№ 11127
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110134701 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. К. Д. срещу „***“ ***, в която се
твърди, че на 06.01.2022 г. ищецът сключил Договор за паричен заем № *** с „***“
***, по силата на който му бил предоставен заем в размер на 50,00 лева със срок на
погасяване 11.01.2022 г. при годишен процент на разходите /ГПР/ от 48,2 %, лихвен
процент от 39,42 % и възнаградителна лихва в размер на 0,27 лева. Съгласно договора,
кредитополучателят дължал такса за експресно разглеждане в размер на 9,64 лева. И.
Д. погасил всички свои задължения към ответника, възлизащи на сумата от 60,00 лева.
В исковата молба са изложени подробни аргументи за недействителност на договора за
кредит и на клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за експресно
разглеждане, като неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради протИ.речие с
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави. Отправено
е искане за прогласяване нищожността на клаузата от сключения между страните
договор, предвиждаща такса за експресно разглеждане, както и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 9,64 лева, представляваща платена от ищеца
без основание такса за експресно разглеждане. Претендират се и сторените разноски по
делото.
1
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „***“ *** за
отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв ответното дружество е
оспорило изцяло предявените искови претенции. Твърди недопустимост на исковете
поради липса на правен интерес, като релевира и твърдения за превратно упражняване
на процесуални права. Поддържа, в условията на евентуалност, че предявените искове
били изцяло неоснователни. Оспорва твърденията за наличие на договорно
правоотношение между страните с параметри, съответни на описаните в исковата
молба. Отправено е искане за връщане на исковата молба като нередовна и
недопустима, евентуално - за отхвърляне в цялост на предявените искове и за
присъждане на сторените разноски.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на делото са: 1/ предявени в условията на евентуалност искове за
прогласяване нищожност на клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане по
Договор за паричен заем № ***/06.01.2022 г., сключен между „***“ *** и И. К. Д., като
следва: главен иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за признаване за установено,
че процесната клауза е нищожна поради неравноправност; евентуални искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за признаване за установено, че
процесната договор е нищожна поради протИ.речие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и поради
накърняване на добрите нрави; 2/ както и предявен в условията на кумулативно
съединяване иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 9,64 лева, представляваща платената от И. К.
Д. в полза на „***“ *** такса за експресно разглеждане по процесния договор за
кредит, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане.
Възраженията на ответника за недопустимост на производството поради липса
на правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за нищожност на
процесния договор са неоснователни. Обстоятелството, че ищецът може да предяви
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за платеното по нищожния договор не изключва
възможността същият да предяви самостоятелен установителен иск за прогласяване на
нищожността. Тази правна възможност е гарантирана на ищцовата страна, доколкото
установяването нищожността на процесния договор със сила на пресъдено нещо може
да бъде постигнато единствено чрез предявяване на иск.
За основателността на предявените искове за прогласяване нищожност на клауза
от процесния договор за кредит ищецът следва да установи в условията на пълно и
главно доказване сключването на договора и анексите към него със съдържание,
2
идентично с описаното в исковата молба, предвиждащо задължение за заплащане на
такса за експресно разглеждане в размер на 9,64 лева, както и наличието на посочените
в исковата молба основания за нищожност на процесната клауза. По иска за връщане
на платената при липса на основание такса за експресно разглеждане по процесния
договор ищецът следва да докаже заплащането на таксата от него и постъпването на
сумата по така платената такса в имуществения комплекс на ответника. В тежест на
ответника е да докаже наличието на валидно основание за заплащане на такса за
експресно разглеждане по процесния договор за кредит от ищеца в негова полза.
От представените от ищеца с исковата молба и с молба с вх. № 78367/08.03.2024
г. писмени документи, както и от заключението на изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира в цялост като логично,
мотивирано и компетентно изготвено, се установява наличието на сключен между
ищеца и праводателя на ответника Договор за кредит № ***/06.01.2022 г. за сумата от
50,00 лева. С плащане в размер на 60,00 лева, извършено на 06.01.2022 г., са погасени
всички начислени от заемодателя задължения по кредита, от които 50,00 лева –
главница, 0,27 лева – договорна лихва и 9,64 лева – такса за бързо разглеждане на
искането за кредит, при лихвен процент за срока на кредита /5 дни/ от 39,42 % и
годишен процент на разходите от 48,2 %. Експертизата е установила, че при включване
в годишния процент на разходите на таксата за експресно разглеждане същият ще бъде
в размер на 54 * 10³.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че спорни по делото са
обстоятелствата относно наличието на основания за нищожност на процесната клауза,
въвеждаща такса за експресно разглеждане. Спрямо същия приложение намират
правилата на ЗПК и на чл. 143 - чл. 147б ЗЗП, поради което на първо място следва да
бъдат разгледани твърденията за наличие в договора на неравноправни клаузи.
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, като установява, че това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика, от една страна, и потребителя – от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са
установени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.). Според чл. 3 от Директивата, неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки
изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Настоящият съдебен състав намира, че договорната клауза, въз основа на която
3
е предвидено заплащането на такса за експресно разглеждане на искането за кредит
има неравноправен характер, поради следното:
Процесната клауза е начин да се уговори допълнително възнаграждение за
кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл.
19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така уговорената такса не е включена
в ГПР по кредита, както е установило вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза. В случай че размерът му бъде съобразен при определянето на ГПР,
действителният ГПР по кредита би бил значително по-висок от посочения в договора
за заем. Това обстоятелство, съобразено с факта, че тази такса е начислена за вторична
спрямо предмета на договора дейност, води до извод, че съ щата представлява по
своята същност разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР, съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК. Невключването му е довело до заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК и нарушаване на изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение
относно стойността на разходите, които следва да направи по обслужване на заема,
като реално по този начин е калкулирана допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва по договора за заем.
По съществото си процесната клауза въвежда допълнително възнаграждение за
кредитора по договора за потребителски кредит, чието възникване е било известно при
сключването на договора. Изложеното обосновава извод за нейната нищожност поради
наличие на неравноправни клаузи и нарушаване изискванията на 19, ал. 4 ЗПК, с оглед
на което предявеният установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата се
явява основателен и следва да бъде уважен.
Установява се по делото от приетата съдебно-счетоводна експретиза, че ищецът
е заплатил уговорената с нищожната клауза такса в размер на 9,64 лева в полза на
ответника. Това обстоятелство, съобразено с установената нищожност на клаузата,
води до извод, че сумата от 9,64 лева е платена от ищеца при липса на основание,
поради което подлежи на връщане от ответника. Следователно, предявеният иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД също е основателен и като такъв трябва да
бъде уважен до пълния предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора по делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищеца, като в негова полза бъдат присъдени такива съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК (л. 64) за платени държавна такса и депозит за възнаграждение на
вещо лице в общ размер от 400,00 лева. В полза на процесуалния представител на
ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева,
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Дължимото се възнаграждение за безплатно
оказана правна помощ съдът определи, като съобрази обстоятелството, че макар да са
4
предявени в условията на кумулативно съединяване установителен и осъдителен иск,
материалният интерес по делото по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е един и същ (200,75 лева),
именно поради което се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4
ЗПК, клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане по Договор за
паричен заем № ***/06.01.2022 г., сключен между „***“ ***, ЕИК: ***, и И. К. Д.,
ЕГН: **********.
ОСЪЖДА „***“ ***, ЕИК: ***, да заплати на И. К. Д., ЕГН: **********, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 9,64 лева, представляваща платена от
И. К. Д. в полза на „***“ *** такса за експресно разглеждане по Договор за паричен
заем № ***/06.01.2022 г., ведно със законната лихва от 22.06.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 400,00 лева, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски за платена държавна такса и
депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА „***“ ***, ЕИК: ***, да заплати на Адвокатско дружество „Д.
М.“, БУЛСТАТ: ****, с адрес гр. ****, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата от
480,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна
защита и съдействие на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5