№ 120
гр. ****, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева М.а
при участието на секретаря Никол Н. Ненова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева М.а Административно
наказателно дело № 20224430202234 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22 – 0938 - 003170 от
20.10 .2022 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.
****, с което на Г. Д. Г., с ЕГН **********, точен адрес гр.****, **** е
наложено административно наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на
основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като неправилно и моли съдът да приема
случая за маловажен.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и с адв. П.Е.-Ак-гр**** , като поддържа жалбата на
изложените в нея съображения.
Процесуалният представител на Сектор ПП към ОД на МВР – гр. ****
- административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в
съдебно заседание не се явява и не ангажира становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна
страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:
1
ПлРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното: За това, че на 02.10.2022 г. в 14:35 часа, в гр..****, Ж. К. Дружба до
кафе "Колор" с посока на движение към блок 216 като водач на собствения си
лек автомобил Ауди А1 с регистрационен номер *** извършва следното
нарушение : 1 .Управлява горепосоченото МПС без да е регистрирано по
надлежния ред, с разрешение за временно движение на република България
валидно до 01.10.2022г. На основание чл.36, ал.2 от ЗАНН и Постановление
№5996/ 19.10.2022г. на РП **** е извършил следното нарушение :
УПРАВЛЯВА МПС, КОЕТО НЕ Е РЕГИСТРИРАНО ПО
НАДЛЕЖНИЯТ РЕД, с което виновно е нарушил/а чл.140 ал. 1 от ЗДвП
Около 14.35 часа на 02.10.22г в посочения район, свидетелите Н. В. Г. и Б. П.
Марино служители в сектор ПП при ОД на МВР – гр. **** спрели за
проверка горецитираният автомобил управляван от жалбоподателят и
констатирали че същият управлява с изтекли транзитни табели на
01.10.22г,същите били изтекли ден преди проверката.
За установеното нарушение на водача на автомобила бил съставили Акт за
установяване на административно нарушение бланков № 7007280 от
02.10.2022 г., серия GА, в който актосъставителят е посочил, че е нарушена
разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в
присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал
допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Междувременно производството, образувано въз основа на посочения акт за
установяване на административно нарушение е прекратено и материалите са
изпратени на Районна прокуратура – **** за произнасяне с оглед данните за
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. По реда на чл. 356, ал. 3 от НПК било
започнато досъдебно производство № 338/2022 г. по описа на РП - **** за
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК – за това, че е управлявано моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, което
завършило с постановление от 18.10.2022 г. на прокурор при Районна
прокуратура – **** за отказ за образуване на досъдебно производство
приемайки, че обществената опасност на процесното деянието по чл. 345, ал.
2 от НК е явно незначителна съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
НК. Същевременно обаче доколкото управлявания от жалбоподателят Г.
автомобил не е бил регистран по надлежния ред на територията
на Република България, материалите по преписката са били изпратени на
Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. **** за
евентуално реализиране на административно-наказателната
отговорност. Настоящото административно наказателно производство било
образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като въз основа на събраните
материалите в хода на досъдебното производство е издадено
наказателно постановление № постановление № № 22 – 0938 - 003170 от
2
20.10 .2022 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.
****, с което на Г. Д. Г., с ЕГН **********, точен адрес гр. ГР****, ****3 е
наложено административно наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на
основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя свидетелят Н. В. Г. и Б. П. Марино служители в
сектор ПП при ОД на МВР – гр. ****, както и от присъединените на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на
обективната истина по делото са показанията на свидетелите. Същите следва
да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по
време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко
възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са
еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и
от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече,
доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени
отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си,
същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което
за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от
правна страна следното:
Наказателното постановление № 22 – 0938 - 003170 от 20.10 .2022 г. на
Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. **** е издадено
то компетентен орган.
В хода на административно наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на
административно нарушение, а в последствие и в наказателното
постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били
посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и
допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното
лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се
съдебно производство.
Производството е от административно - наказателен характер, при
което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
3
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП “по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.” От материалите по делото
става ясно, че не се оспорва, че жалбоподателят е управлявал посоченото
МПС и като водач на същото по смисъла легалната дефиниция по § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, предприемайки управлението е бил
субект на задълженията, визирани в нормите на ЗДвП относно установените
правила за движение по пътищата, в частност и към изискванията относно
регистрацията на МПС. За последните е действащ регистрационен режим,
регламентиран в подзаконов нормативен акт, а именно Наредба I-45 от
24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС /обн., ДВ, бр.
105/2002 г./.
Освен това, от разпита на свидетелите става ясно, че МПС - лек
автомобил лек автомобил Ауди А1 с регистрационен номер ***
не е бил регистриран по надлежния ред в Република България. Предприетото
движение с ненадлежно регистриран автомобил и с изтекли транзитни номера
, обективно доказан по делото и с това си действие жалбоподателят е
нарушил въведената с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП забрана по
пътищата, отворени за обществено ползване да се допускат само
регистрирани МПС с поставени на определените за това места
регистрационни табели.
От разпита в съдебно заседание на свидетелите се установява по безспорен
начин, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил не е регистриран по
надлежния ред.
Преди управление на МПС, водачът е задължен да констатира както
техническата изправност на МПС, така и да следи след като кара с транзитни
номера кога те изтичат.
. Независимо от посочените обстоятелства, жалбоподателят е предприел
управлението на автомобила с изтекли транзитни номера, без да е
регистриран по надлежния ред, което правилно и законосъобразно е прието
от наказващия орган като нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП.
4
Ето защо, поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира,
че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира обаче, че макар и действително жалбоподателят да е
извършил нарушението, което му е вменено, същото се явява маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят е управлявал автомобила само
ден след изтичане на транзитните номера и то в ден неделя в които КАТ-
отдел регисдтрация не работи.
Жалбоподателят заявява че не е собственик на въпросното МПС и не е
знаел че транзинтните номера изтичат на 01.10.22г,но дори и да е знаел после
не е могъл да предприеме нищо тъй като номерата са изтекли на 01.10.22г-
събота ,а той е спрян на 01.10.22г-неделя когато отдел регистрация към КАТ-
гр.**** не работят.
Този негови твърдения кореспондират и на показанията на разпитаните
свидетели ,които не отричат че става дума за забава само от един ден и че
тези дни са били почивни.
В този смисъл, съдът приема, че обществената опасност на така
осъщественото административно нарушение е явно незначителна, доколкото
от него не са причинени вреди и доколкото липсват данни за съзнателно и
преднамерено намерение за противоправно поведение у дееца. При това
положение наказващият орган е следвало само да предупреди нарушителя по
реда на чл. 28 от ЗАНН, без да му налага наказание. Като не е направил това,
наказващият орган е постановил едно незаконосъобразно наказателно
постановление, което поради това подлежи на отмяна от съда и на посоченото
основание. Имемно и поради тази липса на висока степен на обществена
опасност и явна незначителност представителят на РП-гр.**** е прекратил
досъдебното производство-чл.9 ал2 от НК.
Настоящият състав на съда счита, че в конкретния казус извършеното
нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП съставлява „маловажен случай”.
При установяване на конкретното административно нарушение, доколкото то
съставлява маловажен случай наказващият орган е следвало да приложи
нормата на чл. 28 от ЗАНН. При обсъждане приложението на посочената
правна норма следва да се съобразят същността и целите на
административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има
предвид и субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и НПК.
В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи с понятията "маловажни"
и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице
основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни
нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Прилагайки разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, наказващият орган всъщност освобождава от административно
наказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на
5
преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие
при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност.
Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по
специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията
по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от
което произтичат определени законови последици.
Доколкото по изложените съображения ОС на наказателната колегия във
ВКС на Република България (Тълкувателно решение № 1/2007 г.), е приело,
че преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол, следва,
че когато съдът констатира наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, а
наказващият орган не го е приложил, това е самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в
съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека (чл. 6,
ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи). Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в
пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Ето защо и като не е
приложил нормата на чл. 28 ЗАНН, административнонаказващият орган е
нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно
постановление. Съдът счита, че особената обществена важност на
регулираните от Закона за движение по пътищата обществени отношения не
може да игнорира задължението на наказващия орган за индивидуална
преценка на всеки отделен казус, с оглед обществената опасност на
конкретното деяние и на конкретния извършител. Съгласно чл. 28, б. "б"
ЗАНН, в маловажни случаи, наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.
В случая наказващият орган не е обсъдил в мотивите на издаденото НП
налице ли са или не основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, нарушил е
материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление,
което се явява и самостоятелно основание за неговата отмяна.
Поради изложеното настоящия състав намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
Поради всичко изложено по-горе и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22 – 0938 - 003170 от 20.10
.2022 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. ****,
с което на Г. Д. Г., с ЕГН **********, точен адрес гр. ГР****, **** е
6
наложено административно наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на
основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.**** в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
7