№ 1324
гр. Пазарджик, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220101004 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Г. А. С., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „****** чрез
пълномощника си адвокат П. е предявил против „Хебър Кооп“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „****,
представлявано от изпълнителния директор В. С. Н., иск за заплащане на сума
в размер на 8 000 лв., представляваща невърната заемна сума по договор за
паричен заем от 10.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното събиране на вземането.
Претендира присъждане на разноските по настоящото дело, както и
разноските в производството по обезпечаване на бъдещ иск по ч.гр.д. №
594/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Хебър Кооп“ АД чрез
пълномощника си адвокат М. оспорва иска като неоснователен. Оспорва
датата на сключване на договора за заем, като твърди, че това се е случило
през 2022 г., когато И. И. Ш. вече не е представлявал дружеството. В тази
насока се позовава на счетоводните документи в дружеството, съставения
ГФО и извършената на дружеството ревизия, които не съдържат данни за
задължения по договори за заем. Твърди също така, че ищецът не е разполагал
със заемната сума към датата на сключване на договора за заем. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото. Ангажира
доказателства.
На основание чл. 219 от ГПК по искане на ответника е конституиран
1
като трето лице помагач И. И. Ш., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул.
„***** с оглед възможността за предявяване на обратен иск против него при
уважаване на иска против ответника. Становището на третото лице помагач,
заявено на 26.06.2023 г., е за основателност на предявения иск. Същият
признава сключването на процесния договор за заем и получаването на
заемната сума от ищеца. Твърди, че сумата била използвана за закупуване на
хранителни стоки от доставчици на дружеството, за което представя фактури,
ведно с фискални бонове. Сочи, че заемът не бил върнат поради това, че
основните контрагенти на дружеството – Община Септември и Община
Пазарджик, не изпълнявали в срок задълженията си за заплащане на
доставени от дружеството хранителни стоки. За това допринесла и
пандемията от Ковид-19.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
По делото е представен договор за паричен заем – в заверен препис и в
оригинал, сключен на 10.05.2021 г. между Г. А. С. в качеството на заемодател
и „Хебър Кооп“ АД в качеството на заемател, по силата на който заемодателят
се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 8 000 лв., а
заемателят се е задължил да я върне в срок до 10.06.2021 г. Съгласно чл. 3 от
договора същият служи като разписка, с която се удостоверява, че
заемодателят е предал лично и в брой заемната сума, а заемателят я е
получил.
За периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2021 г. на „Хебър Кооп“ АД е
извършена финансова ревизия от Централен кооперативен съюз, приключила
с ревизионен доклад, изготвен на 03.08.2021 г. и връчен на изпълнителния
директор И. Ш..
На 06.04.2022 г. е проведено общо събрание на акционерите на „Хебър
Кооп“ АД, на което е взето решение за освобождаване от длъжност на Съвета
на директорите, в т.ч. на изпълнителния директор И. Ш., както и за
освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите за
дейността на дружеството през 2021 г., в т.ч. и на И. Ш. като член на Съвета
на директорите.
От третото лице помагач са представени в заверен препис и в оригинал
27 броя фактури, издадени през периода от 10.08.2020 г. до 30.06.2021 г. с
получател „Хебър Кооп“ АД на обща стойност 7 823,80 лв.
Съгласно основното и допълнително заключение на съдебно-
икономическата експертиза по оборотна ведомост за периода от 01.01.2021 г.
до 30.12.2021 г. по сметка 499 „Други кредитори“ „Хебър Кооп“ АД отчита
задължения в размер на 3 600 лв. към Кооперативен съюз Пазарджик по
предоставена финансова помощ на 05.03.2021 г. На 17.12.2021 г. по сметката е
отчетена вноска в полза на кооперацията от И. Ш. в размер на 1 000 лв.,
внесени в ОББ АД. На 17.12.2021 г. по сметката е отчетена възстановена
вноска от 1 000 лв. в полза на И. Ш.. Към 31.12.2021 г. „Хебър Кооп“ АД
2
отчита следните задължения: задължения към доставчици – 524 951,82 лв.,
задължения към персонала – 36 789,25 лв., задължения по неизползвани
отпуски – 15 195,74 лв., ДДС за внасяне – 1 998,38 лв., ДОД за внасяне –
1 109,89 лв., задължения към НОИ – 3 790,04 лв., задължения по социално
осигуряване за неползвани отпуски – 2 814,25 лв., други задължения към
бюджета – 365,09 лв. Същите задължения са отразени в Справка за
вземанията и задълженията, разпределени по институционални сектори към
31.12.2021 г., която представлява част от ГФО. В Справка за заемите и
начислените лихви по институционални сектори и подсектори към 31.12.2021
г., която представлява част от ГФО, няма отразени, както предоставени, така и
дължими заеми. В сметка 501 „Каса в левове“ на „Хебър Кооп“ АД за периода
от 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г. има отразени приходи от физически лица – И.
Ш., в общ размер на 51 400 лв., като основание за внасянето е теглене на
сумите от ОББ АД или ЦКБ АД. По сметка 503 „Разплащателна сметка в ЦКБ
АД“ няма отчетени приходи от физически лица за периода от 01.01.2021 г. до
30.06.2021 г. По сметка 503 „Разплащателна сметка в ООБ АД“ за периода от
01.01.2021 г. до 30.06.2021 г. са отчетени приходи от физически лица – И. Ш.,
в общ размер на 3 260 лв., които са изтеглени от касовата наличност и са
внесени в банката от И. Ш.. Процесният паричен заем не е осчетоводен като
задължение на дружеството към Г. А. С.. За периода от 01.01.2021 г. до
31.12.2021 г. „Хебър Кооп“ АД е получил следните парични средства: на
05.03.2021 г. временна финансова помощ от Кооперативен съюз Пазарджик в
размер на 2 400 лв., на 05.03.2021 г. временна финансова помощ от
Кооперативен съюз Пазарджик в размер на 1 200 лв., на 17.12.2021 г. вноска в
полза на кооперацията от И. Ш. в размер на 1 000 лв., внесени в ОББ АД. На
17.12.2021 г. сумата е възстановена на И. Ш.. По счетоводните записвания на
дружеството освен описаните счетоводни операции, липсват други данни за
постъпили други суми от физически и юридически лица, с които да са
извършвани разходи за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. От И. Ш. са
представени фактури за закупени стоки, консумативи и гориво от
доставчиците: „И. и синове“ ООД, „Пролет“ ЕООД, „А1 България“ ЕАД,
„Вам Петрол“ ЕООД, „Нени-Ан“ ООД, „Кауфланд България“ ЕООД,
„Писков“ ЕООД, „Елит Кар“ ООД, „Булмед 2002“ ЕООД, „Национална
стокова борса“ АД, „Филикон 97“ АД, „Монстър Сервиз“ ДЗЗД, „Аргус“
ЕООД, „Шел България“ ЕАД. Общата сума по описаните фактури е 7 962,86
лв. Фактурите са отразени в счетоводството на „Хебър Кооп“ АД, но по тях
няма отразено плащане. С фактурите са закупувани хранителни стоки, гориво,
консумативи, текущи ремонти. Към всички представени фактури има
прикрепен касов бон за извършено плащане в брой по фактурите, издаден на
датата на издаване на фактурата. Това означава погасяване на задълженията
по фактурите чрез плащане в брой. Фактурите са отразени в счетоводството
на „Хебър Кооп“ АД като получени доставки и задължение към съответния
доставчик. Получените стоки са заприхождавани като доставки в склада на
дружеството, след което са продавани на клиентите. Към 31.01.2021 г.
3
наличността в касата на дружеството е била 539.82 лв., към 28.02.2021 г. –
977.46 лв., към 31.03.2021 г. – 1 103.53 лв., към 30.04.2021 г. – 2 145.16 лв.,
към 31.05.2021 г. – 2 252.12 лв., към 01.07.2021 г. – 37.11 лв. Към 31.01.2021 г.
наличността в сметката на дружеството в ОББ АД е била 2 102,19 лв., към
28.02.2021 г. – 2 233,79 лв., към 31.03.2021 г. – 7 088,75 лв., към 30.04.2021 г.
– 11 694,45 лв., към 31.05.2021 г. – 1 663,05 лв. и към 01.07.2021 г. – 4 223,41
лв.
По реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК ищецът Г. А. С. заявява, че парите за
заема били от пенсия, която получавал от години и от заплата като управител
на строителна фирма. Също така имал средства от дивиденти и от продажба
на семейни наследствени имоти. Не бил подал данъчна декларация за заема,
защото заеми до 10 000 лв. не се декларирали. Договорът за заем бил донесен
от Ш. напечатан и той само се подписал. Не бил разпечатван пред него. Това
се случило в неговия офис.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за
връщане на предоставена по договор за заем сума.
За уважаване на иска в тежест на ищеца е при условията на пълно и
главно доказване да установи по делото, че на 10.05.2021 г. е предоставил на
ответника сумата от 8 000 лв. на основание договор за заем.
В тежест на ответника е да установи възражението си, че договорът за
заем е съставен през 2022 г. след освобождаването на изпълнителния
директор И. Ш..
По делото няма спор, че процесният договор за паричен заем, съставен
в писмена форма, е подписан от И. Ш., който към датата, сочена за дата на
съставяне на документа, е бил изпълнителен директор на ответното
дружество. Предоставянето на заемната сума се установява от съдържанието
на договорната клауза, че служи за разписка за предаване на заемната сума.
Спорът по делото касае достоверността на датата на договора за заем.
Съгласно чл. 181, ал. 1 от ГПК частният документ има достоверна дата
за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е
подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг
факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа. „Трети лица“ по смисъла на тази разпоредба са тези неучаствали в
съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите му
и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Не съществува
спор в съдебната практика и правна доктрина, че показаната в частния
автентичен документ дата има доказателствена сила между страните.
Юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен
представител частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване
4
на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е „трето лице” по
смисъла на чл. 181 от ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна
дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила
относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от
юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени
средства. Преобладаващата съдебна практика приема, че в този случай
доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си
правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния
документ – в този смисъл Решение № 167 от 03.07.2018 г. по гр.д. №
4020/2017 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 32 от 18.06.2019 г. по т.д. №
1109/2018 г. на ВКС, I т.о. и Определение № 888 от 27.10.2023 г. по т.д. №
2659/2022 г. на ВКС, I т.о. Изключение представлява Решение № 23 от
11.09.2017 г. по т.д. № 2413/2015 г. на ВКС, II т.о., според което всяко от
лицата, участвали в съставянето на документа, може да опровергава
верността на датата като част от съдържанието на документа и носи на
основание чл. 154, ал. 1 от ГПК тежестта да установи действителното време
на съставяне. Това разрешение обаче следва да се счита за изолирано и
преодоляно от по-новата и непротиворечива практика на касационната
инстанция. Неприложимо към случая е соченото от ищеца Решение № 60256
от 07.03.2022 г. по гр.д. № 3590/2020 г. на ВКС, IV г.о., тъй като същото касае
оспорване на датата на частен документ от лице, което не е участвало в
съставянето му, макар да не е „трето лице“ по смисъл на чл. 181 от ГПК,
какъвто не е настоящият случай.
От частния характер на документа (в случая договор за заем), който не
се ползва с обвързваща материална доказателствена сила в свидетелстващата
си част, в т.ч. относно време и място на съставяне, поради което съдът няма
задължението да приеме за вярна посочената в него и оспорвана дата, следва,
че при оспорването й доказателствената тежест се разпределя според общите
правила на ГПК. Когато се поставя въпрос за времето, когато е бил сключен
договорът и за това разполагал ли е представителят с правомощия да сключи
договора, датата на договора следва да се докаже от този, който извлича
изгодни за себе си правни последици – в случая това е ищецът по предявения
иск за реално изпълнение на договора за заем. При това разпределение на
доказателствената тежест и с оглед ангажираните по делото доказателства,
съдът намира, че ищецът не успя да проведе успешно доказване на
твърдението, че е предоставил заем на ответното дружество на сочената в
документа дата. Ангажираните в тази насока писмени доказателства и
приетото по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза не
установяват с категоричност нито датата на съставяне на документа, нито че
документът е съставен преди да бъдат прекратени правомощията на
изпълнителния директор Ш.. Напротив – съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства сочи, че процесният договор за заем е сключен, след
като същият вече не е бил представляващ ответното дружество и в този
смисъл е антидатиран.
5
На първо място това се установява от обстоятелството, че договорът не
е осчетоводен в счетоводството на „Хебър Кооп“ АД, за което няма обяснима
причина. Житейската логика, документалната обоснованост и изискванията
на ЗСч. предполагат, ако договорът действително е бил сключен по време,
когато изпълнителен директор е бил Ш., същият да бъде отразен в
счетоводството на дружеството-заемател като задължение към заемодателя,
както е сторено с временната финансова помощ, получена от Кооперативен
съюз Пазарджик. Счетоводното отразяване на поетия заем, освен че е
счетоводно задължение, би било и основание за последващо извършване на
разход от касата или от банковата сметка на дружеството-заемател за
връщане на сумата. Съществуването на заемното правоотношение не е било
констатирано и при извършената финансова ревизия на „Хебър Кооп“ АД от
Централния кооперативен съюз. Ревизията е включвала и периода, през който
се твърди да е предоставен заемът, поради което, ако е имало данни в
счетоводството на ревизираното дружество за невърнат заем, същият е
следвало да бъде отразен в ревизионния доклад като задължение на
дружеството, а това не е сторено.
Обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК и
признанието на третото лице помагач, че договорът е сключен на сочената в
него дата, не могат да се ценят като годни доказателствени средства във вреда
на ответника, тъй като и двамата са участвали в съставянето на документа и е
в техен интерес да потвърдят изявленията, съдържащи си в договора за заем.
В още по-голяма степен това важи за Ш., тъй като с решение от 06.04.2022 г.
общото събрание на акционерите го е освободил от отговорност за дейността
на дружеството през 2021 г. по смисъла на чл. 240, ал. 3 от ТЗ, поради което
за него няма пречка да твърди изгодни за себе си факти във вреда на
дружеството. Също така обясненията на третото лице помагач се
опровергават от представените от самия него писмени доказателства, а
именно – фактури. Твърдението на Ш. е, че с получения на 10.05.2021 г. заем
е закупил стоки за дружеството през месеците май и юни 2021 г., но в същото
време представя фактура, издадена от „Монстър Сервиз“ ДЗЗД на 10.08.2020
г. на стойност 120 лв. с приложен фискален бон за извършено плащане в брой
на същата дата. Очевидно няма как плащане, извършено на 10.08.2020 г., да е
платено със средства, получени почти една година по-късно. Също така
твърдението на Ш., че представените от него фактури действително са били
заплатени на посочените в тях дати, макар да са придружени от фискални
бонове, се опровергава и от заключението на съдебно-икономическата
експертиза, според което фактурите са осчетоводени в счетоводството на
„Хебър Кооп“ АД, а стоките – заприходени като доставки в склада, но
задълженията по тях са отразени като неплатени. Няма никаква
икономическа, счетоводна и житейска логика задължения, които реално са
погасени, в счетоводството на длъжника да фигурират като неплатени и по
този начин да се натрупват допълнителни задължения, в т.ч. лихви за забава,
особено като се има предвид голямата финансова задлъжнялост на
6
дружеството през този период. Довод за това, че представените от Ш.
фактури не са платени с процесния заем, е и обстоятелството, че съгласно
заключението на съдебно-икономическата експертиза през периода от
01.01.2021 г. до 30.06.2021 г. дружеството е заплащало фактури, издадени
основно през 2019 г. (заплатена е една фактура от 2020 г. и една от 2021 г.),
т.е. ако счетоводството е вярно водено, то практиката на дружеството е била
плащането на фактурите от доставчици да не се извършва своевременно, а със
значително закъснение и по отношение на фактурите, представени от Ш., не
би трябвало да има разлика.
Обстоятелството, че в договора за заем е положен печатът на „Хебър
Кооп“ АД не доказва, че договорът е сключен по време, когато Ш. е бил
изпълнителен директор, тъй като очевидно и след освобождаването му от
тази длъжност у него са останали множество документи, свързани с дейността
на дружеството, например – фактури, издадени през 2020 г. и 2021 г., когато
той все още е бил представляващ дружеството. Това лесно може да обясни
защо Ш. е разполагал с печата на дружеството след прекратяване на
представителната му власт.
Предвид изложеното съдът намира за недоказано твърдението на ищеца,
че договорът за заем е сключен на сочената в него дата, а именно по време,
когато третото лице помагач И. Ш. е бил представляващ ответното
дружество. Следователно договорът е сключен без представителна власт и с
оглед изричното противопоставяне на ответника още с отговора на исковата
молба, при липса на данни за по-ранно узнаване за договора, на основание чл.
301 от ТЗ следва да се приеме, че договорът не обвързва надлежно ответното
дружество. Поради това искът за връщане на заетата сума следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят разноските по делото, а именно заплатен депозит за вещо лице в
размер на 200 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. А. С., ЕГН ********** от гр. Пазарджик,
ул. „****** против „Хебър Кооп“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „****, представлявано от изпълнителния
директор В. С. Н., иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сума в размер
на 8 000 лв., представляваща невърната заемна сума по договор за паричен
заем от 10.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното събиране на вземането.
ОСЪЖДА Г. А. С., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „****** да
заплати на „Хебър Кооп“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „****, представлявано от изпълнителния
7
директор В. С. Н., разноски за вещо лице в размер на 200 лв.
Решението е постановено при участието на И. И. Ш., ЕГН **********
от гр. Пазарджик, ул. „***** в качеството на трето лице помагач на ответника
„Хебър Кооп“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „****, представлявано от изпълнителния директор В. С. Н..
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8