Р Е Ш Е Н И Е
№ 482
гр. Габрово,
21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на седми ноември, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря РОСИЦА НЕНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1724 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от Д.П.Б.,
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д.И.Л., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу П.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правна
квалификация чл. 143 вр. чл. 149 СК – за осъждане на ответника да й заплаща
месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 01.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. В
съдебно заседание претендира месечната издръжка да се изплаща, считано от
15.08.2019 г. – датата на фактическата раздяла на родителите.
Ищцата твърди, че е низходяща на
ответника, който от 15.08.2019 г. не живее заедно с нейната майка и не й
предоставя издръжка, при условие, че получава доходи от трудово възнаграждение
и не изплаща издръжка на друго дете. Излага, че нейната майка Д.И.Л. получава
трудово възнаграждение, в размер, недостатъчен да поеме всички разходи по
отглеждането й. Посочва, че посещава детска градина, група по гимнастика, както
и са необходими средства за облекло, храна и обувки.
В срока за отговор от ответника е
депозиран такъв, в който искът се признава за основателен до размера от 160
лева, считано от 01.09.2019 г. Излага, че е изтеглил кредит за нуждите на
домакинството в размер на 13000 лева, който продължава да изплаща. Освен това и
изплаща овърдрафт в размер на 2020 лева. В съдебно заседание не оспорва
месечната издръжка да се изплаща, считано от 15.08.2019 г..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните и се
установява от удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за
раждане № 0429/12.09.2015 г. на община Габрово, че ищцата Д.П.Б. е низходяща от
първа степен на ответника П.Б.Б. и на Д.И.Л. и към предявяване на исковата
молба не е навършила 18-годишна възраст.
Видно от удостоверение, изх. №
123/02.09.2019 г., издадено от „Интер Пласт” ЕООД, гр. Габрово, майката на
ищцата Д.И.Л. за периода м.09.2018 г. - м.08.2019 г. е получила брутно трудово
възнаграждение в размер на 6210.40 лева.
Видно от удостоверение, изх. №
1676/04.10.2019 г., издадено от „Габинвест” ЕООД, гр. Габрово, бащата на ищцата
П.Б.Б. за периода м.10.2018 г. – м.09.2019 г. е получил брутно трудово
възнаграждение в размер на 15935.06 лева.
Представен
е договор за наем на жилище от 05.07.2019 г., сключен между майката на ищцата,
в качеството й на наемател и Б. Т. И., като наемодател, от който се установява,
че за временното ползване на апартамент, наемателката се е задължила да заплаща
месечен наем в размер на 150 лева.
Представени
са приходни квитанции за внасяни в полза на ДГ „Ран Босилек” Габрово такси за
посещение на детското заведение, като за периода до м.07.2019 г. таксата е в
размер на 62 лева. Представени са и квитанции за заплатени такси в полза на
„Детско – Юношески футболен клуб Янтра 2013” в размер на 9 лева месечно.
Видно от
договор за потребителски кредит от 28.02.2019 г. с „Централна кооперативна
банка” АД, П.Б.Б., в качеството си на кредитополучател е ползвал потребителски
кредит за задоволяване на негови лични и семейството му нужди в размер на 13000
лв., който се е задължил да погаси до 10.02.2025 г.. Договорът е сключен и с Добрин Б.Б., в
качеството му на съдлъжник.
Видно от
договор за предоставяне на кредит овърдрафт от 19.07.2019 г. с „Централна
кооперативна банка” АД банката се е задължила да извършва плащания по нареждане
на кредитополучателя П.Б.Б. при максимално разрешен лимит до 2020 лева.
Други относими и допустими
доказателства от значение за спора, не са представени.
Относно исковете с правна квалификация чл.143 и чл.149 СК. Съгласно
чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК, родителите са длъжни, съобразно своите възможности и
материално състояние, да осигуряват необходимите за развитието на детето
условия за живот, като дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно, задължението за престиране на издръжка е безусловно и не зависи от имущественото
състояние на детето. За да бъде уважен осъдителния иск за присъждане на
издръжка на ненавършило пълнолетие дете от неговия родител, ищецът – детето,
чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, трябва да докаже
кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) че не е навършило
пълнолетие, 2) че ответникът е негов родител (рожден или осиновител), 3)
материалните възможности на ответника да дава издръжка в претендирания размер
за релевантния период и 4) нуждите си от
издръжка в претендирания размер. По
отношение на тези факти ищецът трябва да проведе главно доказване, което поради
това следва да бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда убеждение за
тяхното съществуване извън всякакво съмнение. Ответникът трябва да проведе
главно и пълно доказване на фактите, че нуждата от издръжка на ищеца е
задоволена изцяло, вкл. защото е доставял дължимата издръжка или защото детето
получава доходи (така и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. и теорията – Ненова,
Л., “Семейно право на РБ”, стр. 488, изд. 1994 г.), и насрещно и непълно
доказване на фактите, предмет на главното доказване от ищеца (т. е. достатъчно
е да се обори сигурността на главното доказване на ищеца).
В конкретния случай, ищцата Д.П.Б.
доказа, че е родена на *** г., т.е. към приключване на съдебното дирене –
07.11.2019 г., е малолетна (чл. 3 ЗЛС), както и че ответникът П.Б.Б. е неин
родител.
Нуждите на едно физическо лице от
средства за задоволяване на потребностите му зависят от здравословното му
състояние, възраст, култура, обществено положение и др. В т. 4 на ППВС 5-70 г.
(прието при действието на СК 1968 г. – отм., но приложимо и при уредбата на СК
2009 г.), е посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат
предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая,
като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено
неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използуват за
цели извън издръжката. Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се
определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на
родителя и е определен само минималния размер на издръжката на едно дете, равна
на една четвърт от минималната работна заплата или понастоящем 140 лв. месечно
– чл. 142, ал. 2 СК (считано от 01.01.2019 г. минималната работна заплата в
страната е в размер на 560 лева).
По аргумент от чл. 49, ал. 2 и чл.
50, ал. 2 ППЗЗДет. относно осигуряваните от държавата средства диференцирано
според възрастта на детето, когато то е настанено за отглеждане при роднини,
близки или в приемно семейство, необходимите средства за издръжка на дете във
възрастова граница до 7 години е 3-кратният размер на гарантирания минимален
доход (чл. 49, ал.2, т.1 ППЗЗДет.). Размерът на гарантирания минимален месечен
доход е 65,00 лв., определен с член единствен, ал. 1 на ПМС №6/2009 г..
Следователно, съобразно посочения нормативен критерий, минимално необходимите
средства за издръжка на ищцата са в размер на 195 лева.
По делото освен това бяха ангажирани
доказателства за допълнително необходими средства на ищцата за посещение на
детско заведение и група за гимнастика или около 72 лева месечно, ето защо
необходимите средства за месечната издръжка на ищцата са в размер на 267 лева. Не
се установи по делото отглеждането на ищцата да изисква извършване на
разноски, различни от обичайните за отглеждането на здраво дете от същия пол и
възраст.
Като взе
предвид горното, както и при съобразяване възрастта на ищцата (4 г. и 1 месец),
съдът приема, че необходимата месечна издръжка на ищцата е в размер на 280 лева – разходи за облекло, обувки, храни, напитки, както и социално общуване /посещения на
театър, кино и др./.
Тъй като задължението за престиране
на издръжка тежи върху всеки от родителите, необходимата месечна такава, следва
да бъде поета от родителите, съобразно възможностите им.
Установи се, че за процесния период
ответникът получава доходи в средномесечен размер от 1327 лева, който размер е
значително по-висок от размера на минималната работна заплата за страната за
2019 година /560 лева/, която съдът приема за нормативно установен критерий за
минималния размер на издръжката, необходима за задоволяване на нуждите на
пълнолетно физическо лице. Следователно, ответникът разполага с доходи над
необходимите за покриване на собствените му екзистенциални нужди, след
задоволяването на които може да предоставя издръжка на ищцата. Другият родител,
майката - Д.И.Л. доказва получавани доходи в средномесечен размер от 517 лева,
т.е. същата получава около 2,5 пъти по-ниски доходи от тези на ответника, като
полага грижи за детето и престира издръжка в натура. Така за ищцата Д.П.Б.
ответникът следва да престира сумата 200 лева, до който размер искът е
основателен, респ. за разликата до претендираните 250 лева, искът следва да се
отхвърли, като неоснователен. Разликата до пълния необходим размер за издръжка
на детето (280 лева), следва да бъде поета от другия родител, който осъществява
непосредственото обгрижване на детето. Съгласно трайната съдебна практика за
определяне издръжката на ненавършили пълнолетие деца, относими са брутните
доходи на родителите, а не нетните такива, поради което следващите се по закон
удръжки, както и разходите, които някой от родителите прави за своята лична
издръжка и за подобряване на битовите си условия, вкл. чрез заем и кредит от
банкова институция не следва да се приспадат от общия му доход /в този смисъл
ТР №34/1973г. на ОСГК на ВС и Решение № 559/1970г. на II ГО на ВКС/. Наличието
на облигационни задължения на родителя към трети лица - погасителни вноски по
договор за кредит - не го освобождава и не е основание за намаляване на
задължението му за заплащане на месечна издръжка на ненавършилото му пълнолетие
дете и не следва да се взема предвид при преценка на материалните му
възможности. Липсват и доказателства,
установяващи твърдението, че средствата от получените от ответника кредити в
посочените размери са били използвани за задоволяване на нужди на семейството.
Началният момент, от който следва да
бъде заплащана така определената
издръжка е 15.08.2019 г. - датата на фактическа разяла на родителите,
като по делото не се установи ответникът да е престирал месечна издръжка за
детето след раздялата. Присъдената издръжка се дължи до настъпване на основания
за нейното изменение или прекратяване. Доколкото се касае за периодично парично
задължение за покриване на екзистенциални потребности на носителя на правото,
чл.146, ал.1 СК предвижда задължение за заплащане на законната лихва върху
всяка просрочена вноска, което задължение има акцесорен характер и
основателността му произтича от основателността на главната претенция.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право
(ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в
закона вземания, за което съдът дължи да се произнесе служебно (ex officio).
Затова в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на ищеца месечна
издръжка в съответните размери.
При този изход на спора право на
присъждане на разноските за производството възниква в полза на всяка от
страните, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от иска, съгласно
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, но тъй като никоя от тях не претендира разноски то
такива не им се дължат.
Ответникът дължи държавна такса
върху присъдената издръжка в размер на 288 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.Б.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на малолетното си дете Д.П.Б., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител Д.И.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 200 (двеста)
лева, считано от 15.08.2019 г. до настъпване на законна причина, изменяща
размера й или прекратяваща издръжката, на основание чл. 143 вр. чл. 149 СК,
платима до 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 250 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА П.Б.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на ГРС сумата 288 лева (двеста осемдесет и осем лева) –
държавна такса, както и 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението, в частта за присъдената издръжка, на
основание чл. 244, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от 21.11.2019 г., на
основание чл. 315, ал.2 ГПК.
В частта, с която е допуснато
предварително изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Габровски окръжен съд в едноседмичен срок от
21.11.2019 г..
Препис от решението да се връчи на
страните, съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: