Р
Е Ш Е Н И Е
260048/21.1.2021г.
№
………
21.01.2021 г. гр. Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На двадесети януари през две хиляди и двадесет
и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
АНД
№ 2091/2020 г. по описа на ШРС,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0869-003314 от 19.10.2020 г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Й.К.К.,
ЕГН **********,*** са наложени следните административни наказания, съответно: 1. „глоба” в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/
месеца на основание чл. 175а, ал. 1,
предл. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 104б, т.
2 от ЗДвП; 2. „глоба” в размер на 10
/десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо и второ от ЗДвП за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 3. „глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, предл. трето от ЗДвП за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление,
като незаконосъобразно, поради съществени нарушения на материалния закон и на
процесуалния закон, като излага доводите си за това в жалбата.
В проведените по делото съдебни заседания
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален
представител, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения, а в
пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока. В представените
писмени бележки процесуалния представител на жалбоподателя излага подробно
допълнителни мотиви за незаконосъобразност и неотговарящо на обективната
действителност наказателно постановление, като моли съда да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление. Освен това претендира да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ОД на МВР
- Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва
жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление. Със съпроводителното писмо и в съдебно
заседание претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или
частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на
основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и
правна сложност.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН,
във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Й.К.К. на 29.08.2020 г. около 00.27 часа управлявал лек автомобил, марка “Мерцедес Ц 180” с рег. № Н 9327 ВХ, собственост на В.Х., ЕГН **********. Времето било ясно, видимостта добра. При потегляне от ресторант „Манастира“ в гр. Шумен в посока ул. „Цар Освободител“ жалбоподателят посредством подаване газ и форсиране на автомобила умишлено приплъзнал задната част на МПС и извършил неконтролируема маневра завой на ляво в обратна посока чрез преплъзване на задните задвижващи колела на автомобила през трите активни пътни ленти за движение на ул. „Климент Охридски“ между бул. „Симеон Велики“ и ул. „Цар Освободител“, след което отново с преплъзване на задната част на МПС се насочил към бул. „Симеон Велики“ и продължил движението си в посока ул. „Алеко Константинов“. Тъй като свидетелите И.П., Х.Х. и Д.Д. – полицейски служители в „ГООР“ при РУ - Шумен, при обход на района се намирали в полицейски автомобил, движейки се по ул. „Климент Охридски“ в посока бул. „Симеон Велики“, тримата възприели движението на автомобила на жалбоподателя и преценили, че извършва т. нар. „дрифт“. Тогава свидетелите последвали със служебния автомобил жалбоподателя, като подали звуков и светлинен сигнал и предприели спиране на жалбоподателя, както и поискали съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“. Пристигналите на място свидетели Г.М. и Й.Й. – полицейски служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Шумен поискали от водача документи за проверка, като се оказало, че Й.К. не носи свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ и контролен талон към СУМПС, както и не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Впоследствие, на водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 279044 от 29.08.2020 г., като актосъставителят е посочил, че с описаните деяния са нарушени разпоредбите на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на санкционираното лице, бил предявен, но К. отказал да го подпише сочейки, че има възражения, но без да ги конкретизара. Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 20-0869-003314 от 19.10.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Й.К.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. ”Генерал Тошев” № 1, вх. 5, ет. 2, ап. 98 са наложени следните административни наказания, съответно: 1. „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП; 2. „глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо и второ от ЗДвП за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 3. „глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя Г.П.М., на свидетелите Х.С. С.и И.Д.П. –
свидетели при установяване на нарушенията и при съставяне на акт и на свидетелите
Д.В.Д. – свидетел при установяване на нарушенията и Й.Н.Й. – свидетел на отказа
да подпише акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283
от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.М., Х. С. И.П.,
Д.Д. и Й.Й. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото
всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на
жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства.
Освен това, показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират
помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен
материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в
никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви. Още повече в унисон с показанията на
контролните органи са и показанията на посочената от жалбоподателя свидетелка Р.-М.
П.М., която е била в управлявания от жалбоподателя автомобил, присъствала
е при извършване на деянието и е пряк очевидец. От показанията на свидетелката Р.-М.
М. става ясно, че е налице поднасяне и е усетила такова процесната вечер.
В съдебно заседание, жалбоподателят
посредством разпита на свидетелите И.И.Д. и К.Л.Г., прави опит да установи
коренно различна фактическа обстановка, а именно, че не е допуснатото соченото нарушение
по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП при
управлението на процесния автомобил от жалбоподателя. Същата обаче не
съответства на действителната фактическа обстановка и очевидно е израз на
изградена защитна теза от страна на жалбоподателя, доколкото същата е противоречива
и не се подкрепя от останалия, събран по делото доказателствен материал. Освен
това, съдът намира основание да не кредитира показанията на свидетелите И.Д. и К.Г.
и поради близките отношения на същите с жалбоподателя. В този смисъл свидетелите
И.Д. и К.Г. заявяват в съдебно заседание, че с К. са приятели. Това до голяма
степен прави показанията и на двамата прекалено пристрастни и целящи единствено
оневиняване на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Наказателното постановление № 20-0869-003314 от 19.10.2020 г. е
издадено от компетентен орган - от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – гр. Шумен, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи. При извършената служебна проверка съдът установи, че в хода
на административно – наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване на правото на защита
на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни
лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В
наказателното постановление също се съдържат всички минимално изискуеми по
силата на чл.
57 от ЗАНН реквизити. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено
са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя
не е накърнено.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
По
отношение, описаното в пункт първи на наказателното постановление нарушение,
съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2
от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
По силата на § 6,
т. 1 от ДР на ЗДвП улиците са приравнени на пътищата, като няма спор, че ул.
„Цар Освободител“ и ул. „Климент Охридски” в гр. Шумен са отворени за
обществено ползване.
В настоящия случай от материалите по
делото и по-конкретно от събраните в хода на производството гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Г.М., Х. С. И.П. и Д.Д. се установява
по безспорен начин, че жалбоподателят Й.К.К. на 29.08.2020 г., управлявайки лек
автомобил, марка “Мерцедес Ц 180” с рег. № Н 9327 ВХ, собственост на В.Х., при
потегляне от ресторант „Манастира“ в посока ул. „Цар Освободител“
жалбоподателят посредством подаване газ и форсиране на автомобила умишлено
приплъзнал задната част на МПС, с което задната част на автомобила се занесла и
видимо извършила т. нар. „дрифт“ и
извършил неконтролируема маневра завой на ляво в обратна посока чрез
преплъзване на задните задвижващи колела на автомобила през трите активни пътни
ленти за движение на ул. „Климент Охридски“ между бул. „Симеон Велики“ и ул.
„Цар Освободител“, след което отново с преплъзване се насочил към бул. „Симеон
Велики“ и продължил движението си в посока ул. „Алеко Константинов“.
От изложеното се налага извода, че
водачът не е използвал пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, а за описаните по-горе цели
- за извършване на демонстративни маневри, изразяващи се в приплъзване на задните
гуми на автомобила чрез подаване газ и форсиране на МПС, с което задната част
на автомобила се занесла и видимо извършила т. нар. „дрифт“.
В тази връзка съдът намира, че деянието
се установява по безспорен начин именно от разпита на свидетелите И.П., Х.Х. и Д.Д.,
които по време на извършване на нарушението са се намирали в служебния
автомобил, движейки се по ул. „Климент Охридски“ в посока бул. „Симеон Велики“
в гр. Шумен и пряко са възприели поведението на водача и извършваните от негова
страна маневри. Свидетелите поотделно подробно описват движението на
управлявания от жалбоподателя автомобил – потегляйки от ресторант „Манастира“ в
посока ул. „Цар Освободител“ приплъзва задната част на МПС и занася задната
част на автомобила предприемайки неконтролируема маневра завой на ляво в
обратна посока през трите активни пътни ленти за движение на ул. „Климент Охридски“ между бул.
„Симеон Велики“ и ул. „Цар Освободител“, след което отново приплъзва задните
гуми насочвайки се към бул. „Симеон Велики“ и продължава движението си в посока
ул. „Алеко Константинов“. И тримата
свидетели са категорични, че са видели форсирането на автомобила и
приплъзването на задната му част. Съшите еднозначно заявават, че установеното
от тях движение на автомобила се проявава при рязко подаване на газ –
форсиране, при което задната част на автомобила започва да се носи на една
страна /в случай на МПС със задно задвижване, от какъвто вид е управляваният от
жалбоподателя автомобил/. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели,
доколкото кореспондират на останалите доказателства по делото, като отчита и
факта, че констатациите на полицейските служители са обективирани в Докладна
записка, изготвена непосредствено след възприемане действията на водача, в
която подробно е описано поведението на водача на пътното платно. Наред с това,
дадените от свидетелите И.П., Х.Х. и Д.Д. разяснения относно маршрута и
скоростта на движение, предприети с цел да бъде настигнат и спрян за проверка
водача, кореспондират с представените писмени доказателства – пътен лист и
карта с маршрут от GPS координатите на
служебния автомобил. От показанията на актосъставителя Г.М. става ясно, че при
съставянето на акта водачът К. единство е заявил, че има възражения за това, че
не е извършил процесното нарушение, но не е обяснил нищо по случая, въпреки, че
му е разяснено какво нарушение му се вменява. Още повече в унисон с показанията
на контролните органи са и показанията свидетелкаката Р.-М. П.М., посочена от
жалбоподателя, която е пряк очевидец при извършване на деянието и която в
съдебно заседание заявява, че е усетила такова поднасяне процесната вечер.
В тази връзка съдът не споделя
изложеното от страна на К. в жалбата, а и от процесуалния му представител в
съдебно заседание по време на хода по същество, че с поведението на управлявания
от дееца автомобил не е извършено соченото в акта и наказателното постановление
нарушение, в какъвто аспект са и показанията на разпитаните свидетели И.Д. и К.Г.,
близки на жалбоподателя. На първо място, по делото не са представени
доказателства, подкрепящи тезата на жалбоподателя и процесуалния му
представител. Поради това тези твърдения на наказаното лице следва да се
разглеждат единствено като форма на правото му на защита. Свидетелските
показания на свидетели И.Д. и К.Г. не се кредитират от съда, предвид следните
съображения: Действително свидетелят И.Д., който се е намирал в автомобила, както
и свидетелят К.Г., който се е намирал в близост до мястото, където е извършено
нарушението, отричат да е извършено каквото и да е нарушение. Съобразявайки
обаче близките приятелски отношения на свидетелите с жалбоподателя, съдът
намира, че не следва да се кредитират безрезервно техните показания относно
наличието или липсата на нарушение на ЗДвП. Още повече, че показанията на
свидетелите И.Д. и К.Г. противоречат с останалия, събран по делото
доказателствен материал.
В тази връзка, правилен е изводът на
наказващия орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, посредством
приплъзване на автомобила, което не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основата цел на пътищата – за превоз на
хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на
останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи
пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена
опасност. В този смисъл е и трайната практика на Административен съд – Шумен по
сходни казуси, по-конкретно Решение № 30/13.02.2018 г. на ШАС, постановено по
к. а. н. д. № 1/2018 г., Решение № 130/18.04.2019 г. на Административен съд –
Шумен по к. а. н. д. № 96/2019 г.; Решение № 72/05.03.2019 г. по к. а. н. д. №
30/2019 г. на АС - Шумен и мн. др.
Поради изложените съображения съдът
намира, че жалбоподателят като е използвал пътя, отворен за обществено
ползване, за други цели, а не в съответствие с неговото предназначение за
превоз на хора и товари, е осъществил от обективна и субективна страна състава
на нарушението, визирано в разпоредбата
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Административно-наказващият орган правилно е
ангажирал отговорността на жалбоподателя, като правилно е издирил и приложил и
действащата за това нарушение административно-наказателна разпоредба на чл. 175А,
ал. 1 предл. трето от ЗДвП, предвиждаща наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок 12 месеца и „глоба“ в размер на
3000 лева за водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания
по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В
тази връзка съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
индивидуализирал наказанието, налагайки го в неговия абсолютен размер.
Освен това, настоящият съдебен състав
споделя доводите на административно – наказващия орган, че процесната
деятелност категорично не разкрива белезите на „маловажен случай“ на
административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се
характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия
вид.
По
отношение на второто, описано в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
От доказателствата по делото – разпита на актосъставителя Г.М. и на свидетелите И.П. и Х.Х. се установява по безспорен начин, че по време на проверката жалбоподателя Й.К. не е носил в себе си свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролен талон към свидетелството за управление на моторно превозно средство. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на самия жалбоподател. Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП, която предвижда наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за водач, който не носи определените документи и по-конкретно контролен талон към свидетелство за управление на МПС.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно абсолютния размер на предвидената санкция.
По
отношение на третото, описано в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.
От доказателствата по делото – разпита на актосъставителя Г.М. и на свидетелите И.П. и Х.Х. се установява по безспорен начин, че по време на проверката Й.К. не е носил в себе си свидетелство за регистрация на управляваното от него моторно превозно средство, марка “Мерцедес Ц 180” с рег. № Н 9327 ВХ, собственост на В.Х.. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на жалбоподателя, доколкото изложените в жалбата и в съдебно заседание мотиви за отмяна на обжалваното наказателно постановление касаят наказанията, наложени по пункт първи.
Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП, която предвижда наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за водач, който не носи свидетелство за регистрация на управляваното от него моторно превозно средство.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно абсолютния размер на предвидената санкция.
Съдът не кредитира възраженията,
направени от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че
процесното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като както в акта
за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на
него впоследствие атакуваното наказателно постановление не е посочено точно
мястото на извършване на нарушението съобразно разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съдът счита, че в случая мястото,
където е извършено нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са
описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, тъй като е индивидуализирано много точно мястото на извършване
нарушението, поради което правото на защита на жалбоподателя не е накърнено, т.
е. не са допуснати съществените процесуални нарушения, които да опорочават
самото наказателно постановление и да повлекат неговата отмяна. Съдът счита, че
отразената в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава по безспорен
начин от разпита както на свидетелите Г.П.М., Х.С. С.и И.Д.П., така и на
посочените от жалбоподателя свидетели И.Д., К.Г. и Р.-М. П.М. и от събраните
писмени доказателства.
Не е налице и допуснато нарушение на чл.
52, ал. 4 от ЗАНН, изразяващо се в необсъждане възраженията на санкционираното
лице, тъй като в наказателното постановление изрично е посочен факта на
депозиране на писмени възражения и защо наказващия орган приема същите за
неоснователни. Освен това, разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН дава възможност на
разследващият орган да извърши разследване на спорните обстоятелства, ако
установи, че има такива. Преценката обаче на тази необходимост законът предоставя
на самия решаващ административен орган. Още повече, в конкретният случай след
депозиране на възражения от страна на жалбоподателя, наказващият орган е
извършил такава проверка, което е обсъдено и в издаденото наказателно
постановление.
Неоснователно
е възражението му, че липсата на мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН
представлява процесуално нарушение, което обуславя отмяна на наказателното
постановление. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“ да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административнонаказващият
орган няма задължение да мотивира преценката си, че нарушението не представлява
маловажен случай и да изложи съображенията
си за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН като задължителен реквизит от съдържанието
на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление
последният недвусмислено е изразил становището си, че случаят не е маловажен.
При проверката на материалната законосъобразност на наказателното постановление
първоинстанционният съд също има задължение да извърши преценка дали
конкретното нарушение попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН /арг. от ТР №
1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС по ТД № 1/2007 г./ и в случая съдът е изпълнил
това свое задължение при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност
на наказателното постановление.
Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД№ 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесните нарушения е установено по безспорен начин. Санкционните норми също така са определени правилно.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на
чл. 53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и
недоказана следва да бъде оставена без уважение.
Предвид направеното искане от страна на
процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019
г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според нормата на чл.
143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е
посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в
съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определя
възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган -
ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 100
/сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на
дружеството - жалбоподателя, която сума следва да се заплати от
последния по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 20-0869-003314 от 19.10.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – гр. Шумен, с което на Й.К.К., ЕГН **********,*** са наложени следните
административни наказания, съответно: 1.
„глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП;
2. „глоба” в размер на 10 /десет/
лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо и второ от ЗДвП за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 3. „глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, предл. трето от ЗДвП за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
Й.К.К.,
ЕГН **********,***, да заплати по
сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер
на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.