МОТИВИ ПО НОХД № 478/ 2012 г.по описа на РС Ч.
Обвинението е против подсъдимата Г.В.Г.
– ** г., родена на *** ***, обл. С.З., ул. С. 12. Българска гражданка. С начално образование. Не
работи. Неомъжена. Осъждана. ЕГН ********** по чл. 183 ал. 1 от НК,за това, че
за периода от месец 03. 2011 г. до месец 10. 2012 г. включително в гр. Ч., обл.
С.З., след като е била осъдена с влязъл в сила на 11. 03. 2008 г. съдебен акт –
Определение от 04. 03. 2008 г. по гр. дело № 15/ 2008 г. на РС- Ч. да издържа
своя низходяща – дъщеря си Е.С.М. – родена на *** г. с ежемесечна издръжка в
размер на 60 лв., съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на
повече от две месечни вноски, като не е изплатила общо 7 месечни вноски на обща
стойност 420 лв.
Подсъдимата редовно призована,
явява се в съдебно заседание, признава се за виновна по предявеното й обвинение
и моли съда, лично и чрез процесуалния си представител да й бъде наложено
наказание към минималния размер на наказанието предвидено в закона, при
приложението на чл. 58а от НК.
Представителят на Районна прокуратура
поддържа предявеното на подсъдимата обвинение и моли съда да й наложи наказание
пробация, при следните пробационни мерки: по чл. 42а ал. 2 т. 1 от НК- 1 година
задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност на полагане на
подписите пред пробационен служител 2 пъти седмично и по чл. 42а ал. 2 т. 2 от НК- 1 година задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Производството се
разгледа по реда на глава ХХVІІ от НПК, в частност по реда на чл. 371, т.2 от НПК.
От събраните по делото и
приобщени към доказателствения материал доказателства, събрани в хода на досъдебното
и съдебното производство: обяснения на подсъдимата, копие от Решение № 70/ 26.
06. 2003 г. по гр. д. № 165/ 2003 г. на РС Ч., копие от Решение от 08. 03. 2005
г. по гр. дело № 323/ 2004 г. на РС Ч., копие от Протокол от 04. 03. 2008 г. по
гр. дело № 15/ 2008 г. на РС Ч., справка от ДСИ при РС Ч., справка за съдимост,
свидетелски показания, копия от пощенски разписки, ОЕ, характеристични справки, ДСМПИС, копие от
Удостоверение за раждане издадено въз основа на Акт за раждане № 35/ 13.02.1996
г., справка от
Община Ч., справка от Бюро по труда Ч.,, справка от ТД на НАП Пловдив, Дирекция
С.З., както и представената към настоящия момент справка за съдимост с рег. №
41/ 14. 01. 2013 г., изд. от РС Ч. и от направените от подсъдимата
самопризнания, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Г.В.Г. ***.
Подсъдимата Г.В.Г.
е осъждана за извършени престъпления от общ характер, както следва :
1. С Присъда № 32/
21.12.2009 г. по НОХД № 257/ 2009. по описа на РС Ч. за извършено престъпление
по чл.183,ал.1 от НК, но тъй като до приключване на съдебното следствие в в
първа инстанция е изпълнила задължението си и не са настъпили вредни последици
за пострадалата и на основание чл.183,ал.3 от НК не е й било наложено наказание
за това престъпление. Присъдата е влязла в сила на 05.01.2010г.
Следователно и
съгласно ТР № 19/ 27.03.1974 г. по н.д. № 12/ 1974 г. на ОСНК на ВС на
РБългария присъдата на подсъдимата по по- горе цитираното НОХД не е осъдителна
и затова деецът, макар да е признат за виновен, се счита за неосъждан.
Подсъдимата Г. живяла на семейни начала, без сключен граждански брак, със
свидетеля С.Б.М. от 1995г. до края на 2001г. От съвместното си съжителство
същите имали родено едно дете - Е.С.М. ЕГН: ********** – родена на ***г. в гр. Ч..
Подсъдимата Г. и свидетелят М. живеели в разбирателство до края на 2001г.,
когато подсъдимата напуснала съвместния им дом. Детето, тогава на възраст 5
години, останало да живее в дома им в гр. Ч. ул. „П.” № **, като било
отглеждано от баща си свидетеля М. и баба си - майката на свидетеля.
Междувременно подсъдимата Г. създала ново “ семейство “ и в продължение на
съвместното съжителство с новия си съжител й се родили още две деца. С детето,
родено от съжителството си със свидетеля М. подсъдимата не поддържала никакви
отношения, нямала контакти с него, не го вземала на гости в новото си “семейство”.
С Решение № 70/26.06.2003г. по гр. дело № 165/2003г. по описа на РС Ч.
упражняването на родителските права върху роденото от съжителството на подсъдимата
със свидетеля М. дете Е.С.М. били предоставени на свидетеля М..
С Решение от 08.03.2005г. по гр. дело № 323/2004г. по описа на РС Ч. подсъдимата
Г. била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на свидетеля М. в качеството му
на законен представител на детето Е. в размер общо на 40 лв.
С Протоколно определение от 04.03.2008г. по гр. дело № 15/2008г. по описа
на РС Ч. бил изменен размера на дължимата от подсъдимата издръжка на 60 лв.,
считано от 01.03.2008г.
След влизане в сила
на 11.03.2008г. на горепосоченото съдебно определение подсъдимата Г. изплатила
само сума в размер на 300 лв., равняваща се на 5 месечни вноски. Впоследствие
преустановила изплащането на сумите по издръжката. По тъжба на свидетеля М.
относно това обстоятелство било образувано досъдебно производство. В хода на
досъдебното производство подсъдимата заплатила на свидетеля М. сума в размер на
120 лв., като неиздължени останали 10 месечни вноски в размер общо 600 лв. за
месеците от октомври 2008г. до месец юли 2009г. включително. След приключване
на разследването, същото било внесено в РС – Ч. с обвинителен акт, по който
било образувано НОХД № 257/2009г. До приключване на съдебното следствие по това
наказателно производство подсъдимата изплатила дължимите суми по издръжката, с
оглед на което с Присъда № 32 от 21.12.2009г. по НОХД № 257/2009г. на РС – Ч.
била призната за виновна в извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, но
на основание чл. 183, ал. 3 от НК не й е било наложено наказание. Присъдата е
влязла в сила на 05.01.2010г.
След дата
05.01.2010г. подсъдимата извършила плащания в размер на 150,00лв на сума като
издръжка на 05.02.2010г., 60,00лв на 04.03.2010г., 30,00лв на 10.03.2010г.,
60,00лв на 30.03.2010г., 60,00лв на 26.04.2010г., 60,00лв на 15.05.2010г.,
50,00лв на 04.06.2010г., 60,00лв на 02.07.2010г., 50,00лв на 03.08.2010г.,
50,00лв на 17.09.2010г., 60,00лв на 04.10.2010г., 70,00лв на 29.11.2010г.,
60,00лв на 06.12.2010г., 50,00лв на 17.12.2010г. През 2011г. подсъдимата Г.
отново започнала да изплаща нередовно дължимата издръжка, като заплатила суми
както следва: 60,00 лв. на 27.01.2011г., 60,00 лв. на 24.02.2011г. След
заплащане на тези суми подсъдимата Г. преустановила изплащането на издръжка,
като плащания извършила в размер на 50,00 лв. на 30.06.2011г., 60,00 лв. на
25.07.2011г., 60.00 лв. на 23.08.2011г. За месец септември 2011г. Г. не
заплатила издръжка вместо това изплатила 50,00 лв. като издръжка на
12.10.2011г. и 60,00 лв. на 20.10.2011г. За месец ноември не платила издръжка,
за месец декември видно от доказателствата по делото е изплатила сума в размер
на 50,00 лв. като издръжка на 28.12.2011г. След това за месеците януари,
февруари и март Г. преустановила плащането на издръжка. На 20.04.2012г.
изплатила сума в размер на 100,00 лв. като издръжка, за следващия месец май
издръжка не платила, като на 25.06.2012г. и на 27.06.2012г. изплатила суми в
размер на 70,00 лв. и 50,00 лв. като издръжка. За месец юли 2012г. издръжка не
е изплатена. През месец август 2012г. подсъдимата изплатила сума в размер на
120,00 лв. като издръжка и 60,00 лв. на 10.09.2012г. Последната сума изплатена
като издръжка от подсъдимата Г. на 31.10.2012г. е в размер на 60,00 лв.
На 19.06.2012г. свидетелят М. подал тъжба до РП Ч., сочейки неизпълнението
на задълженията от страна на подсъдимата по влезлия в сила протокол от
04.03.2008г. по гр. дело № 15/2008г. на РС Ч.. След извършена предварителна
проверка било образувано настоящото производство.
В хода на досъдебното производство подсъдимата Г. заплатила на свидетеля М.,
в качеството му на законен представител на детето Е.С.М. сума в размер на общо
360 лв. ( с пощенски записи от 25.06.2012г., 27.06.2012г., 13.08.2012г.,
10.09.2012г. и 31.10.2012г. ), като по този начин към приключване на
досъдебното производство неиздължени останали 7 месечни вноски в размер на общо
420 лв. за месеците от март 2011г. до месец октомври 2012г. включително.
По така описания начин, с
деянието си подсъдимата от обективна и субективна страна е осъществила състава
на престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК, като за периода от месец 03. 2011 г.
до месец 10. 2012 г. включително в гр. Ч., обл. С.З., след като е била осъдена
с влязъл в сила на 11. 03. 2008 г. съдебен акт – Определение от 04. 03. 2008 г.
по гр. дело № 15/ 2008 г. на РС- Ч. да издържа своя низходяща – дъщеря си Е.С.М.
– родена на *** г. с ежемесечна издръжка в размер на 60 лв., съзнателно не е
изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, като не
е изплатила общо 7 месечни вноски на обща стойност 420 лв.,по който текст съдът я призна за
виновна.
От субективна страна престъпното
деяние е извършено от подсъдимата при пряк умисъл, тъй като е съзнавала
обществено- опасния характер на деянието, предвиждала е и е искала настъпването
на обществено- опасните последици от престъпното деяние.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателно-
правната ни система, а имено принципа на законоустановеност и принципа на
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първия принцип на
наказателно- правната ни система в специалния текст на чл. 183 ал. 1 от НК, се
предвижда наказание лишаване от свобода до 1 година или пробация. Съгласно
нормата на чл. 39, ал. 1 от НК при положение, че не е определен минимума на
наказание, същото може да бъде най- малко в размер на 3 месеца. Съгласно
чл.42а,ал.3, т.1 от НК пробационните мерки са с продължителност от 6 месеца до
три години - за мерките по ал. 2, т. 1 - 4;
При индивидуализация на
наложеното наказание, съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и
дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината,
както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на
Закона.
Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът взе предвид чистото съдебно минало, тежкото материално-
битово положение на подсъдимата, проявената самокритичност, както и добрите, а
като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид сравнително
лошите й характеристични данни продължителния период от време през който не е
изплащала издръжка.
Предвид тези обстоятелства, съдът
счита, че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл. 373 ал. 2 от НПК,
чл. 58а ал. 5 и чл. 54 от НК, поради което наложи на подсъдимата наказание „
пробация „ при следните пробационни мерки: 11/ единадесет/ месеца задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност на полаганите подписи 2 / два / пъти седмично пред пробационен служител или
друго определено от него лице – чл. 42а ал. 2 т. 1 от НК и 11/ единадесет /
месеца задължителни периодични срещи с пробационен служител – чл. 42а ал. 2 т.
2 от НК.
Съдът счита, че така определеното
и наложено на подсъдимата наказание ще постигне целите на наказанието визирани
в чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на
престъпното деяние са дезинтересирането на подсъдимата от отглеждането и
възпитанието на детето си Е.С.М. и неспазването на установените в страната със
закон задължения за заплащане на издръжка за ненавършили пълнолетие деца.
Предвид гореизложените си мотиви,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: