№ 253
гр. ХАСКОВО, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
при участието на секретаря ДЕЛЯНА Г. П.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Гражданско дело №
20235600100266 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Р. П. Г. от гр.
Хасково,чрез пълномощника й адв. К. Г., с която е предявила обективно съединени искове
на против Община Хасково, а именно: 1. Иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от
30 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи претърпени
болки и страдания в резултат на увреждания получени при инцидент, настъпил на
31.05.2022 г. в гр. Хасково; 2.Иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД – за заплащане на
следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение,считано от 31.05.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата; 3. Иск с правно основание чл. 45 за сумата от 535,34
лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на инцидент,
настъпил на 31.05.2022 г. в гр. Хасково и 4. Иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД – за
заплащане на следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от
31.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата си молба ищцата твърди , че на 31.05.2022 г. около 22.00 часа, вървяла по
тротоара на ул. „Белмекен“ в посока на движение към ОД МВР – Хасково и стигайки пред
дом №10 на ул. „Белмекен“ същата се спънала в парчета от надигнатите, изкъртени и
разместени тротоарни плочки,в резултат на което загубила равновесие и паднала, удряйки
силно дясното си коляно. Твърди, че била хоспитализирана за периода от 31.05.2022 г. до
03.06.2022 г. в МБАЛ-Хасково. В болничното заведение била приета с оплакване от много
силни болки в десния й крак и невъзможност за ходене и движение. След извършените
прегледи било установено, че в резултат на злополуката Р. Г. получила следното
травматично увреждане: счупване на пателата (капачката на коляното) на десния крак.
Поради тежестта и сложността на травмата на 01.06.2022 г.,същата била подложена на
оперативна интервенция, при която е извършено открито наместване на фрактурата с
вътрешна фиксация. В болничното заведение десният крак на ищцата бил обездвижен и
гипсиран, като след стабилизиране на състоянието й, на 03.06.2022 г., била изписана от
1
болничното заведение и лечението продължило в домашни условия. През първият един
месец след инцидента, ищцата изпитвала множество силни болки в областта на дясното
коляно, което налагало вземането на обезболяващи. Отделно от това и поради
обстоятелството, че десният й крак бил обездвижен, Р. Г. била трудно подвижна и до
премахването на гипсовата имобилизация се нуждаела денонощно от присъствието и
помощта на своите близки, които да й помагат за извършване на ежедневните й битови и
хигиенни навици.
Твърди, че в резултат на злополуката за продължителен период от време, около 5
календарни месеца, е била нетрудоспособна и се е възстановявала от травмите, получени
при тази злополука.
В искова молба ищцата твърди още, че лечебно-възстановителния период
продължава и към настоящия момент и все още не е приключил, като движенията в дясното
й коляно все още не били възстановени в пълен обем. В резултат на преживяната злополука
здравословното й състояние се влошило, което дало отражение и на психиката й.
При проведеното лечение извършила разходи в размер на 535,34 лв.
Ищцата твърди, че претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди са
резултат на това, че Община Хасково не е спазила задължението си да ремонтира и
поддържа конкретния тротоар от пътния участък. На Общината, като на ЮЛ, било вменено
задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на
изискванията за движението, което означавало отстраняване на всяка настъпила
неизправност на настилката, която създава опасност за ППС и за пешеходците.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Община Хасково да й
заплати сумата от 30 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени, представляващи
претърпени болки и страдания в резултат на увреждания получени при инцидент, настъпил на
31.05.2022 г. в гр. Хасково, ведно със следващата се законна лихва върху претендираното
обезщетение,считано от 31. 05. 2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 535,34
лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени, в резултат на инцидент, настъпил
на 31.05. 2022 г. в гр. Хасково, ведно със следващата се законна лихва върху претендираното
обезщетение,считано от 31.05.2022г. до окончателното й изплащане. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който взема становище,че
предявените искове са допустими, но неоснователни по същество Твърди,че не са налице
предпоставки за ангажиране отговорността на Община Хасково. Не оспорва,че на Община
Хасково са вменени задължения, в качеството й на собственик, да следи за състоянието,
поддръжката и обезопасяването на тротоарите.Оспорва настъпилото падане да се дължи на
бездействието на Община Хасково. Навежда доводи за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, която не положила достатъчно грижи за опазването на
своето здраве, като е преминавала през пътния участък без да внимава и се е спънала на
тротоарните плочки; оспорва ищцата да е получила твърдяните психологически
увреждания; оспорва,че ищцата е претърпяла твърдените вреди и ако е претърпяла такива –
то те не били в посочения обем.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените против
Община Хасково искове или да намали размерът на претендираното обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, като съобрази този размер с правилото на чл.52 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител адв. Г. поддържа
исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
искове, както и да присъди направените по делото разноски. Моли да бъдат присъдени в
полза на адвокатско дружество „ Г. и М.“ адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска защита и съдействие по делото.
В съдебно заседание ответникът Община Хасково, чрез пълномощника си юрк. П.- В.,
оспорва предявените искове. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове или намали размера на претендираното обезщетение за претърпени
2
неимуществени вреди.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 31.05.2022 г. около 22.00 часа ищцата, заедно със свидетеля Н. Г., неин син,
вървяла по тротоара на ул. „ Белмекен“ в гр. Хасково. Движейки се по тротоара тя се
спънала в разместена плочка и паднала. В първият момент не усетила болка, но много бързо
кракът й се подул и тя започнала да вие от болка / св. Г./. Синът й се опитал да я изправи и
видял,че ръката й е охлузена. Ищцата обяснила,че болката е в крака. Т.като кракът й се
подул и тя не можела да се придвижва св. Г. се обадил на баща си, който дошъл с колата и
транспортирали майка му до болницата. След извършените прегледи било установено, че в
резултат на злополуката Р. Г. получила следното травматично увреждане: счупване на
пателата (капачката на коляното) на десния крак. Поради тежестта и сложността на травмата
на 01.06.2022 г.,същата била подложена на оперативна интервенция, при която е извършено
открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. В болничното заведение десният
крак на ищцата бил обездвижен и гипсиран, като след стабилизиране на състоянието й, на
03.06.2022 г., била изписана от болничното заведение и лечението продължило в домашни
условия.
Според заключението на назначената по делото СМЕ при падането ищцата е
получила счупване на капачето на дясното коляно, което счупване причинява затруднение в
движението на десния крак за срок по-голям от 30 дни. Счупването е в пряка причинна
връзка с падането от 31.05.2022 г. Оздравителния период включва двете операции по
поставяне и снемане на имплантите, носенето на имобилизация, която е продължила 90 дни.
Възстановителният период е продължил не по-малко от пет месеца. Няма данни ищцата да е
страдала от заболяване, което да е допринесло за увреждането. Ищцата е с късогледство,
видно от заключението, което е коригирано с очила и което не представлява пречка при
придвижването й и ориентацията й. Движението на крака е изцяло възстановено,според
заключението, като ищцата към момента на прегледа съобщавала за болки в коляното при
качване на стълби. Според ВЛ изпитването на болка е субективно чувство, но с оглед
характера на счупването е напълно възможно при изкачване на стълби ищцата да изпитва
болки.
След изписването на ищцата от болничното заведение лечението й продължило в
домашни условия. През този период, според показанията на св. Г., ищцата не е могла да се
справи сама, затруднено е било движението й, изпитвала силни болки и вземала
обезболяващи. С негова помощ ходела до тоалетна, той й помагал, за да се изкъпи и да се
придвижва с патерици. Ищцата изпитвала страх от предвижването сама, за да не падне
отново. Дори след проведена консултация с д-р П. и уверението от негова страна,че трябва
да се движи, тя изпитвала страх и търсела помощта на сина си. Към момента вече можела да
ходи сама, но не можела свободно да кляка и изпитвала болки при изкачване и слизане по
стълбите. Около четири месеца майка му се нуждаела активно от неговата помощ. Според
св. Г. тротоарната настилка на мястото на инцидента била „ в отвратително състояние“.
Имало разместени плочки, които и към момента на били оправени.
3
Представени и приети като доказателство по делото са епикризи и др. документи,
установяващи извършените прегледи, получените увреждания и проведеното лечение, които
документи не са оспорени от ответника. Представени са и 2 бр. фактури - № ***** от
01.06.2022 г. и №********** от 03.06.2022 г., с приложени към тях касови бонове / л.51 и 52/
за направени разноски в размер общо на 377,40 лв. и касови бонове / л.53 и л.54/ за
заплатени медицински услуги, закупени медикаменти и др. на обща стойност 157.94 лв.
Общо направените разходи възлизат на 535,34 лв. Според заключението на ВЛ разходите,
посочени в представените разходни документи, са били относими и необходими за
проведеното лечение на ищцата.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът достига до
следните изводи:
Предявени са две кумулативно обективно съединени искови претенции, поради което
съдът дължи произнасяне по основателността на всяка една от тях. Исковете са с правно
основание чл. 45 ЗЗД, като с първия от тях се претендира обезщетяване на причинените
неимуществени вреди, а с втория от тях – обезщетяване на причинените имуществени вреди.
За възникване на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД следва да се установи дали са
осъществени всички елементи от фактическия състав: деяние (действие или бездействие),
което е извършено противоправно; от същото да са причинени вреди (имуществени или
неимуществени); и да е налице причинна връзка между деянието и вредите. Наличието на
вина се предполага до доказване на противното по силата на презумптивната норма на чл.
45, ал. 2 ЗЗД.
Доколкото в настоящия случай се твърди, че вредите са настъпили от неправилното
поддържане на тротоар, за което задължение носел ответника, първо следва да се установи
дали в действителност е налице такова задължение и какво е неговото съдържание.
Легалната дефиниция на „тротоар“ е дадена в § 6, т. 6 от Допълнителните разпоредби на
Закона за движение по пътищата, която гласи, че „тротоар“ е изградена, оградена или
очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци. В § 6, т. 7 от ДР на ЗДвП е предвидено, че
„пътно платно“ е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и
островите на платното за движение. Пътното платно и тротоарите се включват в обхвата на
пътя, който съгласно т. 1 на цитирания § 6 е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците. Аналогична дефиниция е дадена и
в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата – път е ивица от земната
повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и на пешеходци
и отговаря на определени технически изисквания. В чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата е
посочено, че местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване,
които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските
пътища или с улиците. Съгласно чл. 10, ал. 2 общинските пътища са публична общинска
собственост, а в чл. 19, ал. 1, т. 2 управител на всички общински пътища е кметът на
съответната община. Самото управление на пътищата е комплексно понятие и включва
широк спектър от дейности, които обаче са ясно очертани в няколко отделни разпоредби на
закона. В ал. 2, т. 3 на чл. 19 е посочено, че управлението на пътищата включва
организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с
проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, а в § 1,
т. 13 от Допълнителните разпоредби е доразвито понятието „ремонт на пътищата“, което
представлява дейност по възстановяването или подобряването на транспортно –
експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията
4
на движението. За управление и стопанисване на пътищата се говори и в § 1, т. 1 от ДР на
Наредба №1 за организиране на движението по пътищата от 17.01.2001 г. – „стопанин на
пътя“ е собственикът или администрацията, която управлява пътя. Управлението и
стопанисването на пътищата пряко произтича от функциите на общината като собственик на
общинските пътища. По аргумент от чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, в
обхвата на правото на собственост на пътищата се включват всички основни елементи на
пътя, включително пътните съоръжения и пътните принадлежности. Съгласно чл. 56, ал. 2 от
ЗОбС за линейните обекти на техническата инфраструктура (каквито са и пътищата) не се
съставят актове за общинска собственост, т.е. няма нужда собствеността върху тях да се
доказва чрез представянето на акт за общинска собственост.
По силата на чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища е задължение на общината. Тези три отделни дейности се осъществяват чрез
различни мерки, като изцяло е прерогатив на общината да прецени кога, как и на кои
пътища и улици да извършва ремонт. Поддръжката на тротоарните пространства като част
от общинската улична инфраструктура включва привеждането им в подходящо и безопасно
състояние с оглед на обичайното им предназначение. Целта на ремонта и поддръжката на
пътното платно (в което се включват и тротоарите) е посочена в закона - осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно, сигурно и удобно придвижване през
цялата година. Ето защо неполагането на необходимите грижи, неизвършването на
определените действия и непредприемането на предписаните мерки винаги съставлява
бездействие от страна на съответната община – собственик. Ако в резултат на това
бездействие бъдат причинени вреди на гражданите, в тежест на съответната община се
поражда отговорността да ги репарира по предвидения за това ред. Бездействието е
противоправно, тъй като то е последица от неизпълнение на задължение, произтичащо по
силата на закона, с други думи, подобно бездействие винаги противоречи на определена
правна норма (съгласно цитираните по-горе разпоредби) и в това се изразява неговата
противоправност.
В настоящия случай Община Хасково е собственик на тротоара, където е настъпил
инцидента, и има задължение да го стопанисва, да го поддържа в изправно техническо
състояние с необходимата маркировка, сигнализация, за да може да се осигури лесно,
безпрепятствено и спокойно придвижване на всички пешеходци. Ако на тротоарното
пространство е имало неизправности или препятствия, Община Хасково е била длъжна да ги
отстрани, или най-малко да сигнализира по достатъчно подходящ начин за тяхното наличие,
докато бъдат взети мерки за последващото им отстраняване. От събраните по делото
доказателство не се установява да са били взети мерки за премахването на неравностите на
тротоара чрез подравняване на плочките, нито се установява да са взети мерки за
сигнализирането на пешеходците, че на това място има неравности. Именно това
противоправно бездействие на ответника е станало причина за увреждане здравето на
ищцата чрез причиняване на процесната фрактура, от което са настъпили неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, както и имуществени вреди по
разходите за лечение и възстановяване. Наличието на разместени тротоарни плочки, които
са довели до спъването и падането на ищцата, се установява безспорно от показанията на св.
Г.. Ответникът не ангажира доказателства, които да опровергават тези показания.
Неоснователно е възражението на ответника за виновно поведение на ищцата, с
което е предизвикала инцидента или, че е допринесла с поведението си за настъпване на
вредоносния резултат. Неравностите по тротоара, разместени и надигнати плочки, са от
такова естество, че и при най-внимателно стъпване не е изключена възможността от спъване
и падане. Събраните по делото доказателства не установяват ищцата да има физически
дефект или телесна аномалия, която да обясни падането й. Мидно от заключението на ВЛ
наличното късогледство на ищцата е коригирано с очила и то не е пречка за нейното
придвижване и нормалната й ориентация.
5
По иска за неимуществени вреди:
Настъпването на неимуществените вреди се установява от събраните по делото
доказателства, и по-конкретно от показанията на св. Г., както и от заключенията на съдебно-
медицинската и съдебно-психологичната експертизи. Свидетелят Г. е придружавал ищцата в
момента на самия инцидент, поради което има преки и непосредствени впечатления от
случилото се. Независимо от близката му родствена връзка с ищцата, неин син, показанията
му следва да бъдат изцяло кредитирани, т.като са последователни и непротиворечиви.
Свидетелят Г. посочва,че непосредствено след падането кракът на ищцата започнал да се
подува и тя изпитвала силни болки. Свидетелят е категоричен,че на мястото на инцидента
имало разместени плочки, които и към момента не били поправени Т.е бездействието на
ответника е продължило в един не малък период от време, през който не са взети мерки
както за отстраняване на неравностите по тротоара, така и за сигнализиране на опасността
от движението по него. И това не е единствения тротоар в града, за който да не се вземат
мерки за отремонтирането му и за осигуряването на безопасна среда за движение на
пешеходците. Както по-горе се посочи и при най-внимателното стъпване не е изключена
възможността от спъване в разместените и надигнати плочки или стъпване върху подвижна
плочка и съответно падане и нараняване в различен обем.
Лечението на ищцата е продължило около 4-5 месеца, през който период от време,
особено първите три месеца, св. Г., тя изпитвала силни болки, вземала болкоуспокояващи и
не можела сама да се придвижва, до ходи до тоалетна и да се къпе. Изпитвала страх,че ако
до нея няма никой, може отново да падне. Това продължило и след махането на имплантите,
което наложило и консултация с ортопед. Към момента движението на крака е
възстановено, но все още ищцата изпитва болки при клякане и при слизане и качване по
стълби.
Съдебно-медицинската експертиза по делото установява по категоричен начин
причинната връзка между деянието и вредите. Според заключението на ВЛ счупването на
капачето на коляното се дължи на падане на терена . Според заключението обемът от
движения на ищцата е напълно възстановен към момента на изготвяне на експертизата, като
ищцата изпитва субективно болки само при качване и слизане по стълби, което оплакване
може да отшуми, но може и да продължи по-дълъг период от време.
С оглед на така събраните доказателства съдът приема, че претърпените от ищцата
неимуществени вреди са в достатъчна степен ясно изразени, за да бъдат репарирани. В тази
насока се вземат предвид извършените оперативни интервенции, периода на възстановяване,
преживените болки, причинените затруднение в движението и неудобства в ежедневието на
ищцата. Инцидентът и всички съпровождащи го събития определено са извели ищцата
извън обичайния й ритъм на живот и са изпълнили ежедневието й с тревожност и
притеснения. В един не малък период от време, от около 3-4 месеца, е била зависима в
ежедневното си обслужване от помощта на своите близки. Оздравителния период включва
двете операции по поставяне и снемане на имплантите, носенето на имобилизация, като е
продължил около 90 дни. Възстановителния период е продължил не по-малко от пет месеца.
С оглед на така събраните доказателства, настоящият състав приема за изцяло доказани
претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинната връзка между деянието и
тяхното настъпване. В действителност, преживяното е оставило неприятен и тревожен
отпечатък върху психиката на ищцата, изразяващ се в претърпените както по време на
инцидента, така и след него болки, притеснения, усещане за безпомощност и зависимост от
помощта на своите близки, проведени са две операции и рехабилитации за възстановяването
й. Определено тези преживявания са оставили негативни последици у ищцата и са довели
до значителна промяна в обичайния ход на ежедневието й. Към настоящият момент
движението на крака е възстановено в пълен обем, според заключението на ВЛ, като
6
оплакванията от болки при изкачване и слизане по стълби биха могли да продължат за
неопределен период от време, както и да отшумят. В този смисъл и при спазване принципа
за справедливото обезщетяване по чл. 52 ЗЗД съдът намира, че предявеният иск за
неимуществени вреди се явява основателен доказан до размера на 20 000 лв., като в
останалата част до пълния предявен размер от 30 000 лв. същият следва да бъда отхвърлен.
По делото не се събраха доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата, поради което така определения размер на обезщетението не следва да бъде
намалено.
По иска за имуществени вреди:
Имуществените вреди се изразяват в разходите, които ищцата е направила във връзка
с лечението на получената травма и с които е намаляло нейното имущество. Те включват
разходи във връзка с проведеното лечение. По отношение на тези вреди също е безспорно
установена пряката причинно-следствена връзка – ако не е било деянието и произтеклия от
него инцидент, ищцата не би получила травматичното увреждане и оттам не би се налагало
заплащането на тези разходи. Размера на имуществените вреди се доказва с представените и
приети по делото писмени доказателства фактури - № ***** от 01.06.2022 г. и №**********
от 03.06.2022 г., с приложени към тях касови бонове / л.51 и 52/ за направени разноски в
размер общо на 377,40 лв. и касови бонове / л.53 и л.54/ за заплатени медицински услуги,
закупени медикаменти и др. на обща стойност 157.94 лв. Според заключението на ВЛ
разходите, посочени в представените разходни документи, са били относими и необходими
за проведеното лечение на ищцата.
Общият размер на всички разходи е 535,34 лв., поради което тази искова претенция се явява
основателна и доказана в пълния размер и следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
Страните претендират разноски в производството, като такива следва да бъдат
определени, съобразно правилото на чл.78 ал.1 от ГПК за ищеца и ал.3 и ал. 8 за ответника.
Направените от ищцата разноски в производството са в размер на 1600 лв., от които
1250 лв. – заплатена ДТ по предявените искове и 350 лв. – платено възнаграждение за ВЛ.
Направените от ответника разноски са в размер на 350 лв. – платено възнаграждение
на ВЛ. Следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8
от ГПК вр. чл.37 ал.1 от ЗПрП и чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на правна помощ в
размер на 300 лв. / 200 лв. по искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
100 лв. по искът за обезщетение за претърпените имуществени вреди/. Общо сторените от
ответника разноски са в размер на 650 лв.
Съобразно уважената част на исковете на ищцата се следват разноски в размер на
1076,02 лв. / 1600 х 20535,34 : на пълния предявен размер от 30 535.34 лв. = 1076.02 лв./
Съобразно отхвърлената част на исковете на ответника се следват разноски в размер на
212,87 лв. / 650 х 10 000 : на пълния предявен размер от 30 535.34 лв. = 212,87 лв./
Или ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, по компенсация, сумата
от 863,15 лв. / 1076.02- 212.87 лв. = 863.15 лв./- разноски в производството.
7
Ответникът следва да бъде осъден да заплати Адвокатско дружество „Г. и М.“,
представлявано от К. К. Г. сумата от 3120 лв. с вкл.ДДС, адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 А от ЗА, от които 2640 лв. с вкл.ДДС на основание чл.7 ал.2 т. 3 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 480 лв. с вкл.
ДДС на основание чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата Определеното възнаграждение е съобразено с
разпоредбата на чл.38 ал.2 изр. 2 от ЗА и Наредба № 1/09.07.2004 г., както и с уважените
размери на предявените искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Хасково, седалище и адрес на управление: ****, БУЛСТАТ: ***, да
заплати на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД на Р. П. Г., ЕГН **********, **** , със съдебен адрес
****, адв. Г., сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, в резултат на злополука, настъпила на 31.05.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от 31.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата,
като иска в останалата част – до пълния предявен размер от 30 000 лв. (тридесет хиляди
лева), отхвърля като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Община Хасково, седалище и адрес на управление: ****,
БУЛСТАТ: ***, да заплати на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД на Р. П. Г., ЕГН **********,
****, със съдебен адрес ****, адв. Г., сумата от 535,34 лв. / петстотин тридесет и пет лева
34 ст./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на
злополука, настъпила на 31.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община Хасково, седалище и адрес на управление: ****,
БУЛСТАТ: ***, да заплати на Р. П. Г., ЕГН **********, ****, със съдебен адрес ****, адв.
Г. сумата от 863,15 лв. направени от ищцата разноски в производството /по компенсация/.
ОСЪЖДА Община Хасково, седалище и адрес на управление: ****,
БУЛСТАТ: ***, да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“, БУЛСТАТ ***, седалище
и адрес на управление: *****, представлявано от К. К. Г. сумата от 3120 лв. с вкл.ДДС,
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 А от ЗА, от които 2640 лв. с вкл.ДДС на
основание чл.7 ал.2 т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения по искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди
и 480 лв. с вкл. ДДС на основание чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата по искът за обезщетение за
претърпени имуществени вреди.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
8