№ 572
гр. Перник, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. Д.
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720100334 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Д. Л. срещу „Топлофикация
Перник“ АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист на
19.03.2013 г. в рамките на ч.гр.д. № 7057/2012 г. по описа на Районен съд Перник за
задължения, произтичащи от доставена и незаплатена топлинна енергия в размер на
1838,62 лева - главница в периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г, ведно със законна
лихва от 15.10.2012 г., сума в размер на 469,12 лева – законна лихва за забава в
периода от 30.06.2009 г. до 27.09.2012 г. и сума в общ размер на 246,16 лева –
разноски. Пояснява, че изпълнителният лист е издаден срещу Е.А.Л – съпруг, който е
починал на ***** Твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист е било
образувано и.д. № 1683/2021 г. по описа на ЧСИ А. В., в рамките на което е
конституирана като страна след като изрично е заявено пред ЧСИ, че не се отказва от
наследството, оставено от Е.А.Л. Твърди, че въз основа на посочения изпълнителен
лист е било образувано и и.д. № 326/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д., но същото е
унищожено след като изпълнителният лист е върнат на взискателя, върху които не е
отбелязана дата на образуване и данни за извършване на действия по изпълнение
водещи до прекъсване на давността, поради което вземането по процесния
изпълнителен лист е било погасено по давност преди образуване на и.д. № 1683/2021 г.
по описа на ЧСИ А. В..
С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че в полза на
ответника не съществува право на принудително изпълнение поради погасяването по
давност за 1/3та от сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 19.03.2013 г. в
рамките на ч.гр.д. № 7057/2012 г. по описа на Районен съд Перник в качеството на
наследник на Е.А.Л, а именно 612,87 лева - главница в периода от 01.05.2009 г. до
30.04.2011 г, ведно със законна лихва от 15.10.2012 г., сума в размер на 156,37 лева –
законна лихва за забава в периода от 30.06.2009 г. до 27.09.2012 г. и сума в общ размер
на 82,05 лева – разноски.
1
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Счита предявените искове за
процесуално недопустими, тъй като ищецът не е конституиран като длъжник по и.д. №
1683/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.. Твърди, че относно обстоятелството дали приема
или се отказва о наследството на Е.А.Л е образувано ч.гр.д. № 679/2023 г. по описа на
Районен съд Перник.
Моли съда да прекрати производството като недопустимо, както и да не
присъжда разноски на ищеца. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа вече изложеното с
писмена молба.
Ответникът не се представлява. Оспорва иска с депозирана по делото молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК
предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на
принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по
давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо
и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на
отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018
г., III г. о., ГК).
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
Наличието на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано по искане
на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на процесните вземания,
свидетелства за правния му интерес от предявяване на отрицателните установителни
искове. Без правно значение е дали длъжникът ищец е конституиран като страна в
изпълнителното производство. Установи се също, че този ищец изрично е приел
наследството на соя наследодател, поради което субективните предели на
изпълнителния лист се разпростират и спрямо него по арг. чл. 429, ал. 2 ГПК.
Не е налице твърдяната недопустимост на настоящото производство. В Решение
№ 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, в което се приема,
че длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на
погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила
съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от
това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в
полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време
изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че
вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи
принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се
позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.
2
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В съдебната практика съществуваха
колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане
установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с
постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата
давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно
решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази
дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено по давност.
По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила на
заповедта за изпълнение, издадена срещу Е.А.Л, което е станало най - късно на
18.03.2013 г. – денят преди издаване на изпълнителен лист поради липса на обективни
данни за връчването ѝ и по – ранното ѝ стабилизиране.
От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че Л. Д.
Л. е наследник на Е.А.Л, който е починал на ***** като по правилото на ЗН, ищецът се
легитимира като наследник на 1/3 от наследството, оставено от Е.А.Л.
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи
твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя
доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той
не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е
свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично
възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136
от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се.
По делото единствено е представено служебно изисканото и.д. № 1683/2021 г. по
описа на ЧСИ А. В., но към датата на неговото образуване и възлагане на действия по
изпълнение, погасителната давност за процесното вземане е била изтекла - 18.03.2018
г., поради което предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени
в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати разноските за платена държавна такса - 50,00 лева
претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. Ответникът
своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Същото съдът намира за неоснователно, тъй като претендираният адвокатски хонорар
е съобразен с минимума, определен в Наредба № 1/2004 г.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу Л. Д. Л., ЕГН
********** в качеството на наследник на Е.А.Л, починал на ***** за сумата от
612,87 лева - главница в периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г, ведно със законна
лихва от 15.10.2012 г. до окончателното плащане, сума в размер на 156,37 лева –
законна лихва за забава в периода от 30.06.2009 г. до 27.09.2012 г. и сума в общ размер
на 82,05 лева – разноски, представляващи 1/3 от задължението, за което е издаден
изпълнителен лист на 19.03.2013 г. в рамките на ч.гр.д. № 7057/2012 г. по описа на
Районен съд Перник срещу Е.А.Л поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД
да заплати на Л. Д. Л. сумата от 450,00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4