РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Златоград, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Административно
наказателно дело № 20255420200008 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. К. Х., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.
А., ул. ,,П. М.‘‘ №**, енорийски свещеник в Православен храм ,,С. Г. П.‘‘ гр.
З., чрез адв. Д. Н. К., АК-С., съдебен адрес: гр. С., бул. ,,Б.‘‘ №*** срещу НП
изх. №94-00-2089/20.11.2024г., издадено от Главен директор на ГД ,,ИОКН‘‘
към М.К..
Жалбата е постъпила в срок, тъй като атакуваното НП е получено от
жалбоподателя на 07.01.2025г., а жалбата е постъпила на 20.01.2025г., тоест
един ден преди изтичане на срока.
Главният директор на Главна дирекция ,,ИОКН‘‘ е упълномощен от
Министъра на културата, да издава НП за административни нарушения по
ЗКН.
В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез адв. К. поддържа
жалбата.
Въззиваемият, чрез гл. юрк. Ц. Ш. оспорва жалбата и моли съда да
потвърди атакуваното НП като законосъобразно.
Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
С атакуваното НП на отец В. К. Х., ЕГН **********, енорийски
свещеник в Православен храм ,,С. Г. П.‘‘ гр. З. са наложени: за
административно нарушение на чл. 222, ал. 1 от ЗКН - административно
1
наказание ,,Глоба‘‘ в размер на 700лв.; за административно нарушение на чл.
222, ал. 2 от ЗКН - административно наказание ,,Глоба‘‘ в размер на 700лв.; за
административно нарушение на чл. 200а, ал. 1, предл. II-ро от ЗКН -
административно наказание ,,Глоба‘‘ по чл. 200а, ал. 1, предл. II-ро от ЗКН в
размер на 16 000лв.; за административно нарушение – неизпълнение на
разпоредбата на чл. 83а, ал. 7, т. 2, във вр. с чл. 83а, ал. 1, т. 2 от ЗКН -
административно наказание ,Глоба‘‘ по чл. 228в от ЗКН в размер на 500лв.
Наказателното постановление е издадено без да е съставен АУАН, а
след отказ да се образува досъдебно производство и прекратяване на
прокурорска преписка от ОП С..
По повод на извършване дейности в църквата ,,Св. Г. П.‘‘ в гр. З.,
свидетелката А. И. останала недоволна от тях, а освен това била вече във
влошени лични отношения с отец В. Х. и затова тя изпратила Писмо вх. №94-
00-2089/29.02.2024г. до Министъра на културата, в което се посочва, че в
църквата е започнало незаконно облепяне на дървени части със златен шлак
метал, подобен на поставения такъв в другата църква – паметник на културата
храм ,,Св. У. Б.‘‘.
Въз основа на Писмо рег. №94-00-2089/08.05.2024г. на М.К. ГД
,,ИОКН‘‘, е образувана прокурорска преписка, която с постановление на ОП-
С. от 01.10.2024г. е прекратена, като е отказано да се образува ДП. Препис от
постановлението, ведно с материалите по преписка №699/2024г. са изпратени
на административния орган – М.К. за преценка и евентуално реализиране на
административнонаказателна отговорност.
На 28.03.2024г. е извършена проверка в храма ,,Св. Г. П.‘‘, за който по
делото има писмени доказателства, а и не се спори между страните по делото,
че представлява художествена недвижима културна ценност с категория
,,Местно значение‘‘. В резултат на проверката били констатирани намеси в
интериора на храма, които са подробно описани в констативен протокол от
28.03.2024г.
Не се спори по делото, а и съдът приема за установено, че тези намеси
са извършени без съгласуване с М.К. и без писмено уведомление до Община
З.. В КП е посочено, че са нанесени невъзвратими вреди по художествените
елементи от интериора на храма, застрашаващи недвижимата културна
ценност от увреждане. С нанасянето на позлата от шлак метал, както и с
обмазването с бяла боя, е нарушена архитектониката и първоначалния
оригинален вид на проскинитариите – имитация на мрамор с полихромия.
В писмото от 08.05.2024г. на ГД ,,ИОКН‘‘ се посочва, че от направената
проверка на 28.03.2024г. не може да се установи лицето, което е осъществило
намесите по художествените елементи в интериора на храма и времето, когато
са извършени. Тоест, към 08.05.2024г. е нямало яснота относно деец и време
на извършване на административно нарушение.
В КП вх. №94-00-2089/07.05.22024г. са описани четири броя намеси в
храма. Отбелязано е също, че от намесите се наблюдава една тенденция към
фаворизиране на представителността и лукса, като за целта са използвани
2
приоми, като пурпурно червено, златни апликации, златни бродерии,
кристални полилеи.
В постановлението на ОП-С. за прекратяване на преписката и отказ за
образуване на ДП, водещ мотив, за да се приеме, че липсва извършено
престъпление е, че лицата, извършващи дейностите са били със съзнанието,
че укрепват и възстановяват храма, а не го увреждат.
Приема се също, че и дейностите са извършени в резултат на решение
на Ц. н., както и благословията (съгласието) на П. м..
Няма спор по делото и съдът приема за установено, че липсва
съгласувателна документация, по повод на извършените дейности, в М.К. и
община З..
По различен начин се наричат извършваните дейности в църквата, като
на стр. 4, абзац 2-ри в НП се говори за ремонтни и възстановителни дейности,
което е различно от консервация и реставрация. Свидетелите наричат
дейностите ,,освежителни‘‘ и ,,ремонтни‘‘. По прокурорската преписка се
говори за ,,ремонтно-възстановителни дейности‘‘.
От приложените писмени доказателства се установява, че през месец
септември - 2020г., със Заповед №349/01.09.2020г. жалбоподателят В. Х. е
назначен за енорийски свещеник в църквата ,,Св. Г. П.‘‘ в гр. З., а също и в
църквата ,,У. Б.‘‘. З. Ш. пък по същото време е назначен за Председател на Ц.
н. в църквата ,,Св. Г. П.‘‘.
Съгласно Устава на Българската православна църква, председателят на
настоятелството отговаря за материалните части и имуществото в храмовете,
а енорийския свещеник отговаря за службите и требите.
Инициативата за извършване на освежителни ремонтни дейности в
църквата ,,Св. Г. П.‘‘ през есента на 2020г. дошла от В. Х.. Тогава са
извършвани и основните дейности, а през пролетта на 2021г., дейностите са
довършени. Грубите дейности, които са извършвани са били шпакловка и боя
по стените, тъй като те били поразени от влага и опушени от свещите и
печката. Ремонтирана била ел. инсталацията, която преди това висяла по
дървените части и създавала опасност от пожари, сменена е и дограмата,
която е била изгнила. Дейностите, които лично В. Х. извършил са освежаване
на архиерейския трон, колоната на патронната икона, проскинитариите и
престолната трапеза.
За всички дейности било взето съгласие от П.та С. М., което съгласие
било дадено устно, но по делото има приложено писмо от П. м., с което се
потвърждава даденото съгласие.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по
делото писмени доказателства, като извършените дейности и оценката на
състоянието на храма са дадени основно в констативния протокол от
28.03.2024г., а също и в КП от 04.06.2024г., който е изготвен от комисия,
включваща и служители от община З..
Като свидетели по делото са разпитани С. К., З. Ш., Н. Ш., Г. И. Х., В.
Д., Г. А. Х., П. Т., К. Т., А. И., С. С., М. С.. Съдът дава вяра на показанията на
3
разпитаните свидетели и от същите приема за установено, че ремонтно-
освежителните дейности са започнали поради единодушно решение на Ц. н.,
за което не е съставен протокол. Всички миряни, които ходили на църква
одобрявали извършеното, с изключение на А. И..
З. Ш. е дал съгласие на В. Х. да извършва дейностите, защото Ш.
живеел в С.. Ако липсвало съгласие на настоятелството, В. Х. нямало да
организира освежаването.
От показанията на Н. Ш. се установява, че през 1993-1994г. пак е правен
ремонт вътре и освежаване, тъй като е било наложително.
Според единият свидетел Х., с извършените дейности се възстановява
предишното състояние, нищо не се променя, а става по-свежо. Назад през
годините все е правено нещо.
Според свидетеля Т., също в тази връзка винаги са правени ремонти и
поддръжка, защото е имало необходимост. Църквата се променила към по-
добро в резултат на извършените дейности, за които е наложена
административната санкция.
Кабелите били невградени и висящи, тоест имало опасност от пожар.
Според свидетеля Т. няма нито един предмет, който да е загрозен. Назад във
времето пак са правени ремонти, въпреки че църквата е паметник на
културата. Например иконостасът не е боядисан, а е боядисан от предишния
ремонт.
От показанията на свидетеля Д., поддръжка в църквата винаги си е
имало, защото имало нужда от тези дейности. И преди свещеник като е кажел
се е правил ремонт. Според него църквата е станала по-хубава.
На друго мнение са свидетелите С. С. и М. С., които като специалисти
са съставили писмени доказателства, а и в съдебно заседание поясняват, че с
извършените дейности се нарушил автентичния вид на църквата и само
специалист – експерт, може да каже дали може да се възстанови предишното,
автентично състояние.
И двамата свидетели обаче правят едно важно уточнение, а именно, че
дейностите в църквата говорят и изразяват стил, който се наблюдава в цялата
П. м., а именно стил на лъскавост и бляскавост.
В съдебно заседание на 01.09.2025г. М. С. заявява нещо много
категорично и съдът приема за установено, че това, което е направено нито е
консервация, нито е реставрация. Малко преди това изявление, същата
свидетелка взема становище, че в П. м., а и не само в нея, това е стил на
освежаване на църквата.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Атакуваното НП е незаконосъобразно издадено и като такова следва да
бъде отменено.
Наказващият орган е издал едно голямо по обем НП, в което обаче
прави впечатление, че извършените дейности се квалифицират по различен
4
начин, както от наказващия орган, така и в постановлението от ОП-С., а също
и от свидетелите, в това число и от свидетелката М. С., която заявява, че
извършеното не е нито консервация, нито реставрация. На стр. 9 от НП и стр.
14 по делото е формулирано първото административно обвинение към отец
В. Х., а именно, че на осн. чл. 222, ал. 1 и 2 от ЗКН е осъществил виновно
дейности по консервация и реставрация без да е вписан в регистъра по чл.
165, ал. 1 от ЗКН и е осъществил дейностите без непосредствено ръководство
на лице, вписано в същия регистър.
В писмената си защита гл. юрк. Ш. също сочи, че в КП от 28.03.2024г. и
в НП се сочи извършването на „несъгласувани намеси“, „освежителни и
ремонтни дейности“, „намеси и освежавания“.
На първо място следва да се посочи, че дефиниция на понятията
,,консервация‘‘ и ,,реставрация‘‘ са дадени в чл. 163 от ЗКН, където се говори,
че това е системен процес от дейности, а в случая, на първо място липсва
такъв системен процес от дейности и на второ място, специалист като
свидетелката М. С. посочва, че извършеното не е нито консервация, нито
реставрация. Самата тя сочи, че това е освежаване и е стил на оформяне на
църквите в цялата П. м., а и като цяло в страната. По чл.222 и чл.223 от ЗКН
се санкционират обаче само лица, които извършват дейности по консервация
и реставрация.
Следва също да се отбележи, че отец Х. не е единствения човек, който е
въздействал върху движимите вещи вътре в храма, защото според
свидетелските показания, постоянно във времето храма се е подобрявал и
всеки отец, който е кажел, че трябва да се извърши нещо, то това нещо е
извършвано.
Следва също да се посочи, че отец Х. е извършил дейностите въз основа
на решение на ц. н.. Това решение, за което липсва изискване да е в писмена
форма е задължително за отеца, който според Устава на Българската
православна църква, е длъжен да се подчинява на ,,началството‘‘. Следва
също да се отбележи, че дейностите са благословени и от П.я м.. Тоест,
липсва умисъл, в каквато и да е форма, от страна на отец Х. за извършване на
консервация и реставрация, първо защото е следвало да изпълни решението
на ЦН, и след това, защото дейностите не представляват консервация и
реставрация.
Тоест, налага се изводът, че наложеното административно наказание по
обвинението за нарушение на чл. 222 от ЗКН е незаконосъобразно.
Следва да се отбележи също, че административното наказание не е
наложено правилно, тъй като описаната фактическа обстановка не
съответства на правната квалификация. В НП е описано, че е въздействано
върху движимите вещи вътре в църквата – иконостас, проскинитарии и т.н., а
е дадена квалификация по чл. 222 от ЗКН. Административно наказание за
дейности по консервация и реставрация на движими културни ценности се
налага по чл. 223 от ЗКН, ако изобщо може да се говори за реставрация и
консервация, каквито в случая липсват, т.е. допуснато е процесуално
нарушение при издаване на атакуваното НП.
5
Вярно е, че отец Х. заедно със свидетелите по делото са осъществявали
определени дейности, представляващи освежаване и е вярно, че това е
извършвано, съгласно ал. 2 на чл. 222 без непосредствено ръководство на
лице, вписано в регистъра, но след като се приема, че липсва консервация и
реставрация, то и тези дейности не следва да са под ръководството на
горепосоченото лице.
Относно второто административно обвинение за нарушаване на чл.
200а, ал. 1, предл. II-ро от ЗКН, следва да се отбележи, че при описание на
нарушението, наказващият орган не е описал същото с елементите от
фактическия състав, защото фактическия състав изисква да е реализирано
унищожаване или повреждане на културна ценност. В диспозитива на НП е
посочено предложение II-ро, тоест повреждане. В описателната част обаче,
именно в т. 2 на стр. 10 от НП и стр. 15 от делото, е посочено, че извършените
намеси са застрашаващи недвижимата културна ценност от увреждане. Тоест,
не се вменява като административно нарушение повреждане, а само
създаване на състояние, представляващо застрашаване от увреждане. Освен
това се говори отново за недвижима културна ценност, като в същото време
по делото е установено въздействие върху движимите вещи.
Тоест, чл. 200а изисква точно определен резултат, какъвто в мотивната
част на НП, в т. 2 не е описан.
Относно административното нарушение по чл. 83а, ал. 7, т. 2, във вр. с
чл. 83а, ал. 1, т. 2 съдът намира, че отново не е налице административно
нарушение, тъй като, както се посочи по-горе в случая не става въпрос за
консервация и реставрация, а за съвсем други дейности по освежаване.
Отговорно лице по чл.83а, ал.7 от ЗКН може да бъде възложителят, т.е.
това може да бъде евентуално собственикът на храма, но не и изпълнителя. В
случая отец Х. има повдигнати адм. обвинения за това, че е извършил
дейности (т.е. изпълнител) по консервация и реставрация, а с обвинението по
чл. 87а, ал.7 ЗКН излиза, че е и възложител. Т.е. вменени са му две взаимно
изключващи се качества- възложител и изпълнител. Ако има възложител би
трябвало да е подписан и договор между него и изпълнителя, но такъв
липсва.
Освен гореизложените съображения, за недоказаност на
административните обвинения, следва да се посочи и обстоятелството, че
дейностите са извършвани и от свидетелите по делото, тоест не всичко е
извършвано от отец Х., макар и то да не представлява консервация и
реставрация.
Или от всичко изложено по-горе се налага изводът, че на първо място
липсват дейности, представляващи консервация и реставрация, назад във
времето е имало и други въздействия от други лица по поддръжка на храма,
извършените дейности не са извършени само от отец В. Х.. Всичко това
следва да се има предвид, с оглед изискването административното обвинение
да е доказано по безсъмнен и категоричен начин.
Горните съображения касаят нарушения на материалния закон при
6
издаване на атакуваното НП. Освен нарушения на материалния закон, съдът
констатира и нарушения на процесуалния закон при издаване на НП.
На първо място, следва да се отбележи неспазването на срока по чл. 34,
ал. 1, буква ,,в‘‘ от ЗАНН. В тази разпоредба е въведено изискването АУАН
да е съставен преди да е изтекла една година от извършване на нарушението.
В случая липсва съставен АУАН, защото е водено ДП, което е приключило с
отказ да се образува наказателно производство.
Ако обаче се приема, че със съставяне на АУАН се установява
извършването на нарушението и се започва административнонаказателно
производство, то по тази логика следва да се приеме, че когато не е съставен
АУАН, а е вървяло ДП, то констативният протокол за установяване на
извършено административно нарушение следва да е съставен в едногодишния
срок от извършване на нарушението.
В настоящия случай обаче е установено, че нарушението е извършено в
един продължителен период от време – от есента на 2020г. до 06.05.2021г.,
когато е бил храмовия празник. За първи път в констативен протокол е
установено нарушение и нарушител с протокол от 07.05.2024г., когато вече са
минали повече от 3г. от крайната дата на изпълнителното деяние. Дори
сигналът на свидетелката И. е от 29.02.2024г., което е много повече от една
година от извършване на нарушението.
Съдът намира, че с посочването на продължителен период на
извършване на административно нарушение не е допуснато процесуално
нарушение, поради неяснота относно датата на извършване на нарушението,
макар, че може да възникне проблем с изчисляването на сроковете в тази
хипотеза.
Съдът обаче споделя тезата на защитника на жалбоподателя, че е
изтекла давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, която давност се прилага и за
административните нарушения по силата на чл.11 от ЗАНН. В Тълкувателно
постановление №1/27.05.2015г. на ВАС се приема, че в чл.34 от ЗАНН няма
аналогична разпоредба на тази на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната
давност. Но тази празнина се преодолява с приложението на чл.81, ал.3, във
вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН.
Погасяването на наказателното преследване по давност следва да се
прилага и за адм. нарушения, според ВАС, защото в противен случай
извършителите на по-леки закононарушения ще се поставят в по-тежко
положение от извършителите на по-тежки закононарушения - престъпниците.
В конкретния случай чл.80, ал.1, т.5 от НК е приложим защото
административното нарушение е констатирано на 07.05.2024г., тоест в
първия ден след изтичане на трите години от датата, на която е приключило
деянието - до 06.05.2021г.(храмовия празник на църквата). За този срок съдът
следи служебно.
Настоящият състав на съда намира, че ще следва да се посочи още едно
нарушение на процесуалния закон, което не е посочено и от защитника на
жалбоподателя, а именно в НП не е посочена дата на издаване на същото.
7
Тази дата е важен реквизит, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, предл.
I-во от ЗАНН. Веднага трябва да се направи разграничение между дата на
издаване на НП и изходящ номер с дата на НП. Тези две отбелязвания могат
да бъдат на различни дати, но законодателят е въвел изискване не за изходящ
номер с дата, а за дата на НП. Важността на тази дата се свързва със
законосъобразността на НП и по-конкретно с възможността за проверка към
датата на издаване на НП, коя е била приложимата материалноправна норма,
дали наказващият орган е притежавал съответната компетентност, а също
така и дали към момента на издаване на НП са спазени сроковете по чл.34 от
ЗАНН.
Непосочването на дата на НП винаги е съществено процесуално
нарушение, както и погрешното посочване на такава дата. В този смисъл
например е Решение №3421/22.05.2018г. на Адм.с.С. по адм.д. №2543/2018г.,
Решение №1947/25.11.2016г. на Адм.с. Б. по к.а.н.д. №1590/2016г.; Решение
№48852/24.02.2020г. на СРС по АНД №4543/2019г. и други.
НП няма и номер, което означава, че при проверка на поредността на
издаваните НП от този наказващ орган, при липса и на дата, няма как да се
установи кога е издадено атакуваното НП, дали не е антидатирано и т.н.
С оглед изхода на делото ще следва структурата, към която принадлежи
наказващият орган, а именно М.К. да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените разноски за адвокат, а на Районен съд Златоград
ще следва да заплати 50лв. разноски за явяване на свидетелката М. С., за
които има доказателства, че са платени – фактура и фискален бон.
Адвокатското възнаграждение на адв. Д. К. за всяко от
административните наказания е в минимално предвидения размер от
Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, поради което те не са
прекомерни.
Съдът намира, че възнагражденията ще следва да бъдат присъдени в
заплатения размер от жалбоподателя, с оглед положения труд от адвокат К., а
именно изготвяне на жалба срещу НП, съдържащо четири административни
наказания, освен това адв. К. се е явил във всяко съдебно заседание и е
участвал активно при събирането на доказателства, изготвил е и писмени
бележки.
Тоест, на В. К. Х. ще следва да се присъдят 3040лв. разноски за адвокат,
а на ЗлРС – 50лв. разноски за явяване на свидетел.
Водим от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление изх. №94-00-2089/20.11.2024г.,
издадено от Главен директор на ГД ,,ИОКН‘‘ към М.К., с което на В. К. Х.,
ЕГН **********, постоянен адрес: гр. А., ул. ,,П. М.‘‘ №**, енорийски
свещеник в Православен храм ,,С. Г. П.‘‘ гр. З. са наложени: за
административно нарушение по чл. 222, ал. 1 от ЗКН - административно
8
наказание ,,Глоба‘‘ в размер на 700лв.; за административно нарушение на чл.
222, ал. 2 от ЗКН - административно наказание ,,Глоба‘‘ в размер на 700лв.; за
административно нарушение на чл. 200а, ал. 1, предл. II-ро от ЗКН -
административно наказание ,,Глоба‘‘ по чл. 200а, ал. 1, предл. II-ро от ЗКН в
размер на 16 000лв.; за административно нарушение – неизпълнение на
разпоредбата на чл. 83а, ал. 7, т. 2, във вр. с чл. 83а, ал. 1, т. 2 от ЗКН -
административно наказание ,Глоба‘‘ по чл. 228в от ЗКН в размер на 500лв.,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА М.К. на РБ да заплати на В. К. Х., ЕГН **********
направените разноски по делото за адвокат в размер на 3040лв., а на ЗлРС да
заплати 50лв. – разноски за явяване на свидетел.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
гр. Смолян в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
9