РЕШЕНИЕ
гр. София, 30
Май 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на осемнадесети май две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 8599 описа за 2017 год.
, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е по реда на чл.422 от Граждански процесуален кодекс (ГПК) установителен иск за установяване съществуването на
задължение, за което е издадена заповед за изпълнение.
Ищецът
„П.и.б.“ АД твърди, че на 08/11/2004г., между него и Ю.В.И. е сключен Договор за издаване на кредитна
карта № 51РКО-А-1440/08/11/2004, по силата на който банката открила на името на
последния картова разплащателна сметка, издала му е към нея кредитна карта
„Visa Класическа“ и му предоставила банков кредит-овърдрафт в размер на 5000 лв.
Ответникът се задължил да погасява предоставения му кредит овърдрафт в сроковете
и по начина посочени в Общите условия към договора. Излага съображения, че ответникът
се е запознал и приел Общите условия и Тарифата за такси и комисионни към договора.
Посочва, че съгласно чл. 35, ал. 2 от ОУ, след изтичане на срока на договора, картата
се преиздава и овърдрафтът се подновява автоматично за още една година, като в случай
че картодържателят не желае преиздаване и подновяване на картата, респ. овърдрафта,
следва да уведоми банката в едномесечен срок преди изтичането ѝ, съгласно
чл. 35.1. от ОУ. Поддържа, че с Анекс от
30/10/2006г. към договора, страните са се споразумели, срокът за ползване и погасяване
на овърдрафта да бъде удължен до 08/11/2008г. С Анекс от 01/10/2007г. към Договора
бил увеличен размерът на предоставения овърдрафт на 10 000 лв. Съгласно чл.
13.1.1. от ОУ към договора, банката има право да обяви ползвания овърдрафт за предсрочно
изискуем след писмено уведомление до Титуляра в срок определен от банката, в случай,
че титулярът не извърши, което и да е плащане по договора за срок, по-дълъг от
5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо. Навежда
доводи, че с подписването на Анекса от 01/10/2007г., ответникът е декларирал, че
се е запознал с Общите условия от 27/03/2007г., където е фигурирала клаузата за
автоматичното подновяване на договора. Посочва, че към момента на подписване на
договора не било в сила изискването да бъде подписвана всяка страница от Общите
условия. Навежда доводи, че на ответника е била връчена лично на длъжника в кантората
на нотариуса на 28/03/2016г., като самият кредит е станал предсрочно изискуем на
13/04/2016г. Посочва, че кредитът е в просрочие, считано от 06/04/2011г. – общо
1842 дни към 20/04/2016г. Излага, че във връзка със задълженията на ищеца на
28/06/2016г., по заявление на ищеца е била издадена заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по гр.д. № 21834/2016г. на СРС.
Моли съдът да установи съществуването на задължения по Договор за издаване на кредитна
карта № 51РКО-А-1440/08/11/2004г., в общ размер на 38 551.53 лв., от които 10
000 лв. – главница, ведно със законната лихва считано от 20/04/2016г. до окончателното
изплащане на сумата; 17 998.36 лв. – договорна лихва за периода от 19/04/2011г.
до 13/04/2016г., 10 475.17 лв. – наказателна лихва за периода от 06/04/2011г. до
19/04/2016г., 78 лв. – разноски за връчване на нотариални покани. Претендира заплащането
на разноски в настоящето и заповедно производство.
Ответникът Ю.В.И.
оспорва иска. Посочва, че приложимите към договора Общи условия, приети на 27/03/2007г.,
не съдържат клауза за автоматично подновяване на договора. Представените ОУ, действащи
към 2010г. не били връчени на ответника. Излага съображения, че ищцовото дружество
не било доказало по несъмнен начин, че Общи условия, в които да е предвидено автоматично
подновяване на договора са били връчени на длъжника. Поддържа, че предвиденото в
Общите условия не може да дерогира уговореното между страните в индивидуалния договор,
където за срок е посочен 08/11/2008г., като именно от тази дата вземанията на банката
са станали изискуеми. В тази връзка навежда, че към датата на подаването на заявлението
за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК, погасителната давност по отношение на
вземанията на ищеца е изтекла. Навежда доводи, че по този начин, представената по
делото нотариална покана от 17/03/2016г. не е превърнала кредита в предсрочно изискуем
и банката е навела неправилно основание на предявеното вземане. Посочва, че с Определение
№ 21719 по ч.гр.д. № 10182/16г. на СГС, разпореждането за издаване на заповед за
незабавно изпълнение е било отменено по реда на чл. 419 от ГПК, поради пороците
на представеното извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди, че с исковата
молба тези пороци не са отстранени. Навежда доводи, че при подписан договор за издаване
на кредитна карта, за да се приеме че са налице задължения във връзка с този вид
банков договор, следва да бъде удостоверено, че ползвателят на картата я е получил
от кредитната институция, като картата следва да бъде индивидуализирана чрез нейния
номер, същата да е активирана и да се установи дали и какви плащания са извършвани
с нея. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът установи от фактическа страна следното:
На 8/11/2004
год. между П.и.б. АД и Ю.В.И. е сключен договор за издаване на кредитна карта №
51РКО-А-1440, по силата на който е издадена кредитна карта Visa Класическа, с разплащателна сметка. По силата на
договора банката предоставила на картодържателя банков кредит овърдрафт в
размер на 5000 лева Уговорено е, че срокът на валидност на кредитната карта е
до 8/11/2006 год., което било и крайният срок за погасяване на предоставения
овърдрафт, освен ако този срок бъде продължен. Сроковете и начина за погасяване
на задълженията е уговорено да бъдат регулирани от Общите условия за издаване и
използване на международни кредитни карти Visa Класическа. С договора
картодържателят се задължил да заплаща на банката фиксиран лихвен процент за
предоставен овърдрафт в размер на 1.5% на месец, който да се начислява
еднократно на датата, следваща датата на падежа, върху дебитните остатъци по
картовата разплащателна сметка, формирани до края на предходния отчетен период
и непогасени на падежа. В случай, че кредитният лимит бъде усвоен изцяло за
целия срок на договора, банката начислява лихвен процент, равняващ се на 18%
годишна лихва. Уговорено е картодържателят да използва до 45 дневен гратисен
период, ако до датата на падежа погаси изцяло дебитното салдо, формирано до
края на предходния отчетен период. Картодържателят се е задължил и да заплаща
такси и комисионни по действащата тарифа на банката. Страните са уговорили
правата и задълженията им да се уреждат от Общите условия, представляващи
неразделна част от договора. На 16/11/2004 год. ответникът е декларирал в
писмена декларация, че е запознат с Общите условия за издаване и ползване
на международни кредитни карти без депозит Mastercard и Visa и с Тарифата на
банката и ги приема, както и че е получил кредитна карта и ПИН в запечатан
плик.
С Анекс към
договора за издаване на кредитна карта, подписан на 30/10/2006 год. страните са
се съгласили срокът за ползване на овърдрафта да бъде удължен до 8/11/2008 год.
С подписване на анекса картодържателят декларирал, че е запознат и приема
изменения и допълнения от 29/9/2006 год. в Общите условия на банката за
издаване и ползване на международни кредитни карти без депозит Mastercard и Visa
и че приема прилагането им по договора.
С Анекс № 1 от
1/10/2007 год. към договора за издаване на кредитна карта, страните са се
съгласили кредитния лимит, предоставен на картодържател да бъде увеличен от
5000 лева на 10 000 лева. Картодържателят е приел измененията и
допълненията от 27/3/2007 год. в приложимите Общи условия.
В Общи условия
на П.и.б. АД за
издаване и ползване на международни кредитни карти без депозит Mastercard и
Visa, приети на 6/7/2004 год. и допълнени на 29/8/2006 год. и на 27/3/2007 год.
е предвидено банката да може да обяви кредита за предсрочно изискуем при
различни условия, посочени в раздел ХІ от Общите условия, сред които и не бъде
извършено което и да е плащане по договора и Общите условия повече от 5 работни
дни, след датата на изискуемостта.
На 10/4/2009
год. ответникът е подал писмена декларация за това, че получава кредитна карта,
валидна до месец април 2012 год. и ПИН в запечатан плик и че е запознат с
Общите условия на банката за издаване и ползване
на международни кредитни карти без депозит Mastercard и Visa.
Съгласно Общи
условия на П.и.б. АД за
издаване и ползване на международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa,
приети на 17/4/2007 год. и изменени и допълнени на 24/7/2007 год., на
18/12/2007 год., на 17/6/2008 год., на 24/6/2008 год., на 22/7/2008 год., на
16/12/2008 год., на 7/4/2009 год., на 25/1/2010 год. и на 11/5/2010 год.,
същите уреждат отношенията между банката и титуляра по повод издаване,
ползване, обслужване и управление на банков кредит овърдрафт по сметката и
представляват неразделна част от Договора и Договора за допълнителна карта. В
тези Общи условия е предвидено (т.19.1), че срокът на Договора се удължава
автоматично всеки път за едногодишен период, при условие, че никоя от страните
не е уведомила другата страна за прекратяване на договора, най-малко 60 дни
преди изтичане на текущия срок.
На 28/3/2016
год. Ю.В.И. е получил нотариална покана от П.и.б. АД, с която банката е
уведомила картодържателя за непогасени задължения по договора за издаване на
кредитна карта, определила е срок за погасяване на задълженията и е уведомила
картодържателя, че при неизпълнение на задълженията в срока, ще счита същите за
предсрочно изискуеми, на основание раздел ХІІІ – чл.13.1 вр.чл.13.1.1 от Общи
условия за издаване и ползване на международни кредитни карти без депозит
Mastercard и Visa.
Със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по гр.д. №
21834/2016 год. на СРС, Ю.В.И. е осъден да заплати на П.и.б. сумата 10 000
лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-А-1440/8.11.2004
год. и анекси от 30/10/2006 год. и от 1/10/2007 год., ведно със законната лихва
считано от 20/04/2016г. до окончателното изплащане на сумата; 17 998.36 лв. – договорна
лихва за периода от 19/04/2011г. до 13/04/2016г., 10 475.17 лв. – наказателна лихва
за периода от 06/04/2011г. до 19/04/2016г., 78 лв. – разноски за връчване на нотариални
покани и 120 лева такси. Със заповедта за изпълнение в полза на банката са
присъдени 773.43 лева държавна такса и 1110.04 лева юрисконсултско възнаграждение.
С определение,
постановено по гр.д. № 10182/2016 год. на СГС е отменено незабавното изпълнение
на издадената заповед по чл.417 от ГПК.
Вещото
лице по счетоводната експертиза дава заключение, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение задълженията по договора за
издаване на кредитна карта са били следните: 10 000 лева – изцяло усвоен
кредитен лимит; 17 998.36 лева – договорна лихва за периода 19/4/2011
год.-13/4/2016 год.; наказателна лихва в размер 10 475.17 лева за периода
6/4/2011 год.-19/4/2016 год. и 78 лева начислена годишна такса на 1/8/2011
год.-31/7/2012 год. За периода 2004 год.-2012 год. банката издала на
картодържателя 5 броя пластики (карти), като последната – за периода
2012год.-2015 год. е неполучена от картодържателя. С първите четири пластики
вещото лице е констатирало да са извършвани транзакции на АТМ и ПОС устройства.
Вещото лице е констатирало, че първоначално одобреният кредитен лимит от 5000
лева е усвоен изцяло на 8/2/2005 год., а след увеличаване на кредитния лимит –
сумата от 10 000 лева е усвоена изцяло на 20/3/2008 год. Сумата и по
първоначалния, и по увеличения кредитен лимит не е била погасявана изцяло.
Последно погасяване на задължение, чрез вноска от ответника, в размер на минималната
вноска от 300 лева, е направено на 18/1/2011 год., като след тази дата няма
погасявания по договора, а последното погасяване на задължение, направено
служебно от банката е направено на 12/9/2012 год. Последното плащане с
кредитната карта на 25/11/2010 год., когато е заплатена сумата от 10 лева на
ПОС терминално устройство.
Горното
се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението на
счетоводната експертиза, приети от съда.
При така приетите за установени факти, съдът
намира следното от правна страна:
Искът
за установяване съществуването на вземането по договора за кредит между
страните по делото е подаден в рамките на срока по чл.415 ал.1 от ГПК.
Искът
е неоснователен, поради следните съображения: Страните по настоящото дело са
обвързани от договорно задължение, възникнало на основание договор за издаване
на кредитна карта от 8/11/2004 год. По силата на този договор банката се е
съгласила да предостави на ответника, като картодържател, определена парична
сума като овърдрафт, с кредитен лимит от 5000 лева, увеличен впоследствие по
общо съгласие на страните по договора на 10 000 лева. Сумата, предмет на
договора е била предоставена и усвоена от картодържателя – извод, който съдът
основава на изслушаната и неоспорена от страните счетоводна експертиза. Отново
въз основа на счетоводната експертиза съдът приема за безспорно доказано, че
ответникът не е изпълнил задължението си да върне предоставената му въз основа
на договора за издаване на кредитна карта сума, нито да заплаща договорената
възнаградителна лихва. Крайната дата, до която ответникът, като задължено лице,
е бил длъжен да погаси задълженията си е изтичане на срока на договора. Този
срок, страните по кредитното правоотношение са удължили с Анекс към договора от
30/10/2006 год. и са определили да бъде 8/11/2008 год. Това е и моментът, на
който настъпва изискуемостта на всички вземания, произтичащи от договора за
издаване на кредитна карта.
Съдът не обсъжда
становищата на страните във връзка с редовността на извлечението от сметка,
послужило за издаване на заповед за изпълнение, като ирелевантно към предмета
на настоящия спор. Вземанията в настоящото производство се претендират на
основание договор за издаване на кредитна карта, а не на основание извлечение
от сметка.
Неоснователно
ищецът в настоящото дело твърди автоматично подновяване на договора за кредит,
позовавайки се на Общи условия, приети на 17/4/2007 год. и изменяни
няколкократно след това. Въпросните Общи условия не се прилагат към
правоотношението, възникнало по силата на договора за издаване на кредитна карта
от 8/11/2004 год. Това е така, защото страните по правоотношението са се
съгласили приложение към техния договор да намерят Общите условия, съществували
към момента на сключване на договора и изменени и допълнени съответно на
29/9/2006 год. и на 27/3/2007 год. Изричното приемане на тези Общи условия е
било декларирано от ответника, в съответствие с изискването на чл.298 ал.1 т.1
от ТЗ, при подписване на Анекса към договора от 30/10/2006 год. и Анекса към
договора от 1/10/2007 год. В Общите условия, които страните по договора за
кредитна карта са приели да уреждат отношенията им, липсва клауза за
автоматично подновяване на срока на договора. Напротив, в т.35 от тези Общи
условия изрично е предвидено, че срокът на ползване на овърдрафта е
определеният в договора. Ето защо и с изтичане на определения в договора срок –
8/11/2008 год., действието на договора е било прекратено.
По
делото се доказва, че, след прекратяване на действието на договора, ищецът е
издал нова кредитна карта на ответника, а последният е получил същата. Не се
установява какво е било основанието за издаване на тази кредитна карта. Към
момента на подписване на декларацията от
10/4/2009 год., с която ответникът е получил кредитната карта и е заявил, че се
съгласява с Общите условия за издаване и ползване на международни револвиращи
кредитни карти (това са Общите условия, на които ищецът в настоящото
производство основава тезата си за автоматично подновяване на срока на
договора), ищецът и ответникът не са били обвързани от договорно
правоотношение. Към този момент договорът от 8/11/2004 год. е бил прекратен,
поради изтичане на срока му. Не се доказва нов договор да е бил сключен.
Договорът за издаване на кредитна карта, като вид договор за потребителски
кредит, е подчинен на режима, създаден със Закона за потребителския кредит,
действал в периода 1/10/2006 год.-12/5/2010 год. Това е строго формален
договор, към чието съдържание цитираният закон поставя определени изисквания
(чл.7 от Закона за потребителския кредит от 2006 год.). Не се доказва след изтичане на срока на
договора от 8/11/2004 год. ищецът и ответникът да са сключили нов договор, при
спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит от 2006 год. При
това положение няма как ищецът и ответникът да са обвързани от Общите условия,
на които ищецът се позовава. Общите условия са неразделна част от сключен между
страните договор, а само въз основа на тях договорно правоотношение не би могло
да възникне – аргумент от чл.298 от ТЗ. Към момента, когато ответникът е
декларирал, че приема действащи към 2009 год. Общи условия, между него и ищеца
не е съществувал валиден договор за издаване на кредитна карта, издаден в
изискуемата от специалния закон писмена форма, поради което и ответникът не е обвързан
от тези Общи условия. Тези Общи условия не биха могли и да удължат автоматично
действието на прекратения през 2008 год. договор за издаване на кредитна карта,
тъй като, както вече бе посочено, страните по договора не са приели прилагането
им спрямо него.
С
оглед приетия от съда момент на настъпване на изискуемостта на задълженията по
договора за кредит от 8/11/2004 год., възражението на ответника за погасяване
на вземанията, произтичащи от този договор, по давност е основателно.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 20/4/2016 год.,
тоест изминали са много повече от 5 години от датата, на която това задължение
е било изискуемо – 8/11/2008 год. Вземането на ищеца е било погасено към
момента на подаване на заявлението, ответникът се е позовал своевременно на
погасителна давност, поради което всички съображения, свързани с действието на
предприетото принудително изпълнение са неотносими. Предвид погасяване по
давност на вземанията по договора за кредит, предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски: С оглед
изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът дължи да заплати на
ответника направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение в общ
размер на 1930 лева.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ установителния иск, предявен по реда на
чл.422 от ГПК, от П.и.б. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
срещу Ю.В.И., ЕГН **********,***, ж.к.*********– адвокат Ч.Н.Д., за признаване
за установено съществуването на задължения по Договор за издаване на кредитна карта
№ 51РКО-А-1440/08/11/2004г., в общ размер на 38 551.53 лв., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по частно гражданско дело № 21834/2016
год. на Софийски Районен съд, както следва: сумата 10 000 лв. – главница, ведно
със законната лихва считано от 20/04/2016г. до окончателното изплащане на сумата;
сумата 17 998.36 лв. – договорна лихва за периода от 19/04/2011г. до 13/04/2016г.,
сумата 10 475.17 лв. – наказателна лихва за периода от 06/04/2011г. до
19/04/2016г. и сумата 78 лв. – разноски за връчване на нотариални покани.
ОСЪЖДА П.и.б. АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Ю.В.И., ЕГН **********,***, ж.к.*********–
адвокат Ч.Н.Д., на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 1930 лева
разноски.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба
пред Софийски Апелативен съд.
Председател: