№ 202
гр. П., 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.Т.З.
при участието на секретаря К.АИ
като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20241720106106 по
описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК.
Производството е образувано по искова молба, предявена от М. К. П., чрез адв.
Б. Е. против *** ЕООД, с която се иска да бъде признато за установено спрямо
ответника, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 615,38 лева -
главница по Заявление-Договор за издаване на кредитна. Ищецът излага в исковата
молба, че през 2022г. ответникът подал срещу него Заявление по чл.410 ГПК въз
основа на твърдения за съществуващо вземане към ****“ АД, прехвърлено на ***
ЕООД с договор за цесия. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д.№
2838/2022г. по описа на ПРС, но след подадено възражение по реда на чл.414 ГПК и
указания на съда за предявяване на установителен иск, искова молба не била подадена
и издадената Заповед по чл.410 ГПК била обезсилена, а делото прекратено. Ищецът
излага още, че след прекратяване на ч.гр.д.№ 2838/2022г. по описа на РС П. поискали
от ответника да уведоми БНБ, че ищецът няма текущи задължения към кредитни
институции и да бъде изчистено досието му в Централния кредитен регистър, но
получили отказ от ответното дружество. Ищецът твърди още, че никога не е подписвал
и не е имал задължения към ****“ АД и не е подписвал допълнително споразумение от
13.09.2021г., а в случай на установяване, че такова е подписано, то твърди че
вземането е погасено по давност. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор ответникът излага становище за
допустимост на предявеният иск. Потвърждава, че образуваното ч.гр.д. 2838/2022г. по
описа на РС П. е прекратено, а Заповед за изпълнение спрямо ищеца е обезсилена.
Твърди, че действия спрямо длъжника не са предприемани, въпреки че задължението
продължава да съществува и може да бъде изпълнено доброволно. Излага, че
настъпилата погасителна давност води до погасяване на възможността за
1
предприемане на мерки по принудително изпълнение по отношение на вземането.
Излага, че по никакъв начин ответното дружество не е дало повод със свои действия
за образуване на настоящото производство. Не оспорва наличието на изтекла
погасителна давност, като моли изявлението да се счита за признание на иска.
Доколкото с действията си ответникът не е дал повод за завеждане на делото моли
разноски в полза на ищеца да не бъдат присъждани, а при условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Приложено е за послужване ч.гр.д.№ 2838/2022г. по описа на ПРС, видно от
което към Заявлението по чл.410 ГПК е приложено Заявление – Договор за издаване на
кредитна карта *** от 28.09.2008г., както и Допълнително споразумение от
13.09.2012г., във връзка със Заявление – договор за издаване на кредитна карта *** от
28.09.2008г., като се установява, че между ищеца и "*** И Еф Джи ***" АД е
възникнало валидно облигационно отношение, по силата на който е одобрен
първоначален кредитен лимит на картодържателя в размер на 1 800 лева.
Между страните не е спорно, че непогасената част от горепосочения договор
възлиза на процесната сума, както и че за същата не е налице издаден изпълнителен
лист, респ. не е образувано изпълнително производство.
Безспорно е също и липсата на обстоятелства, водещи до прекъсване или
спиране на погасителната давност по отношение на процесната сума в размер на
615.38 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи, че не съществува едно правоотношение или едно право, когато има интерес
от това. По настоящото дело спорното право (вземане) има облигационен характер и
поради това може да бъде погасено по давност, а ищецът има правен интерес от
предявяване на такъв иск. Действително ответникът не е предявил вземането си по
съдебен ред, но това не изключва възможността за позоваване на изтекла давност. Това
е така, тъй като нуждата от защита чрез установителен иск се свързва с наличието на
спор – оспорване на претендираното от ищеца право или претендиране на отричано от
ищеца право /в този смисъл е решение № 331 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 298/2011 г., II
г. о. на ВКС/.
В процесния случай правният интерес от завеждане на настоящия установителен
иск следва от включване на процесното вземане в Централния кредитен регистър,
което не е спорно между страните, което дава възможност на кредитора по всяко време
да се удовлетвори извънсъдебно от имуществото на ищеца, а следователно и са
предпоставка ищецът да заведе иск за установяване на погасяването по давност на
процесното вземане. С разрешаването на спора, със сила на присъдено нещо се внася
яснота и определеност в материалноправните отношения между страните и се
признава или изключва възможността за бъдеща защита на правото на кредитора пред
правозащитни органи, а също така в процесния случай се предотвратява възможността
на кредитора да осъществи извънсъдебно принудително изпълнение върху
имуществото на длъжника въз основа на обезпеченията на вземането.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
2
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право
факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на
оспореното право.
С оглед предходното, в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно
и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между кредитора и ищеца е възникнало валидно
правоотношение по договор за издаване на кредитна карта; надлежно осъществено
прехвърляне на спорното вземане - наличието на валиден договор за продажба и
прехвърляне на вземания със страни ответника и "*** И Еф Джи ***" АД и извършено
по реда на чл. 99 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия, по силата на
което ответникът е активно легитимиран да получи изпълнение.
В тежест на ответника е да докаже също, че са били налице основания за
спиране или прекъсване на давността.
В конкретния случай задълженията по договор за кредит, макар и разсрочени на
погасителни вноски, не са периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД,
поради което се погасяват с 5-годишна давност. Както бе посочено и по-горе,
ответникът не оспорва, че за процесните вземания не е водено съдебно производство,
но няма издаден изпълнителен лист и не е образувано изпълнително производство,
както и не са предприемани действия, които да спират или прекъсват давността. Двете
страни по делото не спорят, че кредиторът не е оспорвал извънсъдебно, че вземанията
са погасени по давност.
Предвид гореизложеното оспорените вземания са погасени поради изтекъл
давностен срок, поради което предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, съразмерно на уважената
част от иска. Възражението на ответника за недължимост на разноските по делото,
съдът намира за неоснователно. За да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК следва да са налице кумулативно и двете предпоставки - ответникът да не е дал
повод за предявяване на иска и да го е признал. В конкретния случай, с
извънсъдебното си поведение ответникът е дал повод за завеждането на иска.
С оглед предходното на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните и
сторени по производство разноски за държавна такса, които съгласно списък по чл. 80
ГПК и доказателствата по делото възлизат на сумата от 50, 00 лева
Обективираното в писмения отговор възражение с правно основание чл. 78, ал.
5 ГПК не следва да бъде разглеждано, той като съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2
ЗА съдът е този, който определя размера на адвокатското възнаграждение. Съдът е
задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от 24.01.2024 г.
по дело С-438/22 на СЕС виждане чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС. Съдът
следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай
след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на
производството и извършените от процесуалния представител действия.
На последно място следва да се отбележи, че целта на разпоредбата на чл. 38
ЗА е определени категории лица да имат възможност да получат безплатна правна
помощ, но не води автоматично до извод, че адвокатът ще реализира икономическа
облага чрез поемането на процесуално представителство, респ. предоставянето на
правни съвети. Следва да се отбележи още, че когато се поемат т. нар. "pro bono"
случаи, адвокатът носи икономическият риск. В случая повдигнатият спор не се
отличава с правна или фактическа сложност, която да е обусловена от събирани в
3
производството доказателства и доказателствени средства, като производството е
приключило с провеждането на едно открито съдебно заседание, в което
процесуалният представител на ищеца не се е явил. Ето защо, като взе предвид
горепосочените критерии съдът намира, че в полза на адв. Б. Е. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. К. П. с ЕГН:
**********, с настоящ адрес: ***, срещу "****" ЕООД с ЕИК **** със седалище и
адрес на управление: **** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 615,38 лева -
главница по Заявление-Договор за издаване на кредитна карта *** от 28.09.2008г.,
както и Допълнително споразумение от 13.09.2012г., във връзка със Заявление –
договор за издаване на кредитна карта *** от 28.09.2008г., сключен между "*** И Еф
Джи ***" АД и М. К. П., прехвърлено на ответното дружество по силата на договор за
цесия, поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "****" ЕООД с ЕИК ***, да заплати
на М. К. П. с ЕГН: ********** сумата от 50, 00 лева, представляваща направените по
производството пред първоинстанционния съд разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА "****" ЕООД с ЕИК **** да заплати на адвокат Б. А. Е. с ЕГН
**********, от АК С., основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА, сумата в размер на 200,
00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по производството пред
първоинстанционния съд за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на
ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4