Р Е Ш
Е Н И Е № . .
. .
гр. Велинград, 17.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА
КОЦЕВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 146
по описа за 2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 127, ал.2 от СК
и чл.143 от СК.
Постъпила
е искова молба от К.И.А., ЕГН:**********, в качеството на родител и законен
представител на малолетния Л.Н.Я. с ЕГН: **********,***, срещу Н.Л.Я., ЕГН: **********
***, с алтернативен адрес за призоваване: гр.Велинград, ул. "Никола
Ихтимански” № 36.
Ищцата твърди, че е живяла
на семейни начала с ответника Н.Л.Я.
преди около 13 години. От съжителството си имали родено едно дете: Л.Н.Я. с
ЕГН: **********, роден на ***г***, видно от Удостоверение за раждане, съставено
въз основа на Акт за раждане № 0327/07.07.2009г., от общ. Велинград.
Няколко години, след
като заживели заедно, установихме, че има твърде големи различия помежду им.
Неразбирателството им се задълбочило и решили да се разделят. Така от 2015г. с
ответника вече не живеели заедно, като ищцата и детето се преместили в дома на
родителите й в гр.Велинград на ул.”Анезица” № 80. От деня на раздялата им и до
ден днешен ответникът не се интересувал особено от сина си и най-вече от
финансовите му нужди. Ищцата сама се грижела за детето им Л., като баща му не
поемал никаква издръжка и не полагал грижи за детето - както преки, така и
финансови. Родителите на ищцата били тези, които са били винаги до нея, като й
помагали и финансово и морално.
Настоява се на това,
че лед кризата, възникнала вследствие пандемията от КОВИД 19 за ищцата станало
все по-трудно да се справя финансово с нуждите на детето. Тъй като работела
като сервитьорка в ресторант, който бил затворен с обявяването на извънредното
положение през 2020г., с цел да осигури прехрана и нормален живот на сина си,
заминала за няколко месеца в чужбина. Там работила сезонно в сферата на
селското стопанство, като след края на сезона се върнала във Велинград и отново
започнала работа в Ресторант „Родопско село“, но от края на месец ноември
2020г. била в неплатен отпуск и не получавала оттогава никакви заплати,
обезщетения или други доходи. Поради това било изключително трудно да се справя
финансово с нуждите на детето.
Твърди още, че синът
им е ученик в 5- ти клас в СУ „Васил Левски“ във Велинград, където бил записан
за да има образование и съответно по-добри възможности за реализация, когато
завърши. За сега, благодарение на моите усилия и възпитание, както и помощта от
родителите на ищцата, той се справял много добре в училище и смятали да
продължи да учи и в горен курс, стига възможностите им да го позволяват, тъй
като това било свързано с разходи за транспорт, както и за джобни. Освен това
детето растяло много бързо и ме била нужна силна и обилна храна, като и често
купували нови дрехи и обувки, защото израствал старите бързо. Независимо, че
учебниците му били безплатни, се налагало да се купуват учебни помагала и
учебни пособия. Във връзка с онлайн обучението му, се наложило да се закупят за
детето и лаптоп, както и мобилен телефон. Месечната такса за мобилния му
телефон била 30 лв., а за интернет плащали по 22 лв. месечно. Освен това детето
Л. обичало да кара колело, както и ховърборд, които ищцата ме закупила миналата
година, за да прекарва повече време и навън, а не само в уроци пред компютъра.
Давани били на детето и по 5 лв. джобни
на ден.
В същото време,
бащата на детето имал прилични доходи. Доколкото на ищцата било известно,
ответникът доскоро работел и живеел в чужбина, като демонстрирал в социалните
мрежи разточителен и охолен живот. Нямало други лица, на които ответникът да
дължи плащане на издръжка. Счита за редно ответникът да поеме някаква финансова
тежест и то по-голяма от тази на ищцата, доколкото сама полага грижи за сина
им, а и нейните доходи в момента на практика били никакви, с изключение на
помощта от родителите й.
Счита също, че в
интерес на детето е да живее при неговата майка в гр.Велинград, община
Велинград, област Пазарджик, на ул.”Анезица” № 80, на която и да се предостави
упражняването на родителските права и задължения.
Упражняването на
родителските права и задължения изисква не само задоволяване на основните
човешки потребности от подслон, храна, облекло и обувки, но и осигуряване на
образование, възпитаване на детето към адаптиране и развитие в обществото,
формиране на възгледите му, за да израсне и живее като пълноценна,
самостоятелна и отговорна личност.
Счита, че детето ще
се чувства по-сигурно и по-добре при ищцата, предвид възрастта, в която се
намира, както и обстоятелството, че ответникът живее с друга жена в каравана в
двора на леля му, където няма никакви условия за нощуване, камо ли за
отглеждане на дете.
Въз основа на така очертаната
обстановка се иска съдът да постанови решение с което: Да бъдат предоставени за
упражняване родителските права върху детето Л.Н.Я. с ЕГН: ********** на негова
майка, като да се определи местоживеенето му да бъде при майката в
гр.Велинград, ул.”Анезица”№ 80; Да бъде определен режим на лични отношения на
бащата с детето, всяка трета събота и неделя от месеца от 10:00ч. до 18:00ч.,
без преспиване през посочените дни, предвид обстоятелството, че ответника на
практика няма условия за нощуване на детето; На основание чл.143 СК, във вр. с
чл.127, ал.2 СК, да бъде осъден ответника Н.Л.Я. с ЕГН: ********** да заплаща
месечна издръжка в размер на 250 лв. месечно на малолетното дете - Л.Н.Я. с
ЕГН: **********, чрез негова майка и законен представител, до всяко 5-то число
на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на подаване на
исковата молба до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
окончателното плащане; На основание чл.149 СК, да бъде осъден ответникът да
заплати издръжка за минал период в размер на 200 лв. на месец, за детето Л.Н.Я.
с ЕГН: **********, считано от 11.02.2020г. до 11.02.2021г. - датата на
входиране на исковата молба, или общо в размер на 2400 лв., чрез неговата майка
и законен представител. Претендира разноски. Иска се и постановяване на
привременни мерки.
В срока по чл.131 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника,
поради което и му е указано, че в случай че не се яви в първото съдебно
заседание , без да е направили искане делото да се гледа в негово отсъствие, то
може да настъпят последиците на чл.238 и 239 ГПК и да се постанови
неприсъствено решение.
В открито съдебно заседание ищецът,
чрез с пълномощниците си адв.Масларова и адв.Гечева, поддържа изцяло иска, като
е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
В
о.с.з. ответника, редовно уведомен, не се
явява, не се представлява, не взема отношение по исковете.
От събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
Видно
от представеното удостоверение за раждане на детето Л.Н.Я. с ЕГН: **********,
роден на ***г*** е, че негова майка е ищеца К.И.А., ЕГН:**********, а ответникът
Н.Л.Я., ЕГН: ********** е баща на детето– тоест страните са родители на малолетното
дете Л..
От представената
Служебна бележка №152/09.02.2021г. на
СУ“Васил Левски“-Велинград се установява детето Л. да е ученик в 5-ти клас в
това училище през учебната 2020/2021г. А от Служебна бележка №1/09.02.2021г. на работодателя „Зип 2019“ ЕООД се установява
ищцата К.А. да работи на постоянен трудов договор, като сервитьорка, но от
28.11.2020г. да е в неплътен отпуск поради забрана за работа на заведенията във
връзка с ограничителните мерки свързани с корона вируса.
От
представения Социален доклад изготвен от ДСП-Велинград се установява детето Л.,
след раздялата на родителите през 2015г., да се отглежда от майка му К.А. в дома на нейните родители, където е
подсигурено всичко необходимо за детето, грижите за него от страна на майката са
адекватни, и тя притежава нужния родителски капацитет.
Изслушано
по реда на чл.15 от ЗЗДет в присъствието на социалния работник Балабанова,
малолетния Л.Н.Я. заявява, че желае да живее при майка си, тъй като тя се грижи
за него. Баща му живеел с друга жена и
не подържали връзка, я го виждал рядко.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи: Съгласно разпоредбата на чл.127от СК, при спор между родителите, всеки
от родителят може да поиска от съда да постанови решение относно упражняването
на родителските права, режима на лични контакти и издръжката на детето.
По
аргумент от разпоредбите на чл. 127, ал. 1 и ал. 2 СК, когато родителите не
живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето,
който се произнася по тези въпроси съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК.
Настоящото
производство, което се развива по реда на
чл. 127, ал. 2 СК, по своята правна същност има характеристиките на спорна
съдебна администрация. При него имаме осъществяване на съдебна намеса в
гражданско - правни отношения, в резултат на която, поставеното съдебно решение
замества липсващото споразумение между родителите по чл.127 СК.
Съдът констатира, че препис от искова молба и доказателствата към нея, са връчени на ответника на 30.03.2021г. лично по реда на чл.44, ал.1 от ГПК с указания да подаде писмен отговор в
месечния срок, като са разяснени и
последствията от неподаване на такъв. В определения срок чл.131 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника. На ответникът е връчена призовка на 21.05.2021г.
за о.с. по реда на чл.46, ал.2 от ГПК. Ответникът редовно призован за не се явява в съдебно заседание и не изпраща
процесуален представител по делото, не взема отношение по иска, а и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. При което и налице
са предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Ето защо и като намира исковете за вероятно основателни
и да са налице предпоставките за това, то и ще се постанови неприсъствено решение
по предявените искове, което съгласно нормата на чл.239,ал.2 не се мотивира.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищеца има право на разноски
за производството, такива са претендирани и са представени доказателства за направени
разноски от 490лв., съгласно списък по чл.80 ГПК. Поради което и на ищеца ще се
присъдят разноски от 490лв., която сума ще се осъди ответника да заплати. Ответникът
предвид изхода на делото няма право на разноски, но и не ангажирал
доказателства за направени такива и не е претендирал такива.
С оглед
изхода на спора, ще се възложи на ответника заплащане на дължимата държавна
такса от 456,0лв. за присъдените издръжки за напред и за минало време на двете
деца, която и сума ще се осъди да заплати.
По изложените съображения и на осн. чл. 127,
ал.2 от СК, ВлРС, V гр.с.,
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху
детето Л.Н.Я., ЕГН: ********** на негова майка К.И.А., ЕГН:********** ***, като
ОПРЕДЕЛЯ определя
местоживеенето му да бъде при майката на адреса й в гр.Велинград, ул.”Анезица”№
80.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата
Н.Л.Я., ЕГН: **********
***, с детето Л.Н.Я., ЕГН: **********, както следва: бащата има право да вижда
детето и да го взема при себе си всяка трета събота и неделя от месеца от
10:00ч. до 18:00ч., без преспиване, като и един месец през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Н.Л.Я.,
ЕГН: ********** ***,
да заплаща на сина си Л.Н.Я., ЕГН: **********
месечна издръжка в размер на 250лв.
(двеста и петдесет лева), чрез негова майка и законен представител К.И.А., ЕГН:**********,
платима до всяко 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от
11.02.2021г. /датата на подаване на исковата молба/ до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н.Л.Я., ЕГН: ********** ***, да заплати на сина си Л.Н.Я., ЕГН: **********
издръжка за минало време – една година
назад и за периода от 11.02.2020г. до 11.02.2021г. в размер на 2400лв. (две хиляди и четиристотин лева),
съответно от по
200лв. на месец, чрез неговата майка и законен представител К.И.А., ЕГН:**********.
ОСЪЖДА Н.Л.Я., ЕГН: ********** ***, да
заплати на К.И.А., ЕГН:********** ***,
Сумата от 490лв. (четиристотин и
деветдесет лева) – разноски по делото, А на ВлРС да заплати държавна такса
в размер на 456,00 лева (четиристотин петдесет
и шест лева) –държавна такса за определените издръжки, в полза на Държавата
по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на ВСС.
Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване.
Същото
да се връчи на страните.
Ответникът
разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
………………………...