Р Е Ш Е Н И Е
№260247 31.12.2021г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на втори септември две хиляди двадесет и първа
година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария
Берберова-Георгиева
секретар: Мая Деянова
като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
гражданско дело №905/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод
постъпила искова молба от ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „****” с
идентификатор ********по КККР на с.Р., аобщ.Несебър, с адрес: с.Р., ул.”******,
представлявана от Председателя на Управителния съвет Я.М.Л., подадена чрез
пълномощниците й адв.Д.Б. *** и адв.Б.К. от АК-Стара Загора, двамата със
съдебен адрес:***, офис 5 против М.И.Щ., с адрес ***, к-с ****, ет.0, ап.**. В
исковата молба се сочи, че ответникът Щ. е собственик на самостоятелен обект в
комплекс „****”, с идентификатор *****по КККР на с.Р., представляващ:
Апартамент № ***, на ет.0, на адрес: с.Р., местност Ю., общ.Несебър, с обща
застроена площ от 54,79 кв.м, ведно със съответните идеални части от правото на
строеж върху недвижимия имот, върху който е построена сградата.
Сочи се, че с Решение на Общото събрание на Етажната
собственост /ЕС/ на комплекс „****”, проведено на 15.06.2015г., било прието
всички етажни собственици да заплащат такса поддръжка в размер на 6 /шест/ евро
на кв.м и такса фонд „Ремонт" в размер на 6 /шест/ евро на кв.м за всички
самостоятелни обекти в сградата. Така определената такса била за две години
2016г и 2017г. Съгласно решението, срока за плащане на задълженията бил, както
следва: за 2016г. - до 30.07.2016г., а за 2017г. - до 31.12.2016г.
Твърди се, че за 2016г. ответникът Щ. дължи
на Етажната собственост такса поддръжка и такса фонд „Ремонт” общо в размер на
657,48 евро, от които е заплатила 439 евро през 2016г., като му останало за
доплащане 218,48 евро. За 2017г., дължимата от ответника Щ.
такса поддръжка и такса фонд „Ремонт” възлизала общо в размер на 657,48 евро,
от която същият заплатил сумата от 220 евро, като останала за доплащане сумата
от 437,48 евро.
Сочи се, че с Решение на ОС на ЕС на комплекс „****”,
проведено на 16.07.2018г., било прието всички етажни собственици да заплащат
такса поддръжка в размер на 200 евро за самостоятелен обект в сградата и такса
фонд „Ремонт" съобразно притежаваните идеалните им части в общите части на
сградата, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата месечно
за всички самостоятелни обекти в сградата. Така определената такса била за две
години 2018г и 2019г. Съгласно така приетото решение, срока за плащане на
задълженията бил, както следва: за 2018г. - до 31.12.2017г., а за 2019г. - до
31.12.2018г.
Твърди се, че за 2018г. ответникът Щ. дължи
на Етажната собственост такса поддръжка в размер на 200 евро и такса фонд
„Ремонт” в размер на 46 евро, за което същият заплатил сумата от 440 евро през
2018г., като надвнесъл сумата от 194 евро. За 2019г., Щ. дължал общо
сумата от 246 евро, от които
платил 45,97 евро, като останала за доплащане сумата от 200,03 евро.
Сочи се, че общо дължимите от ответника Щ. суми за
поддръжка и ремонт на общите части на ЕС за периода 2016-2019г., след
приспадане на надвнесената от него сума от 194 евро, възлизала в размер на 661,99
евро. Твърди се, че решенията не са били
оспорени и са влезли в сила.
Сочи се, че въпреки отправената до ответника Щ.
покана за доброволно плащане на дължимите от него суми към ЕС, изпълнение на
последвало. С оглед на това, Председателят на Управителния съвет на Етажната
собственост подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание
чл.410 от ГПК, въз основа на която било образувано ЧГД № 1284/2019г. по описа
на РС-Несебър и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 9 от
03.01.2020г. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.2 от ГПК съдът е указал
на Етажната собственост да предяви иск в едномесечен срок за установяване на
задължението си.
В изпълнение указанията на съда бил предявен
настоящия иск, с който се моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на М.И.Щ., че дължи на Етажна собственост на комплекс "****", представлявана от
Председателя на Управителния съвет Яница
Липа, въз основа на взети решение на ОС
на ЕС, такси за поддръжка и за фонд „Ремонт”, възлизащи в размер на 24,48 евро за 2016г.,437,48 евро за 2017г. и 200,03 евро за 2019г., или общо в размер на 661,99 евро. Представя
писмени доказателства. Претендират присъждане на заплатените по делото
разноски. Сочи банкова сметка ***.
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК
вр. чл.38, ал.2 от ЗУЕС във връзка с чл.30, ал.3 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил
отговор на исковата молба от назначения на ответника Щ. особен представител –
адв.З.Р. ***, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
исковата молба. В тази връзка, на първо място излага доводи за липса на решение
на ЕС за областяване на Председателя на ЕС да завежда искове за събиране на
такса управление и поддръжка в процесния комплекс. С оглед на това счита
предявените искове за недопустими. При условията на евентуалност, оспорва
същите по основание и размер, като прави възражения за валидността на взетите
решения на ОС на ЕС, предвид непредставянето на списъци на собствениците,
присъствали на събранията, съответно с какви ид.ч. от общите части са представлявани
те, липса на яснота при какъв кворум са взети решенията. Наред с това сочи, че
от представените протоколи от ОС на ЕС не се установявало да са взети решения,
разграничаващи двете такси – за поддръжка и за фонд Ремонт и обновяване,
съответно как се разпределя разходването им, като оспорва и начина на
определянето им. С оглед изложеното, счита, че решенията са незаконосъобразни,
поради което моли съда да отхвърли исковите претенции, като неоснователни. На
следващо място, особеният представител на ответника твърди, че ищецът не е
материално легитимиран да получи таксите, които претендира. На последно място
сочи, че таксите не се дължат на основание чл.51, ал.2 от ЗУЕС, тъй като
ответникът не е пребивавал в имота.
В съдебно
заседание процесуалните представители на ищцовата страна поддържат предявените
искове, ведно с приложените писмени доказателства. Заявяват, че първото по ред
Общо събрание на Етажната
собственост, въз основа на което претендират заплащане на суми от ответника Щ.
е проведено на 15.06.2016г., а не както погрешно е написано в протокола –
15.06.2015г. Във връзка
с указаната от съда тежест на доказване, молят за издаване на съдебни
удостоверения. Представят справка от „В и К“ ЕАД за потреблението на вода в
процесния имот периода от 01.01.2016г. до 31.12.2019г., както и справка за
консумираната ел. енергия за периода от януари 2016г. до декември 2019г.
Претендират присъждане на заплатените по делото съдебно-деловодни разноски, за
което представят списък по чл.80 от ГПК.
Назначеният на ответника Щ. особен представител
поддържа подадения отговор на исковата молба и оспорва предявените искове, като
неоснователни, поради недоказаност въпросното жилище да е ползвано
от ответника в процесния период.
Съдът намира, че
искова молба е процесуално допустима – подадена е от активно процесуално
легитимирана страна, с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа
изискуемите по закон реквизити.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата
на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и
правна страна:
По делото не се спори, а и от представения Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №** том *, рег.№ ****, дело № **** от 25.07.2014г. на
Нотариус с рег.№ 208 на НК, с район на действие – Районен съд – гр.Несебър /л.8-10
вкл./ се установява, че ответникът Щ. е съсобственик на самостоятелен обект в
процесната Етажна собственост на сграда, с идентификатор *******,
представляващ: Жилище-Апартамент № ***, със застроена площ от 46,01 кв.м, ведно
с 8,78 кв.м идеални части от общите части на сграда № 2 и 11,40 кв.м подобрения
/тераса-веранда/, като общата площ на апартамента, ведно с общите части възлиза
на 66,19 кв.м.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
В
доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.422 от ГПК
вр. чл.38, ал.2 ЗУЕС е да докаже, че ответницата е съсобственик на
самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и
че с решения взети от Общото събрание на Етажната собственост е определен
размера на дължимите от нея вноски за таксата за
управление и поддържане и за фонд „Ремонт“ на общите части на процесния
комплекс, че е настъпила изискуемостта на вземането, както и размера на
претенцията си. В тежест на ответника Щ. е да докаже, че е изпълнил
задължението си да заплати претендираните от ищеца суми, съответно, че е
отпаднала отговорността му за това. Тежестта на доказване е указана на страните
с Определение от 02.04.2021г., постановено по настоящото дело /л.58-59 вкл./.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
От фактическа
страна по делото безспорно се установи, че ответницата е съсобственик на
самостоятелен обект в процесния комплекс, който се намира в режим на етажна
собственост.
Всеки от етажните собственици е длъжен
съгласно чл.6, т.10, чл.11, т.5 от ЗУЕС, във връзка с §1, т.11 на ДРЗУЕС да
заплаща разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата в която
има собственост, чийто размер се определя от общото събрание на етажните
собственици съгласно чл.51 от ЗУЕС, а съобразно нормите на чл.6, ал.1, т.9,
чл.11, ал.1, т.7 във вр. с чл.50 от ЗУЕС следва да заплаща вноски за фонд
„Ремонт и обновление“, което също е приоритет на общо събрание на етажната
собственост. При несъгласие на някой от собствениците с решението на общото
събрание, те могат да бъдат атакувани по реда на чл.40 от ЗУЕС.
От събраните по
делото писмени доказателства, неоспорени от особения представител на ответната
страна, безспорно се установява, че на проведено на 15.06.2016г. Общо събрание на Етажната
собственост на комплекс „****” с идентификатор ********по КККР на с.Р., общ.Несебър,
с адрес: с.Р., ул.”******, представлявана от Председателя на Управителния съвет
Я.М.Л., било прието всички етажни собственици да заплащат такса поддръжка в
размер на 6 /шест/ евро на кв.м и такса фонд „Ремонт" в размер на 6 /шест/
евро на кв.м за всички самостоятелни обекти в сградата. Така определените такси
били за 2016г и 2017г. Съгласно решението, срока за плащане на задълженията
бил, както следва: за 2016г. - до 30.07.2016г., а за 2017г. - до 31.12.2016г.
/л.11/.
С решение на ОС на ЕС на комплекс „****”, проведено
на 16.07.2018г. било прието всички етажни собственици да заплащат такса за
управление и поддръжка на общите части на сградата в размер на 200 евро за всеки
самостоятелен обект в сградата, а такса фонд „Ремонт" - за 1% идеална част от общите части е
определена в размер на 176,88 лева, но не по-малко от един процент от
минималната работна заплата /510 лева към онзи момент/. Така определената такса
била за 2018г и 2019г. Съгласно така приетото решение, срока за плащане на
задълженията бил до 31.12.2018г., както за 2018г. така и за 2019г. /л.25-26
вкл./.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС
на РБ след влизане в сила, решенията на етажните собственици са задължителни за
всички собственици включително и за тези, които са гласували против. По делото
не се спори, че горепосочените решения на ОС на ЕС на сграда „****“ не са обжалвани
и не са отменени по съдебен ред. С оглед на това, съдът приема, че същите са влезли в сила, поради което и ответника Щ. е обвързан от тях и е
длъжен да ги изпълнява. В тази връзка, съдът намира за неоснователни
възраженията на особения представител на ответника за валидността на приетите
решения на ОС на ЕС на комплекс „****“.
Предвид
предоставената възможност по чл.38, ал.2 ЗУЕС при неизпълнение на решението на общото
събрание в определения срок председателят на УС (управителят) да подаде
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Такова заявление е подадено, в резултат на което е издадена Заповед № 9
от 03.01.2020г. за изпълнение по ч.гр.д.
№ 1284/2019г. по описа на Районен съд-Несебър. Съобщението за издадената
заповед е връчено на длъжника /ответника Щ./ по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК,
поради което на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, заповедният съд е указал на
заявителя /настоящият ищец/
възможността да предяви установителен иск срещу длъжника Щ. относно вземането
си, което е било сторено в указания от съда срок.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
особения представител на ответника Щ. за недопустимост на исковата молба поради
липса на решение за овластяване на Председателя на ЕС да завежда искове за
събиране на такса управление и поддръжка, както и фонд „Ремонт“ в процесния
комплекс. Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗУЕС,
Председателят /управителят/ на ЕС
представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете,
предявени срещу собственик, който не изпълнява решение на общото събрание. За тези действия закона не изисква
упълномощаване на Председателя на управителния съвет (управителя) да бъде
упълномощаван от общото събрание на ЕС.
Неоснователни са й възраженията на особения
представител на ответника Щ. относно валидността на решенията, предвид
непредставянето на списъци на собствениците, присъствали на събранията, съответно с какви ид.ч. от общите части са
представлявани те, липса на яснота при какъв кворум са взети решенията,
съответно как се разпределя разходването на таксите за управление и поддръжка и
за фонд „Ремонт“, както и начина на определянето им. Всяко едно от изложените
възражения, касае въпроси, които подлежат на разглеждане в производство по
чл.40, ал.1 от ЗУЕС и са неотносими към настоящия спор. Както бе посочено
по-горе, липсата на данни за обжалване на приетите на 15.06.2016г. и на
16.07.2018г. решения на ОС на Етажната собственост на комплекс „****“, налага
извода, че същите са влезли в сила, не подлежат на обсъждане, а подлежат на
изпълнение.
Недоказани
останаха и твърденията на особения представител на ответника Щ., че същият не е
пребивавал в апартамента си през процесния период. Съгласно разпоредбата на
чл.51, ал.2 от ЗУЕС, собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния
си обект или ще отсъства повече от 30 дни в рамките на календарната година,
уведомява писмено управителя или
председателя на УС. В настоящият случай, до приключване на производството по
събиране на доказателства, от страна на ответницата не бяха ангажирани писмени
доказателства в горепосочения смисъл. Напротив от представените по
делото справки за консумирани ел.енергия и вода се установи противното, че
въпросният апартамент е бил ползван през процесния период от 2016г. до края на
2019г.
Предвид
гореизложеното, съдът намира предявените искове за основателни, поради което
същите следва да бъдат изцяло уважени.
С
оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат заплатените от ищеца разноски
в настоящото производство, възлизащи в общо в размер на 1024,11 лева.
Заплатените в заповедното
производство разноски от ищеца също следва да се поставят в тежест на ответника
Щ. /арг. от т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС/. Същите възлизат общо в размер на 425,89 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗУЕС, че М.И.Щ., с
адрес ***, к-с ****, ет.0, ап.*** дължи на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на
комплекс „****” с идентификатор ********по КККР на с.Р., общ.Несебър, с адрес:
с.Р., ул.”******, представлявана от Председателя на Управителния съвет Я.М.Л.,
със съдебен адрес:***, офис 5 /чрез адв.Д.Б. *** и адв.Б.К. от АК-Стара/,
сумата общо в размер на 661,99 евро /шестстотин
шестдесет и едно евро и деветдесет и девет евроцента/, представляваща дължими такси за управление и поддръжка, и за фонд
„Ремонт” на общите части на ЕС на комплекс „****“, въз основа на влезли в сила
решения на ОС на ЕС от 15.06.2016г.
и на 16.07.2018г., от която: сумата в размер на 24,48 евро за 2016г., сумата в размер
на 437,48 евро за 2017г. и сумата в размер на 200,03 евро за 2019г., за което е
издадена Заповед № 9 от 03.01.2020г. за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 1284/2019г. по описа на РС-Несебър.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, М.И.Щ.,
с адрес ***, к-с ****, ет.0, ап.*** да
заплати на ЕТАЖНАТА
СОБСТВЕНОСТ на комплекс „****” с идентификатор ********по КККР на с.Р., общ.Несебър,
с адрес: с.Р., ул.”******, представлявана от Председателя на Управителния съвет
Я.М.Л., със съдебен адрес:***, офис 5 /чрез адв.Д.Б. *** и адв.Б.К. от
АК-Стара/, сумата общо в размер на 1024,11 лева /хиляда и
двадесет и четири лева и единадесет стотинки/,
представляваща заплатени разноски в настоящото производство, както и сумата
общо в размер на 425,89
лева /четиристотин двадесет и пет лева и осемдесет и
девет стотинки/, представляващи заплатени разноски в заповедното производство.
Банкова сметка
*** „****“, по която да бъдат преведени присъдените суми:
IBAN: ***; BIC: ***; ЦКБ АД клон Несебър
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: