Настоящото производство на основание §2,ал.2 от ПЗР на ГПК в сила от 01.03.08 г., продължава да се движи по реда на ГПК от1952 г./отм./. С решение № 217/21.12.2007 г.,постановено по гр.д. № 669/2007 г.,Кърджалийският районен съд е изменил определения с решение № 29/10.07.2003 г. по гр.д. № 50/2003 г. по описа на Ардинския районен съд,свободен режим на лични отношения между Мирослав Русинов Николов,с ЕГН **********, и детето Русин Мирославов Николов,с ЕГН **********,като определил нов режим на лични отношения между бащата и детето:дал е възможност на Мирослав Русинов Николов да вижда и взема детето Русин Мирославов Николов ,всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 до 20.00 часа,както и един месец през годината ,който не съвпада с платения годишен отпуск на майката ,като вземането и връщането на детето да става от дома на майката Кирилка Кирева Киркова /Николова/ от гр. Кърджали,с ЕГН **********. Настоящото производство е образувано по повод въззивна жалба, депозирана от Кирилка Кирева Русева. В жалбата се твърди,че атакуваното решение е недопустимо,тъй като съдът се бил произнесъл по непредявен иск,а именно иск за изменение на режим на лични отношения между родител и дете,а не се бил произнесъл по предявения иск за определяне на режим на лични отношения между родител и дете. В жалбата се излагат и алтернативни доводи за неправилност на атакуваното първоинстанционно решение,като се твърди,че съдът неправилно били приел,че е налице промяна в обстоятелствата,която да води и до изменение на така определения свободен личен режим между бащата и детето. С оглед на това,жалбодателката моли да бъде постановено от настоящата инстанция решение,с което бъде отменено първоинстанционното решение изцяло,вместо което да бъде постановено решение по същество,с което да бъде отхвърлен предявеният иск, като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание,жалбодателката ,редовно призована ,не се явява и не взема становище по въззивната жалба. В съдебно заседание,ответникът по жалбата,Николов,лично и чрез процесуалния си представител,оспорва предявената такава. Окръжният съд , след преценка на доказателствата,приема за установено следното: Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това,лице,е процесуално допустима,и като такава подлежи на разглеждане по същество. Настоящата инстанция приема,изхождайки от контекста на предявената искова молба и извършеното в открито съдебно заседание,уточнение,че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск,с който ищецът Николов като твърди,че са се променили обстоятелствата, при които е определен свободен режим на лични отношения със сина му,постановен с решението с правно основание чл.100 от СК,цели да бъде променен този режим,като се определи режим на лични отношения със сина му ,като му бъде дадена възможност да вижда и взема детето си всяка първа и трета събота и неделя от месеца и един месец през годината ,който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. С оглед на тази констатация,съдът намира ,че първоинстанционният съд е постановил едно допустимо решение,произнасяйки се по така предявения иск. Решаващият съд е събрал относими към делото,доказателства,въз основа на които е изградил правилни фактически и правни изводи. Искания за нови доказателства в настоящото съдебно производство не се поддържат и други такива не се представят. Поради което настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. Както правилно е преценил същият, искът посочен в разпоредбата на ал.3 на чл.101 от СК, е допустим и по отношение на изменение на постигнатите със споразумението при допуснатия между страните развод по взаимно съгласие,режим на лични отношения на родителя,който е лишен от упражняването на родителските права и роденото от брака дете. Условието,което разбира се законът поставя е наличие на промяна в обстоятелствата,съществували при постигане и сключване на споразумението между съпрузите при развода им по взаимно съгласие. Безспорно е в производството,че с решение № 29/10.07.2003 г.,постановено по гр.д. № 30/03 г. по описа на Ардинския районен съд, гражданският брак между страните в производството – Мирослав Русинов Николов и Кирилка Кирева Николова е бил прекратен по взаимно съгласие,и е било утвърдено постигнатото между тях споразумение,по силата на което са предоставени на майката упражняването на родителскитÕ права по отношение на роденото от брака дете Русин Мирославов Николов ,а на бащата е определен свободен режим на лични отношения с детето. Установено е в производството,както и първоинстанционният съд правилно е приел,че фактът,че все по-често ищецът в настоящото производство,Мирослав Николов,баща на роденото от брака дете не е могъл да го вижда и взема,определено говори за промяна в обстоятелствата при които е постигнато между бившите съпрузи, сключеното от тях споразумение. Както съдебната практика приема всъщност законовоизискуемата се промяна в обстоятелствата,е промяна в отношенията между бившите съпрузи,родители на детето,която рефлектира върху отношенията между роденото от брака дете и родителя,неупражняващ родителските права. В производството беше установено,че такава промяна в отношенията между бившите съпрузи Николови е налице/това дори принципно не се оспорва и от ответницата/.Въпроса е дали същите водят и до промяна в отношенията между бащата Мирослав Николов и детето Русин Мирославов. Анализа на събраните по делото доказателства,в частност свидетелските показания на св. Несторов ,св. Николов и частично на св.Николова,водят до извода,че промяната в отношението между родителите е рефлектирала и в личните отношения между бащата и детето,и така определения свободен режим на тези отношения е станал неефективен. Този извод налага промяна в така утвърдения режим на лични отношения между бащата и детето. В тази насока е и заключението на представителя на Отдел “Закрила на детето” при Д ”СП”,гр. Кърджали,според което в интерес на детето е ,макар и сега това детето да не осъзнава,че за неговото най-добро физическо,психическо и нравствено развитие, и възпитание е то да общува пълноценно и с двамата си родители. Това становище навежда на извода за правилност на постановеното първоинстанционно решение,което следва да бъде оставено в сила. Решаващият съд е съобразил константната съдебна практика и относно продължителността и периодичността на определените лични отношения между детето и неговия баща. Водим от горното,съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 217/21.12.2007 г.,постановено по гр.д. № 669/2007 г. по описа на КРС. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Р. България в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
|