Решение по КНАХД №545/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН.

 

Касаторът, Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на УС, чрез ***И., обжалва решение №18 от 17.04.2025 година, постановено по АНД №27/2025 година по описа на Свищовският районен съд, като неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1,т.1 от НПК. Твърди, че ЕФ е издаден по предвидения в закона процесуален ред и съдържа всички изискуеми реквизити. Счита за неправилен извода на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на ЕФ. Намира и неправилен извода на съда неприложимостта на чл.179, ал.3б от ЗДвП в процесният случай. Неправилно според касатора е интерпретирана разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, която не е в смисъла, приложен от страна на въззивният съд. Всъщност електронният фиш не е нито акт за нарушение, нито наказателно постановление и към него последиците на посочената норма, установяваща давностни срокове, била неприложима. Развива и доводи по същество досежно законосъобразността на отменения от районният съд електронен фиш. Иска се отмяна на решението на съда и потвърждаване на ЕФ. В съдебно заседание чрез юрк. И. поддържа касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като моли претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение да се редуцира до законово определения минимум, ако решението е в полза на тази страна.

Ответникът по касация, „Мото Транс“ ЕОД – Шумен, чрез представителя си адвокат Т. Я. от ШАК отрича основателността на жалбата в подробно писмено становище и в хода на устните състезания. Претендира разноски.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразен ЕФ № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура", с който на „Мото Транс 2004“ ЕООД - Шумен, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3б във връзка с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер от 2500 лева.

За да постанови този резултат, въззивният съд е установил следната фактическа обстановка:

С устройство №4202, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, което се е намирало на път I-3, км.25+271, на 10.03.2022 година, в 12,05 часа е установено движение на ППС, Влекач „рено“ Т с рег.номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса от 21 000 кг., две оси, екологична категория Евро 6, в състав с ремарке с общ брой от 5 оси, с технически допустима максимална маса от 50 000 кг. Същото се е движело по посока на намаляващите километри по този път, който е включен в обхвата на платената пътна мрежа , като за него не е била заплатена изцяло дължимата по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП пътна такса, тъй като липсва маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването на пътното това ППС. Процесният пред съда електронен фиш бил издаден въз основа на доказателствен запис от електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП №DAA654380F4D0DC0E053021F160AB568 и от справка в системата за събиране на пътни такси, според съдържанието на която няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването по този пътен участък.

От правна страна съдът е приел, че, на първо място действащата към момента на твърдяното нарушение редакция на чл.189ж, ал.1, изречение първо от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП, като такава възможност е предвидена едва с редакцията на нормата, която е в сила от 13.02.2024 година. При това е следвало за процесното нарушение да се състави АУАН, като въз основа на него се издаде НП, а не е следвало да се издава електронен фиш.

На второ място съдът е констатирал, че процесният фиш е издаден при неспазване на давностните срокове по чл.34, л.1 и 3 от ЗАНН. Посочено е, че доколкото самото заснемане на нарушението има функциите, присъщи на АУАН, то срокът по чл.34 за провеждането и приключването на производството започва да тече именно от този момент. След като нарушението е констатирано на 10.03.2022 година, а електронният фиш е връчен едва на 10.12.2024 г., то в случая не е спазен срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

Настоящият състав намира решението за правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав.

Според нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП в редакцията, приложима към момента на установяване на нарушението „При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура.". От самата норма е видно, че издаването на електронен фиш е функция от установяване на признаци на предвиденото в нормата на чл.179, ал.3 от закона нарушение.

Следователно, както правилно е посочил и съда, към момента на констатиране на признаците на нарушението, не е съществувала правна възможност административнонаказателното производство да се развива по реда, разписан в редакцията на тази норма, приложима след обнародването на ЗИДЗДвП /ДВ, бр. 13 от 13.02.2024 година, в сила от същата дата/, като е следвало производството по налагане на административно наказание да се учреди чрез издаване на АУАН, като издаването на електронен фиш представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, доколкото в посоченият закон няма заключително правило, което да разпорежда, че неприключилите производства по установяване на нарушение по чл.179, ал.3а – 3б от ЗДвП се довършват по реда на чл.189ж, ал.1 от закона.

С измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г., ДВ, бр.13 от 13.02.2024 година/ и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП е въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административно - наказателна отговорност за тях по опростена /диференцирана/ процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по Тълкувател-но дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Вър-ховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административно - наказващия орган. Следователно, издадено след изтичането на тези срокове наказателно постановление, а по аргумент за по – силното и на акт, който предвижда идентични неблагоприятни последици, е незаконосъобразно.

Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоред-бите на този общ закон относно реда за установяване на административните на-рушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон, в случая ЗДвП, въвежда особено /диференцирано/ производство по установяването на админис-тративното нарушение и налагането на наказания или санкции при провеждането му, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за него-вото започване и приключване.

Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение – дава началото на административно-наказателното производство. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление, като аргумент за посоченият извод е както разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, така и разпоредбата на чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, които изрично приравняват електронния фиш по юридическа сила и последици на юридическата сила и последици, които са присъщи на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН образуваното администра-тивно наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона и от гледище на еднаквото третиране на субекта на нарушението, независимо от способа за установяване на извършването му.

Доколкото самото заснемане има установителната и доказателствена функция на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/ започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.

В конкретния случай категорично е установено от доказателствата по делото, че нарушението е заснето и съответно установено на 10.03.2022 година. При липса на достоверна дата върху самия фиш, от която да се установява кога същият е издаден, следва да се приеме, че това е станало най – рано на датата, на която наказващият орган е изпратил този електронен фиш за връчване /според отчасти нечетливото известие това е станало през месец декември на 2024 година/. При това положение следва да се констатира, че срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН не е спазен. Както многократно този касационен съд е сочил, отричането на прилагането на срока по чл. 34 от ЗАНН от страна на настоящия касатор е правно неаргументирано, доколкото в случая няма как да се приложи единствено изпълнителската давност по чл. 82 от НК, като се отрича логиката на прилагането на предхождащата я погасителна давност.

 

Следва решението да се остави в сила, като на ответника по касация се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение, които не са прекомерни, обратно на твърдяното от страна на касатора.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав, същото

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №18 от 17.04.2025 година, постановено по АНД №27/2025 година по описа на Свищовският районен съд.

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, да заплати на „Мото Транс“ ЕОД – Шумен, [улица], [ЕИК] разноски за касационната инстанция в размер от 600 лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.