РЕШЕНИЕ
№ 409
гр. ХАСКОВО, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р. В. Н.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500797 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 592/17.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1964/2024 г. по описа на РС –
Хасково, съдът отхвърля предявения от Н. Ф. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
чрез адв. С. Д. – Софийска адвокатска колегия, срещу В. Н. Ф., с ЕГН **********, с
постоянен адрес в ***, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, с който да се прогласи за
нищожен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане от 08.11.2023г., обективиран в нотариален акт № **, том **, рег. № **, дело № ** от
2023 г. на Х. К. - нотариус с рег. № 081 по регистъра на Нотариалната камара.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Н. Г., която чрез
адв. М. П. от АК-Смолян, е подала въззивна жалба с вх. № 13718/ 30.07.2025, против
Решение 1964/2024 г. по описа на РС – Хасково, с искане за отмяна и постановяване на
друго, с което въззивният съд да уважи предявения срещу В. Н. Ф. иск с правно основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и да прогласи за нищожен договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане от 08.11.2023г., обективиран в нотариален акт №
**, том **, рег. № **, дело № ** от 2023 г. на Х. К. - нотариус с рег. № 081 по регистъра на
Нотариалната камара. Счита, че първоинстанционният съд е постановил решението си като е
приел за установени факти, за които по делото не са събрани доказателства. Съдът
неправилно е формирал извод, че приобретателят по договора В. Ф. е имала средства, с
които да се грижи за своята майка и прехвърлител А. Б. З. като превратно е изтълкувал
представената Справка от всички служби по вписванията, от която се установяват всички
прехвърлителни сделки, по които е била страна въззиваемата В. Ф. и е приел, че е
1
разполагала с достатъчно финансови средства, за да се грижи за майка си А. З. Твърди, че от
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установявало, че въззиваемата В. Ф.
е очаквала скорошната смърт на майка си, поради заболяването й от исхемичен мозъчен
инфаркт през м. април 2023 г., поради което договорът за издръжка и гледане бил нищожен,
поради накърняване на добрите нрави. Претендира и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата В. Ф.. В
устните състезания по делото адв. Д. С., в качеството си на пълномощник и процесуален
представител на въззиваемата, изразява становище, че няма спор, че повече от 10-15 години
въззиваемата се е грижила първоначално за баща си и майки си, а след смъртта на баща си е
останала заедно с майка си, която действително е имала нужда от подкрепа и помощ в
живота. Това обстоятелство послужило като основание на прехвърлителката да прехвърли
тази си част на процесния имот, от една страна за това, че дълги години е била издържана и
гледана от дъщеря си, още повече, че и към момента и след прехвърлянето на собствеността
това поведение на въззиваемата по отношение на майка й е продължило. Тези оплаквания,
че не били достатъчни средствата от друга страна, че не било ясно по какъв повод са били
изпращани такива суми на въззиваемата В. Ф., били абсолютно без значение, след като са
постъпвали в нейната сметка и служили за нейната издръжка и издръжката на майка й. Това
се установявало от гласните доказателства, които бяха събрани. Нямало доказателства за
това, че заболяването на прехвърлителката водело до изпадане в състояние да не разбира
свойството и значението на постъпките си. Моли съдът да потвръди първоинстанционното
решение. Претендира и за присъждане на разноските.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Първоинстанционният съд е събрал всички относими и сочени от страните доказателства.
Обсъдени са всички доводи и възражения на страните. Изложените от първоинстанционния
съд мотиви, на основание чл. 272 от ГПК, се споделят от настоящата инстанция.
Основният спорен въпрос по делото е нищожен ли е процесният договор, поради
накърняване на добрите нрави и може ли от събраните по делото доказателства да се
заключи, че въззиваемата В. Ф. е знаела и е очаквала скорошната смърт на майка си
прехвърлителката А. З.
За основателността на иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД и така въведените
фактически твърдения следва да е налице следният фактически състав: към датата на
сключване на договора прехвърлителят да е бил в тежко здравословно състояние, от което
смъртта да е бърза и неизбежна, което води и до нееквивалентност на престациите по
договора, за което приобретателят следва да е знаел и това да е единственият му мотив за
сключване на договора за издръжка и гледане. Добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД представляват неписани правила за поведение в обществото, съвместими с
общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. В случая настоящият съдебен
състав намира, че при подписване на процесния договор, не се установява да са нарушени
такива норми на добросъвестността и справедливостта, които да опорочават сделката и да я
правят нищожна. По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че
при сключване на договора някоя от страните по него е действала недобросъвестно, т. е. с
единствената цел да увреди прехвърлителката. Това не се установява и от разпитаните по
делото свидетели. Точно обратното. Видно от нотариалния акт за прехвърляне на процесния
имот срещу задължение за издръжка и гледане, страните по процесния договор са заявили,
че са наясно с правните последици на сделката, желаят тяхното настъпване и декларират, че
същата не е симулативна, привидна или прикрита, а също и че не действат при крайна
необхоД.ст. Нещо повече, в акта е записано, че нотариусът лично се е уверил, че страните
разбират смисъла и значението на договора, който сключват, че прехвърлителят е легитимен
собственик на прехвърления гореописан имот, както и че са изпълнени особените
изисквания на закона и така е създаден нотариалния акт. На следващо място, съдът намира
за необосновани доводите във въззивната жалба, че въззиваемата е действала
2
недобросъвестно, тъй като е очаквала скорошната смърт на майка си А. З., поради това, че
нотариалният акт е подписан с палец. Всички доказателства по делото, както писмени, така
и гласни водят до извода, че А. Б. З. е била в тежко физическо състояние, като законодателя
е предвидил такъв тип на удостоверение на едно лице /подписване с палец/, именно за да не
ограничава хора в тежко и неравностойно физическо състояние да извършват действия,
чието право имат в правния мир. От показанията на свид. Г. Г. К. се установява, че той е
видял А. З. буквално няколко седмици преди смъртта й, като дори е говорил със същата и тя
единствено му е споделила, че е болно че не може вече сама да се движи, това е близо 3
месеца след сключване на сделката, като е водил съвсем адекватен разговор с
прехвърлителката. За менталното състояние на А. З., следва да се вземат предвид и
събраните писмени доказателства, като се отчете, че в Епикризата й е посочено, че на
02.05.2023г. е претърпяла Исхемичен Мозъчен инфаркт, като е била изписана на 06.05.2023г.
с подобрение, без медицински риск, без данни за възпалителни процеси или общомозъчна
симптоматика. Тоест няма данни, че предстои скорошно настъпване на смърт или че З. е в
много тежко или критично състояние. Предвид горното, настоящият съдебен състав намира
показанията на свид. Е. И. Ф. за изолирани и неподкрепени от останалите по делото
писмени и гласни доказателства. Това, че прехвърлителката З. е произнасяла едни и същи
фрази няколко пъти не води до единствения възможен извод, че същата не е разбирала
свойството и значението на това, което върши. Съдебната практика приема, че изискваните
фактически предпоставки за приложение на основанието за нищожност на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради липса на
основание, са наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро
след датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на
сделката за скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя. Такива заболявания са както
онкологичните, така и мозъчносъдовите – инсулти, сърдечносъдови – инфаркти, напреднал
стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т. нар. терминален
стадий/предшестващ смъртта в период от няколко дни/, характеризиращ се с пълна
физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или
постоянно изпадане в безсъзнание и т.н., като изискваният времеви период от сделката до
настъпването на смъртта е съвсем кратък – дни, по-малко от месец. Допускането, че
прехвърлителят по алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и
неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност. Ако
независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и негово недобро здравословно
състояние без видими признаци за тежко здравословно състояние с неизбежен фатален край,
както и липсата на неизлечима болест, то именно съзнаваната необхоД.ст от постоянни
грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване, е основанието за сключване на такъв
договор. Обратното ще означава по формални признаци като възраст или здравословно
състояние да се отрече възможността за прехвърлителя да предложи свое имущество, за да
си осигури така необходимите му лични грижи в критичен за него момент, което е
неприемливо от гледна точка на гражданското право. При съпоставка на данните по делото
за заболяването на прехвърлителката Здравкова и нейното състояние към извършване на
разпореждането с притежаваните от нея недвижими имоти, с посочените по-горе критерии
на съдебната практика, следва изводът, че А. З. не е била в състояние, което е предполагало
предстояща в най-близко време нейна смърт, нито това е било известно на приобретателя по
сделката и нейна дъщеря въззивницата В. Ф. към момента на сключване на договора от
08.11.2023 г.
Задължението по договора за издръжка и гледане е единно, неделимо и
продължително. То трябва да се извършва цялостно и да бъде изпълнявано точно по вид,
обем и качество. За да е налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника, той
следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в
обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление,
медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Настоящата съдебна
инстанция приема, че въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, по
3
делото е установено, че за периода след сключване на алеаторния договор, включително и до
смъртта на А. Б. З., въззиваемата е изпълнявала договора си с прехвърлителя –своята майка,
за полагане на грижи и осигуряване на издръжка, и то ежедневно. От показанията на свид.
Г. Г. К. се установява, че въззиваемата е заминала още преди години да се грижи за баща си и
после и за майка си, като свидетелят сочи, че същата е водена по болници, когато е имало
нужда. Видно от показанията му, от многократните разговори с А., същата не се е оплаквала
от грижите или състоянието си с изключение на последната им среща, в която А., вече не е
можела да се движи поради здравословни причини, независещи от дъщеря й въззиваемата Н.
Ф..
По възражението в жалбата, че А. Б. З. е издържала дъщеря си В. Ф., а не обраното,
съдът намира същото за недоказано. По делото са приети като писмени доказателства
множество парични преводи от Easy Pay, от които е видно, че са превеждани парични суми
на въззиваемата, от мъжа, с който е съжителствала на семейни начала с нея. От приложените
по делото Справки от имотния регистър се установява, че въззиваемата е реализирала и
доходи от покупко-продажба на имоти.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че доколкото по делото
е установено, че въззиваемата е престирали дължимото по договора, то въззивната жалба се
явява неоснователна. Полаганите грижи и издръжка от страна на В. Н. Ф. са престирани в
пълен обем и съобразно нуждите на А. Б. Ф. и предвид същото не се доказа, на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД, договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане от 08.11.2023г., обективиран в нотариален акт № **, том **, рег. № **,
дело № ** от 2023 г. на Х. К. - нотариус с рег. № 081 по регистъра на Нотариалната камара,
да е нищожен, като противоречащ на добрите нрави.
По горните съображения съдът намира, че Решение № 592/17.07.2025 г., постановено
по гр.д. № 1964/2024 г. по описа на РС – Хасково е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски съдът, на
основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото, предвид което
въззивницата Н. Г. следва да заплати на въззиваемата В. Ф. разноски за въззивната
инстанция в размер на 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение, с оглед представения по
делото договор за правна защита и съдействие по делото, имащ характер на разписка за
заплатеното на пълномощника на въззиваемата адв. Д. С. възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №592/17.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1964/2024 г.
по описа на РС – Хасково.
ОСЪЖДА Н. Ф. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на В. Н. Ф.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1 000 лева.
4
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен
срок от връчването му на страните по реда на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5