№ 1236
гр. София, 27.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно
дело № 20211100604074 по описа за 2021 година
Софийската районна прокуратура (СРП) е подала частен протест срещу
протоколното определение от 28.09.2021 г., с което СРС (НО, 10 с.) е прекратил
съдебното производство по н.о.х.д. № 9802/20 г. и на осн. чл. 249, ал.2 НПК е върнал
делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения при
изготвянето на обвинителния акт. Прокурорът е несъгласен с тезата на
първоинстанционния съд, че липсата на синхрон между сочените дати на
инкриминираното деяние (03.10.2018 г.) и влизането в сила на съдебния акт, послужил
за квалификацията му като „опасен рецидив“ (18.10.2018 г.) е довела до неяснота на
обвинението относно въпроса за „времето на извършване на престъплението“, като
счита, че се касае за материално-правна непрецизност, отстранима в съдебната фаза на
производството.
Протестът е основателен. Въззивният съд намери, че следва да отмени
оспорваното с него определение.
Първата инстанция е оценила като съществено процесуално нарушение
твърдението на прокурора, че подс. ПЛ. В. Д. е извършил кражбата на 03.10.2018 г. и в
същото време – че това е станало след като с влязъл в сила на 18.10.2018 г. съдебен акт
лицето било осъдено за друго престъпление.
Доводите са неправилни.
Засегнатият от СРС въпрос в действителност касае съществото на делото и
материално-правната квалификация на фактите. И в обстоятелствената част, и в
диспозитива на обвинителния акт се твърди, че престъплението е извършено на една и
съща дата – 03.10.2018 г., което е достатъчно, за да се приеме, че фактическото
обвинение не страда от никакви вътрешни противоречия. Оттук нататък - дали всички
съдебни актове, цитирани за да се обоснове квалифициращият признак „опасен
рецидив“, попадат в критериите на чл. 29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ НК, е въпрос на
юридическа преценка, която първата инстанция следва да извърши най-рано по реда на
чл. 301, ал.1, т.2 НПК. Дори да е вярно, че прокурорът е квалифицирал неправилно
деянието по обвинителния акт като извършено в условията на „опасен рецидив“ (или в
съответната му разновидност), грешната му материално-правна преценка не следва да
1
се смесва с въпроса за съществените процесуални нарушение по чл. 249, ал.4, т.1, вр.
чл. 248, ал.1, т.3 НПК. Такива липсват, защото от предявената фактология подс. Д. е
изцяло наясно за какво е обвинен; как и кога е извършил твърдяната кражба; и кои
(според прокурора) данни от съдебното му минало го определят като „опасен
рецидивист“ (дали последното е правилно, съдебният състав ще прецени с присъдата).
По тези съображения и на основание чл. 345, ал.2 НПК, Софийският градски
съд, НО, ІІ въззивен състав:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 28.09.2021 г. за прекратяване на съдебното
производство по н.о.х.д. № 9802/20 г. на СРС (НО, 10 с.).
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2