№ 773
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110214439 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-4332-016809/16.08.2021 г., издадено от
началника на Група към ОПП-СДВР, на Н. П. Н. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 300 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 09.10.2020 г.,
около 23.32 часа, на път „Е79“ с посока на движение от гр. София към гр.
Перник управлява лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № **** като на КПП-
Владая при извършена проверка е установено, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация на 25.06.2020 г. по чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице Н. П. Н., с която се иска неговата отмяна. Твърди се,
че НП е издадено от некомпетентен орган – „неопределено“ от министъра на
вътрешните работи длъжностно лице. Изложено е, че не са описани всички
факти и обстоятелства в обжалваното НП, с което е нарушено правото му на
защита. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени процесното НП
като незаконосъобразно.
1
В хода на съдебното производство въззиваемата страна и жалбоподателят
не се явяват и не изпращат свои процесуални представители.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че са налице основания за неговото изменение. Съображенията на съда за
това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 24.02.2020 г. бил сключен договор за покупко-продажба на ППС с
нотариална заверка на подписите, по силата на който М.З.Н. и С.М.В. продали
на Н. П. Н. л.а. марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № ****. В
законоустановения 2-месечен срок автомобилът не бил пререгистриран от
страна на новия собственик Н. П. Н., поради което на 25.06.2020 г. служебно
била прекратена регистрацията му на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
На 09.10.2020 г., около 23.32 часа, в гр. София по път „Е79“ с посока на
движение от гр. София към гр. Перник, Н. П. Н. управлявал горепосочения
лек автомобил марка „Хонда“ с рег. № ****. По същото време на КПП
„Владая“ Н. П. Н. бил спрян за проверка с управлявания от него автомобил от
свидетелите ЕМ. и А.М.К., служители на ОПП-СДВР. Последните
установили, че Н.Н. управлява л.а. „Хонда“, който е с прекратена регистрация
по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
За констатираното нарушение св. А.М.К. съставил срещу Н. П. Н. АУАН
GA № 145434/09.10.2020 г. за извършено от последния административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
С постановление от 07.01.2021 г. на СРП било образувано досъдебно
производство № 65/2021 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 50153/2020 г.
по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
С постановление от 30.07.2021 г. на прокурор от СРП било прекратено
2
образуваното наказателно производство по ДП № 65/2021 г. по описа на 06
РУ-СДВР, пр. пр. № 50153/2020 г. по описа на СРП, като материалите по
същото били изпратени на началника на ОПП-СДВР за сведение.
Въз основа на постановлението на СРП и приложените материали по ДП
№ 65/2021 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 50153/2020 г. по описа на
СРП било издадено наказателно постановление № 21-4332-016809/16.08.2021
г. от началника на Група към ОПП-СДВР, с което за извършено
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП на Н. П. Н. били наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 300 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
НП било връчено лично на Н.Н. на 01.10.2021 г., който в
законоустановения 7-дневен срок подал жалба срещу последното, която
инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите А.М.К. и ЕМ.; справка АИС-КАТ по отношение
на собствеността на процесния автомобил; справка от ОПП-СДВР; справка от
ОДМВР-Перник; заверено копие от материалите по ДП № 65/2021 г. по описа
на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 50153/2020 г. по описа на СРП и Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели
А.К. и Е.Д. от които се установява, че е извършена проверка на управлявания
от жалбоподателя автомобил на описаните в НП дата и място, като е
установено, че същият е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.
143, ал. 15 ЗДвП, считано от 25.06.2020 г. В този смисъл са и дадените в хода
на образуваното наказателно производство показания от свидетелите К. и Д.
които са спрели за проверка управляваното от жалбоподателя МПС. От
приложените справки от ОПП-СДВР и ОДМВР-Перник е видно, че към
датата на извършване на деянието процесният автомобил е бил със служебно
прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, считано от 25.06.2020
г.
Следва да се посочи, че жалбоподателят не оспорва изложената в АУАН и
3
НП фактическа обстановка, доколкото признава, че е управлявал автомобила,
както и че същият не е бил регистриран.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета
на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на
процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че
НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
му – т. 2.10 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи. В този смисъл съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че НП е издадено от некомпетентно лице,
което не е било индивидуализирано. Както се посочи по-горе, НП е издадено
от оправомощено от министъра на вътрешните работи лице, като същото е
напълно ясно и недвусмислено индивидуализирано с посочване на три имена
и длъжността, която е заемало.
Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в
разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички
реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същото е
съобразено с изискванията на процесуалния закон. Следва да се посочи, че
НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление
от 30.07.2021 г. СРП е прекратила образуваното ДП и е изпратила преписката
на ОПП-СДВР по компетентност. В този смисъл в атакуваното НП
недвусмислено е посочено, че същото е издадено на основание чл. 36, ал. 2
ЗАНН. В случая е налице и правилно приложение на процесуалния закон,
доколкото в посочената хипотеза административнонаказателното
производство се счита за образувано и без съставяне на АУАН на основание
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство и препращането му на наказващия орган.
Съдът намира за неоснователно и другото възражение на жалбоподателя,
че в НП не са описани факти и обстоятелства при извършване на вмененото
4
му административно нарушение. Настоящият съдебен състав счита, че в
процесното НП ясно и в пълнота са описани времето и мястото на
извършване на нарушението, както и фактите при осъществяването му –
управление на процесния автомобил, който е със служебно прекратена
регистрация от 25.06.2020 г. В този смисъл НП отговаря на императивните
изисквания на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като липсва каквото и
да противоречие или неяснота в съдържанието му.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят Н. П. Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От
събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на
09.10.2020 г., около 23.32 часа, а именно момента на управление от страна на
Н.Н. на процесния автомобил, последният не е бил регистриран, доколкото на
основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП е била служебно прекратена регистрацията му,
считано от 25.06.2020 г. С оглед на това, жалбоподателят е осъществил от
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение, тъй
като е управлявал МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, което
не е регистрирано по надлежния ред.
Съдът счита, че жалбоподателят Н. е осъществил вмененото му
административно нарушение и от субективна страна при форма на вина
небрежност (несъзнавана непредпазливост). По аргумент на противното от
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН, процесното административно нарушение
може да бъде извършено и при двете форми на вина – умисъл и
непредпазливост. Нарушението не е осъществено умишлено, доколкото по
делото по несъмнен начин се установи, че Н.Н. не е узнал до момента на
съставянето на АУАН, че автомобилът е с прекратена регистрация. В този
смисъл се установи, че ОДМВР-Перник, прекратила регистрацията на МПС,
не е уведомявала собственика на автомобила или някое друго лице за това
обстоятелство. С оглед на изложеното, доколкото Н.Н. не е съзнавал, че
управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация, то не е бил
5
налице интелектуалният момент на умисъла, поради което и
административното нарушение не е извършено при тази форма на вина. В
този смисъл е налице т. нар. „фактическа грешка“, регламентирана в
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НК. Липсата на съзнание за факт от обективната
страна на административното нарушение изключва и съзнаваната форма на
непредпазливост.
Съдът счита, обаче, че административното нарушение е осъществено в
хипотезата на небрежност. Действително, фактът, че автомобилът подлежи на
дерегистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, не обуславя като пряка
последица знанието на собственика му досежно това обстоятелство. За да е
налице непредпазливост в хипотезата на небрежност се изисква деецът да е
бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат.
Жалбоподателят Н. в качеството си на собственик на процесния автомобил е
бил длъжен да установи дали същият отговаря на всички законови изисквания
преди да започне да го управлява. В този смисъл следва да се посочи, че Н.
лично е подписал договора за покупко-продажба на процесния автомобил от
24.02.2020 г., поради което е съзнавал, че е станал собственик на автомобила
и има задължение да пререгистрира същия в двумесечен срок. Следва да се
посочи, че от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 18б, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, за служебното прекратяване на регистрация на
МПС не следва да се уведомява собственикът му. Като е управлявал
автомобила след изтичане на този двумесечен срок (изтекъл на 24.04.2020 г.),
съзнавайки и че не е пререгистрирал същия на свое име, жалбоподателят е
имал задължение и е могъл да предвиди неправомерния резултат
(управлението на МПС със служебно прекратена регистрация). В този смисъл
е и константната съдебна практика на АССГ по идентични казуси, застъпена в
Решение № 3851 от 14.06.2021 г. по адм. дело № 3575/2021 г. по описа на
АССГ, XXIII-ти касационен състав; Решение № 3769 от 10.06.2021 г. по адм.
дело № 955/2021 г. по описа на АССГ, XXIII-ри касационен състав; Решение
№ 1710 от 17.03.2021 г. по адм. дело № 11468/2020 г. по описа на АССГ, IV-
ти касационен състав; Решение № 1455 от 09.03.2021 г. по адм. дело №
6
11925/2020 г. по описа на АССГ, VII-ми касационен състав; Решение № 781
от 11.02.2021 г. по адм. дело № 11069/2020 г. по описа на АССГ, XXII-ри
касационен състав и други, в които е прието, че деянието е съставомерно от
субективна страна.
Следва да се посочи, че различен би бил отговорът за съставомерността на
административното нарушение от субективна страна, ако жалбоподателят бе
единствено водач на автомобила, който не е имал знание за факта на
придобиването на автомобила от новия му собственик. В случая, обаче, както
се установи по делото, Н.Н. е придобил собствеността на автомобила на
24.02.2020 г., като лично е подписал договора за покупко-продажба, с който е
прехвърлено правото на собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП при управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, на водача на същото се
налага наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 6 до 12 месеца и „глоба“ от 200 до 500 лв. В конкретния
случай на жалбоподателя Н. са наложени наказания „глоба“ в размер на 300
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. В
процесното НП не са изложени никакви съображения защо наказанието
„глоба“ е определено в размер над минималния, а другата санкция е
индивидуализирана в законоустановения й минимум. Съдът счита, че като
смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете фактът, че
жалбоподателят е съдействал на органите на СДВР при извършване на
проверката, като същият е извършил нарушението при най-леката форма на
вина – несъзнавана непредпазливост. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчетат предходно извършените административни
нарушения по ЗДвП от страна на жалбоподателя, видно от справка картон на
водача. Въпреки паритета на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът счита, че целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН по
отношение жалбоподателя Н. могат да бъдат постигнати и с налагане на
предвидените санкции в минимален размер – „глоба в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. С оглед на това,
обжалваното НП следва да се измени единствено в своята санкционна част,
като размерът на кумулативно наложеното наказание „глоба“ се намали от
300 на 200 лева.
7
Съдът счита, че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай” на
нарушение по смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК. Извършеното
нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на
това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не
вредни последици от извършеното нарушение. Предвид липсата на
множество смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът счита, че
извършеното нарушение не представлява „маловажен случай” по смисъла на
чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. С оглед на това, административнонаказващият орган правилно не е
приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
С оглед на всичко гореизложено, подадената жалба се явява
неоснователна, поради което обжалваното НП следва да се измени
единствено в своята санкционна част, като наложеното наказание „глоба“ се
намали от 300 на 200 лева.
Предвид изхода на делото въззиваемата страна има право на присъждане
на разноски за процесуално представителство. Доколкото обаче същата не е
била представлявана по делото и не е поискала заплащането на разноски,
такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2, вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-016809/16.08.2021 г.,
издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, с което на Н. П. Н. са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 300 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното кумулативно наказание „глоба“ от 300 на 200 (двеста)
лева.
ВРЪЩА на СРП приложените по делото материали по ДП № 65/2021 г. по
8
описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 50153/2020 г. по описа на СРП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9