№ 17902
гр. С., 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110122043 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 вр. чл. 439 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. Н. К. - С., чрез адв. И., срещу „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника чрез принудително изпълнение следните суми: 4381,09 лв. – главница по договор
за банков кредит, ведно със законната лихва за периода от 16.08.2013 г. до изплащане на
вземането; 3420,75 лв. - договорна лихва за периода от 16.08.2010 г. до 15.08.2013 г.; 671,10
лв. – лихва за забава периода от 16.08.2010 г. до 15.08.2013 г., както и 563,65 лв. – разноски
по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.08.2013 г. по ч.гр.д. №
34891/2013 г. по описа на СРС, 62 състав, за събирането на които пръвоначално е образувано
изп.д. № 3560/2013г., а впоследствие изп.д. № 468/2025 г. по описа на ЧСИ С.Я., поради
погасяването на вземането по давност.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че в полза
на „Банка ДСК“ ЕАД бил издаден изпълнителен лист от 21.08.2013 г. по ч.гр.д. №
34891/2013 г. по описа на СРС, 62 състав, за следните суми: 4381,09 лв. – главница по
договор за банков кредит, ведно със законната лихва за периода от 16.08.2013 г. до
изплащане на вземането; 3420,75 лв. - договорна лихва за периода от 16.08.2010 г. до
15.08.2013 г.; 671,10 лв. – лихва за забава периода от 16.08.2010 г. до 15.08.2013 г., както и
563,65 лв. – разноски по делото. За събиране на присъдените суми било образувано
изпълнително дело № 3560/2013г. по описа на ЧСИ С.Я., а впоследствие изп.д. № 468/2025 г.
по описа на ЧСИ С.Я., по което въз основа на сключен договор за прехвърляне на вземания,
като кредитор на ищеца се легитимирало ответното дружество. Поддържа, че за периода от
11.02.2016 г. до 25.10.2024 г. не били извършвани валидни изпълнителни действия, поради
което вземането по изпълнителния лист било погасено по давност. Ето защо моли съда да
уважи предявения иск и да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника
посочените по – горе суми, за които е издаден изпълнителен лист от 21.08.2013 г. по ч.гр.д.
№ 34891/2013 г. по описа на СРС, 62 състав, за събирането на които е било образувано
1
изпълнително дело № 3560/2013г., а впоследствие изп.д. № 468/2025 г. по описа на ЧСИ
С.Я., поради погасяването на вземането по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. М., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск при възражения, че по изп.д. № 3560/2013г. и по изп. д. №
468/2025 г. били предприети редица изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо
погасителната давност. Ето защо моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се
установява, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е бил издаден изпълнителен лист от 21.08.2013
г. по ч.гр.д. 34891/2013 г. по описа на СРС, 62 състав, по силата на който длъжникът Р. Н. К.
била осъден да заплати на кредитора следните суми: 4381,09 лв. – главница по договор за
банков кредит, ведно със законната лихва за периода от 16.08.2013 г. до изплащане на
вземането; 3420,75 лв. - договорна лихва за периода от 16.08.2010 г. до 15.08.2013 г.; 671,10
лв. – лихва за забава периода от 16.08.2010 г. до 15.08.2013 г., както и 563,65 лв. – разноски
по делото.
Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 24.09.2013 г. молба
до частен съдебен изпълнител С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ за образуване на изпълнително
производство. С молбата взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по
принудително събиране на вземанията. Въз основа на подадената молба и с разпореждане на
частния съдебен изпълнител от 24.09.2013 г. било образувано изпълнително дело под №
3560/2013г., като със съобщение с изх. № 60013 от 24.09.2013 г. е била изпратена покана за
доброволно изпълнение до Р. Н. К., която е била връчена по реда на чл. 47 ГПК.
Със съобщение с изх. № 08761 от 18.02.2014 г. отново била изпратена покана за
доброволно изпълнение до Р. Н. К., която също била връчена по реда на чл. 47 ГПК.
На 18.02.2014 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до
„Рутара“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р. Н. К..
На 13.07.2015 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД, чрез юрк. П., подало молба до ЧСИ
П. за конституиране на дружеството като взискател по делото на основание чл. 429 ГПК с
оглед сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД договор за
цесия от 06.11.2013 г., имащ за предмет и процесните принудително изпълнявани вземания
по горепосочения изпълнителен лист.
С разпореждане от 13.07.2015 г. частният съдебен изпълнител конституирал „ОТП
Факторинг България“ ЕАД като взискател по делото, за което разпоредил да се уведоми
длъжникът, като на 11.08.2015 г. било изпратено съобщение изх. № 042038 до длъжника Р.
Н. К., което се е върнало в цялост.
На 29.12.2015 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до
„ПОЛИ 91 СЛ“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.
Н. К..
С уведомление от 15.01.2016 г. дружеството „ПОЛИ 91 СЛ“ ЕООД уведомило частния
съдебен изпълнител, че признава качеството си на трето задължено лице, но предвид
обстоятелството, че длъжникът имал сключен трудов договор за 4-часов работен ден с
договорено трудово възнаграждение от 250 лв., от на основание чл. 446 ГПК не следвало да
се правят удръжки от трудовото възнаграждение.
На 11.02.2016 г. взискателят „ОТП Факторинг България“ ЕАД, чрез юрк. П., подал
молба до ЧСИ Я., с която поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение и
2
всяко друго възнаграждение за труд на длъжника.
С разпореждане от 26.06.2017 г. частният съдебен изпълнител наложил запор върху
банковите сметки на длъжника в ЦКБ, като разпоредил да се изпрати запорно съобщение и
да се уведоми длъжникът.
На 27.11.2018 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. В., подало молба до ЧСИ Я. за
конституиране на дружеството като взискател по делото на основание чл. 429 ГПК с оглед
сключения между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД договор за
цесия от 28.09.2018 г., имащ за предмет и процесните принудително изпълнявани вземания
по горепосочения изпълнителен лист. Със същата молба „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез
процесуалния му представител, поискало постъпилите постъпващите суми да бъдат
превеждани по посочена сметка. Към молбата бил приложен договорът за цесия,
потвърждение от цедента и пълномощно от цедента, по силата на което се упълномощава
цесионера да уведоми длъжника.
С разпореждане от 10.12.2018 г. частният съдебен изпълнител конституирал „ЕОС
Матрикс“ ЕООД като взискател по делото, за което разпоредил да се уведоми длъжникът,
като на 05.06.2019 г. било изпратено съобщение изх. № 027445 до длъжника Р. Н. К., което се
е върнало в цялост.
На 05.06.2019 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до
„Банка Пиреос България“ АД за налагане на запор върху всички парични и непарични
вземания на длъжника Р. Н. К..
Със съобщение от 10.06.2019 г. „Банка Пиреос България“ АД уведомило ЧСИ Я., че
длъжникът имал открита сметка в системата на банката и запорът бил наложен, но към тази
дата нямало наличност за изпълнение на запора.
На 03.07.2020 г. от частния съдебен изпълнител била изпратена призовка за
принудително изпълнение до длъжника, в която било посочено, че 04.08.2020 г. от 15:30ч. ще
бъде пристъпено към принудително изпълнение с извършване на опис и оценка на движимо
имущество на посочения адрес, като съобщението било връчено лично на длъжника на
10.07.2020 г.
На 03.09.2020 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено писмо до Служба по
вписванията при Агенция по вписванията, с което на основание чл. 431, ал. 3 ГПК поискал
предоставянето на незаверен препис от акт за наложена възбрана от 31.07.2013г. за
недвижим имот, собственост на длъжника Р. Н. К..
С молба, получена на 03.09.2020 г., взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Ж.,
поискал от ЧСИ Я. да бъде прекратено изпълнителното производство срещу длъжника на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК и да бъде върнат в оригинал изпълнителният лист.
На 24.11.2020 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено съобщение до
длъжника, в което било посочено, че въз основа на постановление на ЧСИ Я. от 30.10.2020 г.
е наложена възбрана върху 1/6 ид.ч. от описан недвижим имот, собственост на Р. Н. К..
На 24.11.2020 г. от частния съдебен изпълнител била молба до Служба по вписванията
при Агенция по вписванията, с която било поискано да бъде вписана възбрана върху
собствените на длъжника 1/6 ид.ч. от описания недвижим имот.
С молба от 22.10.2024 г., взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Й., поискал от
ЧСИ Я. да бъде прекратено изпълнителното производство срещу длъжника на основание чл.
433, ал. 1, т. 2 ГПК и да бъде върнат в оригинал изпълнителният лист.
С постановление от 25.10.2024 г. на ЧСИ Я. изпълнителното производство по изп.д. №
3560/2013г. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С протокол от 05.11.2024 г. ЧСИ Я. върнал на „ЕОС Матрикс“ ЕООД оригиналът на
3
представения изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изп. д. №
3560/2013г.
Въз основа на върнатия оригинал на изпълнителен лист „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез
юрк. Й., подало на 11.02.2025 г. молба до частен съдебен изпълнител С.Я. за образуване на
ново изпълнително производство, като с молбата взискателят поискал да бъдат наложени
запори върху банковите сметки на длъжника. Въз основа на подадената молба и с
разпореждане от 11.02.2025 г. на ЧСИ Я. било образувано изпълнително дело под №
468/2025 г., като със съобщение с изх. № 15503 от 17.03.2025 г. е била изпратена покана за
доброволно изпълнение до Р. Н. К., която е била връчена на процесуалния й представител на
24.03.2025 г.
На 17.03.2025 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения
за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника Р. Н. К. до
„Първа инвестиционна банка“ АД и „Юробанк България“ АД, които били получени на
18.03.2025 г.
На 17.03.2025 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено писмо до Служба по
вписванията при Агенция по вписванията, с което на основание чл. 431, ал. 3 ГПК поискал
предоставянето на незаверен препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот и постановление за вдигане на възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника
Р. Н. К..
На 17.03.2025 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до
„КАПИТА КЪСТЪМЪР МЕНИДЖМЪНТ ЛИМИТЕД – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р. Н. К..
С уведомление от 20.03.2025 г. работодателят „КАПИТА КЪСТЪМЪР
МЕНИДЖМЪНТ ЛИМИТЕД – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ уведомил частния съдебен
изпълнител, че длъжникът е служител при посоченото дружество и работодателят е готов да
удържа от трудовото му възнаграждение до изплащане на задължението съгласно чл. 446
ГПК.
С постановление на ЧСИ Я. от 11.04.2025 г. била наложена възбрана върху 11/36 ид.ч.
от недвижим имот, собственост на Р. Н. К..
На 11.104.2025 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено съобщение до
длъжника, в което било посочено, че въз основа на постановление на ЧСИ Я. от 11.04.2025
г. е наложена възбрана върху 11/36 ид.ч. от описан недвижим имот, собственост на Р. Н. К..
На 11.04.2025 г. от частния съдебен изпълнител била молба до Служба по вписванията
при Агенция по вписванията, с която било поискано да бъде вписана възбрана върху
собствените на длъжника 11/36 ид.ч. от описания недвижим имот.
С изпратено по електронен път писмо от 13.04.2025 г. работодателят „КАПИТА
КЪСТЪМЪР МЕНИДЖМЪНТ ЛИМИТЕД – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ уведомил частния
съдебен изпълнител, че трудовият договор на длъжника е бил прекратен, като последният му
работен ден бил на 08.04.2025 г.
С постановление от 03.06.2025 г. на ЧСИ Я. изпълнителното производство по изп.д. №
468/2025 г. е било спряно на основание чл. 432 вр. чл. 397 ГПК въз основа на издадена по
настоящото дело обезпечителна заповед.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който
съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
4
Предмет на производството по чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право
обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този
момент се формира силата му на пресъдено нещо.
В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на
петгодишна погасителна давност, като сочи, че от 11.02.2016 г. в продължение на пет години
не били извършвани валидни изпълнителни действия, поради което вземането по
изпълнителния лист било погасено по давност. Т. е. претенцията е основана на
новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да
претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемите права.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е
да докаже, че разполага с вземания в претендираните размери, които подлежат на
принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на
течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудително
изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е
облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен
на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу
дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.
Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни
последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например
Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от
23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК. По изложените съображения съдът
приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на
вземане, за което е налице влязла в сила заповед за изпълнение поради неподаване на
възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (в този смисъл са Решение
№ 1057 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 5532/2018 г. по описа на СГС, ГО, II –
„Е“ въззивен състав; Решение № 2532 от 23.04.2020 г. постановено по в. гр. д. № 10580/2019
г. по описа на СГС, ГО, III – „Б“ въззивен състав, Решение № 791 от 24.04.2013 г.,
постановено по в.гр.д. № 3948/2012 г. по описа на САС, недопуснато до касационно
обжалване с определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр.д. № 6240/2013 г. по описа на ВКС, III
г.о.; Решение № 3857 от 12.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 2731/2018 г. по описа на
СГС, ГО, IV – „А“ въззивен състав; Решение № 577 от 26.01.2018 г., постановено по в. гр. д.
№ 5723/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – „В“ въззивен състав; Решение № 5246 от
14.07.2017 г. по гр. д. № 2532/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – „Е“ въззивен състав и др.).
Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането, т.е. по изричната разпоредба на закона давността се
5
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ), като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ и т. н. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело,
съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на
възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, т.е. редовна молба, давността се счита за прекъсната на
основание чл. 116, б. "в" от ЗЗД. В този смисъл са и мотивите към т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ,
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес
- с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В тази връзка следва да
се посочи, че за прекъсването на давността с отправено от взискателя искане за прилагане на
конкретен изпълнителен способ, е без значение дали съдебният изпълнител е предприел или
не е предприел конкретни действия във връзка с това искане, тъй като от значение за
развитието на изпълнителния процес е дали кредиторът действа. Взискателят има
задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес,
извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Следва да бъде споделена съдебната практика на ВКС и СГС, обективирана в Решение
№ 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, Определение № 248
от 1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3647/2020 г., IV г. о., Решение № 93 от 17.05.2021 г.,
постановено по гр. д. 2766/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение № 265138 от
29.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2334/2021 г., Решение № 265417 от 10.08.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 4154/2020 г., Решение № 265910 от 28.09.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
1077/2021 г. и др., съгласно която, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито
ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса
за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото
на изпълнителните дела.
На следващо място, съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 3
от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/23 г. на ОСГТК на ВКС, и с
Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/20 г. на ОСГТК на ВКС, за
6
делата, образувани за принудително събиране на вземания преди датата – 26.06.2015 г., не е
текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС. Разяснено е, че давността за тези вземания е започнала да
тече от 26.06.2015 г., тъй като до тази дата давността е спряла да тече на основание чл. 115,
ал. 1, б. "ж" ЗЗД при наличието на двете кумулативно посочени в ППВС № 3/80 г.
предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление за
принудително осъществяване на вземане, "което изявление е с не по – малко значение на
предявяване на иск или на възражение в исковия процес", и изпълнителното производство
да е висящо. Когато преди датата – 26.06.2015 г. е отпаднало второто от посочените условия,
новата давност започва да тече от деня на прекратяване на изпълнителното дело. Посочено е
също така, че след отмяната на ППВС № 3/80 г. висящността на изпълнителния процес не е
определяща за давността, а прекратяването на изпълнителния процес поначало няма
отношение към прекъсването на погасителната давност. В заключение е посочено, че
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция.
В постановената след приемането на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г., т. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС съдебна практика се приема, че ако искането за предприемане на
изпълнително действие е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина,
независеща от волята на кредитора/взискателя, давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа
на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж
с предприемането на поисканото действие, т. е. прекъсването е едно - с предприемането на
действието, но считано от искането (в този смисъл Решение № 203 от 18.07.2025 г. на ВКС
по к. т. д. № 1310/2024 г., Решение № 37 от 24.02.2021 г., гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV г. о.,
и др.). С ТР № 2/2023 от 04.07.2024 г. по т. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е прието още, че
погасителната давност се прекъсва от всяко изпълнително действие, включително и
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Разяснено е, че "ново
писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя
началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на
дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е
задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните
органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и
нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято
проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания
изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на
причини, независещи от кредитора".
В Решение № 240 от 7.08.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 1123/2023 г. е прието, че
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение след 26.06.2015 г. по силата
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, прекъсва
давностния срок, независимо от това дали изпълнителните способи са били успешно
реализирани.
В случая, по образуваното изп.д. 3560/2013 г. погасителна давност не е текла за
периода до 26.06.2015 г., през който изпълнителното дело е било висящо, а след това,
считано от 26.06.2015 г. е започнала да тече 5 – годишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
която е била прекъсната на 29.12.2015г., когато е било изпратено запорно съобщение от
частния съдебен изпълнител до „ПОЛИ 91 СЛ“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Р. Н. К.. След тази дата е видно от данните по изпълнителните
дела, че не е налице период на петгодишно бездействие на взискателя, като давността е била
многократно прекъсвана в периода 11.02.2016 г. - 17.03.2025 г., в който от подробно
описаната по – горе фактическа обстановка е видно, че взискателят „ОТП Факторинг
7
България“ ЕАД, респ. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е искал прилагането на изпълнителни способи,
а именно:
- на 11.02.2016 г. взискателят „ОТП Факторинг България“ ЕАД, чрез юрк. П., подал
молба до ЧСИ Я., с която поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение и
всяко друго възнаграждение за труд на длъжника;
- с разпореждане от 26.06.2017 г. частният съдебен изпълнител наложил запор върху
банковите сметки на длъжника в ЦКБ, което действие също прекъсва погасителната давност
- в мотивите на т. 5 от ТР №3/2017 г., по тълк. д. №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че
изпращането на запорно съобщение до банката представлява действие по налагането на
запор, дори и в случаите, в които е върнато уведомление по чл. 508 ГПК, че длъжникът не
разполага със сметка в банката, като от значение за определяне на вида на действието е
материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили
свързаните с това изявление правни последици. Изведена е принципната позиция, че в тази
хипотеза е налице изпълнително действие, за което длъжникът не носи отговорност за
разноски. Следователно, като изпълнително действие изпращането на запорно съобщение,
без запор ефективно да бъде наложен при липсата на банкова сметка, също е от естество да
прекъсне давността;
- на 05.06.2019 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до
„Банка Пиреос България“ АД за налагане на запор върху всички парични и непарични
вземания на длъжника;
- на 03.07.2020 г. от частния съдебен изпълнител била изпратена призовка за
принудително изпълнение до длъжника, в която било посочено, че 04.08.2020 г. от 15:30ч. ще
бъде пристъпено към принудително изпълнение по изпълнителното дело с взискател „ЕОС
Матрикс“ ЕООД с извършване на опис и оценка на движимо имущество на посочения адрес,
а съобщението е било връчено лично на длъжника на 10.07.2020 г. (л. 76 от изп.д. №
3560/2013 г.), като неизвършването на опис е без правно значение за давността (в този
смисъл е Определение № 1887 от 18.06.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2595/2024 г. и
разясненията в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.), т.е.
това действие също прекъсва погасителната давност (в този смисъл е Решение № 59 от
25.02.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 693/2024 г.). Също така най-късно от тази дата цесията
между „ОТП Факторинг“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е породила действие за длъжника –
в съобщението изрично е посочен новият кредитор, с учредена надлежна представителна
власт за това от „ОТП Факторинг“ ЕАД (л. 58 от изп.д. № 3560/2013г.), като е достигнало до
длъжника и е породило действието по чл. 99, ал. 4 ЗЗД (така Решение № 3 от 4.02.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК). Отделно от това следва да се отбележи, че в
Решение № 209 от 28.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2530/2017 г., I т. о., ТК, е прието, че без
значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в
изпълнителното производство нов кредитор (цесионер) е установяване на надлежното
уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този
факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде
удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от
отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда
изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат
и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство,
длъжникът се освобождава от дълга;
- на 24.11.2020 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено съобщение до
длъжника, в което било посочено, че въз основа на постановление на ЧСИ Я. от 30.10.2020 г.
е наложена възбрана върху 1/6 ид.ч. от описан недвижим имот, собственост на Р. Н. К.. На
същата дата - 24.11.2020 г. от частния съдебен изпълнител била молба до Служба по
вписванията при Агенция по вписванията, с която било поискано да бъде вписана възбрана
8
върху собствените на длъжника 1/6 ид.ч. от описания недвижим имот, като тук следва да се
отбележи, че с прекратяването на изпълнителното дело по искане на взискателя (чл. 433, ал.
1, т. 2 ГПК) не се заличават с обратна сила извършените по него изпълнителни действия,
годни да прекъснат течението на давността (в този смисъл е Определение № 3251 от
5.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1227/2024 г., I т. о., ТК);
- на 11.02.2025 г. взискателят подал молба до частен съдебен изпълнител С.Я. за
образуване на ново изпълнително производство, като с молбата взискателят поискал да
бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника;
- на 17.03.2025 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения
за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника Р. Н. К. до
„Първа инвестиционна банка“ АД и „Юробанк България“ АД; на същата дата - 17.03.2025 г.
от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до работодател за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р. Н. К..
Давността е била прекъсната и с постановлението на ЧСИ Я. от 11.04.2025 г., с което е
била наложена възбрана върху 11/36 ид.ч. от недвижим имот, собственост на Р. Н. К.. От
последната посочена дата до момента (до приключването на съдебното дирене в настоящата
инстанция) не е изтекъл изискуемия срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което и процесните
вземания не са погасени по давност.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има единствено ответникът. На основание
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за претендираното юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Н. К. - С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.
„******“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 14, ап. 94, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк - С.“ № 1,
сграда 15, вх. “А“, ет. 4, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Р. Н. К. - С. не дължи чрез принудително
изпълнение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД следните суми: 4381,09 лв. – главница по договор
за банков кредит, ведно със законната лихва за периода от 16.08.2013 г. до изплащане на
вземането; 3420,75 лв. - договорна лихва за периода от 16.08.2010 г. до 15.08.2013 г.; 671,10
лв. – лихва за забава периода от 16.08.2010 г. до 15.08.2013 г., както и 563,65 лв. – разноски
по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.08.2013 г. по ч.гр.д. №
34891/2013 г. по описа на СРС, 62 състав, за събирането на които пръвоначално е образувано
изп.д. № 3560/2013г., а впоследствие изп.д. № 468/2025 г. по описа на ЧСИ С.Я., поради
погасяването на вземането по давност.
ОСЪЖДА Р. Н. К. - С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „******“, бл. ***, вх. „Б“,
ет. 14, ап. 94, да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк - С.“ № 1, сграда 15, вх. “А“, ет. 4,
на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК, сумата в размер на 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
9
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10