О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
79 17.01.2020г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на седемнадесети януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 372 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба с посочено правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ от В.В.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, С.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, С.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и М.В.Ж. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. В.Н. ***, с адрес на кантората: гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ № 7, ет. 5, ап.9 против ЗК „Лев инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Черни връх“ № 51Д, представлявано от изпълнителните директори М. Стоянова Масларова – Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов, чрез пълномощник юрк. К.Александрова, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на В.Я. и С.В. сумата от по 250 000 лв., на С.Д. сумата от 170 000 лв. и на М.Ж. сумата от 80 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта на Станислав Вълков Вълков в резултат на настъпило на 25.07.2016 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – Владимир Илиев Паунков, с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумите, считано от момента на увреждането – 25.07.2016 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
При проверка на редовността на разменените книжа съгласно предл. 1 на ал.1 на чл.374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите обективно кумулативно съединени искове с оглед предмета им е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 на Част ІІІ от ГПК и следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков процес. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК към нея за предявяването й, е редовна. На основание чл. 367 от ГПК, са изпратени преписи от исковата молба, заедно с приложенията към нея на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. По делото в срок е постъпил отговор на исковата молба, препис от който е изпратен на ищците, като им е указана възможността за подаване на допълнителна искова молба. Такава е постъпила в съда в указания срок, като препис от нея беше връчен на ответната страна. В предоставения срок, ответникът е депозирал допълнителен отговор. При това положение книжата по делото до настоящия момент са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
При проверка на допустимостта на предявения иск съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: Искът, предмет на настоящото дело е подсъден на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му, тъй като се твърди, че в полза на ищците е възникнало изискуемо вземане за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинено от лицето Владимир Илиев Паунков пътно-транспортно произшествие. Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104 т.4 и чл. 115, ал. 2 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, с оглед размера на цената на исковата претенция, който е и съд по местонастъпване на застрахователното събитие. На основание чл.83 ал.1, т.4 от ГПК, ищците са освободени от внасянето на държавна такса и разноски в производството.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове. Поради това съдът приема, че предявените искове са допустими.
С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът счита, че на основание чл. 374 ал. 2 от ГПК, следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание. В настоящото определение съдът следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба, че с влязла в сила на 23.05.2019г. присъда № 16/ 18.01.2018г. по НОХД № 1250/2017г. по описа на ОС-Бургас, Владимир Илиев Паунков е бил признат за виновен затова, че на 25.07.2016 г. на първокласен път № І-9 в землището на гр.Поморие, км. 220, при управление на лек автомобил с рег. № СТ 11 09 ВА, марка „Мерцедес“, модел „МЛ 400 ЦДИ“, е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП и е причинил смъртта на Станислав Вълков Вълков, поради което и на основание чл.343 ал.4, вр.ал.3, б.“б“, предл.първо, вр.чл.342 ал.1 от НК, вр.чл.20 и чл.16 ал.1, т.1 от предл.3 от ЗДвП, вр.чл.373 ал.2 от НПК и чл.58а ал.1 от НК, съдът го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 4 години, при първоначален общ режим на изтърпяване и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 5 години. Последица от причиненото ПТП е смъртта на Ст.Вълков – съжителствал на семейни начала с първата ищца, баща на втората, син на третата и брат на последната ищци. В.Я. е съжителствала от дълго време с починалия, който се грижел за издръжката на малолетната си дъщеря Ст.В.. Неговата майка С.Д. скърби за своя син, с когото са били в много близки отношения. М.Ж. е сестра на Ст.Вълков и до смъртта му е поддържала много близки и топли взаимоотношения с него.
Заявява се, че отговорността на ответното дружество произтичала от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица BG/22/116000841666, със срок на покритието 20.03.2016 г. – 19.03.2017 г. Застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи. Позовават се на чл. 493 от КЗ, съгласно който застрахователят покривал отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой.
Ищцовата страна излага становище относно обезщетителния характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, чиито граници са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 432 от КЗ увредените лица имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ, във вр. с чл. 106 от КЗ, като са депозирали пред застрахователя претенции със заявления № 6960/ 21.05.2018г. и № 1251/ 08.10.2018г. за заплащане на обезщетения. По така отправените претенции била заведена щета № 0000-1000-01-18-7410, по които застрахователят се произнесъл, че не дължи обезщетения. Ищцовата страна счита, че нормата на чл.498 ал.1 от КЗ (респ. чл.380 от КЗ) противоречат на чл.2 и чл.9 от Конституцията на РБългария, доколкото въвеждат задължение за пострадалите, първо да са предявили претенцията си пред застрахователя. Установеният 3-месечен срок се използва от застрахователите единствено за отлагане на плащания. Не е уредено положението и на ползвателите на застрахователни услуги, ако починат в срока на доброволното уреждане на спора, тъй като правото на обезщетение не се наследява.
Подробно е проследено законодателството по отношение правата на жертвите на престъпления, като според чл.2, §.1, б.“а“ т.ии от Директива 2012/29/ИС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г., като „членове на семейството“ следва да се считат съпругът, лицето което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по права линия, братята и сестрите и издържаните от жертвите лица. Според §.4 от ДР на КЗ по отношение на чл.492 от същия, минималната застрахователна сума по тази застраховка към момента за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Въведеният с §.76, вр.§.96 от ЗИДКЗ лимит на застрахователните обезщетения за лицата по чл.493а от КЗ от 5000 лв. противоречи на европейското и българското законодателство. Цит.е Решение от 24.10.2013г. по дело С-277/12 на СЕС с дадено тълкуване на въведени ограничения в размера на обезщетителните суми на лица, пострадали от събития, за които съществува застраховка „Гражданска отговорност“, което на основание чл.633 от ГПК и ДФЕС е задължително за всички съдилища и институции в България.
С тези доводи ищците обосновават допустимостта на исковата претенция.
Заявява се в исковата молба, че вредите, които продължавали да търпят ищците, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид смъртта на близкият им роднина Станислав Вълков. Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл.367 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. На първо място, ответникът не оспорва наличието на валиден застрахователен договор, действащ към датата на събитието. Ответникът счита претендираните обезщетения за завишени по размер. Отделно от това твърди, че наследодателят на ищците е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат чрез непоставяне на предпазен колан и несъобразена скорост и с оглед разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД размерът на обезщетението следвало да се намали с оглед приетия процент на принос.
На следващо място се излага от ответната страна становище относно неоснователността и необосноваността на предявената искова претенция, като несправедлива по смисъла на чл. 52 от ЗЗД размер. Съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за претърпените вреди. Твърди се, че претендираните обезщетения не съответстват на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което са незаконосъобразни, необосновани и завишени по размер.
Ответникът прави възражение по изложените твърденията в исковата молба за духовна връзка и близки отношения между пострадалия и ищците, като се позовава на заложените в постановления № 4/61г., № 5/69 г. и № 2/84 г. на Пленума на ВС критерии за обезщетяване за неимуществени вреди от смърт на друго лице, както и посоченото в Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС относно материалната легитимация на лицата да получат обезщетение за получени вреди от причинена смърт на техен близък. По отношение на ищцата М.Ж. се твърди липса на процесуална и фактическа предпоставка, да бъде заплащано обезщетение, тъй като не са налице изключителни привързаност и близост с починалия, извън обичайните между брат и сестра.
По отношение на претенцията за законна лихва от датата на събитието, същата се оспорва с твърдението, че такава е дължима от по-късен момент на основание чл. 497 ал. 1 от КЗ. Релевантни по отношение на началния момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетението, са чл. 106 ал. 3 във връзка с чл. 496 и чл. 497 от КЗ, като лихва се дължи след изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства.
Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 във връзка с ал. 3 от ГПК.
Постъпилата в срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба, съдържа доводи за неоснователност на наведените от ответника възражения. Размерът на претенциите е изцяло съобразен с практиката на съдилищата, като близостта между ищците и загиналия е била много голяма.
Съпричиняване от страна на Ст.Вълков не би могло да има, тъй като ПТП е настъпило изцяло по вина на Вл.Паунков и загиналият не е могъл да предотврати настъпването на ПТП. Изобщо счита за процесуално недопустимо оспорването на фактически положения, различни от приетите в наказателното производство на основание чл.413 от НПК и чл.300 от ГПК.
Законната лихва се дължи от момента на увреждането върху цялата сума, на основание чл.429 ал.2, т.2, вр.ал.3, вр.чл.432 ал.2, изр.първо от КЗ, доколкото отговорността на застрахователя е акцесорна и следва главния иск. В случая лихвата е компенсаторна и се дължи от датата на деликта, както я дължи делинквентът ако искът беше насочен директно срещу него.
Подаденият в срока по чл.373 от ГПК отговор на допълнителната искова молба, съдържа уточнения във връзка с възраженията за съпричиняване от страна на пострадалия, както е препратка изцяло към подадения писмен отговор на исковата молба.
Предявените искове са обективно кумулативно съединени и имат своето правно основание в чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Съдът, с оглед изразените от страните становища счита за необходимо да обяви на страните, че следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно: наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, с което е било причинено произшествието. Това прави безпредметно искането на ищците да бъде задължен застрахователя да приложи в оригинал застраховката „ГО“ (застрахователната полица).
Съгласно чл. 154 ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищците носят тежестта да установят при условията на пълно и главно доказване настъпването на застрахователно събитие, неимущественото си увреждане, размера на вредите, причинно-следствената връзка между болките и страданията, резултат от нанесените телесни увреждания. Ответникът носи тежестта да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, да установи своите твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата молба, както и всички свои възражения, свързани с оспорения размер на предявените и поддържани против него претенции за заплащане на неимуществени вреди, в това число да докаже пълно и главно възражението си за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат.
На основание чл.146 ал.4 от ГПК, следва да бъдат приети представените с исковата молба и в отговорите на ответната страна писмени доказателства. Съдът счита доказателствените искания - за приемане на представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще се установяват твърдените факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като закона не поставя ограничения за събиране на доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното, те следва да се приемат.
Съдът приема за основателно направеното от ищеца с исковата искова молба искане за ангажиране на гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели за установяване на посочените от него в същата фактически обстоятелства. Възражението на ответната страна, че всички ще установяват едни исъщи обстоятелства, е неоснователно, доколкото става дума за 4 ищци в различна степен на близост с починалия.
Съдът приема във връзка с отправеното от ответната страна искане, че по делото следва да бъде допусната и назначена комплексна автотехническа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на въпросите съобразно тяхната формулировка в отговора на исковата молба (л.90-91). Чл.300 от ГПК се отнася до посочени обстоятелства, като механизмът на възникване на ПТП не е сред тях.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА всички представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
ПРИЕМА на основание чл.146 ал.1, т.4 от ГПК за ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличие към 25.07.2016г. на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и причинителя на настъпилото ПТП по полица BG/22/116000841666, със срок на покритието 20.03.2016 г. – 19.03.2017 г.
ОБЯВЯВА на страните т.дело № 372/2019
год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА до разпит трима свидетели от страна на ищцовата страна при режим на довеждане, като указва на ищците да водят свидетелите за разпит в първото по делото заседание.
ДОПУСКА извършването на комплексна автотехническа експертиза от вещото лице Веселин Гяуров, който да отговори на поставените от ответната страна задачи съобразно тяхната формулировка в отговора на исковата молба (л.90-91), след внасяне на предварителен депозит в седмичен срок от ЗК „Лев инс“ АД по депозитна сметка на ОС-Бургас в размер на 300 лв.
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.03.2020 год. от 14.45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните по делото, като за ищците това бъде сторено на посочения съдебен адрес чрез процесуалния им представител, а за ответника на адреса, посочен в отговора на исковата молба.
Вещото лице да се уведоми след внасяне на определения предварителен депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: