№ 170
гр. Бургас, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело №
20252000500267 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
По гражданско дело № 20232100101769 по описа за 2023 г. на
Окръжен съд – Бургас М. Т. М. с ЕГН **********, с адрес гр. В., със съдебен
адрес гр. София 1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Безнес Център“,
етаж № 3 – адв. Н. Д. и адв. Борис Акалиев е предявил против
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6, адв. П.
В. иск по чл. 432 от Кодекса за застраховането за заплащане на сумата от
80000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
28.05.2023 г. на АМ „Тракия“, км. +356 в посока Бургас, предизвикано от
водача на пътнически автобус „Сетра С415 ГТХД“ с рег. № *** със
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва от 27.06.2023 г. до окончателно
изплащане.
С Решение № 425 от 05.06.2025 г., поправено с Решение № 430 от
06.06.2025 г., по цитираното дело окръжният съд е уважил иска частично – до
1
размера на главницата от 29700 лева ведно със съответната лихва.
Ищецът е подал въззивна жалба, с която моли решението да бъде
отменено в отхвърлителната му част – над присъдения размер от 29700 лева
до претендираната горница от 80000 лева ведно с припадащите се лихви.
В тази част решението било неправилно – постановено в
противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост.
Съдът не анализирал задълбочено и в тяхната съвкупност събраните
гласни и писмени доказателства и не е отчел в достатъчна степен вида и
интензитета на получените увреждания. Ищецът получил счупване на лявата
дъга на шиен прешлен С-7, което причинило трайно затруднение на
движението на шията за срок от 10 до 14 седмици. Носел медицинска яка и
изпитвал сериозни болки и дискомфорт. Спазвал постелен режим и приемал
медикаменти. При инцидента пострадало цялото му семейство, което
допълнително го натоварило емоционално и се отразило върху социалните му
контакти.
Присъденото обезщетение било определено в разрез със закона и
съдебната практика. Не били съобразени всички релевантни обстоятелства,
включително и икономическата конюнктура и действащите към момента на
увреждането застрахователни лимити.
Погрешни били и изводите за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Не било доказано, че
той пътувал в застрахования автобус, без да ползва предпазен колан. Съдът не
съобразил приетото заключение по медицинската експертиза, според което
уврежданията можели да настъпят и при поставен колан.
Жалбата съдържа искане по чл. 266, ал.3 от ГПК за назначаването на
комплексна експертиза относно промените в психичното и психологичното
състояние на ищеца в резултат на процесното ПТП.
Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е оспорил
жалбата с подаден в срок писмен отговор.
Нямало основание за увеличаване на присъденото обезщетение.
Възстановителният период приключил в рамките на 3 месеца без усложнения
и без проведена рехабилитация. Показанията на ангажираните от ищеца
свидетели били вътрешно противоречиви и не съответствали на наличната
медицинска документация. Не било вярно, че пострадалият носел шийна яка и
2
спазвал постелен режим. При инцидента той пътувал в автобуса без
обезопасителен колан и изпаднал от последната седалка, намираща се вляво, в
хода на преобръщането на преводното средство надясно.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбата с определение от 14.08.2025 г.
По съществото на спора съдът съобразява следното:
Съгласно одобрено споразумение по чл. 382 от НПК по НОХД №
508/2025 г. на Районен съд – Бургас Д.Н.В. от гр. Монтана е признат за
виновен в това, че на 28.05.2023 г. при управление на пътнически автобус
„Сетра С 415 ГТХД“ с рег. № *** по автомагистрала „Тракия“ в посока Бургас
в района на 356-ти километър, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1
от ЗДвП и по непредпазливост причинил телесни повреди на шестима
пътници, сред които е и ищецът М. М. (пътуващ на последната седалка) –
престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, предл. ІІ, вр. ал.1, б. „б“, предл. ІІ вр.
чл.342, ал.1 от НК.
Няма спор, че за автобуса, с който е извършено увреждането, е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответника ЗД „Лев Инс“ АД.
Съгласно чл. 383 от НПК одобреното споразумение има последици
на влязла в сила присъда и следва да бъде зачетено относно авторството
престъпното деяние, връзката му със съставомерния резултат и виновността
на дееца.
Конкретният механизъм на увреждането е изяснен от изслушаната
автотехническа експертиза:
На 27.05.2023 г. около 21:00 часа управляваният от Д.В. пътнически
автобус се движел по автомагистрала „Тракия“ в посока Бургас. В района на
356-ти километър водачът изгубил контрол над управлението и навлязъл в
аварийната лента. Не реагирал на виковете на пътниците. Автобусът преминал
през десния банкет и отводнителната канавка и след около 136 метра се
блъснал в метална конструкция на рекламен билборд. При удара се
преобърнал надясно и след като се влачел така около 32 метра спрял върху
десния банкет под ъгъл около 60° спрямо посоката на пътя.
Ищецът М. М. седял на най-задния ред седалки вляво до прозореца.
Не ползвал предпазен колан, въпреки че имало наличен. Експертизата е
анализирала внимателно всички релевантни обстоятелства след като е
3
изследвала материалите по досъдебното производство по НОХД № на РС –
Бургас. Самият ищец, разпитан като свидетел от органите по дознанието, е
признал, че по време на катастрофата бил задрямал и нямал колан. Не помнел
катастрофата. Показанията са цитирани в експертното заключение.
Телесните увреждания на ищеца са описани подробно в
заключението по изслушаната пред първата инстанция медицинска
експертиза: мозъчно сътресение без черепна травма; оток в дясна слепоочно-
теменна област; костно хрущене (крепитации) при осмо и девето дясно ребро
с палпаторна болезненост; фрактура на седма лява ребрена дъга по мишнична
(аксиларна) анатомична линия; счупване на две места (бифокална фрактура)
на лява дъга на седмия шиен прешлен (С7); малки контузионни изменения на
белодробната тъкан в задните гръбни (дорзобазални) сегменти с много малки
плеврални изливи.
След инцидента пострадалият М. бил приет в УМБАЛ – Бургас,
където бил лекуван консервативно - с прилагане на водно-солеви разтвори,
нестероидни противовъзпалителни лекарства, притовооточни медикаменти и
такива, подпомагащи функцията на нервната тъкан. Изписан бил на 02.06.2023
г.
Според вещото лице – медик няма данни за отклонение от обичайния
ход на възстановителния процес, при който последиците от получените травми
отшумявали за сравнително кратко време: между 7 и 14 денонощия - за
оттока в дясното слепоочие; между 20 и 30 денонощия – за мозъчното
сътресение, хрущенето на ребра и фрактурата на лявата ребрена дъга в
подмишничната област; между 10 и 14 седмици - за бифокалната фрактура
на лявата дъга на седмия шиен прешлен. Разпитан в съдебно заседание на
15.05.2025 г. експертът е пояснил, че се касае за периферно увреждане на
прешлена. Запазена била целостта на основното му тяло и не била засегната
стабилността на гръбнака. Затова нямало нужда от метални фиксатори и
оперативно лечение. Не били диагностицирани увреждания на нервната
система. Нямало медицинско предписание за носене на ортопедична яка.
Вещото лице – медик е изтъкнало при изслушването си пред съда, че
фрактурата на шийния прешлен би могла да бъде резултат от контузия при
падане накриво върху главата или от удар отзад със или върху твърд тъп
предмет. Експертът е възприел първия вариант, макар да не е изключил
възможността за хипотетичен удар на главата в облегалката и при поставен
двуточков предпазен колан. Подчертал е обаче, че счупването има
компресивен характер вследствие на значително енергийно аксиално
4
натоварване, типично за падане върху глава с огъване на шията. Отбелязал е и
липсата на документация за коланна травма.
Разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели – Д. и Е. М.и
(брат и снаха на ищеца) говорят за претърпения от пострадалия дискомфорт в
резултат на катастрофата и за болезнения възстановителен процес.
Показанията им, че ищецът имал и други увреждания, извън обсъдените по-
горе, както и че той трябвало да носи ортопедична яка, не се потвърждават от
заключението по медицинската експертиза и не следва да се кредитират.
Първоинстанционният съд е постановил решението си при изяснена
обстановка като е анализирал подробно всички относими доказателства.
Пълният размер на обезщетението за неимуществени вреди от 33000 лева е
надлежно определен в съответствие с критерия за справедливост по чл. 52 от
ЗЗД. Съобразени са характерът и интензитетът на получените увреждания,
начинът на протичане на възстановителния процес, възрастта на ищеца (на 60
години към момента на инцидента) и всички останали релевантни
обстоятелства, включително и икономическите условия в страната.
Тъй като пострадалият е бил без поставен предпазен колан, с оглед
изяснения механизъм на увреждането, коректно е определена степен на
съпричиняване на вредоносния резултат по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от 10 %.
Изложеното налага потвърждаване на обжалваното решение
(поправено поради очевидна фактическа грешка), с което в полза на ищеца М.
М. е присъдено обезщетение по чл. 432 от КЗ в размер на 29700 лева ведно с
лихви за забава от уведомяването на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ -
27.06.2023 г.
Отхвърлянето на жалбата на ищеца обосновава присъждане на
разноски в полза на ответното дружество в размер на 500 лева (платен
адвокатски хонорар).
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 425 от 05.06.2025 г., поправено с
Решение № 430 от 06.06.2025 г. по гражданско дело № 20232100101769 по
описа за 2023 г. на Окръжен съд – Бургас, в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. Т. М. с ЕГН **********, с адрес гр. В., със съдебен
адрес гр. София 1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Безнес Център“,
5
етаж № 3 – адв. Н. Д. и адв. Борис Акалиев да заплати на „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1700, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6, адв. П. В.
разноски за въззивното разглеждане на делото в размер на 500 (петстотин)
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6