Определение по адм. дело №1824/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.159, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 53б, ал.7 и ал.8 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, чл. 54, ол.6 от ЗКИР вр. чл.21, ал.3 и ал. 5 от АПК, вр. чл.56, ал.11, т.1 от Наредба № РД-20-02-5/2016 г.

Образувано е по жалбата на Р. Н. Г., чрез адв. М. Т., ВАК, срещу изричен отказ на началника на СГКК – Варна за одобряване на проект за изменение на КККР за имот с [идентификатор], обективиран в удостоверение № 25-211231-08.07.2025г.

Изложени са твърдения и са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспореното удостоверение и е поискано същото да бъде отменено.

Ответникът по жалбата, началника на СГКК – Варна изразява становище за нейната недопустимост. Сочи, че удостоверението не е административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, поради което не подлежи на оспорване. Иска прекратяването на съдебното производство. В молба с.д. 14568/10.09.2025г. допълнително излага съображения за недопустимост на жалбата.

Съдът, след като съобрази твърденията в жалбата, становището на ответника, съдържанието на оспорения акт и относимата нормативна уредба, намира от фактическа и правна срана следното:

Предмет на проверка в настоящото производство е, предвид петитума на жалбата и съдържанието й – удостоверение за неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-211231-08.07.2025г. издадено от началника на СГКК Варна на основание чл.55, ал.3 от ЗКИР, в което е прието, че представеният проект не отговаря на изискванията на Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016 г.).

За да се произнесе по спора относно допустимостта на съдебното производство, съдът съобрази относимата регламентация в ЗКИР, Наредба № РД-20-02-5/2016 г., Наредба № РД-20-02-4/2016г. и дадените указания по тълкуването на относимата нормативна уредба в Решение № 3375 от 11.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11631/2021 г., II о., докладчик съдията Б. М..

В разпоредбите на чл.55, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗКИР е предвидено Агенцията по геодезия, картография и кадастър да извършва при поискване услуги с данни от кадастралната карта и кадастралните регистри, като издава официални документи (скици, схеми, скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или кадастралните регистри, удостоверения и копия от данни и материали). Те се издават от началника на СГКК, от изпълнителния директор на АГКК или оправомощени от него служители за територията на цялата страна.

Съгласно легалната дефиниция дадена в § 1., т.5 от Допълнителната разпоредба на Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016 г. "Официален документ" е: скица, схема, скица-проект, схема-проект, извлечения от кадастралната карта и/или от кадастралните регистри, удостоверения и други документи с форма и съдържание, определени с тази наредба, които имат доказателствено значение по отношение на съдържащите се в тях факти и обстоятелства.

От изложеното следва, че официалните документи издавани съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 вр. ал.2 и ал.3 от ЗКИР имат само доказателствено значение по отношение на съдържащите се в тях факти и обстоятелства.

В Наредба № РД-20-02-4/2016 г. са предвидени условия и ред за заявяване и изпълнение на услугите, като компетентният орган следва да изпълни услугата или да постанови отказ от изпълнение с мотивите към него по арг. от чл.23, ал.1, т.3 от Наредбата.

Съгласно разписаното в разпоредбите на чл.7, ал.1, т.5 вр. ал.3 и Приложение № 2 от Наредба № РД-20-02-4/2016 г. един от официалните документи, които издава началника на СГКК е удостоверението за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти.

От анализа на цитираните норми се налага извод, че оспореното в настоящото производство удостоверение е официален документ и то е издадено от оправомощен ex lege (по силата на закона) орган – началника на СГКК Варна.

Този официален документ по правната си същност не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, тъй като удостоверението за неприемане на проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е отказ от значение при подаване на искане за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. С издаването на акта по последното се слага край на конкретното административно производство.

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.6 от ЗКИР за извършване на измененията в кадастралната карта следва да се изработи проект в цифров вид. Нормата на чл.58, ал.3 от Наредба № РД-20-02-5/2016 г. предвижда към всяко заявление за изменение на кадастралната карта да се прилага проект за изменение със съдържанието регламентирано в чл.75 от Наредба № РД-20-02-5/2016 г. Този проект се проверява и приема от СГКК по ред, определен в чл.77 от Наредба № РД-20-02-5/2016 г..

Приемането/ неприемането на този проект се удостоверява с удостоверение като това – предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно приложимата към настоящия момент редакция на чл.56, ал.11, т.1 от Наредба № РД-20-02-5/2016 г. (Предишна ал. 10, изм. – ДВ, бр. 72 от 2021 г. , в сила от 1.10.2021 г.) „Службата по геодезия, картография и кадастър издава отказ за извършване на изменението, когато при регистрирано заявление за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се установи, че: 1. има издадено удостоверение за неприет проект;“

Отказът по чл.56, ал.11, т.1 от Наредба № РД-20-02-5/2016 г., мотивиран с издаването на удостоверение за неприемане на проекта за изменение, е административния акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледаната по-горе нормативна уредба налага извод, че издаденото удостоверение е документ от значение за упражняването на права, като част от производство по издаване на индивидуален административен акт – заповедта по чл.54, ал.4 от ЗКИР. С оглед на това, при съобразяване на цитираните разпоредби, настоящата съдебна инстанция приема, че доколкото издаването на това удостоверение е част от производството по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри и следва да бъде издадено за целите на това производство, то същото е акт по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол.

Този извод се подкрепя и от разпоредбите на чл.53б, ал.7 и ал.8 от ЗКИР и чл.54, ал.6 от ЗКИР, в които изрично е предвидено обжалването по реда на АПК пред административните съдилища на заповедите по изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри, като по този начин е указан индивидуалният административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

От изложеното следва, че не е налице подлежащ на оспорване административен акт, което влече извод за недопустимост на подадената жалба от Р. Н. Г., чрез адв. М. Т., ВАК, срещу изричен отказ на началника на СГКК – Варна за одобряване на проект за изменение на КККР за имот с [идентификатор], обективиран в удостоверение № 25-211231-08.07.2025г. Налице е предпоставката на чл.159, т.1 от АПК, поради което съдът следва да прекрати производството на посоченото основание.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява производството по адм.д. 1824 по описа на Административен съд Варна за 2025г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7 – дневен срок от съобщаването му, пред Върховният административен съд на Република България.

Препис от определението да се връчи на страните.