Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,14.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ-ти гр.състав, в
публичното заседание на седми март през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Л.Д. като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр.дело
№ 6814 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, Индустриална зона 128, представлявано от Изп.Директор Й. *** против Л.Г.М. с ЕГН **********,***, с правно основание чл.422 ГПК. Ищецът твърди, че по
реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за следните
суми: 3826,65лв. – главница,
представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.03.2006г. до 30.04.2016г.; 2775,41лв.
– лихва върху главницата за периода от 03.05.2006г. до 13.07.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 19.07.2016г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 132,04лв. – внесена държавна
такса и 180лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Ищецът
твърди, че като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответникът е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ.
Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна
енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник „Нощен труд“ от
13/14.12.2007г. и във вестник “Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е
определен срока и реда, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на
последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на
основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху
дължимата сума. Твърди, че сградата етажна собственост, в която се намира абонатната
станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на ответника има сключен
договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с
“НЕЛБО“ ЕАД гр.София. Твърди, че сумите за топлинна енергия са начислявани от
„Топлофикация Плевен“ ЕАД по изготвените отчети от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата “НЕЛБО“ ЕАД гр.София на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата
на чл.61 ал.1 от Наредба 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. В
заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищцовото дружество претендираните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 5217/2016г. по описа на ПлРС. Представя писмени
доказателства. Моли съда да конституира като трето лице “НЕЛБО“ ЕАД гр.София.
Прави искане за допускане на експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
Ответникът
представя писмен отговор в който оспорва исковата молба. Навежда доводи, че не е
ясно от какво са възникнали тези претенции и няма деление на видовете топлинна
енергия, чиято стойност се претендира. Твърди, че е нарушена Директива 32 от
2006г., която изисква сметките на потребителите да се изготвят въз основа на
реално енергийно потребление. Твърди, че Общите условия на ищцовото дружество
са противоконституционни, защото са издадени от частно акционерно дружество и
нямат характер на нормативен акт, което ги прави нищожни. Оспорва начина на
отчитане на използваната топлоенергия. Твърди, че по идентичен случай по
друго гр.дело № 5466/15г. се вижда драстично и грубо нарушаване на Наредба 16-334
/2007г. Твърди, че топлоенергията за сградна инсталация превишава стойностно
около два пъти отоплението на жилището му. Прави искане за допускане на въпроси
към изпълнителния директор на Топлофикация Плевен ЕАД.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявената
искова молба.
Ответникът оспорва претенциите. Представя писмена
защита, в която навежда доводи, че ищецът не е изпълнил указанията на съда във
връзка с определената доказателствена тежест.
По
допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело № 5512/2016г.,
ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника за следните
суми: 3826,65лв. – главница,
представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.03.2006г. до 30.04.2016г.; 2775,41лв.
– лихва върху главницата за периода от 03.05.2006г. до 13.07.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 19.07.2016г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 132,04лв. – внесена държавна
такса и 180лв. –
юрисконсултско възнаграждение. В срок длъжникът е представил писмено възражение и с разпореждане съдът е
указал на кредитора да предяви установителен иск относно вземането си. Исковете
са предявени в срок, поради което се явяват допустими следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето
правно основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 5512/2016г. по описа на Плевенския районен
съд. Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт (несъдебно изпълнително основание) и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят (кредиторът) разполага с възможността
да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК. Съгласно редакцията на чл.153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ Тази
норма урежда отношенията между страните по делото през процесния период. Продажбата
на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа
на общи условия, утвърдени по реда на чл.150 от ЗЕ, като не е необходимо
сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно
като възможност в чл.151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител,
респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана
топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право
на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на договор или
откриване на партида на топлоснабдения имот. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ качеството на
потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата
на закона. Предвид гореизложеното, е без значение, че между страните не е
сключен индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. По делото е
представен договор № 06402623826/05.05.2001г. с който ЕС е възложила на фирма
за топлинно счетоводство да извършва индивидуално отчитане на разходите за отопление по показанията на
индивидуалните топлинни разпределители и разходите за топла вода. По делото са
представени доказателства – Констативни протоколи (от 08.05.2013г., 19.05.2011г.,
17.04.2015г.), в които е отразено, че средствата за търговско измерване –
топломери – са преминали през метрологичен контрол. Към всеки от протоколите е
приложено и свидетелство за проверка, чиито заключения сочат, че средствата
съответстват на стандарта.
При така събраните доказателства, съдът приема, че
ответникът е клиент на топлинна енергия, като собственик на имот, находящ се в
сграда в режим на етажна собственост, в която има абонатна станция и се доставя
топлоенергия.
За изясняване на обстоятелствата дали са спазени
изискванията на Наредба 16-334/2007г., във връзка с възраженията на ответника, съдът
допусна до изслушване и назначи съдебно-техническа експертиза по въпроси
поставени от ответника. От експертизата се установява, че имотът на ответника
се намира в топлофицирана сграда с два входа с общо 90 апартамента, като
отопляемия обем на сградата е 15646,55 куб.м. От заключението се установява, че
ответникът не ползва отопление, нито топла вода. От заключението се установява,
че ответникът има в жилището си четири броя отоплителни тела с топлоразпределители,
които са със затворени кранове. Тези констатации кореспондират с представените
от третото лице помагач справки, от които се установява, че за процесния период
ответникът няма отчетено ползвано отопление, поради което и индивидуалната му
сметка съдържа само един компонент – сградна инсталация. От заключението се
установява, че отопляемия обем на имота в сградата е 166,530 куб.м. Вещото лице
е установило, че делът на отдадената топлоенергия от сградната инсталация е
определен съгласно т.6.6.6 от Методика, която е приложение към Наредба
16-334/07г. В заключението си вещото лице е изчислило в табличен вид дела на
имота от топлинна енергия за сградна инсталация за процесния период – ноември
2013г. – април 2016г. В заключение е направен извод, че разпределението на
топлинната енергия е извършено съгласно Методиката към Наредба 16-334,
технологичните разходи са коригирани съгласно т.4.1 от методиката към Наредба 16-334/2007г.
Установява се от заключението, че топломерът в абонатната станция е монтиран
съгласно техническите изисквания на производителя, а проверките са извършвани
от лицензирани за това дружества. Вещото лице е посочило в отговора в т.14, че
делът на топлинната енергия за жилището на ответника, начислената дсградна
инсталация, е правилно определен от фирмата за дялово разпределение. В този
смисъл е и заключението на тройната експертиза по делото, в която също е
посочено, че отоплението за сградната инсталация в жилището е изчислено
съобразно формулите в Наредба 16-334/2007г. и Методиката към нея. В
заключението си вещите лица са установили, че разходите за отопление в
търговските обекти са пресметнати отделно и са начислени на партидата на
помещението, в което има работещо отоплително тяло, поради което собствениците
на жилищата в сградата не са ощетени.
Съгласно чл.78 от Наредба 16-334/2007г., когато топлинния товар на
отоплителните тела в сграда-етажна собственост, е намален с над 50 % от
проектния отоплителен товар на сградата и количеството на енергията, отделена
от сградната инсталация е по-голямо от количеството на енергията за отопление на
имотите, топлопреносното предприятие е длъжно писмено да уведоми клиентите в
сградата и дружеството за дялово разпределение и да предприеме действия по т.6.6
и т.6.6.1 от Методиката. В хода на производството, ответникът не доказа
кумулативното наличие на двете предпоставки, за да възникне задължението на
ищцовото дружество да предприеме
действия съгласно т. 6.6 и 6.6.1 от методиката. От двете съдебно технически
експертизи не се установи топлинния товар на отоплителните тела в сградата да е
намален с над 50 % от проектния отоплителен товар, което е едното от условията.
Установи се наличието на второто условие, а именно, че количеството на
енергията, отделена от сградната инсталация, е по-голямо от количеството на
енергията за отопление на имотите : Видно от мейлингите, приложени от лист 234
до лист 260 в делото, количеството енергия за отопление на сградна инсталация – ред 10 – е винаги с
по-голяма стойност от енергията за отопление на имотите (ред 12).
Наличието само на едно от двете условия не е
достатъчно, за да възникне за ищцовото дружество задължение да предприеме
действия съгласно т. 6.6 и 6.6.1 от методиката.
При така изложеното, съдът приема, че предявените
искове са доказани по основание – ответникът е клиент на топлинна енергия като
собственик на имот в сграда, в която има абонатна станция. Топломерите в
сградата са преминали задължителните технически прегледи. Доказа се наличието
на договор, сключен между ЕС и дружеството за дялово разпределение на
топлоенергията. Ответникът не ползва отопление, нито топла вода – няма отчетена
консумация на уредите за топлоразпределение, а в банята няма щранг лира, която
да топлоотдава. Но като собственик на имот в топлоснабдена сграда, ответникът
дължи заплащане на сградна инсталация, която
е изчислена съобразно изискванията на Наредба
16-334/2007г. и Методиката към нея, по формула, която включва отопляемия обем
на сградата.
За установяване размера на задълженията на ответника към ищцовото дружество по делото
са представени документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение и
справка за разпределение на топлинна енергия за процесния период, издадени от „НЕЛБО” ЕАД гр.София. Изготвено е заключение, което не е оспорено от страните и
съдът кредитира като обективно и компетентно. От същото е видно, че ответникът дължи на „Топлофикация- Плевен”
ЕАД гр. Плевен сумата от 630,82 лева за периода от 01.11.2013г. до 01.04.2016г. От
заключението се установява, че задължението възниква от сумата 2,34 лева за
отопление през ноември 2015г,, сумата от 518,27 лева за сградна инсталация,
сумата от 109,56 лева за услуга дялово разпределение. Видно е, че в подадената
справка от трето лице помагач, за месец ноември (лист 127), има отчетена
ползвана топлоенергия на стойност 2,34 лева. Лихвата за забава върху главницата
възлиза в размер на 93,12 лева.
Ответникът
дължи сумите за
ползвана топлинна енергия и лихви за забава за периода три години назад преди
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК /19.07.2013г./. Общият
размер на задължението за този период е 723,94, от които 630,82 лв.
главница и 93,12 лв. лихва
за забава. При
така изложеното, съдът приема, че предявените установителни искове по чл.422 вр.
с чл.415 от ГПК се явяват
изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на
делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество направените в хода на заповедното производство
деловодни разноски в размер на 34,21 лв. съобразно уважената част от вземането.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в хода на
исковото производство деловодни разноски. Съдът счита, че с оглед тежестта на делото
разноските на ищеца за юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат редуцирани
до сумата от 300 лева, като ответникът следва да заплати на ищеца разноски по
делото в размер на 495 лева.
В съдебно
заседание на 24.01.2017г. съдът е приел съдебно-техническа експертиза,
назначена по молба на ответника, за която е следвало да заплати сума в размер
на 761,70 лева. Тъй като е заплатена сумата от 300 лева, то ответникът следва
да заплати допълнително сумата от 461,70 лева.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Л.Г.М. с ЕГН **********,***, че същият дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална
зона № 128, представлявано от Й. *** ***, сумата от 723,94 лв., от които 630,82 лв.
представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия, отдадена за сградна
инсталация за периода
от 01.11.2013г. – 30.04.2016г. и 93,12 лв. представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2014г. до 13.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 630,82 лв., считано от 19.07. 2016г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Л.Г.М. с ЕГН **********,***, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална
зона № 128, представлявано от Й. *** ***, сумата от 34, 21лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство
съобразно уважената част от вземането, както и сумата от 495 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Л.Г.М. с ЕГН **********,***, да заплати по сметка наПлевенски районен съд разноски за експертиза в
размер на 461,70 лева.
Настоящото решение е постановено при участието като трето лице на „НЕЛБО” ЕАД гр. София.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: