.Такъв запис на заповед е приложен към
преписката по договор №***/30.09.2024г.за сумата 610.10лв.
„*** „ЕООД не е изпълнил административното си задължение да не задължава
потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или
1
менителница,с което е нарушил изискванията на чл.34,ал.1 от Закона за потребителския
кредит.“.
Жалбоподателят оспорва компетентността на издателя на процесното наказателно
постановление.Не отговарял на истИ.та и изводът за липса на възражение срещу АУАН
№***/07.11.2024г./.
В искане за заем №***/30.09.2024г.на заемателя била предоставена възможност да избира
дали да посочи поръчител или не.Заемателят сам избрал вида обезпечение чрез издаване на
запис на заповед ,а не чрез посочване на поръчител или съдлъжник.
Това се установявало от чл.19 от Договор за паричен заем №***/30.09.2024г. и чл.6,ал.2 от
Общите условия към договор за паричен заем,подписани от заемодателя и заемателя.
СЕФ за предоставяне на информация,съгласно чл.5,ал.1 от ЗПК се предоставял от
кредитора своевременно на потребителя,съобразно изразените от него предпочитания и въз
основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване
на договор за потребителски кредит.Заемателят ,чрез искането ,подписано от него,избрал
този вид обезпечение чрез издаване на запис на заповед,поради което му бил предоставен
СЕФ с такова съдържание.
Не на последно място,административно-наказващият орган не обсъдил в конкретния
случай налице ли е обществена опасност на деянието или липсва такава,която го изключва
като административно нарушение на основание чл.9,ал.2 от НК,приложим за
административните нарушения на основание чл.11 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното,моли съда да отмени изцяло Наказателно постановление
№6887/31.01.2025г.-,издадено от Н. И. Й. на длъжност старши инспектор в РД-Варна към ГД
„Контрол на пазара „ в КЗП.
Моли да бъдат присъдени на жалбоподателя сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява по пълномощие от адв.Б.Б.- АК
Шумен.Поддържа изцяло жалбата .
За административно-наказващия орган не се явява представител.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства /показанията на
разпитаните свидетели Н. И. Й. ,В. К. Г. ,И. П. Н..,В.Д.В. и Н.А. Н./,поотделно и в тяхната
съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.10.2024г.,Н. И. Й. /ст.инспектор в КЗП-РД Варна/ М.Д.Г. /инсп.приходи в ГДФК/ и
К.А.М./инспектор в КП –Н./ ,са извършили проверка в обект на „*** „ЕООД,находящ се в
гр.Н.,ул.*** „№*.Служител в обекта е била В.Д.В..,като в момента на проверката са
обслужвани клиенти.Поискана е информация за кредити в размер на 500 лева и срок на
изплащане 6 месеца.На проверяващите е бил представен Договор за паричен заем
№***/30.09.2024г.Контролните органи са приели,че при сключване на въпросния договор
,заемодателят е нарушил изискванията на чл.34,ал.1 от ЗПК.
2
Съставен е констативен протокол №К-2752881/14.10.2024г.
Съставен е АУАН №***/07.11.2024г.от Н. И. Й. в присъствието на свидетелите В. К. Г. и
И. П. Н..
АУАН е съставен срещу „*** „ЕООД затова,че при преглед и анализ на представения
договор за паричен заем №***/30.09.2024г.,а също така и на издадения по време на
провертката Стандартен европейски формуляр за предоставяне на потребителски кредити е
установено,че в СЕФ и в договора,раздел VI ,“Допълнителни клаузи“,чл.20,кредитодателя
изисква като обезпечение,което следва да се представи по договора за кредит запис на
заповед.Не са дадени други варианти за обезпечаване на кредита,от което следва,че
кредитополучателя задължително трябва да гарантира кредита чрез издаване на запис на
заповед.Такъв запис на заповед е приложен към преписката по договор №***/30.09.2024г.за
сумата 610.10лв.
Счетено е,че ЕООД „*** „ не е изпълнила административното си задължение да не
задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на
заповед или менителница,с което е нарушил изискванията на чл.34,ал.1 от Закона за
потребителския кредит.
Актът е връчен на нарушителя на 07.11.2024г.и в графа „възражения „,собственоръчно е
записано „Възразявам срещу този акт №***.
Като писмено доказателство е прието /в заверено копие / Запис на заповед от 30.09.2024г.с
падеж 30.10.2024г.за сумата от 610.10лв.,издаден от Н.А. Н. в полза на „*** „ООД гр.С. .
За гореописаното нарушение,с Наказателно постановление №***/31.01.2025г.,издадено от
М.А.Ф. –Председател на Комисията за защита на потребителите,на основание чл.55,ал.2 във
вр.с чл.34,ал.1 от Закона за потребителския кредит,на „*** „ЕООД е наложено
административно наказание –„имуществена санкция“в размер на 3 000.00лв.
По делото са представени /в заверено копие /:Искане за заем №***/30.09.2024г.от Н.А. Н.
до „***“ЕООД за отпускане на кредит в размер на 500.00лв.,който е следвало да бъде върнат
на 6 месечни вноски,всяка от които в размер на 101.68лв.Между страните е сключен договор
за паричен заем №***/30.09.2024г.при посочените в искането параметри.
В чл.20 от договора,страните са се споразумели,че „задължението по него може да бъде
обезпечено чрез издаване на запис на заповед,който се връща след пълното погасяване на
сумите по контракта“.
Неразделна част от договора са приложения погасителен план и Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,в т.8 от който е
посочено,че за съответния вид кредит е приложимо обезпечение –„Запис на заповед“.
По искане на жалбоподателя ,като свидетел по делото беше разпитана Н.А. Н. и
същата,под страх от наказателна отговорност при лъжесвидетелстване твърди пред съда,че
когато е подала и подписала искане за отпускане на кредит в процесния обект,е била
обслужена от св.В.В.,която й обяснила всички условия,относими към сключването на
3
договора за кредит,споменала й за поръчител,но Н. не искала да се ползва от такъв.Не си
спомня за запис на заповед.Не й е бил оказван натиск както при попълване на
документите,така и за обезпечение.
В същия смисъл бяха и показанията на св.Величкова,които съдът цени с нужното
доверие,макар и отчитайки вероятната им пристрастност с оглед изхода на делото
,изхождайки от служебната й зависимост от жалбоподателя- неин работодател.Заявява,че
подхода към всички клиенти бил еднакъв –давало се възможност за избор:дали с поръчител
или със запис на заповед.
Жалбоподателят представи и от съда бяха приети като писмени доказателства :Договор за
паричен заем №***/19.06.2023г., и Договор за паричен заем №***/16.07.2024г.,от чието
съдържание се установява,че „*** „ЕООД е сключила договор за паричен заем със
съдлъжници.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
На първо място –в жалбата погрешно е посочен издателя на обжалваното наказателно
постановление ,но с оглед представеното такова в административно-наказателната
преписка,съдът счита,че предмета на делото е правилно очертан .
АУАН и НП са издадени от съответните длъжностни лица в рамките на тяхната
материална,териториална и функционална компетентност и при издаването им не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила,
опорочаващи обжалвания административен акт до степен, обосноваваща неговата
незаконосъобразност.
Установи се от доказателствата по делото,че жалбоподателят че „*** „ЕООД има
качеството "кредитор" по смисъла на чл.9,ал.3 от ЗПК - юридическо лице, което предоставя
или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или
търговска дейност. Като такъв дружеството има задължението да прилага и спазва
изискванията на Закона за потребителския кредит.
Разпоредбата на чл.34,ал.1 от ЗПК установява забрана за кредиторите да задължават
потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или
менителница.
Видно от доказателствата по делото е,че още в деня на подаване на искането за кредит и
сключване на договора за такъв, кредитополучателят е издал в полза на кредитора запис на
заповед за заемната сума и договорените лихви и то с падеж ,много по-кратък от срока на
заемния договор.
От показанията на кредитополучателя и служителя във фирмата ,който го е обслужил се
твърди,че издаването на запис на заповед е по общо съгласие на страните,без оказан
натиск,което било допустима от закона възможност – чл.34,ал.2 от ЗПК –да бъде
договорено някакво обезпечение на задължението, което е отбелязано в част втора, т. 7 от
Стандартния европейски формуляр от 21.04.2023 г. – запис на заповед, което не е
задължително, а опция/възможност при взаимно съгласие и/или договаряне.
4
Тези показания противоречат на преддоговорната информация на СЕФ, в част втора, т. 7,
е поставено ясно и недвусмислено условие за предоставяне на обезпечение по договора за
кредит посредством запис на заповед. В резултат на това кредитополучателят е предоставил
запис на заповед от същата дата, на която е сключен и договорът за потребителски кредит,
при това с падеж на плащане – при предявяване, т. е. без записът на заповед да е обвързан с
условията и сроковете за погасяване на кредита по каузалната сделка, която обезпечава.
Самата формулировка на изискването за предоставяне на обезпечение не включва
алтернативност и възможност за избор на потребителя да предостави или не обезпечение,
както твърди в показанията си и то под условие че служителката „ й споменала за
поръчител,но тя не искала“.
Нито в договора,нито в общите условия към него,нито в СЕФ е предвидена възможност за
обезпечение посредством поръчителство.
От писмените доказателства ,неотменна част от договора за заем,предоставян от страна на
жалбоподателя се установява,че изначало се поставя задължително и непреодолимо
изискване за сключването на договора, без изпълнението на което потребителят не би могъл
да получи необходимия му кредит.
С подписването на гаранционен запис на заповед, потребителят формално е обективирал
собствено съгласие за издаването му и то е било изразено в условията на задължителност - в
изпълнение на условие по Стандартния европейски формуляр, без което сключването на
договора за потребителски кредит е било невъзможно.
При това положение,жалбоподателят,в качеството си на кредитор е допуснал
административно нарушение,съставомерно по чл.34,ал.1 от ЗПК,поради което правилно е
ангажирана административно-наказателната му отговорност.
/в този смисъл е и Решение №654/14.05.2024г.по АНХД №76/2024г.по описа на
Административен съд –Шумен,което се споделя напълно и от настоящия съдебен състав/.
Нарушението е подведено под правилната санкционна норма,като наложеното наказание е
в минималния размер, предвиден от закона – чл.45,ал.1 от ЗПК, поради което липсва
възможност и основание то да бъде намалено, предвид императивната забрана на чл.27,ал.4
и ал.5 от ЗАНН.
С оглед категорията обществени отношения,които урежда ЗПК ,с предназначение да
гарантира сигурността на потребителите и да не се допуска поставянето им в неравностойно
положение с икономически по-силните субекти на пазара,съдът намира,че конкретното
административно нарушение не може да се квалифицира като „маловажно „ по смисъла на
чл.9,ал.2 от НК.
Предвид гореизложеното,съдът намира,че издаденото наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло,а жалбата
срещу него се остави без уважение.
Водим от гореизложеното,съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №***/31.01.2025г.,издадено от
М.А.Ф. –Председател на Комисията за защита на потребителите,с което ,за извършено на
30.09.2024г.в гр.Н. адм.нарушение по чл.34,ал.1 от Закона за потребителския кредит,на
основание чл.55,ал.2 във вр.с чл.34,ал.1 от Закона за потребителския кредит,на „*** „ЕООД
с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление :гр.С.,ул.“Пресвета „№6 е наложено
административно наказание –„имуществена санкция“в размер на 3 000.00лв./три хиляди
лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд –Шумен в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6