Р Е Ш Е Н И Е
№ 260330 09.04.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Бургас 57-ми Наказателен състав
На 19 март 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Златка Калоянова
Като разгледа докладваното от съдия Донева
НАХД № 819 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б” ООД – гр. Габрово, представлявано
от управителя Х.И.Ч., против Наказателно постановление № 495904-F534645/19.02.2020 г. на Началник
на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 185,
ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В
жалбата са релевирани оплаквания за допуснати процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство. Оспорен е съставеният при проверката констативен
протокол, като се поддържа теза, че на жалбоподателя е връчен
нечетлив и неясен екземпляр от протокол за извършена проверка, който не бил съставен в присъствието на
представляващо дружеството лице –
в нарушение на правото
му на защита. Направено
е оплакване, че НП е връчено след изтичане на продължителен едногодишен срок, което обезсмисляло налагането на наказание и НП. Съдържа се оплакване за порок на АУАН поради липса на реквизити – ЕГН и длъжност по отношение индивидуализацията на вписания свидетел.
Сочи се, че в АУАН и НП нарушението е квалифицирано по разпоредбата на нормативен акт по прилагане на чл.
118, ал. 4 от ЗДДС, без конкретизация на точката на препращането. Възразено е,
че АНО не е обсъдил обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при
определяне на наказанието, респективно възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Претендира се отмяна на атакуваното наказателно постановление. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски за адвокатски хонорар.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява.
Процесуалният представител на въззиваемата страна в с.
з. изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване
на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания,
становището на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и
извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а и от Договор за наем № 17/15.08.2016 г.
и Декларация от 14.01.2020 г. се установява, че дружеството-жалбоподател „Б”
ООД – гр. Габрово стопанисва търговски обект – магазин 2 за дрехи, находящ се в
гр. Бургас, ж. к. „Меден рудник“, бл. 513, партер, базар 2.
На 14.01.2020 г., в 15,20 ч. св. Д.В. Т. – Т. и Г.П.Ш. – инспектори по приходите в НАП, са
извършили проверка на горепосочения обект в присъствието на С.Х.Т., работеща по
ТПО като продавач в търговския обект. Извършена е контролна покупка, заплатена
в брой, на дамска грейка на стойност 8,10 лева. За цената на покупката е
издаден фискален бон № 083376/14.01.2021 г. /сторниран със сторно за
връщане/рекламация № 083379/14.01.2021 г./ от работещото фискално устройство в
търговския обект – модел TREMOL ZM-KL V2 с индивидуален № на фискалното устройство 50111648 и ФП № ZK100623. От сторно за връщане/рекламация № 083379/14.01.2021 г. е видно, че
грейката е маркирана като „Деп.01”, от което не става ясно какъв е видът на
закупената стока. Проверката на горепосочения обект е документирана с Протокол
сер. АА № 0363450/14.01.2020 г. от проверяващите инспектори. Дадено е
предписание на управителя на дружеството да се яви на 18.01.2020 г. пред органа
за съставяне и връчване на АУАН. Междувременно, на 17.01.2019 г. жалбоподателят
е препрограмирал департаментите на фискалното си устройство и по този начин е
отстранил нарушението, представяйки редовни фискални бонове при явяването пред
органа за съставяне на АУАН.
На дружеството-жалбоподател е съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия AN № F534645/18.01.2020 г. Актосъставителката Д.В. Т, – Т, е квалифицирала нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, за
това, че издаденият фискален бон № 083376/14.01.2021 г. не съдържа задължителни
реквизити – наименование на стоката, код на данъчна група, количество и
стойност по видове стоки или услуги. АУАН е връчен на упълномощено лице П.Я.К.
/пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 526/30.01.2019 г./, което се
е запознало със съдържанието на акта и собственоръчно е вписало „Не” в полето
за възражения. Възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани в
административно-наказателната преписка.
Административно-наказващият орган е възприел изцяло
фактическите констатации по акта и на 19.02.2020 г. е издал обжалваното
Наказателно постановление, с което е наложил имуществена санкция на
дружеството-търговец, стопанисващо проверения обект.
Наказателното постановление е връчено на управителя на
дружеството-жалбоподател на 25.01.2021 г. Жалбата е депозирана на 27.01.2021 г.
по пощата.
При така установените факти от значение за спора,
съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Наказателно постановление № 495904-F534645/19.02.2020 г. на Началник
на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП е законосъобразно и
издадено при спазване на процедурните изисквания на Закона за административните
нарушения и наказания. Както АУАН, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с
чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, така и НП, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр.
с т. 1. 1., б. „г“ от приложената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., са
издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Спазени са и
правилата за задължителни реквизити в съдържанието им. Налице е съответствие
между описаните в АУАН и НП факти. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за наличие на
процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Не могат да бъдат споделени доводите за
опорочаване съставянето на АУАН и издаването на НП предвид изготвянето на протокола от проверката само в присъствието на служител от търговския обект. Констативният протокол е годен документ да удостовери
фактическите обстоятелства по установяване на
нарушение за целите на административно-наказателно производство, чието начало
обаче се поставя с АУАН, съдържащ обвинението по съответната правна
квалификация. Протоколът не е част от административно-наказателното
производство, поради което към съдържанието му не може да има изисквания за
правна квалификация на констатациите, респективно изготвянето му не може да повлияе на
правото на защита на нарушителя.
Освен това, преди съставяне на АУАН и в хода на
проверката именно със съставянето на Протокол сер. АА № 0363450/14.01.2020 г. е предоставена възможност на управителя на дружеството
да се яви пред проверяващия орган и да представи на 18.01.2020 г. доказателства в своя защита, поради което съдът не
приема изложената в жалбата теза за ограничаване правото на защита на
управителя, като представител на санкционираното дружество. Последният е упълномощил лице, в
присъствието на което да бъде съставен АУАН, това лице
собственоръчно е вписало, че няма възражения по акта, като такива /дори и срещу
ПИП/ не са направени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, за да бъдат съобразени
от административно-наказващия
орган, респективно
от съда в настоящото производство. По отношение на представения индигиран
препис от връчения ПИП и възражението за неговата нечетливост, не
би могло да се приеме, че това обстоятелство е нарушило правото на защита, тъй
като жалбоподателят,
чрез упълномощеното лице, е
бил запознат със съдържанието на АУАН и не е възразил, че не разбира в какво нарушение е обвинен. Напротив, собственоръчно е вписано в акта, че няма възражения, въпреки че е
разполагал с възможност да впише възражение в този смисъл, както и да подаде
писмени възражения в 3-дневен срок, съгласно чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН, което не е сторено. В случая, няма съмнение, че на жалбоподателя са
известни фактите, съставляващи основание за образуване на административно-наказателното
производство, доколкото му е предявен АУАН в оригинал и той се е запознал със
съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа на упълномощеното лице. Ето защо, не е ограничено правото му да
узнае обстоятелствата, съставляващи фактически основания за налагане на
наказанието, за да организира защитата си.
По довода, касателно
съдържанието на акта
по отношение на вписания в него свидетел, съдът намира, че актосъставителката е конкретизирала в
достатъчна степен релевантните за съставомерността на вмененото деяние факти,
като е ирелевантно
за ангажиране на административно-наказателната отговорност възрастта на свидетеля, местоработата му и други негови индивидуализиращи
белези, доколкото същите не са
елемент от фактическия състав на нарушението и не са част от съставомерните
му признаци. Нещо повече, в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на
каквито и да е свидетели, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, а в
случая нарушението се установява от издадения фискален
бон № 083376/14.01.2021 г. В
този смисъл, ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или
отсъствие и липсата
на индивидуализацията им с лични данни не накърнява правото на защита на
нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта, за да бъде отменено наказателното постановление само на това
основание.
Не се констатираха
нередовности на АУАН и НП по оплакването на жалбоподателя за липса на конкретна правна квалификация. Цялата алинея 4 на чл. 118 от ЗДДС, със съдържанието на всичките си подточки, е препращаща към Наредба № Н-18/13.12.2006 г., поради
което е правилно цитирането й в
АУАН и НП във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата. Няма пречка при квалифициране
на извършеното деяние да бъде посочена и само съответната норма от Наредбата. Следва да се има предвид, че в настоящото
производство защитата не е срещу цифрите, а срещу фактите, а те са правилно
отразени и интерпретирани, с недвусмислено и конкретно словно описание на
нарушението, от което следва да бъде направен извод, че жалбоподателят е
разбрал какво нарушение се твърди да е извършил.
Предвид института
давност, за неоснователно по
жалбата се преценя възражението
за обезсмислено реализиране на наказателната отговорност посредством наложеното
наказание поради несвоевременно връчване на наказателното постановление. Съгласно Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г., постановено по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСС
от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен
от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената от
закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата
губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече
наложеното му наказание, като се погасява
наказателната отговорност и то на свой ред прави наказателното
производство недопустимо. С диспозитива на
същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11
от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване
по давност в НК. Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава IX
от НК, като сроковете са обусловени от вида и размера на предвиденото за
съответното нарушение наказание. За извършване на визираното в санкционния акт
нарушение законодателят предвижда налагане на административно наказание „имуществена санкция“. Съгласно приложимата към
настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното
преследване се изключва по давност, ако е изминал срок по-голям от три години,
а според чл. 81, ал. 3 от същия кодекс, независимо от спирането или
прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От датата на издаване на
наказателното постановление, от който момент давността последно е била
прекъсната и е започнал
да тече нов давностен срок, до датата на връчването на НП на санкционираното
лице, не е изтекъл срок по-голям от тригодишния, предвиден в чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН, т.е. обикновената погасителна давност за
административно-наказателно преследване не е изтекла.
С жалбата пред съда не се оспорва факта на извършеното
нарушение. Съдът приема, че визираното в НП деяние е осъществено от търговеца,
като този извод се подкрепя напълно от събраните по делото доказателства –
писмени и гласни. В обжалвания акт правилно е приложен и материалният закон. В
разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС е
предвидено, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят
условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както
и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Въз основа на законовата
делегация, от Министъра на финансите е издадена Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г./. Съгласно чл. 26,
ал. 1, т. 7 от посочената Наредба, фискалната касова бележка от ФУ трябва да
бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа
задължително реквизити, сред които наименование на стоката/услугата, код на
данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Няма
спор, че процесната бележка не съдържа наименование на закупената стока, а
вместо това автоматично ФУ е генерирало наименование „Деп.01”, т. е. очевидно устройството не е
било програмирано да изписва наименованието на стоките и именно това е наложило
на 17.01.2020 г. ново препрограмиране на
департаментите. При това положение съдът приема, че безспорно дружеството е
допуснало нарушение на изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата, поради
което и правилно поведението му е било квалифицирано като административно нарушение
по тази разпоредба.
Правилно е направена преценката и за приложимата
санкционна разпоредба, за размера на наложеното наказание и за липсата на
основания за прилагане на института маловажен случай, поради което е
несъстоятелно оплакването на жалбоподателя за необоснованост на НП в този
смисъл. Разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС предвижда имуществена
санкция в размер от 3 000 лева до 10 000 лева за едноличен търговец или
юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118
от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС, а според изречение второ, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС предвижда имуществена санкция от 500 лева до 2 000 лева за едноличен
търговец или юридическо лице. В случая нарушението е наказуемо по чл. 185, ал.
2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, поради
което наказващият орган правилно е определил наказанието на посоченото
основание. Приложимо е наказанието имуществена санкция, предвидено за
юридическите лица, в размер от 500 до 2 000 лева.
Административно-наказващият орган е наложил имуществена санкция в минимален
размер 500 лева, който е изцяло съобразен с обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и по-конкретно с тежестта на нарушението. ООД е санкционирано на основание
чл. 83 от ЗАНН, а отговорността по този текст е безвиновна. В случая субектът е
наказан поради факта, че в стопанисван от него обект е извършено деяние, с
което е нарушена Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и ЗДДС. Отговорността на
юридически лица и еднолични търговци е обективна и за ангажирането й не е
необходимо наличието на вина, независимо от формата й – умисъл или
непредпазливост. С имуществена санкция се наказват нарушения, касаещи
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност /чл. 83, ал. 1 от ЗАНН/. В случая са засегнати отношения, уреждащи
фискалната политика на държавата. А тази категория обществени отношения са
особено важни за държавата, поради което всяко едно засягане чрез неизпълнение
на съответното задължение е общественоопасно и като такова следва да се
санкционира, без да се държи сметка за степента на обществената опасност на
деянието, нито пък за размера на настъпилите вредни последици, тъй като
нарушението е от категорията на формалните и за неговата санкция е без значение
дали има причинен вредоносен резултат. При това положение не са налице
предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди.
На осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 495904-F534645/19.02.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „Б” ООД ,
със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя
Х.И.Ч., на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение
по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.
118, ал. 4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от НЗПП „Б” ООД , със седалище и
адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя Х.И.Ч., да
заплати на Централно управление на Национална агенция за приходите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.